Решение по дело №39/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 45
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20223300500039
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Разград, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500039 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация-Разград“ АД чрез пълномощник
против Решение № 638/ 08. 12. 2021 г. по гр. д. № 1439/ 2021 г. по описа на РС Разград, с
което са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от въззивника
„Топлофикация-Разград“ АД срещу ЕМ. АЛ. ЕНЧ. за установяване на задължението за
заплащане на сумите 259, 87 лв. за потребена топлинна енергия за периода 30. 11. 2019 г. –
02. 09. 2020 г. в имот с адм. адрес гр. Разград, ул. „С.“ № 5, вх. В, ап. 3, ведно със законната
лихва от 27. 04. 2021 г. и 27, 56 лв. обезщетение за забава за периода от 31. 12. 2019 г. – 26.
04. 2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 905/ 2021 г.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като съдът е постановил решението в нарушение на материалния и процесуалния закон
и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исковете
като основателни.
Въззиваемата страна ЕМ. АЛ. ЕНЧ. чрез пълномощник е подал писмен отговор.
Оспорва жалбата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
1
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Законосъобразно районният съд е приел, че по делото не е установено въззиваемият
да е потребител на топлинна енергия. На същият са начислени само суми за ползвана
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Тези суми са задължителни за всички етажни собственици от входа,
които са сключили договор с дружеството, съгл. чл. 143 от ЗЕ.
В случая, ищецът не е представил доказателства за договорна обвързаност между
страните по делото, която да съществува чрез сключен договор при общи условия за
продажба на топлинна енергия, приети от „Топлофикация Разград” ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ-005/ 23. 01. 06 г. на ДКЕВР. Не е установено, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният
апартамент) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Разпоредбата урежда императивно кой е страна по
договорните отношения с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота. Представеното доказателство – Справка от
Агенцията по вписванията за вписана възбрана не установява правото на собственост на
ответника – въззиваем върху процесния имот, а и в същата справка липсва вписване на
правно основание за придобиване на правото на собственост върху имота. Ищецът не е
ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че ответникът е страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия, поради което предявения
главен иск е неоснователен. На това основание е неоснователен и акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за забава, което е функция от главния иск.
Предвид изложеното, районният съд като е достигнал до аналогичните правни
изводи, е постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 638/ 08. 12. 2021 г. по гр. д. № 1439/ 2021 г. по описа на РС
Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3