№ 1243
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501367 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по Въззивна
жалба от М. Л. Ж., чрез пълномощника адв. М.К. - ВАК срещу решение № 260975/17.03.2021г.
постановено по гр.д. № 18240/2019г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника
срещу ГД“Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието искове с правно
основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация – за установяване на
дискриминационно третиране на М.Ж., от страна на служителите в Затвора гр.Варна, във връзка с
получена от него на 15.02.2014г. хранителна пратка, за осъждане на ответника да се въздържа от
извършване на такова нарушение в бъдеще и заплащане на обезщетение в размер на 25000лв. за
неимуществени вреди, вследствие на претърпените дискриминационните действия; въззивника е
осъден да заплати на ГД“Изпълнение на наказанията“ при МП сумата от 100лв. на основание
чл.78, ал.3 ГПК. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Счита за неправилни изводите на първоинстонционния съд, че
от събраните по делото доказателства не се установява основателността на претенциите. Според
жалбоподателя, по делото е безспорно установено, че ответникът с оглед държавно-
властническите правомощия по повод служебната си функция през процесния период и на
15.02.2014г. е осъществил дискриминационно отношение, основано на личностен признак, както и
признак, свързан с имущественото състояние на ищеца, изразяващо се в различното му третиране
по отношение на другите лишени от свобода, настанени в същата зона на затвора Варна,
изтърпяващи същото наказание, но с по-добро финансово състояние. Оспорва се като неправилен
и необоснован изводът, че не е налице пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 ЗЗДискр.,
като се твърди, че от всички събрани по делото доказателства се установява, че по отношение на
въззивника е налице неравностойно третиране спрямо съпоставени лица, представляващо пряка
дискриминация, в резултата на което въззивникът е изпитал множество негативни преживявания и
емоции. От ангажираните по делото доказателства безспорна се установява твърдението на ищеца
за отправени волеизявления до затворническата администрация по отношение на нарязването на
хранителните продукти, които той получава при свиждания до състояние, което ги прави негодни
за консумация. Жалбоподателят счита, че тези действия са насочени към него и близките му, с цел
накърняване на достойнството им. Жалбоподателят е отправял многократни искания до
затворническата администрация за преустановяване на тези действия и е считал същите за
умишлени и съставляващи психически тормоз. Събраните доказателства установяват установяват
1
както преживените от въззивника негативни емоции, така и наличието на пряка причинна връзка
между тези емоционални вреди и противоправното дискриминационно поведение на
длъжностните лица, представлявани от ответника в производството. Претендира се отмяна на
решението и уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в които се
изразява становище за неоснователност на същата. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:
Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от М. Л.
Ж. срещу ГД“Изпълнение на наказанията“ при МП, с предявени установителни и осъдителни
искове с правно основание чл. 71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация да
бъде установено дискриминационно третиране на ищеца, изтърпяващ наказание „Доживотен
затвор“, спрямо лицата, изтърпяващи същото наказание в Затвора Варна, при осъществяване на
проверки на хранителни пратки, да се осъди ответника да се въздържа за бъдеще от
дискриминационни действия и да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 25000 лв., и обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени в резултата на
извършените дискриминационни действия. В обстоятелствената част на исковата молба подробно
са изложени твърдения за различно третиране на ищеца, спрямо лицата, изтърпяващи наказание
„доживотен затвор“ в затвора в гр.Варна, при осъществяване на проверките на хранителни
пратки. Ищецът твърди, че хранителните продукти се предават на другите лица, изтърпяващите
наказание в цялост, с ненарушени опаковки, в годен за съхранение и консумация вид, а
хранителните продукти на ищеца се разопаковат и разрязват преди да му бъдат предадени, поради
което те стават негодни за консумация и съхранение. Това отношение в затвора в гр.Варна е само
спрямо ищеца. Конкретно посочва, че на 15.02.2014г. при свиждане, донесената му хранителна
пратка е съдържала продукти, поставени в прозрачни опаковки. Храните били нарязани и били
негодни за консумация, което го провокирало първоначално да откаже да получи пратката си, но в
последствие я приел.
Ответникът е оспорил исковете като неоснователни. Твърди, че по отношение на ищеца не
са извършени твърдените в исковата молба дискриминационни действия.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по
чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Разгледани по същество, оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи
на съда изложени в мотивите на обжалваното решение. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е
забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Според ал. 2 на същия член, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано
друго лице при сравними сходни обстоятелства, а съгласно ал. 3 непряка дискриминация е
поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са
носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са
2
поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани
с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съгласно
чл. 6, ал. 1 от Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., всички хора се
раждат свободни и равни по достойнство и права, а съгласно ал. 2 всички граждани са равни пред
закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса,
народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. В чл.
14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 04.11.1950 г.,
наименован "Забрана за дискриминация" е провъзгласено, че "Упражняването на правата и
свободите, изложени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация,
основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален
или социален произход, принадлежност към национално малцинство, рождение и друг някакъв
признак. Цитираните правни норми по отделно и в своята съвкупност регламентира и дават една
изключително сериозна, засилена и ефективна защита срещу всякаква форма на пряка и непряка
дискриминация, както и предвиждат адекватен и бърз механизъм за защита срещу каквато и да
било форма на защита с възможност за незабавно прекратяване на дискриминацията, забрана за в
бъдеще такава да бъде осъществявана, както и санкциониране на извършителя на
дискриминацията освен чрез заплащане на обезщетение за причинени вреди така и публично
разгласяване на факта на осъществената дискриминация чрез публикации или по друг начин, както
възможност и други засегнати от него лица да участват в производството (чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗДискр.).
От представените по делото доказателства се установява безспорно, че ищецът изтърпява
наказание „доживотен затвор“ в затвора Варна, в зона със засилен надзор и охрана, като попада в
3-та група, спално помещение №23. Съгласно чл.38а НК наказанието „доживотен затвор“ е
принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“, като правното положение на лишените от свобода лица е уредено в
разпоредбите на ЗИНЗС ш ППЗИНЗС. Същите предвиждат наказанията „доживотен затвор“ и
доживотен затвор без право на замяна“ да се изпълняват в отделни затвори или обособени
отделения към затворите. Проверките на получаваните от лицата, изтърпяващи тези наказания
пратки се осъществяват по реда на чл.86, ал.4, чл.97 ЗИНЗС и чл.73, ал.14 и чл.73, ал.15
ППЗИНСЗС.
Съгласно Правилник за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит
тип на ГД „ИН“, инструкция за поста за свиждане, заповед №39/05.03.2012г. на началника на
затвора гр.Варна, храната в пратките не се реже задължително, а се проверява. Лишените от
свобода и близките им са уведомени, че хранителни продукти, които не могат да се проверят
визуално и поради характера на опаковането им, се връщат или подлежат на проверка чрез
разрязване, разопаковане, оглеждане и др. По делото се установява, че на 15.02.2014г. ищецът е
подал жалба до Началника на затвора, в която е посочил, че на 15.02.2014г. хранителни продукти,
включително плодове, зеленчуци, вакумирани колбаси и вафли са нарязани, като цялата
хранителна пратка е унищожена, като според жалбоподателя извършените от служителите
действия не представляват такива по извършване на проверка.
Представени са докладни записки от извършена проверка във връзка с подадената жалба и
допълнителни молби.
Факт установен по делото е, че в затвора в гр.Варна няма скенер, с който да се извършва
проверка на пратките за лишените от свобода. Проверките се извършват съгласно Инструкцията и
заповедта на Началника на затвора чрез разрязване, разопаковане и оглеждане. Лицата, които
изтърпяват наказание в затвора Варна, както и техните близки са уведомени, за начина на
провеждане на свижданията и начина на извършване на проверките на пратките. Реда за
осъществяване на свижданията и извършване на проверките е установен по отношение на всички
лица, изтърпяващи наказание „Лишаване от свобода“ в затвора Варна. Съдът намира, че липсата
на скенер за извършване на проверките в затвора Варна, не съставлява тенденциозно и умишлено
поведение спрямо лишените от свобода, още по-малко конкретно спрямо ищеца. В този смисъл е и
постановено решение на Върховния касационен съд на Р България, ІV г. о, ГК, № 244 от
3
14.08.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г., с което ВКС се е произнесъл по въпроса, дали по-
неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо
заведение изтърпяват наказанието си представлява дискриминация по признак "лично или
обществено положение" по смисъла на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. В решението, след като е посочено как
е формулирана от закона пряката дискриминация, е коментирана разпоредбата на § 1, т. 7 от
Допълнителните разпоредби на закона, според която неблагоприятното третиране представлява
всеки акт, действие или бездействие, което пряко или косвено засяга права и законни интереси, а
според §1, т.8 от същия закон, изразът "на основата на признаците по чл. 4, ал. 1" означава на
основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече
от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предлога, че е
свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Посочено е какво включва
законодателят в разпоредбата за непряката дискриминация /чл.4, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗЗДискр.
/, като се акцентира и на разпоредбата на чл.6 от ЗЗДискр. според която забраната за
дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата да предвидените
Конституцията и законите на Република България права и свободи. Тълкуването което прави
касационната инстанция е, че в случая се налага безспорния извод, че по-неблагоприятно
третиране или поставяне в по-неблагоприятно положение е обусловено от нарушаване на
признаците по чл.4, ал.1 ЗЗД искр. на установени правила, предвиждащи права и свободи, като
изводът е, че по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое
затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в чл.4, ал.1 ЗЗДискр.
или в друг закон признаци, то не представлява дискриминация по признак лично/при установяване
във всеки конкретен случай на обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде
прилаган еднакво/ или обществено положение. В този смисъл е и останалата практиката на ВКС на
Р България –решение № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012г., ІV г. о.; решение № 85 от
13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4328/2015 г., ІV г. о.; Решение № 153 от 14.06.2010г. на ВКС по
гр. д. № 6/2009 г., III г. о., ГК,; определение №459 от 13.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1601/2016 г.,
ІІІ г. о.
В случая, всички лишени от свобода в затвора в гр.Варна са поставени при един и същи
условия. Проверките се осъществяват по един и същи начин и при едни и същи условия за всеки
лишен от свобода и не означава, че това е дискриминационна проява, доколкото този начин е за
всички лишени от свобода, независимо при какъв режим изтърпяват наложените им наказания,
личното им обществено или имуществено и финансово положение.
Не е налице и различно третиране на ищеца в сравнение с останалите лишени от свобода,
изтърпяващи наказание в затвора Варна. От събраните в хода на производството гласни
доказателства, ангажирани от страна на ищеца се установява, че третирането на ищеца е било
идентично с това на повечето лица, получаващи едновременно с него пратки с хранителни
продукти. Свид. Радев заявява, че не всички хранителни пратки, получавани от лишени от свобода
се разрязват. Според свидетеля винаги се разрязват неговите пратки и тези за ищеца. Свид.
Милева/сестра на ищеца/ е заявила в показанията си, че освен пратките, които тя носи на брат си е
виждала да се проверяват по същия начин и пратките на други затворници, но не на всички. Дори
да се приеме, че в случая са осъществени действия от страна на служителите на затвора, с които те
при някои от проверките са надхвърлили установената от закона цел за обезпечаване на
сигурността, същите не могат да се квалифицират като действия, нарушаващи правото на равно
третиране и дискриминация по смисъла на чл.4 ЗЗДискр.
Следва също да се има предвид, че извършените от служителите на затвора Варна действия
във връзка с проверката на хранителната пратка от 15.02.2014г. са в изпълнение на законови
разпоредби и разпоредби от вътрешни, утвърдени по съответния ред актове, уреждащи процесните
отношения. В случая проверка на пратката е извършена, не заради несъответствие на пратката по
съдържание на списъка с разрешени вещи, предмети и хранителни продукти, утвърдени от
Министъра на правосъдието, а защото продуктите са закупени извън затвора и принципно е
възможно с тях да се внесат забранени или неразрешени предмети.
В този смисъл, изводът на първоинстанционния съд, че извършените действия от служителите
на затвора Варна по приемане на хранителни пратки на ищеца и конкретно на 15.02.2014г. не
представляват по-неблагоприятно третиране на ищеца и не могат да се квалифицират като
4
дискриминация по смисъла на чл.4 ЗЗДискр. От доказателствата по делото не се установява
поведението на служителите на ответника и действията им във връзка с проверка на хранителните
пратки, които евентуално са довели до занижаване годността на продуктите за употреба да са
дискриминационни съгласно установените в чл.4 ЗЗДискр. признаци. Фактът на извършване на
проверки в отделни случай в нарушение на инструкцията и заповедта – чрез нарязване на
продуктите, представлява неизпълнение на нормативно установени задължения на тези
длъжностни лица, но не е основание да се приеме, че е проява на пряка или непряка
дискриминация. Извършването и установяването на такива действия, представляват основание за
предприемане на мерки за търсене на дисциплинарна отговорност по отношение на извършилите
ги служители. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че разлика в
третирането на ищеца спрямо останалите лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в
затвора Варна не се констатира.
Въззивната инстанция изцяло възприема мотивите на Варненския районен съд изложени към
обжалваното решение и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Предвид изложеното решението на ВРС следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260975/17.03.2021г. постановено по гр.д. № 18240/2019г., по
описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5