РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 29.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1297 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 239 ГПК
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99,
ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Т.Я.К., с адрес ***,
против Д.Л.П., ЕГН **********,***, с които се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща
неизплатена главница по Договор за стоков кредит № 337214/18.01.2016 г., ведно
със законна лихва за периода от 25.05.2018 г. до изплащане на вземането, сумата
от 136 лв. (сто тридесет и шест лева),
представляваща договорна лихва, за периода от 17.02.2016 г. до 14.10.2016 г., 80 лева (осемдесет лева) административна такса
за събиране на вземането, 544 лева (петстотин четиридесет и четири лева) такса
за гаранция, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 448 от
28.05.2018г., по ч.гр.д. № 746, по описа ВРС за 2018 г.
Ищецът излага, че подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение от № № 448 от 28.05.2018г., по ч.гр.д. № 746, по описа ВРС за 2018,
като в срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящият установителен иск във
връзка с указания на съда. Ищцовото
дружество твърди, че по силата на
сключен между „Фератум България“ ЕООД и ответника договор за кредит № 337214/18.01.2016 г., на
последния е предоставена сума в размер на 800,00лв., който е следвало да бъде
върнат, ведно с лихвав размер на 136 лева за срок от 270 дни. На
18.01.2016 г. между ответника и „Фератум Банк“ ЕООД е сключен договор за гаранция № 337214, за което ответникът се е задължил да плати на
гаранта такса за гаранция в размер на 544 лева.
Сочи се, че
срокът на договорът е бил до 14.10.2016 г. и от тази датата кредитът е
станал изискуем в пълен размер, като е начислена и административна такса за
събиране на вземането в размер на 80 лева. Твърди, че на 01.12.2017 г., между ищцовото дружество и „Фератум Банк“
ЕАД е сключен договор за покупко-продажба
на отписвания на необслужвани потребителски кредити и Приложение Г от
01.12.2017 г., с рег.№ 56251, съгласно което е прехвърлено процесното вземане,
ведно с всички привилегии и обезпечения. Предвид изложеното се моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че Д.Л.П. дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща
неизплатена главница по Договор за стоков кредит № 337214/18.01.2016 г., ведно
със законна лихва за периода от 25.05.2018 г. до изплащане на вземането, сумата
от 136 лв. (сто тридесет и шест лева),
представляваща договорна лихва, за периода от 17.02.2016 г. до 14.10.2016
г., 80 лева (осемдесет лева) административна
такса за събиране на вземането, 544 лева (петстотин четиридесет и четири лева)
такса за гаранция, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 448 от
28.05.2018г., по ч.гр.д. № 746, по описа ВРС за 2018 г. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не депозира
отговор на исковата молба.
Конкретната преценка за наличието на
предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото
данни, че на ответника- Д.Л.П.,, е
връчен препис от исковата молба и доказателствата, с указания за възможността
за представяне на отговор и за последиците от неподаването му, както и
обстоятелството, че не е подала отговор, не се явява в съдебно заседание, за
което е редовно призована и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, като от представените към исковата молба писмени доказателства може
да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск на основание
чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество,
поради което и съдът не излага подробни мотиви за уважаването на исковите
претенции, а същото се основава единствено на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
В съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора на основание чл.
78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски или сума в размер на 550,10 лв., представляваща разноски в исковото и
заповедното производство.
Воден от горното и на
основание чл. 239, ал.1 от ГПК, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени
от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от Т.Я.К., с адрес ***, против
Д.Л.П., ЕГН **********,***, че Д.Л.П.,
ЕГН **********, дължи на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща
неизплатена главница по Договор за стоков кредит № 337214/18.01.2016 г., ведно
със законна лихва за периода от 25.05.2018 г. до изплащане на вземането, сумата
от 136 лв. (сто тридесет и шест лева),
представляваща договорна лихва, за периода от 17.02.2016 г. до 14.10.2016
г., 80 лева (осемдесет лева)
административна такса за събиране на вземането, 544 лева (петстотин четиридесет
и четири лева) такса за гаранция, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 448 от 28.05.2018г., по ч.гр.д. № 746, по описа ВРС за 2018 г. ОСЪЖДА Д.Л.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.
1ГПК, на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Т.Я.К., с адрес ***,
сумата от 550,10 лв., представляваща разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА