Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Димитровград, 01.07.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският районен съд в
публичното заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
при секретаря Валентина
Господинова и в присъствието на прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр.д.№ 1711/2018г. по описа на РС –
Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 и
сл. от ГПК.
Предявеният иск е за делба във
фазата по допускането й.
В
исковата молба ИЩЕЦЪТ К.Д.В. твърди, че страните по настоящата искова молба
са съсобственници на следния недвижим имот,
а именно : ИЩЦАТА — К.Д.В. на своите собствените идеални части /документ на
обственност: Hот. Акт № 120 —VII- 885/2009 год./ от следния недвижим имот: а
именно : 5/6 /пет шести идеални части/ от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XIII-180
/тринадесети за планоснимочеи номер сто и осемдесет /, находящ се в квартал 15
/ петнадесеrи / по кадастралния и регулационен план на с. Ябълково Община
Димитровград, oдoбрен със Заповед № 269/1966 год.,308/1975 год. и 797/2005
год., целият с площ от 1251,5 кв.м. /,
ведно с 5/6 ид.ч. /пет шести идеални части/от построената в имота къща състояща се
от приземен и първи жилищен етаж, със застроена площ за всеки един етаж от
64 кв.м., построена съгласно Протокол № 12 /12.04.1952 год. за определяне на
строителна линия и ниво изд. от Хасковски околийски народен съвет- Служба
"Кадастър и Регулация", Позволин билет за строеж № 17/29.05.1952 год.
на главен архитект на гр. Хасково и ведно с 5/6 ид.ч. от изградената в имота ПЛЕВНЯ, пpи съседи: УПИ XV-183; УПИ V 181; УПИ
VI-179; УГIИХII-176 и улица, срещу залължението на К.Д.В. да поеме задължениетo
и издръжката на Я. К. Д. лично или чрез трето лице като й осигури един спокоен
и нормален живот какъвто е водела досега, докато е жива, при запазване правото
на ползване на К.Я.К., ЕГН **********, починал на 09.05.2013 год. б.ж. на с. Ябълково Община Димитровград- баща на Я. К. Д.
-прехвърлителка; и дядо на преобретнателката- К. Д. В., съгл. Нот. акт за дарение на недв. имот № 47
том 4 рег. N9 7662 дело 435/2008 год. на Нотариус М. Г.. ОТВЕТНИЦИТЕ : Д.М.Е. — съпруга на Е. Е. ; М.Е.К.
— син и Т.Е.К. — дъщеря
; като съпруга и низходяши наследници на наследодателя си: Е. К.Е. - б.ж. на С. Ябълково, поч. на 17.01.2016
год. последният cин на К.Я.К. — б. ж. на с. Ябълково починал на
09.05.2013 год. съсобственик на процесния имот с документ за собственост : Нот
акт N9 108-1-228/1966 год.; съсобственици на своите собственнн идеални части от
слецния иедвижим имот: а именно : 1/6 ид.ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
X11I-180 , находящ се в квартал 15 / nетнадесети / по кадастралния н
регулационен nлан на с. Ябълково Община Димитровград, oдoбрен със Заповед №
269/1966 год.,308/1975 год. и 797/2005 год., целият с площ от 1251,5 кв.м. /, ведно с 1/6 ид.ч. /една
шеста идеални части/от построената в имота къща състояща се от приземен и първи
жилищен етаж, със застроена площ за всеки един етаж от 64 кв.м., построена
съгласно Протокол № 12 /12.04.1952 год. за определяне на строителна линия и
ниво изд. от Хасковски околийски народен съвет- Служба "Кадастър и
Регулация", Позволин билет за строеж № 17/29.05.1952 год. на главен
архитект на гр. Хасково и ведно с 5/6 ид.ч.
от изградената в имота ПЛЕВНЯ, пpи съседи: УПИ XV-183; УПИ V 181; УПИ VI-179;
УГIИХII-176 и улица
Поради невъзможност доброво лио да
поделят имота, предявява настоящата искова претенция за допускане на делба и
извършване на такава на процесния съсобствен имот при квоти: 15/18 -идеални части за
ищцата К.Д.В.; 1/18 ид.част за ответницата — Д.М.Е.; 1/18- идеални части за
ответника М.Е.К.; и 1/18- идеални части за ответницата Т.Е.К..
В законоустановения едномесечен срок
ответниците са депозирали писмен отговор, съгласно съдържанието на който не
оспорват претенцията, основателността и допустимостта й. Имотът бил съсобствен
между страните по делото, при квотите, посочени в исковата молба. Молят на осн.
чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът да определи на ответниците суми за наем, които
ищцата по делото да им заплаща до прекратяване на съсобствеността. Имотът
предмет на делбата, се ползвал от ищцата и ответниците нямали достъп до него,
тъй като тя отказвала да ги пусне в имота, което обосновавало искането им за
заплащане на суми срещу ползването на съсобствения имот, осъществявано от
ищцата. Във връзка с искането им по чл. 344, ал. 2 ГПК, молят да се назначи
оценъчна експертиза, която да даде заключение за средния пазарен наем на имота,
предмет на делбата, към настоящия момент.
Предявеният от ищеца иск е за делба във
фазата по допускането й, като производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС вр. с чл. 341 от ГПК.
Предмет
на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да се определи
между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки съсобственик следва да
се допусне делбата.
По делото са представени писмени
доказателства- Hот. Акт № 120
—VII- 885/2009
год./, Нот. акт за дарение на недв. имот № 47 том 4 рег. N9 7662 дело 435/2008 год. на Нотариус М. Г., Нот акт N9 108-1-228/1966 год.; НА за продажба
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане акт №144, том втори,
рег.№4392, дело 217/09г., НА за продажба на недвижими имот №108, том първи,
дело 228/1966г., Скица №1168/23.10.2018г., удостоверение за данъчна оценка с
изх.№3112/13.11.18г., удостоверения за наследници с изх.№168/27.11.18г. и с
изх.№УНС-348/21.11.18г., които установяват изнесените факти и обстоятелства в
исковата молба, неоспорени от ответниците по делото, че ищцата, съгласно НА за продажба
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане акт №144, том втори,
рег.№4392, дело 217/09г. е станала собственик на 5/6 /пет шести идеални части/ от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XIII-180 /тринадесети за планоснимочеи номер сто и
осемдесет /, находящ се в квартал 15 / петнадесеrи / по кадастралния и
регулационен план на с. Ябълково Община Димитровград, oдoбрен със Заповед №
269/1966 год.,308/1975 год. и 797/2005 год., целият с площ от 1251,5 кв.м. /, ведно с 5/6 ид.ч. /пет
шести идеални части/от построената в имота къща състояща се от приземен и първи
жилищен етаж, със застроена площ за всеки един етаж от 64 кв.м., построена
съгласно Протокол № 12 /12.04.1952 год. за определяне на строителна линия и
ниво изд. от Хасковски околийски народен съвет- Служба "Кадастър и
Регулация", Позволин билет за строеж № 17/29.05.1952 год. на главен
архитект на гр. Хасково и ведно с 5/6 ид.ч.
от изградената в имота ПЛЕВНЯ, пpи съседи: УПИ XV-183; УПИ V 181; УПИ VI-179;
УГIИХII-176 и улица, срещу залължението й за издръжката и гледане на Я. К. Д.
лично или чрез трето лице, като й
осигури един спокоен и нормален живот какъвто е водела досега, докато е жива,
при запазване правото на ползване на К.Я.К., ЕГН **********, починал на 09.05.2013 год. б.ж. на с. Ябълково
Община
Димитровград - баща на Я. К. Д.
-прехвърлителка; и дядо на преобретателката- К.
ДИМИ'I'РОВА В., съгл. Нот. акт за дарение на недв. имот № 47 том 4 рег. N9 7662
дело 435/2008 год. на Нотариус М. Г..Ответниците от своя страна Д.М.Е. —
съпруга на Е. Е. ; М.Е.К. — син и Т.Е.К. — дъщеря
; като съпруга и низходяши наследници на наследодателя Е. К.Е. - б.ж. на С. Ябълково, поч. на 17.01.2016
год. /последният cин на К.Я.К. — б. ж. на с.
Ябълково починал на 09.05.2013 год./
съсобственик на процесния имот с документ за собственост : Нот акт N9
108-1-228/1966 год.; и съсобственици
на своите собственнн идеални части от слецния иедвижим имот: а именно : 1/6
ид.ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ X11I-180 , находящ се в квартал 15 / петнадесети /
по кадастралния н регулационен nлан на с. Ябълково Община Димитровград, oдoбрен със
Заповед № 269/1966 год.,308/1975 год. и 797/2005 год., целият с площ от 1251,5 кв.м. /, ведно с 1/6 ид.ч. /една
шеста идеални части/от построената в имота къща състояща се от приземен и първи
жилищен етаж, със застроена площ за всеки един етаж от 64 кв.м., построена
съгласно Протокол № 12 /12.04.1952 год. за определяне на строителна линия и
ниво изд. от Хасковски околийски народен съвет- Служба "Кадастър и
Регулация", Позволин билет за строеж № 17/29.05.1952 год. на главен
архитект на гр. Хасково и ведно с 5/6 ид.ч.
от изградената в имота ПЛЕВНЯ, пpи съседи: УПИ XV-183; УПИ V 181; УПИ VI-179;
УГIИХII-176 и улица.
Предвид гореизложеното, тъй като
по делото се установи, че страните са съсобственици по наследство на процесния
делбен имот, при квоти:
15/18 -идеални части за ищцата К.Д.В.; 1/18 ид.част за ответницата — Д.М.Е.;
1/18- идеални части за ответника М.Е.К. и 1/18- идеални части за ответницата Т.Е.К., съдът намира, че искът за допускане на делба на
процесния имот е основателен и следва да бъде уважен, така, както е предявен.
По отношение на искането на ищеца по чл. 344, ал. 2 от ГПК:
На практика искането по чл.
344, ал. 2 ГПК представлява привременна
мярка, приложима само в производството по съдебна делба, която по фактически
състав се припокрива с иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. В такъв смисъл е напр. Решение № 87 от 10.03.2009г. на ВКС по гр. д. № 803/2008г., II г. о., ГК.
Поради тази причина настоящият съдебен състав счита, че всички постановки в
съдебната практика (вкл. и задължителните такива), свързани с материалните
предпоставки за основателността на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, са
приложими и за претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК. В тази връзка с Тълкувателно
решение № 7 от 02.11.2012г., постановено по тълк.д. № 7/2012г. по описа на ОСГК
на ВКС, е прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е
прието, че претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато ползващия
съсобственик или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено
да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на
свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните
права на друг съсобственик, той или член на неговото семейство не си служи
пряко и неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска
друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа), ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за
послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ. Това разбиране е намерило потвърждение и в последвалата
задължителна практика на върховната инстанция, постановена по задължения ред на
чл. 290 ГПК – напр. Решение № 74 от 1.07.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 4695/2014 г., II г. о., ГК. Впрочем страните по
делото не оспорват помежду си обстоятелството, че към момента на допускане на
делбата имотът е бил във владение на ищцата. Възраженията на процесуалния й
представител се свеждат до твърдения, че в момента тя не ползва имота, а
ответниците никога не са й били поискали ключа за този имот.При доказването на
тези факти в процеса, съдът счита за доказано, предвид и изричното
волеизявление на процесуалния представител на ищцата, че фактическата власт
върху имота се осъществява от нея. Ето защо според съда установените по делото
факти покриват фактическите състави на хипотезите, посочени в цитираното
тълкувателно решение, според които макар и да не ползва пряко вещта,
съсобственикът дължи обезщетение на останалите съсобственици, които не се
допускат до ползването й. Следователно възраженията, че ищцата не дължи
обезщетение на останалите съделители поради обстоятелството, че не ползва лично
вещта, са неоснователни.
Изложеното е достатъчно, за
да се приеме, че предявената претенцията по чл. 344, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК е
доказана по основание, като по отношение на тази претенция (за разлика от иска
по чл. 31, ал. 2 ЗС) не се изисква изпращането на нарочна покана, доколкото
исковата молба за делба/депозирането на отговор от ответниците/ играе ролята на
такава. При това положение спорен по делото остава въпросът за размера на
обезщетението. В съдебната практика и правната теория се е наложило разбиране,
че размерът на обезщетението по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС (в тази връзка и
този по чл. 344, ал. 2 ГПК) се определя като част (равняваща се на съответната
квота на ищеца в съсобствеността) от средния пазарен наем на общата вещ. В този
смисъл са поставените по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения – напр. Решение № 416 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2014 г., IV г. о.,
ГК, Решение
№ 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г., IV г. о., ГК.
Съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички
наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването.
Посочената разпоредба дава възможност за привременна промяна при ползването на делбения имот, респ. получаване на обезщетение за лишаването на
някой от съделителите от ползването му. Постановяването й е обусловено
от две предпоставки: не всеки от съделителите да ползва съсобствения имот съобразно правата си и
да е постъпило искане за разпределение на ползването от съда. Фактическото
основание за допускане на мярката в една от двете й форми е някой от
съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността.
По делото страните не спорят, като изрично в съдебно заседание, чрез
волеизявление на процесуалния представител на ищцата адв.Я.-ХАК се установи, че
фактическата власт върху процесния делбен недвижим имот се осъществява от
ищцата, а ответниците не ползват каквато и да е част от имота. Във връзка с
искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК ответниците са заявили, че претендират ищцата
да им заплаща припадащата им се според притежаваната идеална част наемна цена
за имота през времетраене на делбеното производство. Установено е съгласно
заключението по приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-оценъчна
експертиза, че средната пазарна месечна наемна цена за процесния имот е в
размер на 133 лв.
Предвид това съдът намира, че искането на ответниците за определяне на
привременни мерки досежно процесния имот следва да бъде уважено, като съдът
следва да постанови за периода на привременното ползване ищцата следва да
заплаща на ответниците според притежаваната идеална част от всеки един от тях
наемна цена за имота , както следва за всеки един от тях в размер на по 7.38 лева,
съобразно квотите на ответниците в него.
Тъй като страните спорят относно началния момент на привременните мерки,
следва да се отбележи, че с определение № 475 от 17.07.2013 г.постановено по ч.гр.д.№ 2258/2013 г.на
четвърто г.о.на ВКС и с определения по ч.гр.д. № 2258 / 2013 г. и по
ч.гр.д. № 1773 / 2014г. по описа на ВКС е разгледан въпросът относно
началния момент, от който съдът постановява
привременните мерки по чл. 344, ал.2 от ГПК, като ВКС е посочил, че при определянето на привременни мерки относно
ползването на делбените имоти по чл. 344, ал.2 ГПК началният момент е влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК, а крайният- до окончателното извършване на делбата, т.е. до ликвидиране на съсобствеността, като тази мярка няма правната
природа на обезщетение за лишаване от ползването за предходен период от време, в т.ч. и от поискането му. Затова искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК следва да бъде уважено за
горепосочения законов период – от влизане в законна сила на определението по
чл. 344, ал. 2 от ГПК до окончателното извършване на делбата.
Мотивиран от горното, Димитровградският районен съд
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съделителите К.Д.В., ЕГН ********** ***,
Д.М.Е., ЕГН **********, М.Е.К., ЕГН ********** и Т.Е.К.-П., ЕГН **********,***,
действащи чрез пълномощник адв.М.Г.-ХАК, съдебен адрес ***42-А-1, на
съсобствения им, придобит по наследство недвижим имот, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
XIII-180 , находящ се в
квартал 15 / петнадесети / по
кадастралния и регулационен план на с. Ябълково Община Димитровград, oдoбрен със Заповед №
269/1966 год.,308/1975 год. и 797/2005 год., целият с площ от 1251,5 кв.м. /, ведно с построената в имота къща състояща се от приземен и
първи жилищен етаж, със застроена площ за всеки един етаж от 64 кв.м., построена съгласно
Протокол № 12 /12.04.1952 год. за определяне на строителна линия и ниво изд. от
Хасковски околийски народен съвет- Служба "Кадастър и Регулация",
Позволит билет за строеж №
17/29.05.1952 год. на главен архитект на гр. Хасково и изградената в имота
ПЛЕВНЯ, пpи граници
на УПИ: от юг-улица, от изток- УПИ XV-183, от север УПИ V 181 и УПИ VI-179 и от запад- УПИ ХII-176 , при следните квоти: К.Д.В.,
ЕГН ********** ***-15/18/петнадесет осемнадесет/ идеална част, Д.М.Е., ЕГН **********-1/18/една
осемнадесета/ идеална част, М.Е.К., ЕГН **********-1/18/една осемнадесета/
идеална част и Т.Е.К.-Пиронкова, ЕГН **********-1/18/една осемнадесета/ идеална
част.
На основание чл. 344, ал.
2 от ГПК ОСЪЖДА К.Д.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на Д.М.Е., ЕГН **********, М.Е.К., ЕГН ********** и Т.Е.К.-П.,
ЕГН **********,***, действащи чрез пълномощник адв.М.Г.-ХАК, съдебен адрес ***,
месечна сума в размер на по 7.38/седем лева и 38 ст./ на всеки един от тях, представляваща обезщетение за
ползваната от ищцата и полагащата се на всеки един от тримата ответници по 1/18
ид.ч. от делбения имот, считано от влизане в сила на постановения по реда на
чл.344 ал.2 от ГПК съдебен акт до окончателното приключване на делбеното производство.
НАЗНАЧАВА
съдебно-техническа експертиза с ВЛ М.И., което да даде заключение за
реалната поделяемост на допуснатия до делба недвижим имот и за неговата
действителна стойност при депозит в размер на 250 лева, вносим от страните
съобразно квотите им в едноседмичен срок.
Решението, в частта, с която е допуснато извършване на делбата може да се
обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните. В останалата част, същото представлява определение,
което съгласно чл. 344, ал. 3 от ГПК може да бъде изменяно от настоящия съд,
както и да бъде обжалвано с частна жалба пред Хасковския окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: