РЕШЕНИЕ
№ 5223
гр. София, 01.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Е.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110213416 по описа за 2024
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБРАЗУВАНО е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 24-4332-016393 от 16.07.2024г., издадено
Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН на М. М. К. с ЕГН:********** са му
наложени кумулативно 1.). административно наказание парична „глоба“ в
размер на 3 000.00 (три хиляди) лева и 2.). административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (данадесет) месеца
за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП вр.
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ОСПОРВА с подробни доводи
законосъобразността на издаденото наказателно постановление (НП). Твърди
се липсата на извършено административно нарушение. Счита се, че са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП. В
съдебно заседание санкционираното физическо лице, редовно призовано, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който инвокира
допълнителни съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба.
Претендират се разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание от надлежен процесуален представител, като в депозирана
1
писмена защита се оспорва основателността на въззивната жалба.
Претендират се разноски.
II.). ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по
фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си
убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 30.08.2024г. в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от
жалбоподателя чрез съответен представител, с обоснован и доказан правен
интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, връчен
по надлежния ред с разписка от 19.08.2024г., която е инкорпорирана в
постановлението (гръб), подлежащ на законов съдебен контрол пред и от
родово, местно и функционално компетентен районен съд на основание чл.59,
ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Въззивният жалбоподател М. М. К. е роден на 17.06.2001г. Същият
станал правоспособен водач на моторно превозно средство - категория „В“ на
19.08.2019г., когато му било издадено от МВР свидетелство за
правоуправление. На името на жалбоподателя К. със заявление с рег. №
*********/28.01.2021г. било регистрирано в негова собственост моторно
превозно средство - лек автомобил марка „БМВ 320 Д“ с рег. № ******. В
периода 29.08.2020г. - 30.10.2023г. жалбоподателят К. бил санкциониран с
фишове по ЗДвп за извършени от него 10 (десет) административни нарушения
като водач на МПС - по чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП; по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ; по
чл.21, ал.2 от ЗДвП; по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП; по чл.70, ал.3 от ЗДвП (два
пъти); по чл.74, ал.1 от ЗДвП; по чл.100, ал.4, т.2 от ЗДвП (два пъти); по чл.76
от ЗДвП. С влязло в сила наказателно постановление от 04.01.2019г. на
жалбоподателя К. били наложени административни наказания по ЗДвП за
извършени 4 (четири) административни нарушения по чл.103 от ЗДвП; по
чл.150 от ЗДвП; по чл.137е от ЗДвП и по чл.140, ал.1, пр.2 от ЗДвП.
Свидетелите К. на длъжност „Командир на Отделение“ при 07 РУ-СДВР
и К. - полицейски инспектор при 07 РУ-СДВР патрулирали в зачислен
служебен полицейски автомобил на 07.07.2024г., сутринно време около 09:27
часа, при сухи условия, в гр.София, ж.к. „Студентски град“ по улица „Проф.д-
р Иван Странски“. От дясната страна на улица „Проф.д-р Иван Странски“ в
района на кръстовището с улица „Акад.Борис Стефанов“, непредствено след
пешеходната пътека, в права линия били разположени множество от
паркирани леки автомобили. Пътното платно по улица „Проф.д-р Иван
2
Странски“ и в района на кръстовището с улица „Акад.Борис Стефанов“ било
равно, без влажности (мокрота), без дупки и/или препятствия. Движели се
свидетелите Д. и К. с полицейския автомобил в права посока по улица
„Проф.д-р Иван Странски“. Докато патрулирали в този пътен участък в
движение в полицейския им автомобил, свидетелите Д. и К. възприели в
същия времеви момент и на същото инкриминирано място пред тях
(свидетелите виждат добре с очите си и не носят очила) на около разстояние
от 15 (петнадесет) метра, при ясно и видимо време, да се движи (технически
изправен) при скорост от около 20-30 км/ч. лек лек автомобил марка „БМВ 320
Д“ с рег. № *******, управляван от жалбоподателя М. М. К.. Последният бил
сам в автомобила си. Движението в този пътен участък било спокойно.
Нямало пешеходци около и покрай паркиралите автомобили или до и по
пътното платно на улица „Проф.д-р Иван Странски“, и/или около
кръстовището на тази улица с улица „Акад.Борис Стефанов“. Свидетелите Д.
и К. възприели със сетивата си (видели и чули), че автомобила на
жалбоподателя К., който бил изфорсиран (натиска се педала на газта,
задържа се педала на съединителя и се чува завишен звук от работещия
двигател на МПС), на няколко пъти (между два и три) пъти умишлено е
поднасял - при завой надясно, обусловен от траекторията на пътно платно,
водачът на лекия автомобил въртял управляващия волан наобратно в лява
посока, при което задната част на автомобила се приплъзвала (поднасяла) с
триене, поради въртеливото движение на колелата на МПС наляво по пътното
платно, а предната част на автомобила се движела напред и надясно под лек
ъгъл; след това, водачът с форсиращ двигател изправял автомобила,
извъртвайки наобратно волана му надясно, за да продължи по дясното платно
на пътния участък, повтаряйки бързо и секундно същото „дрифтово“ действие
от началото до края (общо между два и три пъти). Лекият автомобил на
жалбоподателя К. от серията марка „БМВ“ имало задно предаване - силата на
автомобила била съсредоточена в задната част на конструкцията му.
Свидетелите Д. и К. последвали автомобила на жалбоподателя К.. Спрели го
за проверка със съответна звукова и светлинна сигнализация на полицейския
им автомобил. Такава административна проверка била реализирана, като бил
съставен АУАН № Серия GA с № 866190 от 07.07.2024г. от актосъставителя К.
Л. Д. - виж т.72 на л.11 от делото от Заповед № 513д-4534 от 31.05.2022г. на
Директора на СДВР за възлагане на компетентност по ЗДвП за съставяне на
АУАН, в присъствието на свидетеля К. Жалбоподателят К. бил спокоен. Пред
свидетелите Дамянов и Костадинов същият не възразил, нито оспорил
констатациите в АУАН.
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Съдът кредитира събраният по делото писмен доказателствен
материал и показанията на свидетелите К. и К. - полицейски служители
към 07 РУ-СДВР, като пълни, логични, детайлни, конкретни, хармонични,
последователни, точни, добросъвестни, подробни, изчерпателни,
кореспондиращи помежду си в съвкупност и корелиращи на цялостната
3
писмена документация по делото. Фактическите констатации от показанията
на свидетелите К. и К. намират пряка опора в писмените доказателства по
делото. Тези свидетели са също така и чистосърдечни при изложението на
възприятията си пред съда, при което доказателствената стойност на
показанията им е висока и достоверна в значителна степен, съгласно
принципите на непосредствеността и устността. Свидетелите Д. и К. са преки
очевидци на административното нарушение на жалбоподателя К.. То е било
извършено пред тях в тяхно лично присъствие, като е без значение дали
жалбоподателят К. ги е видял или не успял да ги възприеме в огледалата за
задно виждане на своя автомобил. Възприятията полицейските свидетели
съдържат преки факти, свързани с предмета на доказване по делото. Тези
възприятия изясняват по безспорен начин обективната истина по делото.
Свидетелите Д. и К. са високо квалифицирани професионални полицейски
служители с дългогодишен опит. Същите са виждали в практика си множество
случаи на „дрифтене“ на автомобили. Свидетелят Д. е възприел, че
конкретния „дрифт“ на жалбоподателя К. не е бил обусловен от технически
причини. Автомобилът на последния е бил изправен, тъй като преди
„дрифтенето“ на жалбоподателя К., свидетелите Д. и К. са го наблюдавали
известно време - привлекли им вниманието, че двигателя на въпросното
„БМВ“ се изфорсирал (скоростта на работещия автомобил рязко се
увеличавала - натиска се педала на скоростта, като се задържа задействан
едновременно педала на съединителя; чува се и шум на форсиращия
двигател). Свидетелят К. възприел „дрифтещите действия“ на жалбоподателя
К. да са били проявени на няколко пъти наляво и надясно - между два и три
пъти. Т.е. автомобилът на жалбоподателя К. е поднасял между два и три пъти
наляво и надясно (водачът върти волана на автомобила в посока обратна и
противостояща на движещата се в противоположната посока задна част на
МПС). Жалбоподателят К. форсирал двигателя на автомобила си с неговото
поднасяне два-три пъти наляво и надясно в инкриминирания пътен участък.
Логични са възприятията на свидетелите Д. и К., че не автомобила сам по себе
си по технически причини или неизправности; или поради условията на
пътното платно (а те са били сухи, равни и без препятствия) можел да поднася
странично, а единствено - от действията на водача К., който е боравел с
уредите за управлението на МПС. От тях (от действията му) е настъпило
въпросното „дрифтене“. Това „дрфитене“ е напълно забранено по пътищата за
движение и съгласно нормите на ЗДвП. Според решаващата инстанция на съда
със свидетелски показания могат да бъдат установени релевантните факти от
значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма
изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване
по чл.102 от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез
показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк
свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и
конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе
изводите си за виновно поведение към извършено престъпление или
административно нарушение и само въз основа на тях, а в настоящото
наказателно производство те не са единственото доказателствено средство
4
(визират се показанията на свидетелите К. и К.) – събрани са писмени
доказателства и с оглед приложените по делото способи на доказване,
дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК. Необходимо е да се изложи, че
с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на
конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото
да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената
си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция,
сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори,
основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани
със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества
като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната
действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното
последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие
и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел
да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази
насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III
н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което
установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки
отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други
фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за
точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място
волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна
ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление. Съдът намира, че
показанията на свидетелите К. и К., пред които от непосредствена близост
жалбоподателят М. М. К. е „дрифтел“ с автомобила си в гр.София в ж.к.
„Студентски град“ по улица „Проф.д-р Иван Странски“ на инкриминираната
дата, потвърждават извода на съда, че административното нарушение по
чл.104б, т.2 от ЗДвП от обжалваното наказателно постановление е доказано по
безспорен и несъмнен начин. Изложеното мотивира съда да приеме, че
релевираните обратни по съдържание оспорвания от жалбоподателя К. и
неговия процесуален представител - от въззивната жалба и от съдебните
прения, са неоснователни и недоказани. Свидетелите К. и К. излагат в
показанията си не предположения, а преки възприятия за настъпили факти за
субекта на административното нарушение. Нито измислят факти. Нито
придават друг смисъл на същите, какъвто нямат. Тези свидетели не излагат
интерпретация на факти, а обективни възприятия за такива, като проявили се в
обективната действителност. Показанията им са достоверни във висока
степен. В показанията им пред съда не се установяват никакво лично
отношение, и/или желание да се уличи „нарочно“ някого в административно
нарушение и/или данни за преднамереност, противоправност, отмъщение,
злоба и други Показанията им целят да разкрият обективна истина по делото и
това са допълнителни аргументи защо възприятията от разпитите им следва да
се кредитират изцяло. Показанията им установяват, че жалбоподателя К. е
доказан извършител на административното нарушение по чл.104б, т.2 от
5
ЗДвП. Тези гласни доказателствени средства не са изолирани, хармонични са
и същите се основават на пряко възприети факти. Показанията свидетелите К.
и К. не са твърдения срещу твърдения, а обективно изложение на възприятия,
намиращи колерация и потвърждаване (помежду си) и в останалия кредитиран
доказателствен материал. Защитните твърдения на жалбоподателя К. от
въззивната му жалба и от съдебно заседание при упражняването на правото
му на защита не са потвърждават от друг доказателствен източник на
независима информация, така както се потвърждават показанията на
свидетелите Д. и К. поотделно и в тяхната съвкупност. Твърденията на
жалбоподателя К., че не е „дрифтел“ са само твърдения и си остават
твърдения, основани на реализирането на правото му на защита (той е най-
заинтересованият субект, който има за цел да избегне инициираното срещу
него административно-наказателно преследване и за да не претърпи
ограничения на правата си - той има знание за тези законови ограничения).
Съдът не може да приеме за доказани възраженията на жалбоподателя К. от
жалбата му и в хода на делото пред съда, тъй като са опровергани изцяло от
показанията на разпитаните свидетели и от останалия кредитиран
доказателствен материал, а от друга страна не се подкрепят от доказателствата
по делото. Показанията на свидетелите К. и К. по делото не са единствените
доказателства. Събрани са и писмени доказателства. Доказателствената
стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства
и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите
обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни. По делото не се установява
непротиворечив доказателствен материал. Поради еднопосочността и
непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни
доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага още по-
подробни допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК –
“per argumentum a contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
При разглеждане на делата по оспорени наказателни постановления
районният съд, като инстанция по същество, в производството по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН осъществява цялостна съдебна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, обективирани в жалбата.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение
при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на защита на
въззивния жалбоподател не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от
материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в
съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за
назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят
от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от
ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в
рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е
6
изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е
отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма
на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган
не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата
по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното
производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е
издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като
същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на
обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои
доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на
закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водачите на моторните превозни средства да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От своя страна, съгласно
дефиницията в § 6. т. 1 от ДР ЗДвП – „път“ е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни
превозни средства или на пешеходци.
В случая, пътните участъци на платната за движение в гр.София, ж.к.
„Студентски град“ от улица „Проф.д-р Иван Странски“ и в района на
кръстовището с улица „Акад.Борис Стефанов“ (става дума за конкретния
десен завой в района на това кръстовище) са „път“ по смисъла на ЗДвП,
поради което и при преминаването си през него (или през тези пътни участъци
от пътното платно) водачите следва да се съобразяват с всички изисквания
на този закон, включително и с това на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. От съдържанието
на АУАН и НП и от кредитирания по делото доказателствен материал по
делото е видно, че жалбоподателя М. М. К. е санкциониран, именно за това, че
на инкриминирания ден 07.07.2024г., около 09:27 часа, сутринно сухо време,
при ясна среда и нормални условия, е използвал (годните за движение)
пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като
конкретно и точно са установени по делото извършените от него
инкриминирани действия – умишлено извел от контрол управляваният от него
лек автомобил с марка „БМВ 320 Д“ с рег. № *******, като за целта извършил
маневри с волана на моторното превозно средство, довели до принудително
странично движение на автомобила и принудителното превъртане на колелата
му по цялата площ на пътните участъци на платната за движение в гр.София,
ж.к. „Студентски град“ от улица „Проф.д-р Иван Странски“ и в района на
кръстовището с улица „Акад.Борис Стефанов“ (става дума за конкретния
десен завой в района на това кръстовище). Жалбоподателят М. М. К. е
извършил т. нар. „дрифт“. ЗДвП не съдържа легално определение на това
понятие, но в съдебната практика, то е било обект на задълбочен анализ. В
съответствие с разпоредбата чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните
актове разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДП следва да се тълкува в смисъла,
7
който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на
безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване
на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота,
здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл, под „дрифт“ се
разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко
завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната
спирачка или други подобни действия в резултат, на които се постига
движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на
автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът
странично се приплъзва (В тази насока е Решение № 909 от 20.07.2020г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 977/2020г.). В случая, по мнение на съда,
поведението на жалбоподателя М. М. К. напълно съответства на вмененото му
нарушение. Той е извършил маневри, довели до загуба на сцепление и
приплъзване странично на автомобила му, което е довело до там, че той
няколкократно го е поднасял странично и което не представлява използване на
път за обществено ползване, в съответствие с основната цел на пътищата – за
превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете и селата застрашава
във висока степен живота и здравето на останалите участници в движението
(независимо, че в този момент такива не са се движили, но е имало например
паркирани в близост автомобили - и ако жалбоподателя К. не би успял да
задържи контрола върху „дрифтещия“ му автомобил, е могъл да предизвика с
висок риск ПТП с щети). С действията си жалбоподателят К. е застрашил в
населеното място на ж.к. „Студентски град“ гр.София (който е значително
населен район) и случайно преминаващи пешеходци (дори те да са липсвали
на конкретното местопроизшествие) и водачи на автомобили, поради което
деянието му се характеризира с висока степен на обществена опасност. В
този смисъл е и практиката на касационните инстанции на административните
съдилища по сходни казуси, като например Решение № 65 от 20.01.2021 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2322/2020 г., Решение № 30/13.02.2018 г. на
ШАС, постановено по к. а. н. д. № 1/2018 г., Решение № 130/18.04.2019 г. на
Административен съд – Шумен по к. а. н. д. № 96/2019 г.; Решение №
72/05.03.2019 г. по к. а. н. д. № 30/2019 г. на АС – Шумен и други.
Видно от показанията на разпитаните свидетели Д. и К. – поведението на
водача К. от инкриминирания ден и място е умишлено, доколкото съвсем
преднамерено той е поддържал автомобила си в състояние на приплъзване,
правейки няколко странични поднасяния. Установи се, че в съответния пътен
участък при завой надясно, обусловен от траекторията на пътно платно,
жалбоподателят К. от водаческото място на лекия си автомобил въртял
управляващия волан наобратно в лява посока, при което задната част на
автомобила се приплъзвала (поднасяла) с триене, поради въртеливото
движение на колелата на МПС наляво по пътното платно, а предната част на
автомобила се движела напред и надясно под лек ъгъл. Установи се и се
доказа, че тези действия на жалбоподателя К. не били еднократни, тъй като
същият след това с форсиращ двигател изправял автомобила, извъртвайки
наобратно волана му надясно, за да продължи по дясното платно на пътния
участък, повтаряйки бързо и секундно същото „дрифтово“ действие от
8
началото до края (общо между два и три пъти). Ако се касаеше до неправилно
боравене (навлизане с несъобразена скорост на територията на кръстовището)
или случайно изпускане на съединителя – то това щеше да доведе до
еднократно „приплъзване“ на автомобила (каквито данни не се извеждат от
показанията на свидетелите Д. и К.). Без значение за съставомерността на
деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат -
дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя,
завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин. В тази
насока е Решение № 994 от 16.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. №
10288/2022г. По въпроса за субективната страна - съдът счита, че
нарушението е извършено при пряк умисъл от страна на водача М. М. К.,
защото поведението му е било осъзнато и желано, т. е. поднасянето на
автомобила (и то повече от веднъж) е бил целен ефект от управлението на
моторното превозно средство, а не случайна последица. Поради изложеното,
то е умишлено, т. е. нарушението е извършено виновно.
Решаващата инстанция на въззивния съд намира, че извършеното деяние
правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на
основание чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП законосъобразно е наложено наказание
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12
(дванадесет) месеца и „глоба“ в размер на 3000.00 (три хиляди) лева. В
санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от
законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя. В заключение,
конкретното нарушение, за което жалбоподателят К. е бил санкциониран не е
маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
„наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение“. В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните
нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било
незаконосъобразно. Отделно от това нарушението реално е представлявало
опасност за другите участници в движението, за преминаващи пешеходци, за
сигурността на пътното платно и паркиралите в близост множество леки
автомобили и се е създавал реален риск от възникване на ПТП, включително и
за водача на дрифтещия от него автомобил, с възможност да се удари в
препятствие. А това от своя страна, съгласно показанията на свидетелите Д. и
К., може да засегне и да създаде доказан риск от ПТП с дрифтещия в близост
до тях автомобил.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че не са
налице основания за отмяна или за изменение на обжалваното наказателно
постановление. Същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно,
законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и процесуалните правила на ЗАНН. Подадената срещу него
въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
В заключение, настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на
въззивния жалбоподател от жалбата му, тъй като същите изцяло и в
9
изложената пълнота обслужват упражняваната защитна функция в процеса и
като най-заинтересована страна да избегне инициираното срещу нея
административено-наказателно обвинение, като съдът счита, че с приемане на
неоснователността на тезите от въззивната жалба, с изложените от съда
изводи от фактическа и правна страна, се опровергават обратните по
съображения доводи на въззивния жалбоподател от жалбата му, поради което
съдът приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се
противопоставят допълнителни аргументи за тяхната неоснователност, с цел
процесуална икономия.
VIII.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат
действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по
реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144
от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, санкционираният жалбоподател следва да понесе разноски
за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в пределите от
80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
IX.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 24-4332-016393 от
16.07.2024г., издадено Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на М. М. К. с
ЕГН:********** са му наложени кумулативно 1.). административно
наказание парична „глоба“ в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева и 2.).
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 (данадесет) месеца за извършено административно нарушение по
чл.104б, т.2 от ЗДвП вр. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ М. М. К. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ
НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР чрез законният й представител с
адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев” 4 на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ вр. чл. чл.63д от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо
10
възнаграждение за юрисконсулт във въззивното производство.
Решението на съдебния състав може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет)
дневен преклузивен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11