РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“
състав в откритото съдебно заседание на 10.12.2020 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Димитър Ковачев
Йоана
Генжова
при секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 11543/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „А.С.“ЕООД срещу Решение
№ 189085 от 01.09.2020г., постановено по гр. д. № 68393/2019г. по описа на Софийски
районен съд, 162 с-в, с което са уважени, предявените от М.С. срещу жалбоподателя
искове по чл. 113, ал. 3 от ЗЗП и чл. 86 ЗЗД за връщане на цената по развален
договор за покупка на компютър.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно поради
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита, че по
делото изобщо не е доказано какви са били предвидените характеристики на
компютъра съгласно договора между страните и не може да се направи извод, че
предадения компютър не отговаря на поръчания.
Неправилно били допуснати, приети и кредитирани веществени доказателства –
видеозапис направен от ищцата, за който не било доказано, че на него е заснет
предадения компютър, а не някой друг. Не била доказана и достоверността на
записа. Счита, че конкретни твърдения за проблеми с компютъра били направени с
писмената защита на ищцата, които твърди да са неоснователни при съобразяване
на заключението на вещото лице пред СРС.
Прави оплакване за неправилна преценка на събраните
доказателства-експертизата и изявленията на вещото лице в ОСЗ, които изявления
били базирани изцяло на видеозаписа, чиято доказателствена стойност била
оспорена с писмено становище на
жалбоподателя. Оспорват се изводите, че проблем има в софтуерът за миграция на
файлове. Посочва, че този софтуер няма за задача да проверява наличие на грешки
в тези файлове или на вируси или други проблеми с тях. Оспорва изводите на СРС,
че ответника жалбоподател не е направил необходимото да бъде тестван
компютъра с прехвърляне на информацията
от старият компютър, като противоречащ на доказателствата-приложената
електронна кореспонденция.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Въззиваемата оспорва жалбата и иска потвърждаване на
решението.
СГС намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно неговата правилност
въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални
норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните със събраните по делото доказателства СГС намира за установено от
фактическа и от правна страна следното:
СРС е сезиран с
искова молба за връщане на цената на потребителска стока поради разваляне на
договора за продажба, обосновано с несъответствие на стоката с договора за
продажба, изразяващо се в липсата на обичайни качества и характеристики в сравнение
с други стоки сходни по вид и предвид публичните изявления при рекламирането на
стоката от търговеца/производителя. Така в исковата молба ищцата е релевирала
бавна работа на процесния компютър в сравнение с предходни модели на същият
производител, притежавани от ищцата, които твърди да „работят“ много по-бързо
от процесния, като обаче той бил рекламиран в насока, че е с много по-голяма производителност,
а също работил много по-зле в сравнение с тези, които изпробвала в магазина и спрямо
описаното в рекламите (стр. 2, абз. 2-ри, 3-ти и 5-ти от ИМ). В същият смисъл
са исканията на ищцата за промяна на доклада на съда, направени с писмена молба
и в самото първо заседание, че се касае за несъответствие на стоката с
договора, изразяващо се в липса на съответствие
между действителните качества на стоката и публичните изявления в рекламите за
нейните характеристики.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на описания компютър от 21.05.2019 г.; че
ищцата е платила на ответника цената на вещта в размер на 2599 лв.; че е
предявила рекламации на стоката на посочените в исковата молба три дати; както
и че отправила изявление за разваляне на договора с писмена покана, получена от
ответника на 13.11.2019 г.
Спорен е въпросът за съответствието на стоката с
договора за продажба на релевираното основание - разминаване между
действителните и рекламираните качества на компютъра.
Във връзка с
този въпрос СГС намира следното:
ЗЗП дава легално определение кога една стока
съответства на договора за продажба (чл. 106 от ЗЗП). Тежестта да докаже
липсата на съответствие е на ищеца-потребител.
Ищцата следва да докаже, че компютъра не отговаря на
характеристиките, договорени от страните и е негоден за обичайна употреба на
стоки от същият вид или че не отговаря на мострите, които е пробвала или не
притежава обичайните качества и
характеристики на стоки от същият вид, които качества и характеристики може
разумно да се очакват от стока от същият вид и с оглед на публичните изявления
на търговеца или производителя за качествата на стоката, направени в рекламата
на стоката.
Според СГС посочените хипотези на чл. 106 ЗЗП не са
доказани по делото по следните съображения:
На първо място не е твърдяно, че компютъра не отговаря
на договореното като хардуерни компоненти. От фактурата се установява какви са
хардуерните характеристики, които са били договорени и не се твърди процесната
получена машина да не отговаря на тях.
Липсват доказателства да е негоден за обичайната
употреба на един компютър твърдяна в исковата молба като работа в интернет и с
електронна поща и на програма за обработка на текст. От приетата експертиза се
установява, че компютъра работи нормално в интернет и с текстова програма,
сравнено от вещото лице с друг компютър от същият модел и хардуерна и софтуерна
конфигурация.
От приложената кореспонденция и заключението на вещото
лице се изяснява, че твърдените проблеми в работата се проявяват според жалбоподателя
след прехвърляне на информацията от старият му компютър. Това обстоятелство във
връзка с установената от вещото лице нормална работа на компютъра без на него
да е налична информацията на потребителя от предходен компютър изключва
оплакването, че работата на компютъра не отговаря на работата на изпробваните
от потребителя ищец преди покупката компютри в магазина на ответника- тоест не
е доказана липса на съответствие с мострите.
От представените от самата ищеца рекламни материали от
интернет се опровергават твърденията ѝ, че компютърът не притежава
рекламираните от търговеца и производителя характеристики и качества в
сравнение с други стоки от същият вид.
Видно от рекламните материали (л. 117 и л. 118 от делото на СРС) те са базирани на
тестове направени от производителя със съвсем различни като хардуерни
конфигурации компютри от процесния. Така тестовете са правени на компютри с
процесори от различна и много по-висок клас серия процесори (тестове с
процесори i5 и i7, а не i3 какъвто е на
процесния компютър). Тестовите компютри са с много по-голяма оперативна (RAM) памет, а именно от 16 GB нагоре до 64 GB, а процесният е с 8 GB RАМ. Съществено различни са дисковете на паметта.
Тестовите машини имат най-новата технология (SSD) дискове, а процесният е с остарялата вече (както
изрично е посочило и вещото лице) технология (HDD-въртящи се дискове), като тези по технологията SSD са много по-производителни (откъм скорост на работа и
обем на задачите) от тези по технологията HDD. Видно е, че и
някой от тестовите машини са със съществено по-голяма тактова честота на процесoора (4, 2 GHz) и
по-висок клас видеографична карта Radeon Pro 560.
Няма как следователно тези реклами да породят разумно
(по смисъла на закона) очакване работата на компютър от много по-нисък клас да
е съпоставима в сравнение с описаните в рекламата.
СГС не кредитира заключението на вещото лице в частта му по задача 1. То
представлява принципни изявления и е базирано на видео клипа. Доказателствената
стойност на видеоклипа е оспорена от ответника надлежно и в дадения му срок от
СРС (молба от 23.06.2020г., като възраженията в тази насока на въззиваемата са
неоснователни) с аргумент, че на него не е заснет процесния компютър, като СРС
изобщо не е обсъдил това възражение.
СГС споделя това оспорване като основателно. От съдържанието на
видеоклипа не може да се направи извод за идентичност на заснетият на него
компютър с процесния. Никъде не се вижда индивидуализиращият го сериен номер.
Горното се отнася и до изявленията на вещото лице в ОСЗ в частта им
относно работата на мигриращият софтуер, основани само на този видео клип.
Освен това изявленията на вещото лице, че тази програма не работи
коректно, но това е част от нейните характеристики е безсмислено. Тези изявления противоречат на
заключението, че компютъра работни нормално и е преминал всички тестове,
извършени от вещото лице. В частта им, в която се коментира от вещото лице
потребителската гледна точка, изявленията му нямат характер на експертно
заключение, а на негова лична субективна позиция и очакване каква би трябвало
да е функцията на тази програма, а именно да извършва и проверки за
несъвместимости и грешки на прехвърляната информация.
Вещото лице обаче както и в заключението, така и в ОСЗ посочва, че
производствено тази програма не е предвидена с такива функции.
От друга страна е посочило в заключението, че ако има такъв проблем
какъвто е описан от ищеца и вижда на видеото, то той най-вероятно се проявява
след прехвърляне на информацията на новия компютър и вероятната причина е
грешка в бекъп файла, генериран от стария компютър, грешки в прехвърлените
файлове или несъвместим софтуер или настройки, евентуално вирус в прехвърляната
информация.
Това означава, че причината за проблема, ако се приеме, че има такъв не
е продадения компютър, а в софтуера, който се иска да бъде прехвърлен от
старият компютър на новия, за състоянието на който софтуер ответника не може да
носи отговорност. Подобно е било и заключението на независимия сервиз проверил
компютъра.
По делото се установява, че ответника е предложил на ищеца да предостави
целия архивен файл, който иска да се прехвърли ( с писмо по ел. поща от
06.06.2019г.), за да бъде изследвана работата на компютъра по време и след
прехвърляне на информацията. Първоначално ищецът е изявил готовност с писмо от
следващият ден.
Но в представената покана за разваляне на договора, ищеца признава, че
на 09.07.2019г. е заявил на ответника, че не може да предостави достъп до
информацията си, защото била чувствителна.
При това положение ответника няма как да извърши описаните от вещото
лице като препоръчителни действия по прехвърляне на данните с цел откриване на
проблем, ако има такъв. Ищецът всъщност сам се поставя в ситуация да не може да
се открие дали има проблем със стоката или не и не може да черпи права от това
си поведение.
Едва с писмена защита пред СРС ищцата е въвела като несъответствие с
договора факта, че запаметяващият диск на компютъра е от остарялата технология HDD-твърд въртящ се
диск. СГС няма да обсъжда това оплакване като преклудирано, както и това за
неоптимизираност на операционната система на процесния компютър да работи с
такъв вид диск.
Предвид изложеното СГС намира, че по делото не е доказано да има несъответствие
на стоката с договора по смисъла на някоя от хипотезите по чл. 106, ал. 1, т.
1,2, 4 от ЗЗП от което следва извод, че не е възникнало и правото на разваляне
на договора, а оттам и за неоснователност на иска за връщане на платената цена,
както и на иска за лихва за забава с оглед на акцесорния му характер.
Горното налага отмяна на решението с което исковете са уважени и тяхното
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото ищецът въззиваем няма право на разноски, но
дължи заплащане в полза на бюджета на съдебната власт по сметка за държавни
такси на на СГС на сумата от 300,00 лева – платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
Въззивника има право на сторените от него разноски за двете инстанции.
За първа инстанция доказва разноски за адвокат в размер на 494,40 лева; за вещо
лице в размер на 100,00 лева, както и за извършен превод от чужд език в размер
на 107.28 лева.
Възражението на ищцата по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като
платения хонорар за адвокат на ответника съвпада с минималния размер по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004г. на Висш адвокатски съвет (412,00 лева + ДДС).
За въззивното дело въззивникът има право на разноски за държавна такса в
размер на 76,98 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО Решение № 189085 от
01.09.2020г., постановено по гр. д. № 68393/2019г. по описа на Софийски районен
съд, 162 с-в, с което са уважени, предявените от М.И.С. с ЕГН ********** срещу „А.С.“ЕООД
с ЕИК ******искове по чл. 113, ал. 3 от ЗЗП (за връщане на цената по развален
договор за покупка на компютър) за сумата 2599,00 лева – цена на компютър iMac със сериен номер CO2Y46H3JWDW и по чл.86 ЗЗД за сумата 5,05
лв. обезщетение за забава, както и в частта по разноските КАТО
ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ ТАКА ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ.
ОСЪЖДА М.И.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „А.С.“ЕООД с ЕИК
******778,66 лева разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА М.И.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметката за държавни такси на СГС сумата от 300,00 лева-
платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.