О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-ти състав, в закрито съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Райкинска
ЧЛЕНОВЕ: Цвета Желязкова
Елена Радева
като
разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч.
гр. дело № 10198 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе пред
вид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 577 ГПК.
Образувано
е по частна жалба вх. № 18-00-125/23.07.2019 г. по описа на Агенция по
вписванията, Служба по вписванията – гр. София, подадена от „Л.К.“ АД, чрез
адв. Д.Г., срещу Определение № 804/28.06.2019 г. на съдия по вписванията при
Служба по вписванията – София, с което е постановен отказ за извършването на
действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК - вписване на молба за отмяна до ВКС на
постановление за възлагане на недвижим имот с вх. № 48484/17.08.2018 г. по
изпълнително дело № 20118380406511 по описа на ЧСИ М.Б..
Жалбоподателят
поддържа неправилност на изводите на съдията по вписванията, поради
твърденията, че проверката, която последният извършва съгласно чл. 32а от
Правилника за вписванията (ПВ) включва единствено дали актът подлежи на
вписване и има ли предвиденото в Правилника съдържание. Твърди, че не подлежи
на проверка редовността на акт, който изхожда от съда или чието администриране е
било наредено от съда. Посочва, че в конкретния случай с писмо изх. №
71/14.03.2019 г. ВКС върнал подадената чрез ЧСИ Б.молба за отмяна с приложените
към нея доказателства за изпълнение на указания за администриране и вписване на
молбата. Въз основа на тези указания на ВКС, ЧСИ М.Б. разпоредил нейното
вписване, а съдията по вписванията не взел предвид представеното от ЧСИ
придружително писмо. Според жалбоподателя ЧСИ действал съобразно указанията на
ВКС, а съдията по вписванията бил длъжен да уважи подаденото искане за вписване
на молбата за отмяна. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното определение,
с което се отказва вписване на молба за отмяна с вх. № 48484/17.08.2018 г. на „Л.К.“
АД.
Съдът като обсъди доводите на
жалбоподателя и доказателствата по приложеното дело, намира за установено
следното:
Служба
по вписванията – гр. София към Агенция по вписванията е била сезирана със
заявление вх. № 41044 от 28.06.2019 г., подадено от адв. Д.Г., с което се
отправя молба за вписване на следния акт: Молба за отмяна на постановление за
възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20118380406511 по описа на ЧСИ
М.Б. с вх. № 48484 от 17.08.2018 г. Към
заявлението са приложени следните документи: два броя копия от посочения акт с
печат и подпис на помощник частен съдебен изпълнител К.К.и с отбелязан входящ
номер на документа 48484/17.08.2018 г. по изп.дело № 6511/2011 по описа на ЧСИ М.Б.,
както и приложенията към исковата молба; доказателства за платена държавна
такса за вписване към Агенцията по вписванията; Писмо изх. № 67072/26.06.2019
г. на ЧСИ М.Б. до Агенция по вписванията с молба за вписване на исковата молба
на „Л.К.“ АД за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане на основание
чл. 303 ГПК и описание на недвижимите имоти, за които се отнася; копие от
кадастрална карта на двата недвижими имота; данъчна оценка на имотите съгласно Удостоверение
от Столична община. Към заявлението са приложени още Съобщение изх. №
71/14.03.2019 г. на ВКС до ЧСИ Б.(л. 38), с което ВКС му връща съобщение с вх.
№ 2263/07.03.2019 г. за изпълнение на указания на ВКС от 27.02.2019 г.,
изпратени с писмо с изх. № 66/05.2019 г. Представено е и самото съобщение с вх.
№ 2263/07.03.2019 г. на ЧСИ Б.(л. 39), върху което има разпореждане от
12.03.2019 г. в същия смисъл – за изпълнения на указания от 27.03.2019 г.
Самите указания на ВКС от посочената дата не са приложени нито към заявлението
за вписване на исковата молба, нито към настоящата жалба.
С
обжалваното определение съдията по вписванията е постановил отказ за вписване
на представената му със заявление вх. № 41044 от 28.06.2019 г. искова молба с
вх. рег. № 174958/29.12.2017 г. За да постанови обжалвания отказ съдията по
вписванията е приел, че е представено копие от искова молба, заверено от помощник
ЧСИ, който представлява акт, нередовен за вписване от външна страна, както и че
няма данни тази искова молба да е постъпила в конкретния съд и нарочно
съпроводително писмо за вписване, подписано от съдия съгласно Заповед № АС-91/01.06.2009
г. на СРС.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав намира следното от правна страна:
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице и доколкото е депозирана в рамките на
законоустановения срок (отказът е връчен на 16.07.2019 г., а частната жалба е
подадена на 23.07.2019 г.) и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на
съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, съдът приема, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно
чл. 32а от Правилника за вписвания (ПВ) съдията по вписвания може да постанови
отказ в следните случаи: когато вписаният във входящия регистър акт не отговаря
на закона или не подлежи на вписване. Съобразно задължителните указания, дадени
с т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013г. по тълк. дело № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС,
проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 ПВ
относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на
закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е
съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не
се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично
предвидено в закон, като в никакъв аспект не може да се проверява редовността
на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. В мотивите
към цитираната т. 6 от тълкувателното решение изрично е разяснено, че може да
бъде отказано вписване на искови молби или на молби за отмяна на влезли в сила
решения, ако те не отговарят на
изискването за идентификация на страните и имота. В задължителното
тълкуване се посочва още, че не се
изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, поради което
съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с
правилото на чл.6 ПВ (чл. 12, ал. 1, изр. 2 ПВ). Прието е, че изключение
съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването - тогава той е
проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да
подлага на контрол неговата преценка.
В
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ПВ законодателят императивно е указал реда, по
който нормативно разпореденото с чл. 114 ЗС задължение за вписване на исковите
молби по конкретните визирани искове (съответно – молби за отмяна на влезли в
сила решения по такива искове) следва да се осъществява. В случая се иска
вписване на молба за отмяна на Постановление за възлагане на недвижим имот,
която се приема за допустима от съдебната практика - така решение № 90 от 01.11.1972
на ОСГК на ВС, предвид спецификата на постановлението, което прехвърля вещно
право, съответно в случая се прилагат и изискванията за вписване на искови
молби, които прехвърлят вещни права. Предвидено е, че вписването или
отбелязването на искови молби (респективно молби за отмяна) се извършва по изрично
искане (липсва и регламентация относно правоимащото лице), след като молбата е
постъпила в съда и по нея е събрана държавна такса за образуване на дело, като
се представя самата молба (оригинал
– арг. от чл. 12, ал. 2, изр. 2 ПВ), която трябва да отговаря на изискванията
на чл. 6 ПВ, както и препис или
препис-извлечение от същата.
При
проверката на формата съдията по вписванията следи за спазване на правилото, че
се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис
(чл.3 ал.1 ПВ), но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписването
на акт в писмена форма. Актовете, издадени от надлежни държавни органи също се
нуждаят само от писмена форма, но трябва да съдържат реквизитите, които са
предвидени в съответния нормативен акт. Може да бъде отказано вписване на акт,
който не е подписан, тъй като проверката за наличие на подпис е елемент от
проверката на формата на акта. По отношение на вписване на исковите молби е
налице специално разпоредба, цитирана по-горе, според тълкуването на която към
молбата за вписване следва да бъде представен оригинал на исковата молба и
препис от същата.
Предвид
така действащата и приложима към процесния случай законова регламентация и
задължителното й тълкуване, за да бъде вписана искова молба, трябва да са
налице следните предпоставки – да бъдат представени оригинал на исковата молба,
подлежаща на вписване и препис от същата, доказателства за платена държавна
такса към съда за образуване на делото (с представяне на вносната бележка за
постъпилата сума по сметка на съда или с разпореждане на съда върху самата
искова молба, че следва да се извърши вписването – така Определение № 25 от 21.01.2012 г. по ч.пр. д. № 544/2011 г. на Върховен
касационен съд), подлежащата на вписване искова молба трябва да съдържа
индивидуализация на страните и имота съгласно чл. 6 ПВ. Ако вписването се иска
по указанията на съдията-докладчик, то дължимата проверка на съдията по
вписванията за наличието на гореизброените предпоставки, отпада.
В
настоящия случай и с оглед на представените към заявлението за вписване, както
и в настоящото производство доказателства, настоящият състав намира, че макар
да е представен акт, подлежащ на вписване, не са налице останалите предвидените
в закона предпоставки за вписване на заявения акт, макар и с различни от
посочените в обжалвания отказ мотиви. Не се споделят например доводите на
съдията по вписванията относно необходимостта от нарочно съпроводително писмо
за вписване, подписано от съдия съгласно цитираната в отказа административна
заповед или за постъпване на исковата молба в конкретен съд. В случая става
въпрос за вписване молба за отмяна на постановление за възлагане на ЧСИ, а не
на влязъл в сила съдебен акт и върху исковата молба има отбелязан входящ номер
по описа на ЧСИ М.Б., тъй като той се явява администриращ исковата молба орган
по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК. Въпреки това обжалваният отказ следва да бъде
потвърден предвид следното:
На
първо място със заявлението за вписване са представени единствено преписи от
исковата молба с печат на помощник частен съдебен изпълнител, което не отговаря
на изискването на чл. 12 ПВ за представяне на оригинала на същата (арг. от чл.
12, ал. 2, изр. 2 ПВ).
На
следващо място следва да се съобрази, че в случая не се извършва вписване по
разпореждане на съда. Жалбоподателят е представил съобщения за даване на
указания от Върховния касационен съд, от които не може да се установи
съдържанието на самите указания, но и същите очевидно не са разпореждане към
съдията по вписване, а указания към ЧСИ, свързани с редовността й. Молбата за
вписване от ЧСИ Б., приложена към заявлението за вписване, депозирано от адв.
Д.Г.,
не представлява разпореждане на ЧСИ за вписване на исковата молба, поради което разрешенията дадени в Тълкувателно
решение № 7 от 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК за случая,
когато съд разпорежда вписването, са неотносими към представения документ. При
липса на такива указания, съдията по вписванията, респективно въззивният съд по
частната жалба дължи проверка относно формата и съдържанието на представения
акт, както и на другите изискуеми от закона предпоставки.
В случая съдържанието на акта (исковата молба)
не отговаря на изискването за идентификация на недвижимия имот и страните, тъй
като не съдържа границите на имотите съгласно изискването на чл. 6, ал. 1, б.
„в“ ПВ, както и каквито и да е данни относно насрещната страна (ответника или
ответниците). Пълното описание на имотите, съгласно изискванията на закона, е
посочено единствено в писмото от ЧСИ Б., приложено към заявлението за вписване.
Съгласно цитираното тълкувателно решение може да бъде отказано вписване на
искови молби или на молби за отмяна на влезли в сила решения, ако те не
отговарят на изискването за идентификация на страните и имота, какъвто е и
настоящия случай. Към заявлението липсват и доказателства за платена държавна
такса по сметка на ВКС за образуване на дело по молбата за отмяна.
Предвид
изложеното и съгласно разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 7 от
25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдията по вписванията,
съответно настоящия състав, ако констатира несъответствия при проверката дали
актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и
форма, извършването на вписването следва да бъде отказано, тъй като
нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на производството по
вписване чрез даване на указания. Това разрешение важи и в настоящото
производство, тъй като въззивният съд извършва същата проверка, дължима и от
съдията по вписванията. Действително жалбоподателят представя исковата молба в
оригинал за първи път в настоящото производство, но в случая
не се касае за ново доказателство, което въззивният съд следва да вземе
предвид, а до представяне на самия акт за вписване в надлежната за това форма. Настоящият
състав няма правомощията да вписва, подлежащи на вписване актове, нито има задължението
да изпраща единственият оригинал от исковата молба на Агенцията по вписванията
за извършване на вписването. Освен това, проверка към настоящия момент за
редовност на молбата за вписване, към която редовност се отнася и представяне
на оригинал на акта, който се вписва, е и ирелевантна, предвид необходимостта молбата
за вписване да е редовна към момента на заявеното вписването (така т. 1 от
тълк. Решение по тълк. дело № 7/2012 г.) Доколкото съдията по вписванията е
длъжен, съгл. чл. 9 ПВ, да извърши незабавно вписване, той не може да дава
указания за отстраняване нередовностите на молбата за вписване, а следва да
постанови отказ (така и т. 1 от посоченото тълкувателно решение).
Като
съобрази изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за
вписване на молба за отмяна с вх. № 48484/17.08.2018 г. по изпълнително дело №
20118380406511 по описа на ЧСИ М.Б., поради което отказът на съдията по
вписванията се явява законосъобразен, а жалбата срещу него следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба вх. № 18-00-125/23.07.2019 г. по описа на Агенция по вписванията, Служба
по вписванията – гр. София, подадена от „Л.К.“ АД, ЕИК *******, чрез адв. Д.Г.,
срещу Определение № 804/28.06.2019 г. на съдия по вписванията при Служба по
вписванията – София, с което е постановен отказ за извършването на вписване на
молба за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот с вх. №
48484/17.08.2018 г. по изпълнително дело № 20118380406511 по описа на ЧСИ М.Б..
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.