О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
гр. Перник, 24.07.2019 г.
Административен съд – Перник,
в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от
съдия Димитрова административно дело № 30 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – 161 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на „***“
ЕООД, със седалище и адрес на управление***, представлявано от А. П. П. чрез
адв. Г.Д. от Софийска адвокатска колегия, против Ревизионен акт №
Р-22002218000127-091-001/03.09.2018 г., издаден от И. М. Р. – началник на
сектор, възложил ревизията, и А.Л.И. – главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1803/20.11.2018 г., издадено от
Н. К. – директор на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ
на НАП – гр. София.
В жалбата се излагат доводи
за необоснованост, незаконосъобразност и недопустимост на обжалвания ревизионен
акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби на ДОПК и се
моли за неговата отмяна. Доводите в жалбата са доразвити в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя адв. Д., който депозира и молба за
допускане на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности /л.58/ с
въпроси, подробно формулирани в нея, а именно:
1.
Доколкото българският ЗДДС не съдържа легална дефиниция на понятието „социални
услуги“, а в чл.40, т.1 единствено посочва, че „освободена доставка е
извършването на социални услуги по Закона за социалното подпомагане“ /отм./,
следва ли „услуги по набиране на лица, които да полагат грижи за възрастни и
болни хора в домашни условия, свързани с готвене, чистене, пране, помощ при
поддръжка на лична хигиена при хранене, придвижване, посещение на лекарски
кабинет, съблюдаване на правилно приемане на медикаменти по зададен план,
задължение за информиране на лекар или друго посочено лице при настъпване на
промени в здравословното състояние на обгрижвания“ да се третират като
освободени по смисъла на чл.132, пар.1, б.“ж“ от Директива 2006/112/ЕС на
Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно
която държавите членки освобождават доставката на услуги и стоки, тясно
свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, включително тези услуги
доставяни от старчески домове, от публичноправни субекти или от други
организации, признати за благотворителни от съответната държава-членка?
2.
Дали чл.132, пар.1, б.“ж“, във връзка с пар.2 от Директива 2006/112/ЕС на
Съвета следва да бъдат тълкувани в смисъл, че предоставят правото на държавата членка
да третира като освободени доставките на социални услуги на територията на
България от организации, регистрирани по чл.18, ал.1, т.3 и 4 от Закона за
социално подпомагане, които не са публичноправни субекти и оперират с цел
реализиране на печалба?
3.
Ако организации, които не са публичноправни субекти и оперират с цел
реализиране на печалба и не са регистрирани по Закона за социалното
подпомагане, защото фактически предоставят услуги извън териториалния обхват на
Закона за социалното подпомагане – съответно не съществува законов ред за
регистрацията им, въпреки че същите са с място на изпълнение в България
съгласно ЗДДС, следва ли предоставяните от тях услуги – „по набиране на лица,
които да полагат грижи за възрастни и болни хора в домашни условия, свързани с
готвене, чистене, пране, помощ при поддръжка на лична хигиена при хранене,
придвижване, посещение на лекарски кабинет, съблюдаване на правилно приемане на
медикаменти по зададен план, задължение за информиране на лекар или друго
посочено лице при настъпване на промени в здравословното състояние на
обгрижвания“ да са освободени по смисъла на чл.132, пар.1, б.“ж“ от Директива
2006/112/ЕС?
4.
Дали изискването за статус на „благотворителни“ по отношение на организации
съгласно чл.132, пар.1, б.“ж“ от Директива 2006/112/ЕС, изключва възможността
предоставяни услуги - „по набиране на лица, които да полагат грижи за възрастни
и болни хора в домашни условия, свързани с готвене, чистене, пране, помощ при
поддръжка на лична хигиена при хранене, придвижване, посещение на лекарски
кабинет, съблюдаване на правилно приемане на медикаменти по зададен план,
задължение за информиране на лекар или друго посочено лице при настъпване на
промени в здравословното състояние на обгрижвания“, предоставяни от тези
организации с цел извличане на печалба да бъдат изключени от обхвата на
освобождаването по смисъла на чл.132, пар.1, б.“ж“ от Директивата?
Процесуалният
представител на жалбоподателя счита, че така поставените въпроси са с
преюдициален характер по отношение тълкуване на националното законодателство в
съответствие с чл.132, пар.1, б.“ж“ от Директива 2006/112/ЕС, както и за
правилното изясняване на правния спор и моли за уважаване на молбата му за
преюдициално запитване до Съда на европейските общности на основание чл.267,
§1, б.“а“ и б.“б“ ДФЕС.
Ответната
страна счита молбата за неоснователна. Подробни съображения излага в Становище
вх. № 1147/08.04.2019 г. и моли за оставянето й без уважение. Счита, че по
отношение на така поставените въпроси има трайна съдебна практика.
Настоящият
състав на Административен съд – Перник, като разгледа молбата и доводите на
страните, намира следното:
Искането
е направено на основание чл.629, ал.1, вр. чл.628 от ГПК, вр. чл.144 от АПК за
отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския
съюз /СЕС/. В искането са посочени конкретно формулирани въпроси, свързани с
тълкуването и прилагането на чл.132, пар.1, б.“ж“ от Директива 2006/112/ЕС.
Съдът
намира, че същото следва да се остави без уважение по следните съображения:
Съгласно чл.628 от ГПК, когато тълкуването на
разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуване валидността на акта на
органа на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, българският съд
прави запитване до СЕО /сега СЕС/.
Съгласно разпоредбата на чл.628 и сл. от ГПК,
българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности когато следва
да се извърши тълкуване на разпоредба на правото на ЕС или тълкуването
валидността на акт на органите на ЕС - когато е от значение за правилното
решаване на делото. Съгласно чл.629, ал.3 от ГПК съдът, чието решение не
подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато
отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда
на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са
толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
В процесния случай искането няма за предмет тълкуване
на конкретен акт на органите на ЕС, а с поставените запитвания се цели отговор
на въпрос, по съществото на правния спор,
отнесен за разглеждане пред настоящия съд, предмет на
разглеждане в съдебното производство по настоящото адм.д. № 30/2019 г. За
решаването на този спор не съществуват непълноти в правото, неяснота или
противоречиво тълкуване, респ. не се съдържа твърдение за несъответствие на
разпоредба/и от националното законодателство с разпоредба/и от европейски
норми. От друга страна, въпросите не съдържат искане за произнасяне от СЕО по
законосъобразността и правилността на конкретно решение. Те не касаят и
валидността на акт по чл.628, което да води до задължение за съда да отправи
запитване.
По изложените съображения и на основание чл.629, ал.2
от ГПК, настоящият състав на Административен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление***, представлявано от А. П. П., чрез адв. Г.Д. от Софийска
адвокатска колегия, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския
съюз /СЕС/ по въпроси, цитирани в обстоятелствената част на настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/