№ 125
гр. Радомир, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
в присъствието на прокурора В. В. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100524 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В исковата молба ищецът твърди, че на . г., около 23:10 ч. в гр. Р. по ул. „В.“ управлявал
собствения си лек автомобил, марка „Ш.”, модел „А.”, с peг. № .. Пред частен дом № 20 на
улицата бил спрян от полицейски патрул, след което била извършена проверка за употреба
на алкохол и упойващи вещества, при което след тестване с техническо средство Drug Test
5000, фабричен № ARNG-0006, пробата отчела положителен резултат за употреба на кокаин.
Ищецът настоял да му бъде взета кръв за медицинско изследване. Въпреки това се
притеснил силно, недопускайки, че изобщо е възможно без да е употребил наркотици,
техническото средство да отчете положителен резултат.
На място полицейските служители съставили АУАН, серия GA № . г. Били издадени и две
заповеди за налагане на принудителни административни мерки, както следва: заповед № ./.
г., с която му била наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до 18 месеца и заповед
№ ./. г., с която била прекратена регистрацията на автомобила, управляван от ищеца, за срок
от 6 месеца и отнети 2 броя регистрационни табели с № ..
Междувременно бил задържан, съответно обискиран и иззети намиращите се у него лични
вещи във връзка с образуваното досъдебно производство № 2/2022 г. по описа на РУ – Р.,
пр. пр. № 44/2022 г. на РП - Перник, ТО – Радомир за извършено престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК.
Впоследствие, след извършена съдебно - химикотоксикологична експертиза, досъдебното
производство било прекратено с постановление № 44/10.05.2022 г. на прокурор при РП -
Перник, ТО – Радомир поради липса на извършено престъпление.
1
Твърди, че вследствие издадените заповеди от ОД на МВР - Перник, с които били
приложени принудителни административни мерки и образуваното във връзка с тях
наказателно производство, бил лишен от възможността да ползва собствения си лек
автомобил в продължение на повече от 4 месеца, което му причинило дискомфорт, тъй като
от няколко години работел в гр. София, докъдето пътувал ежедневно с автомобила си от гр.
Р.. Тъй като бил лишен от възможност да го ползва за посочения период от време, се
наложило да живее на квартира в гр. София и по тази причина месечните му разходи се
повишили с повече от 500,00 лева.
С оглед действията на разследващите органи по образуваното досъдебно производство,
което впоследствие било прекратено поради липса на извършено престъпление, претърпял
редица неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам и стрес от
неоснователното наказателно преследване, което станало достояние на приятели, близки и
роднини. Периодът на психически и емоционален дискомфорт продължил повече от четири
месеца.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на
Република България да му заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
вследствие на незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
НК, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 08.06.2022 г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
По делото в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговора на исковата молба от ответника, с
който предявените искове са оспорени, с твърдения, че от страна на ищеца не са
представени доказателства, от които да може да се направи извод, че органи на
Прокуратурата на Република България са извършвали спрямо ищеца действия извън правно
регламентираните в хода на наказателното производство. Прокуратурата не носела и
отговорност за претърпени вреди в резултат на предприети действия по отнемане на
СУМПС и сваляне на регистрационни табели. Липсвали и доказателства в подкрепа на
твърденията на ищеца за настъпила промяна в психическото му състояние.
Наред с това, сочи, че претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 10 000 лева не
съответствала на размера на действително претърпените неимуществени вреди и не е
съобразена с принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Оспорва и претенцията за
присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от
упълномощен представител, който поддържа иска и моли за неговото уважаване.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител,
оспорва предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от материалите по досъдебно производство № 2/2022 г. по описа на РУ – Р., пр. пр. №
44/2022 г. по описа на РП - Перник, същото е образувано на 05.01.2022 г. за това, че на . г.,
2
около 23:10 часа в гр. Р. по ул. „В.“, до частен дом № 20, с посока на движение от ул. „Р.Д.“
към ул. „Г.“, водачът И. Ж. И. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ш.
А.“, с рег. № ., негова собственост, след употреба на наркотици или техни аналози, а именно
кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство „DRUG TEST 5000“ с номер
ARNJ – 006 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. По досъдебното производство била
назначена съдебна химикотоксикологична експертиза, съгласно която, в дадените от ищеца
кръвни проби не се установява наличието на наркотични вещества. Досъдебното
производство е изпратено от разследващ полицай на прокурора с мнение за прекратяване
поради липса на извършено престъпление от общ характер. С постановление от 10.05.2022 г.
на прокурор Г. Балков, досъдебното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че деянието не съставлява престъпление.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ж.Е., който е баща
на ищеца и М.С..
От показанията на свидетеля Ж.Е. се установява, че между него и сина му е възникнал
скандал, след като свидетелят е научил, че синът му е бил задържан от органите на
полицията, тъй като е употребил кокаин. Майката на ищеца получила нервна криза и всички
роднини и близки започнали да разпитват какво се е случило. Тъй като свидетелят
първоначално не повярвал на сина си, че не употребява наркотични вещества, последният
започнал да заеква, не спял и приемал успокоителни лекарства. Тъй като до датата на
задържането му ищецът пътувал ежедневно до работа с личния си автомобил, се наложило
баща му да го кара с неговия автомобил, след което ищецът бил принуден да заживее на
квартира в гр. София, като заплащал месечен наем в размер на 700,00 лева.
От показанията на свидетеля М.С. се установява, че след като е бил задържан ищецът е бил
много притеснен и е имал проблеми с неговия баща, с когото стигнали до конфликт по
повод на задържането му.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал,
като показанията на свидетеля Ж.Е. прецени и по реда на чл. 172 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за вреди при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето или
извършеното деяние не е престъпление (защото липсва някой от елементите от обективна и
субективна страна на фактическия му състав). В тези хипотези елемент от състава на
отговорността е наличието на обвинение. Първата хипотеза не създава никакво съмнение
относно наличието на тази предпоставка. Това е така, тъй като правомощие само на съда е
оправдаване на лице и то се постановява само в съдебно производство (в съдебната фаза на
наказателното производство), което се образува само въз основа на повдигнато от прокурор
3
обвинение с внесен обвинителен акт. Съмнение за наличие на посочения елемент от
фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват другите две посочени
хипотези, и то само когато прекратяването на наказателното производство е извършено в
ДП.
Досъдебно производство се образува при наличие на предвидени в НПК предпоставки (чл.
207, ал. 1 НПК) - законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление
от общ характер - с постановление на прокурор по чл. 212, ал. 1 НПК или със съставяне на
протокол за първото действие по разследването в случаите по чл. 212, ал. 2 НПК (при
неотложни следствени действия) или в случаите на бързо производство по чл. 356, ал. 3
НПК. При различните начини за поставяне началото на наказателното производство са
предвидени и различни правила за привличане на лице като обвиняем: при образуване на
ДП по чл. 212, ал. 2 НПК разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето
на протокола за първото действие по разследването срещу него - чл. 219, ал. 2 НПК; при
образуването на бързо производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне
на акта за първото действие по разследването срещу него - чл. 356, ал. 4 НПК; при
образуване на ДП по чл. 212, ал. 1 НПК се пристъпва към привличане с постановление на
разследващия орган, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лице в
извършване на престъпление. С оглед на това при образуване на ДП с постановление по чл.
212, ал. 1 НПК не е предвидено (не е реквизит) посочване в него на лицето, извършило
престъпление, дори да са налице данни за него - чл. 214, ал. 1 НПК. Когато ДП в нарушение
на това правило е образувано срещу конкретно лице (с посочване на името му в
постановлението) и то е разпитано като свидетел (т. е. извършено е действие по разследване
срещу него с участието му), въпреки че не е било привлечено като обвиняем по
предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана наказателната му
отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяването на
досъдебното производство поради неизвършване на деянието или поради неговата
несъставомерност то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (решение № 431/11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2015 г., ГК,
IV г. о.).
В конкретния случай, на 05.01.2022 г. срещу ищеца е било образувано бързо
производство № 2/2022 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, видно от искане с рег. №
328000/06.01.2022 г., по което И. Ж. И. се счита за обвиняем от момента на съставяне на
акта за първото действие по разследването срещу него, а именно: разпит на свидетел -
очевидец. По досъдебното производство са събирани доказателства, като с постановление от
10.05.2022 г. наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на
деянието. С оглед на това, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ предпоставки за отговорността на държавата за причинените на ищеца
неимуществени вреди вследствие на незаконно образуваното срещу него досъдебно
производство.
На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна
връзка с незаконосъобразно повдигнатото обвинение за извършено престъпление.
4
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и
психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния акт. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка
на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за
правилното определяне на размера на обезщетението. Размерът се формира по
справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД и зависи от степента и характера на преживените болки
и страдания от ищеца.
В тежест на ищеца е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер,
представляващи болки и страдания, засягащи психическото и физическото му здраве, които
да са в причинна връзка с незаконно образуваното срещу него досъдебно производство. От
събраните по делото свидетелски показания се установява, че ищецът е бил много притеснен
и стресиран от образуваното досъдебно производство. При наличие на прекратено
досъдебно производство без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди -
нормално е наказателното производство да се е отразило негативно на психиката и личния
му живот, фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира претърпени вреди,
рефлектиращи върху честта и достойнството му, през периода на наказателното преследване
той има отрицателни изживявания в тази връзка - незаконното обвинение ограничава
възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално
негативно, негативните емоции и страдания в тази връзка не се нуждаят от конкретни
доказателства относно размера им. Липсват доказателства, обаче, че повдигнатото
обвинение и участието в наказателното производство са увредили значително или трайно
здравословното и психическото му състояние.
С оглед на гореизложените обстоятелства, в конкретния случай съдът намира, че ищецът е
бил засегнат от образуваното срещу него досъдебно производство в една незначителна
степен. Предвид това съдът смята, че сумата от 1000,00 лева за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди от ищеца е достатъчна и справедлива в разглеждания
случай. За разликата над определения размер от 1000,00 лева до претендирания размер от 10
000,00 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и с оглед изхода на делото ответникът следва да заплати
на ищеца сторените по делото разноски – 10 лева за заплатена държавна такса и изплатено
възнаграждение за процесуално представителство съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И. Ж. И., с ЕГН: ., с адрес:
гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. 63 сума в размер на 1000,00 лева (хиляда лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на
водено срещу него досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което
5
впоследствие е било прекратено, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба
– 08.06.2022 г. до окончателното изплащане, като за разликата до претендирания размер от
10 000,00 лева (десет хиляди лева) отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И. Ж. И., с ЕГН: ., с адрес:
гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. 63, сумата от 50,00 лева (петдесет лева), представляваща
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6