№ 576
гр. Варна, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500142 по описа за 2022 година
като изслуша докладваното от съдия Бажлекова в.ч.гр.дело № 142 по описа за 2022 година на
гражданско отделение на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Б. Б.,
чрез пълномощника адв.Г.М. – ВАК. Обжалва се определение №265032/ 02.07.2021г., постановено
по гр.д. № 5690/2019г., по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата с правно
основание чл.248 ГПК на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение №
260890/26.10.2020г. в частта за разноските, чрез отмяна в часттта, с която ищецът е осъден да
заплати разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. на ответниците
по делото Ч.А., Х.З., Еленка Райсова, Х.В., Д.О., Б.Б. и М.М., на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Твърди се, че определението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че педявеният
иск е с правно основание чл.40 ЗУЕС, за отмяна на решения на ОС на ЕС по протокол №1/2018г.
Ответници в производството са собствениците, които не са обжалвали решението, като с
разпоредбата на чл.41 ЗУЕС е предвидено законно представителство, с цел улесняване на
процедурата по движение на делата. Насочването на иска срещу етажните собственици е
допустимо. Ищецът е посочил имената на собствениците на обекти в ЕС по указание на съда, но
искът не е бил предявен срещу всеки от етажните собственици като физически лица, а в
качеството им на членове на ЕС, поради което и същите е могло да бъдат представлявани в
производството от управителя на ЕС. Надлежни ответници по делото са етажните собственици,
които не са се възползвали от възможността, предоставена по чл.41 ЗУЕС да бъдат представлявани
в производството от управителя на ЕС. Всеки от ответниците с отговора на исковата молба е
отправил изявление за недопустимост на производството и искане за прекратяване на същото
спрямо тях, тъй като по предявеният иск следва да отговаря ЕС, което според жалбоподателя по
съществото си представлява изявление, че етажния собственик не желае да участва в
производството по делото лично. Посочва също, че не е направил отказ или оттегляне на иска по
отношение на тези ответници, както и, че доколкото делото е решено в негова полза, то и следва
да му се присъдят и разноските по делото, като разходите сторени от отделните членове на ЕС,
следва да останат за тяхна сметка. Излага се, че ищецът не е станал причина за необосновано
въвличане в делото на ответниците – етажни собственици, като същите са призовани поради
неяснота относно представителството на ответната ЕС по указание на съда. По изложените
съображения, молбата е въззивният съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго,
с което молбата по чл.248 ГПК да бъде уважена, като се отмени решение №260890/26.10.2020г., в
частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати разноски на Ч.А., Х.З., Еленка Райсова, Х.В.,
Д.О., Б.Б. и М.М..
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК, Ч.А., Х.З., Еленка Райсова, Х.В., Д.О., Б.Б. и М.М., чрез
адв. А.П. са депозирали писмен отговор. Излагат подробни аргументи в посока неоснователност на
1
частната жалба, с молба за оставянето й без уважение.
Настоящият състав на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
С влязло в сила определение от съдебно заседание , проведено на 10.12.2019г., ВРС е прекратил
производството по делото образувано по искова молба на Н. Б. Б. срещу Ч.А., Х.З., Еленка
Райсова, Х.В., Д.О., Б.Б. и М.М., в качеството им на собственици на самостоятелни обекти в ЕС,
приемайки недопустимост на исковата претенция с правно основание чл.40 ЗУЕС спрямо
посочените лица, както и, че надлежен ответник по иска е ЕС. С решение № 260890/26.10.2020г.,
ВРС е отменил решенията на ЕС, гр.Варна, ул.“Ген. Скобелев“ №14 по протокол от ОС №1/2018г.,
проведено на 28.11.2018г. по предявеният от Н.Б. иск с правно основание чл.40 ЗУЕС, като
ищецът е осъден да заплати на първоначалните ответници, производството срещу които е било
прекратено разноски в размер на 600лв., на основание чл.78, ал.4 ГПК. С молба от 04.11.2020г. „Н.
Б. Б. е поискал от ВРС да измени решението по делото, в частта за разноските, като отмени същото
в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски на първоначалните ответници, спрямо които
производството е прекратено, а в евентуалност, същите да бъдат намалени до предвидения в
Наредба №1/2004г. минимален размер. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, ответниците са
представили отговор на молбата, в който са изразили становище за неоснователност на молбата. С
молбата е отправено искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като
такива не следва да се присъждат на ответниците Б.Б. и М.М., тъй като същите не са отправили
искане за присъждане на разноски.
С обжалваното понастоящем определение, ВРС е изменил на основание чл.248 ГПК
решение № 260890/26.10.2020г. в частта за разноските, като е осъдил ЕС с адрес гр.Варна
ул.“Ген.Скобелев“ №14 да заплати на Н.Б. разноски в производството пред ВРС в размер на 457
лв. на основание чл.78 ГПК и е осъдил Н.Б. да заплати на В.М., Ч.А., Х.З., Е.Р., Х.В. и Д.О.
разноски в размер на 300лв. Приел е за неоснователно молбата на Н.Б. за отмяна на решението, в
частта, с която са присъдени разноски в полза на посочените, приемайки, че първоначално като
ответници в производството са конституирани отделните етажни собственици в ЕС, доколкото в
първоначалната искова молба същите са посочени като ответници от ищеца, който е навел
твърдения, че е управител на ЕС, поради което е недопустимо да представлява ЕС и етажните
собственици., Предвид прекратяване на производството по отношение на тези ответници, същите
имат право на разноски, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК.
Нормата на чл. 78, ал.4 от ГПК, предвижда възможността, ответника да иска присъждане на
разноски, вкл. и при прекратяване на делото, по което е направил такива във връзка с организиране
на защитата си. С депозираните по делото молби и отговори на исковата молба, ответниците са
поискали присъждане на разноски и са представили договор за правна защита и съдействие, в
които е отразен размер на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Представен е и
списък по чл.80 ГПК. Настоящият състав на въззивния съд намира за правилен и законосъобразен
изводът на първоинстанционния съд, че първоначално ищецът е насочил иска си и е посочил за
ответници по него собствениците в сграда, представляаваща ЕС, а не Общото събрание на ЕС. В
съответствие със заявеното, исковата молба е връчена на лицата в качеството им на ответници.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че производството спрямо тези лица е
прекратено, тъй като не са искали да участват лично в производството, тъй като видно от данните
по делото, част от лицата, към които е бил насочен иска не притежават обекти в сградата на ЕС,
препис от исковата молба е връчена на лицата в качеството им на ответници с указания по чл.131
ГПК. В депозираните отговори ответниците са оспорили иска като недопустим. Предвид
изложеното, правилно и законосъобразно, в изпълнение на задължението си да следи за
допустимостта на производството, съдът е прекратил производството по делото по отношение на
лицата, срещу които първоначално ищецът е насочил иска си, като е приел, че същите са
ненадлежни страни. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на
разноските и прекратяване на производството, като в случая, същият е направил такива във връзка
с организиране на защитата си. Видно от данните по делото са извършените процесуални действия
по подаване на отговор, проучване на документи, представяне на писмени доказателства. По
делото е представен списък на разноските и доказателства за извършването им, поради което и
правилно в полза на ответниците са присъдени разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК, които съдът
е редуцирал до размера на предвидения в Наредба №1/2004г. минимален размер.
Настоящият състав на съда, намира, че обжалваното определение в обжалваната част е
правилно и законосъобразно.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 26532/ 2021г., постановено по гр.д. № 5690/2019г., по
описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3