№ 4258
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б.М.
при участието на секретаря И.Т.Т.
като разгледа докладваното от Б.М. Гражданско дело № 20221110161228 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за суми,
за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 74779/2021 г.
на 126 състав.
Ищецът "БНП ППФ"ЕАД излага в исковата молба, че между страните
на 02.11.2018 г. е сключен договор за кредит №*******1 за закупуването на
стоки на изплащане за срок от 18 месеца, обхваща периода от сключване на
договора до 05.05.2020 г., съгласно погасителен план, в размер на 58,27 лева
всяка. В чл. 3 от договора било уговорено, че при забава на една или повече
месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна
вноска. Излагат се твърдения, че ответникът преустановил редовното
обслужване на кредита на 05.02.2019 г., до която дата били погасени две
вноски. В договора било уговорено, че при просрочие на две или повече
месечни вноски, кредитът става предсрочно изискуем за пълния размер, която
предсрочна изискуемост била съобщена на длъжника на 14.03.2019 г. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът И. О. Т. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения от
1
съда особен представител, оспорва предявените искове по основание и
размер. Прави възражение за погасяване на вземанията с три годишна
давност, доколкото същите представляват периодични плащания. Оспорва
претенцията за законна лихва с твърдения за неравноправност на клаузата
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Между страните не се спори, че са сключили договор за кредит
№*******1 за закупуването на стоки на изплащане за срок от 18 месеца,
считано от сключване на договора до 05.05.2020 г., със съдържание,
идентично с договора, приложен към исковата молба. От посочения договор е
видно, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 1049,00лева срещу
насрещното му задължение да я върне при условията предвидени в договора.
Не е спорно изпълнението на договора от ищцовото дружество, което е
предоставило на ответника договорената главница. В тежест на ответника е да
докаже изпълнението на насрещните си задължения по сключения договор, но
доказателства в тази връзка не са ангажирани, поради което следва да се
направи извод, че са били налице предпоставките за обявяване предсрочна
изискуемост на всички вземания по договора.
Установява се, че на 14.03.2019г. е изпратена до ответника покана за
доброволно изпълнение, която е връчена чрез трето лице, поело задължение
за предаване на адресата. Ответникът не оспорва, че получилото
уведомлението лице е от домашните му, поело задължение да го предаде на
адресата, поради което следва извод за надлежно връчване съгласно чл.46,
ал.2 от ГПК на 10.04.2019г.
Предвид изложеното съдът приема за доказано, че поканата за
доброволно изпълнение и уведомлението за предсрочна изискуемост са
връчени редовно на ответника на 10.04.2019г., поради което волеизявлението
е достигнало до знанието на ответника и е породило правни последици и
изискуемост на всички вземания по договора за кредит. Следователно
волеизявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
достигнало до знанието на кредитополучателя преди подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, поради което към тази дата процесното вземане е било
изискуемо. Исковете са доказани и по размер, тъй като ответникът не
2
оспорва, че задълженията по договора са в размерите, посочени в исковата
молба.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземането
по давност, тъй като предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем са настъпили на 10.04.2019г. и не е изтекъл период, достатъчен за
погасяване на вземането по давност към датата на подване на заявлението по
чл.410 от ГПК на 31.12.2021г.
С оглед на това предявените искове следва да се уважат до пълните
предявени размери.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 593,40лева лева
в исковото и 75,00лева в заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от БНП ППФ С.А. - П,
действащо чрез БНП ППФ С.А., клон България КЧТ с ЕИК: *******, срещу
И. О. Т. с ЕГН********** обективно съединени искове с правно основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че И. О. Т. с
ЕГН********** дължи на БНП ППФ С.А. - П, действащо чрез БНП ППФ
С.А., клон България КЧТ с ЕИК: ******* сумата от 932,46 лева,
представляваща главница по Договор за кредит Номер: *******1/02.11.2018
г., ведно със законна лихва за период от 31.12.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата 251,99 лева, представляваща мораторна лихва за период от
05.03.2019 г. до 16.12.2021 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№74779/2021г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав.
ОСЪЖДА И. О. Т. с ЕГН********** да заплати на БНП ППФ С.А. - П,
действащо чрез БНП ППФ С.А., клон България КЧТ с ЕИК ******* на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на
593,40лева лева в исковото и 75,00лева в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщението.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4