Р Е
Ш Е Н И Е
№
260132
гр. Кюстендил, 01.03.2021
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на първи март две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар
ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 590/ 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
„ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:*********, адрес на управление на дейността - гр. София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, е предявило против Е.З.Х. ***,
иск да бъде признато за установено по отношение на ответника наличието на
вземането на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 1816/2019 г. КРС за сумата от 371,71 лв., представляваща абонаментни такси и
използвани услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг към него, неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за
предпочетен номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг към него, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се
и сторените разноски в заповедното и настоящото производства.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения му особен
представител адв. К., който навежда доводи за недопустимост и неоснователност
на заявената претенция.
КРС, след като
обсъди събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер
+359********* е че страните се намирали в договорна обвързаност, считано от
19.12.2016г., по силата на която ответникът продължавал да ползва услугите на
оператора за посочения номер при условията на ползвания до момента на
подписване на процесното споразумение абонаментен план, като в предметния
обхват на същото е включено и получаване от потребителя на мобилно устройство
марка Telenor, модел Smart 4G Black, сериен номер
354035080072323. От сключения на същата дата 19.12.2016г. Договор за лизинг,
ищецът като лизингодател се задължил да предостави на ответника като
лизингополучател посоченото мобилно устройство на обща лизингова цена от 151,57
лв. с ДДС, платима на 23 бр. месечни лизингови вноски, всяка в размер на 6,59
лв. с ДДС. Между страните, на същата дата бил сключен и Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, с абонаментен
план „Старт 11,99 лв.“ и стандартен месечен абонамент 11,99 лв., а и по повод
на последния – Договор за лизинг от 19.12.2016г., с предмет – предоставяне от
оператора, респ. получаване от потребителя на мобилно устройство Telenor Smart 4G White за обща лизингова цена от 206,77 лв. с ДДС, платима на
23 бр. месечни лизингови вноски, всяка в размер на 8,99 лв. с вкл. ДДС.
Видно от представената по делото Декларация – съгласие ( на гърба на л. 13
от същото) е, че ответникът декларира, че е получил екземпляр от Общите условия
на оператора, както и, че му е предоставена информацията по чл. 4, ал.1 от
Закона за защита на потребителите. В тази връзка процесните общи условия са
представени по делото, в т.ч. подписан от ответника екземпляр на Общи условия
на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G Connect center, телефонен апарат или друго устройство ( л. 12 от делото).
За дължимите от
ответника суми за процесния период са издадени и представени по делото фактури,
както следва: №********** за отчетен период 10.04.2017г. – 09.05.2017г. с
начислена обща сума за плащане от 31,58 лв.; № ********** за отчетен период
10.05.2017г. – 09.06.2017г. с обща сума за плащане от 34,15 лв. с ДДС; №
********** за отчетен период 10.06.2017г. – 09.07.2017г. с начислена обща сума
за плащане 40,74 лв. с ДДС; № ********** за отчетен период 15.03.2017г. – 14.04.2017г.
и начислена обща сума за плащане 24,71 лв. с ДДС; № ********** за отчетен
период 15.04.2017г. – 14.05.2017г. и начислена обща су,а за плащане 51.99 лв.;
№ ********** за отчетен период 15.05.2017г. – 14.06.2017г. с начислена обща
сума за плащане 57,12 лв. с ДДС; № ********** за отчетен период 15.06.2017г. –
14.07.2017г. с начислена обща сума за плащане 406,07 лв.
От приложеното частно гр. дело № 1816/2019 г. по описа на РС Кюстендил, се
установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
като издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на ответника
по реда на чл. 47, ал 5 ГПК.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените доказателства.
Съобразявайки установеното съдът
счете, че исковете са допустими, а по
същество частично
основателни. Мотивите на съда са следните:
По допустимостта на исковите
претенции:
Производството
по чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 415 ГПК
е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност
произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК
се счита за предявен от подаване на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като целта на исковото производство
е да се установи вземането на ищеца от
ответника - длъжник, така, както същото е заявено в
заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК
трябва да има за предмет съдебното установяване на
вземане, идентично със заявения в заповедното производство
дълг. Тази идентичност е процесуална
предпоставка за допустимост, за наличието на
която съдът следи служебно. При разминаване в
произнасянето на съда по заповедното и
исковото производство,
би се стигнало до недопустимо разминаване в
претенциите /СПН би следвало да се
създаде относно всички съществени елементи на
правоотношенията./ В конкретния случай сочената по-горе идентичност между
страните и предмет е налице, поради което съдът приема, че искът е допустим.
По
основателността:
По отношение на сумите от 24,99 лв. и 34,01 лв, представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги съответно по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги с предпочетен номер
++359********* за отчетен период 10.04.2017г. – 09.05.2017г. и по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за отчетен период 15.05.2017г.
– 14.05.2017г., съдът намира следното:
Предявени са установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за
установени задължения на ответника за месечни абонаментни такси и потребени
далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги за посочените отчетни
периоди.
Основателността на предявените, при
условията на обективно кумулативно съединяване, искове за установяване
задължението на ответника да заплати стойността на месечни абонаментни такси и
потребени далекосъобщителни услуги се обуславя от предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е
задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това
задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи
елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното
облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно
възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на
който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение. Задълженото
лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното
си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл,
съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.
За установяване на възникнало валидно правоотношение между страните следва
да бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт, страните и
неговото съдържание. В случая, представените Допълнително споразумение към Договор
за мобилни/фиксирани услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* установяват юридическия факт, породил
облигационни правоотношения между страните, които са срочни и валидни за срок
до 19.12.2018 г. В този смисъл за претендирания от ищеца период (10.04.2017г. –
09.05.2017г. – за сумата от 24,99 лв. и 15.05.2017г. – 14.05.2017г. – за 34,01
лв.) страните са се намирали в договорна обвързаност за всеки от двата номера.
За да е елемент от същото, задължението на ответника да заплати стойността
на потребени далекосъобщителни услуги, ищецът следва да установи реалното им
предоставяне за процесния период. Така, представените от ищеца по делото фактури,
макар и неоспорени от ответната страна, не
съставляват писмени доказателства за
посочените по-горе релевантни за иска обстоятелства, а именно предоставяне от ищеца на договорените електронни услуги
за исковия период, доколкото съставляват едностранно издадени от ищеца -
оператор частни свидетелстващи документи, които не
се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила за установените в тях факти, респ. не доказват получаването на услугата от
ответника, нито изправността на ищеца като страна по облигационните отношения.
Ищцовата страна твърди, в становище вх. № 262717/04.02.2021 г., че в процесните
договори са посочени предадените активни СИМ карти за процесните номера, даващи
достъп на потребителя до мрежата и услугите на оператора. Съдът обаче счита, че
простото посочване, че сим картите са предадени (по твърдение на ищеца,
доколкото от процесните източници на облигационни отношение не може да се
направи подобен извод) на потребителя не е равнозначно на реално извършено
такова и установена от страна на последния фактическа власт върху тях. Липсват
данни по делото за подобен извод, а още по-малко такива, от които да се съди,
че сим картите са били активирани. В процесния представен по делото Договор за
мобилни услуги освен това е посочено, че с подписване на процесния договор
потребителят удостоверява получено мобилно устройство, като липсва изрична
конкретизация за предадена сим карта, респ. активиране на такава. Отделно от
посоченото, липсва яснота относно това как е формирана процесната сума от 24,99
лв. за неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
10.04.2017 г. – 09.05.2017 г. Сумата се претендира като дължима на осн.
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, като последният не е представен по делото. Така, съдът не може
да установи параметрите на допълнителното споразумение, доколкото в същото се
сочи, че ответникът продължавал да ползва услугите на оператора за посочения номер
при условията на ползвания до момента на подписване на процесното споразумение
абонаментен план, данни за който съдът черпи единствено от посоченото в
исковата молба, но не и от представени по делото доказателства в тази насока.
Досежно сумите от 127,78 лв. и
184,93 лв., представляващи неплатени лизингови вноски съответно по Договор
за лизинг на устройство Telenor Smart 4G
Black с предпочетен номер ++359********* за отчетен период 10.04.2017г. –
09.08.2017г. и Договор за лизинг на устройство Telenor Smart 4G White с предпочетен номер ++359********* за
отчетен период 15.03.2017г. – 14.07.2017г. съдът намира следното:
Претенцията за присъждане на дължими лизингови
вноски от ответната страна съдът приема за такава с правно основание чл. 342 от ТЗ вр.
чл. 79 от ЗЗД.
Остана безспорно по делото, че
страните са обвързани от процесните 2 бр. договори за лизинг, двата от
19.12.2016 г., по силата на които мобилния
оператор като лизингодател се задължил да предостави за временно и възмездно
ползване на ответника като лизингополучател посочените мобилни устройства с
възможност последният да придобие собствеността върху тях, а при неупражняване
на предоставеното му за това право – да ги върне в едномесечен срок от изтичане
срока на договора. Процесните договори за лизинг са сключени за срок от 23
месеца, считано от влизането им с вила (19.12.2016г.), поради което и съдът
намира, че към настоящия момент срокът им е изтекъл и вземанията по същите са
станали изцяло изискуеми. Съдът намира също, че ищецът е изправна страна по договорите,
тъй като е изпълнил основното си задължение да предостави ползването на лизингованите вещи – мобилни устройства Telenor Smart 4G Black I
Telenor Smart 4G White, за уговорения между страните период. Фактическото предаване на същите не е спорно по делото, а и е
удостоверено с полагането на подпис от ответника в съответствие с клаузата на
чл. 4 от договорите. В този смисъл, получаването на предметната престация по
договорите за лизинг е породило
задължението на Х. да заплаща дължимото от него възнаграждение под формата на лизингови вноски
в сроковете и размерите, уговорени между страните. В конкретния случай и при
ангажираните доказателства съдът приема, че ответникът не е изпълнил
задълженията си да заплати всички дължими се вноски
по договорите за лизинг в посочения
отчетен период и размер, съобразявайки и липсата на данни в обратна посока.
Поради изложеното претендираните суми за
незаплатени лизингови вноски от 127,78 лв. и 184,93 лв., съответно по Договор за
лизинг на устройство Telenor Smart 4G
Black с предпочетен номер ++359********* за отчетен период 10.04.2017г. –
09.08.2017г. и Договор за лизинг на устройство Telenor Smart 4G White с предпочетен номер ++359********* за отчетен период
15.03.2017г. – 14.07.2017г. съдът намира за основателни, поради което
претенцията в тези си части ще бъде уважена в пълния й заявен размер.
Като последица от уважаване на иска за посочените суми следва да бъде
присъдена и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното им изплащане.
По разноските:
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
В заповедното производство доказаните разноски представляват внесена
държавна такса в размер от 25.00 лева и адвокатско възнаграждение (360.00
лева). Исковете са основателни общо за сумата от 312,71 лв,представляваща 84,13
%,поради което за двете производства се дължи такъв процент от разходите,
съответно 323,90 лв. за заповедното и 702,49 лв. за исковото ( при заплатени в
исковото 175 лв. държавна такса, 360 лв. адв. възнаграждение и 300,00 лв. възнаграждение
за особен представител). Предвид частичното уважаването на искове, в ползва на
ответника също се следват разноски,но поради липса на данни за сторени такива,
не следва да му се присъждат.
В производството по делото ответникът е бил представляван от назначен на
разноски на ищеца особен представител, като в о.с.з. съдът е разпоредил да му
бъде изплатена внесената за това като депозит сума.
Водим от горното и на осн. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.
чл. 345 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:*********, адрес на управление
на дейността - гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, и Е.З.Х. ***, че в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК130460283, съществува вземане
срещу длъжника по заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
1816/2019 г. КРС общо за сумата от 312,71 /триста и дванадесет лева и
седемдесет и една стотинки/,представляваща сбора от неплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг с предпочетен номер ++359********* за отчетен период
10.04.2017г. – 09.08.2017г. и Договор за лизинг с предпочетен номер
++359********* за отчетен период 15.03.2017г. – 14.07.2017г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.07.2019 год. до окончателното изплащане
на вземането И ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за сумата от 59,00 лв. /петдесет и девет лева/,
представляваща сбора претендирани за дължими абонаментни такси и използвани
услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за отчетен период 10.04.2017г. – 09.05.2017г. и Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за отчетен период от
15.03.2017г. – 14.05.2017г., ведно със законната лихва върху същата, считано от
30.07.2019 год. до окончателното изплащане на тази сума.
ОСЪЖДА Е.З.Х. *** да заплати на "Теленор
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. "Младост" № 4, Бизнес Парк София, сграда 6,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 702,49 лева
(седемстотин и два лева и четиридесет и девет стотинки/ – разноски за исковото
производство и сумата 323,90 /триста двадесет и три лева и деветдесет стотинки)
- разноски за производство по частно гр. д. № 1816/2019 г. на РС-Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване С ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА ПРЕД Окръжен съд-Кюстендил
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: