№ 273 / 10.12.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия
П.Господинова к.а.н.дело №772 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Я.Н.Я. – чрез
адв. А.П., против Решение №260114/01.07.2021г. по анд №154/2021г. на РС
Димитровград, с което е потвърдено Наказателно постановление №254р-181/16.02.2021г.
на Директор ОД МВР Хасково. Твърди се, че решението на съда е незаконосъобразно
и взето при нарушение на процесуалните правила. На първо място съдът не взел
предвид, че актът бил съставен за това, че били не в бистрото, а под навеса към
бистрото. Това бистро към датата на нарушението нямало статут на работещо
заведение, защото договорът за наем бил прекратен от наемателите поради
пандемията. Към онзи момент помещението не би следвало да се третира като
обществено място, а като частен имот, където собствениците правели ремонт, а жалбоподателят
и други им помагали. Присъствалият инспектор от РЗИ дори не съставил
съответните документи за наказание и
отказал да се подпише като свидетел на акта. На второ място, броя на
присъствалите бил шест човека, а в докладната записка били упоменати четири
лица.
Ответникът
по касационната жалба не взема становище.
Окръжна
прокуратура счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба
е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Димитровград е потвърдил като
законосъобразно Наказателно Постановление №254р-181/16.02.2021г. на Директор ОД
МВР Хасково, с което на Я.Н.Я. *** за това, че на 24.12.2020г., около 12,10ч. *****, в бистро Ъгъла, в условията на
въведена извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и
удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с издадена Заповед
№РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването - въвеждаща
противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен
превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в
които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др.,
са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и
др.), е установено, че Я. нарушава посоченото в заповедта, като се намира в
горепосоченото закрито обществено място и не е поставил защитна маска за лице
или друго средство покриващо носа и устата му, с което за виновното нарушение
на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за
здравето във вр. с т.7 от Заповед №РД-01-675/2020г. на Министъра на
здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е
наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева. За
да потвърди наказателното постановление въззивният съд не е установил при
съставянето на АУАН и издаването на НП да са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. За доказано
приел, че на 24.12.2020г. след получен
сигнал за събиране на хора в бистро Ъгъла, намиращо се на пресечката на ***** в Д., полицейски служители при РУ Димитровград
посетили мястото, като приближавайки питейното заведение установили, че до
сградата на заведението е изграден навес от полиетиленови завеси, в което имало
дървени маси и столове, а четирима мъже били под навеса и консумирали бира.
Присъстващите там мъже имали защитни маски, но не били поставени по начин,
покриващ носа и устата. На въпроса поради каква причина се намират там, те отговорили, че помагали за
разчистване на заведението, купили си по една бира от съседен магазин и решили
да я консумират в бистрото със съгласието на стопанисващите заведението. Сред
присъстващите под навеса мъже бил и жалбоподателя Я.Я.. На същия бил издаден
протокол за полицейско предупреждение по чл.65, ал.2 от ЗМВР да спазва стриктно
противоепидемичните мерки. Съставен бил и акт за установяване на
административно нарушение №254р-181/24.12.2020г., в който било описано, че Я.Я.
се намира в закрито обществено място – бистро Ъгъла, като няма поставена
защитна маска за лицето, а като нарушение е описана разпоредбата на чл.209а, ал.1
във вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ във вр. т.7 от Заповед №РД-01-675/2020г. на
Министъра на здравеопазването. Съдът е обсъдил подробно приложимите правни
разпоредби, като е отчел актуалната редакция на чл.63, ал.4 от ЗЗ, както и
санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, както и е взел предвид
описанието на извършеното нарушение и подробно се обосновал, че затвореното
помещение, където е установен Я.Я., е обществено място – независимо от
собствеността на постройката или отношенията между присъстващите. Анализирани
са свидетелските показания, съгласно които в помещението не са открити лица с
поставени маски. Направен е извод, че при установеното и доказано пребиваване
на закрито обществено място без поставена предпазна маска, то има неизпълнение
на Заповед №РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването, тъй като
съгласно т.7 от посочената било въведено за всички присъстващи на закрито
обществено място задължение за поставяне на защитна маска за лице. Обсъдено е, в
АУАН и НП било посочено в допълнение на нарушената разпоредба чл.63, ал.4 от
ЗЗ, която не въвеждала забрана или задължение за гражданите, а само правомощия
за Министъра на здравеопазването, като въззивният съд е счел, че това не влияе
на възможността на наказания да разбере какво е вменено като нарушение, както и
не води до объркване, неразбиране или превратно тълкуване. Обсъдено е и
приложението на чл.28 от ЗАНН, както и определения размер на глобата.
Настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена и подробно описана фактическа обстановка, която не се оспорва по
делото. Съдът е възприел относимите факти въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Въз основа на доказателствата е направен правилен извод за
спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите
съдържат всички необходими реквизити и са издадени от компетентни органи, при
спазване на процесуалните срокове. Налице
е и съответствие между АУАН и НП относно описанието на нарушението от фактическа
страна и законовите разпоредби, които са били нарушени.Наказващият
орган е квалифицирал така извършеното нарушение, както и правилно и
законосъобразно е приложил съответната санкционна норма.
От събраните пред районния съд
доказателства безспорно се установява, че на посочените в АУАН и наказателното
постановление дата и място Я.Н. е бил без поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата, въпреки съществувалото към посочения момент задължение за лицата, които
се намират в закрити обществени места. Съгласно чл.209а, ал.1 от ЗЗ, който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и
чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева. В
чл.63, ал.4 от Закон за здравето е посочено, че при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Съгласно Заповед
№РД-01-675 от 25.11.2020г., издадена от Министъра на здравеопазването /
https://coronavirus.bg/bg/621/ се въвеждат противоепидемични мерки на
територията на Република България, считано от 27.11.2020г. до 31.01.2021г.,
като в т.7 на заповедта е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и
здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и
др.), които се използват съгласно препоръките в приложение №3. При безспорно
доказаното по делото, че на посочената в АУАН и НП дата и място касаторът е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно
нарушение, то настоящият касационен състав напълно споделя изводът на РС
Димитровград, че на нарушителя законосъобразно е наложено административно
наказание на основание чл.209а, ал.1 от Закон за здравето.
Касационната инстанция не споделя възраженията на
касатора, касаещи неправилна преценка на въззивната инстанция относно
приемането на неработещото заведение като обществено място. В случая няма спор
относно обстоятелствата за местоположението на Я.Н. по време на извършената
проверка и установяване на нарушението, а именно – в навес към неработещо заведение,
като изводите на районния съд относно мястото на извършване на нарушението са
подробни, ясни, логични и подкрепени с доказателства. В случая същественото е,
че този обект е представлявал място за хранене или питейно заведение, но не е
работещ, за да се приеме приложението на изключенията в т.9 от процесната
заповед. Събралите се в заведението лица не са били клиенти, за да се приеме,
че намирайки се в обекта, то за касатора е отпаднало задължението за носене на
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго
средство, покриващо носа и устата. След като касаторът се е намирал на закрито
обществено място, което към този момент не представлява функциониращо в работен
режим място за хранене или питейно заведение, то несъмнено същият не е спазил
т.7 от Заповед №РД-01-675 от 25.11.2020 г., издадена от Министъра на
здравеопазването, като така е извършил нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
Настоящата инстанция напълно споделя и преценката на
районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го отличават с липса
на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради което не може да
се квалифицира като маловажен по чл.28 от ЗАНН.
Като е потвърдил наказателното постановление,
районният съд правилно е приложил материалния закон и е постановил валидно,
допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания
за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя оставянето
му в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №260114/01.07.2021г. по анд №154/2021г. на РС
Димитровград, с което е потвърдено Наказателно постановление
№254р-181/16.02.2021г. на Директор ОД МВР Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател:
Членове: 1.
2.