Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 20.10.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в открито съдебно заседание
на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав :
Районен съдия : Николай
Николов
при секретаря Валентина Спирова,
като разгледа докладваното от съдията АНД№592
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по жалба от Е.В.Г., ЕГН ********** *** против
наказателно постановление №30-0000102/18.03.2020г., издадено от директора на
Регионална дирекция “Автомобилна администрация” - гр.София, с което на
жалбоподателя на основание чл.178а, ал.7, т.1 ЗДвП е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 1 500 лева. Претендира се отмяна на атакуваното
постановление, с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а по същество, че не е извършено нарушението. Иска се присъждане на
сторените разноски.
Наказващият орган не е взел присъствено участие в съдебното
производство, но в придружаващото жалбата писмо, е изразил становище за
неоснователност на същата. Направено е възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по
делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
На 05.02.2020г. в гр.Кюстендил, ул.“Овощарска“№1 в контролно-технически
пункт за извършване на периодични прегледи на ППС, стопанисван от „Уни Тест
1“ЕООД, гр.Кюстендил била извършена комплексна проверка от служители на дирекцията
– свидетелите Г. и С.. Установено било, че при извършване на периодичен преглед
за техническа изправност на автомобили с рег.№*** с протоколи
от 04.02.2020г. жалбоподателят, като член на комисията, е направил измерване на
димност и отработени газове с газанализатор и димомер – уреди, които не били
заверени по реда на Закона за измерванията.
Съставен бил АУАН от същата дата срещу жалбоподателя, в който са
отразени посочените констатации и нарушението е квалифицирани по чл.44, ал.1, т.3,
б.“б“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства.
АУАН е предявен и връчен по надлежния ред.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. В него е възпроизведена
фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН. Направен е извод за извършено
нарушение, на което е дадена аналогична правна квалификация, като санкцията е
наложена на основание чл.178а, ал.7, т.1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, показанията на посочените свидетели.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на
атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока. НП е
издадено от компетентен орган. Въпреки това, в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Фактическото
обвинение, повдигнато с АУАН е неясно и неточно.
В АУАН и НП липсва
изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното
нарушение, съответно не са изложени твърдения за всички съществени елементи от
обективната страна на състава на нарушението, в частност, кои конкретни
изисквания са нарушени. Всички обстоятелства, имащи отношение към нарушението
освен че са задължителни реквизити на АУАН и НП, индивидуализират пряко същото,
като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на
защита на нарушителя. Волята на АНО следва да бъде ясна и категорична, а не да
се презюмира.
Отделно от това,
приложената санкционна разпоредба има бланкетна диспозиция и обвързването й с
друга такава, каквато е разпоредбата на чл.44, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, без да се посочат конкретните
изисквания към средствата за измерване, винаги има за последица необоснованост,
а от там и незаконосъобразност на санкционния акт.
Допуснатите
процесуални нарушения са от такова естество, че правят невъзможна преценката за
материалноправната законосъобразност на атакуваното НП.
Въпреки това, по
съществото на спора следва да се отбележи, че в настоящото производство не се
потвърдиха в пълнота поддържаните от АНО фактически установявания.
При това положение
АНО е ангажирал незаконосъобразно административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което атакуваното НП следва да се отмени.
Предвид изхода на
спора на жалбоподателя следва да се присъдят сторени от него деловодни
разноски. Заплатени са 400 лева адвокатско възнаграждение, при законов минимум
335 лева, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.
Воден
от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №30-0000102/18.03.2020г.,
издадено от директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” - гр.София,
с което на основание чл.178а, ал.7, т.1 ЗДвП на Е.В.Г., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация” - гр.София да заплати на Е.В.Г., ЕГН ********** *** деловодни
разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването
му.
Районен съдия: