Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 44
гр.Русе, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, 7 състав, в открито
заседание на 16 януари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
Йълдъз Агуш
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 542 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.46, ал.5 от ЗОС.
Образувано е по жалба на И.С.И. ***, чрез
процесуалния му представител адв.М.А., против заповед № РД-01-3647/09.11.2022
г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с
жалбоподадателя, Д.И. – дъщеря и Г.Б.М., за общински жилищен имот с административен адрес гр.Русе, бул.“България“
№ 111, ап.10, актуван с АЧОС № 250/15.11.1995 г. В жалбата, в хода на устните състезания
и в депозирана писмена защита са изложени подробни съображения за
незаконосъобразност на заповедта.
Жалбоподателят е посочил, че ако заповедта
бъде изпълнена, той и двете му малолетни деца, както и баба му, която е с тежки
хронични заболявания, биха останали на улицата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваната заповед. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът по жалбата – кметът на Община Русе, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че в
хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения, а
материалният закон е приложен правилно.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата като неоснователна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна
- адресат на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок съгласно чл.149, ал.1 от АПК, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 14.11.2022 г. (вж. протокол
от 14.11.2022 г. за връчване на процесната заповед на л.7 от делото), а жалбата
е депозирана чрез административния орган на 28.11.2022 г. (същата е
регистрирана с вх.№ 94И-1169-2 от 28.11.2022 г.).
Разгледана по същество, тя се явява основателна.
Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган – от
кмета на Община Русе, който разполага с правомощието да прекрати наемното
правоотношение съгласно чл.46, ал.2, изр.първо от ЗОС.
Оспореният
акт е издаден в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание съгласно
чл.46, ал.2, изр.второ от ЗОС, респ. чл.31, ал.2, изр.второ от Наредба №6 за
условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и
разпореждане с жилища – общинска собственост (Наредба №6) – в него са посочени
основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на
жилището, който е определен на един месец.
Заповедта
съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването й – чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. В същата са посочени няколко прекратителни основания – чл.46,
ал.1, т.3 от ЗОС и респ. чл.31, ал.1, т.3 и т.9 от Наредба № 6. В мотивите на
оспорения административен акт са изложени фактическите обстоятелства, които се
субсумират под посочените законови разпоредби, съставляващи неговите правни
основания.
При
издаването на оспорения административен акт е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС, посочена изрично като правно основание, наемните правоотношения се
прекратяват поради нарушаване на добрите нрави. Според възприетото в съдебната
практика, под "нарушаване на добрите нрави" следва да се има предвид
такова поведение на наемателя, което е свързано с противообществени прояви,
противоречащи на морала. Моралът може да бъде разглеждан най - общо като
система от принципи, неписани норми и правила, които са формирани като
общопризнати изисквания за нравствено поведение на членовете на дадено общество.
В този смисъл нарушаване на добрите нрави ще представлява всяко действие или
бездействие, което отрицателно въздейства върху установените и наложени в
обществото морални и/или етични норми и принципи или е в противоречие и е
несъвместимо с тях.
Описано е в част от мотивите на заповедта,
че наемателите, обитаващи общинското жилище нарушават елементарни норми за
спазване на обществения ред, както и че поведението на наемателите е обществено
укоримо, поради това че са допуснали скандали и вдигане на шум.
Видно е от тези, описани в оспорената
заповед мотиви, че в случая административният орган не е изложил мотиви кое
конкретно поведение на жалбоподателя, респективно на някое друго от настанените
в общинския имот лица, счита за укоримо от морална гледна точка и/или
представляващо нарушение на обществения ред. Използвани са общи фрази, без да
са посочени конкретни прояви на нарушаване на обществения ред, нито като брой,
нито като конкретни прояви, нито като време/период или място, обстоятелства на
извършване, за да може да се прецени обективно дали описаните прояви изпълват
хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС.
Във връзка с горното, съдът намира, от
една страна, че горните обстоятелства не са посочени конкретно с дати, периоди,
лица, напр. не е посочено изрично, че добрите нрави или обществения ред е
нарушаван от жалбоподателя или някое друго измежду настанените в общинското
жилище лица, кога и в какво са се изразявали действията му/им при това.
Предвид горното, съдът намира, че не е мотивирано конкретно наличието на
основанието по чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение, което от една страна
представлява съществено процесуално нарушение и от друга страна препятства
съдът да извърши контрол върху законосъобразността на основанието за
прекратяване на наемното правоотношение. Следователно кметът на общината е
издал оспорения административен акт при липса на установеност на посоченото
правно основание по смисъла на чл. 46, ал.1, т. 3 от
ЗОбС. Административният орган е този, който е задължен да установи наличието на
този факт както при издаване на административния акт, така и при съдебното му
оспорване, което не е направено.
Съдът приема, че е налице основанието за
прекратяване на наемното правоотношение по чл.46, ал.1, т.9 от ЗОС вр.с чл.31,
ал.1, т.9 от Наредба № 6 – предоставяне на имота на други лица, невписани в
настанителната заповед.
Формалното
наличие на основанието по чл.46, ал.1, т.9 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.9 от
Наредба № 6, обаче не означава, че заповедта съответства на материалния закон.
По делото не
е спорно, че Г.Б.М. и Д.И. – дъщеря на оспорващия са също настанени в жилището.
По делото не
е спорно и обстоятелството, че освен жалбоподателя в имота живеят Г.Б.М. и Д.И.
– дъщеря на оспорващия, която е непълнолетна.
Както приема Европейският съд по правата на
човека (ЕСПЧ) , гаранциите по Конвенцията изискват намесата в правото на
неприкосновеност на жилището на жалбоподателя да се основава не само на
националния закон, но и да бъде пропорционална съгласно § 2 на член 8 от ЕКПЧ и в
съответствие с преследваната легитимна цел, като се имат предвид конкретните
обстоятелства на делото. За да бъде в съгласие с чл.8 от ЕКПЧ, която конвенция,
съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, е част от вътрешното право и има примат пред
нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат, е необходимо
оспореният административен акт да е съобразен с конкретните фактически
обстоятелства, отнасящи се до обитателите на жилището, чиито легитимни интереси
трябва да бъдат защитени.
При извършване на преценка за баланса
между накърнените интереси на жалбоподателя и останалите членове от неговото
домакинство, от една страна, и тези, които се защитават чрез оспорения
административен акт, от друга, съдът намира, че от особено значение е да се
гарантира най-добрият интерес на живущото в имота дете Д.И..
Служебно задължение както на съда, така и на административните
органи, е да следят за най-добрия интерес на децата по смисъла на § 1, т.5 от
ДР на ЗЗДт във всяко разглеждано от тях производство (вж. и съображенията в
определение № 13236 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13091/2018 г., II о. и
др.) и то, както беше посочено, без оглед на това дали децата се намират в
жилището, представляващо техен дом, на законно основание. Безспорно би
противоречало на интереса на детето, през настоящия зимен сезон, то да остане
без дом, който изход се явява логичния предвид декларираните ниски доходи на
жалбоподателя (в декларация на л.38 от преписката/. Настаненото лице в жилището
Г.М. е с хронични заболявание.
Следователно, предвид безспорната
жилищна нужда на детето Д.И., за който оспорващият се грижи, тежкото
здравословно състояние на Г.М., както и липсата на установени средства, с които оспорващият да е в състояние да
заплаща свободен пазарен наем на фона на все по-силно разгръщащата се инфлация,
оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на материалния
закон, доколкото при издаването му не са взети предвид интересите на живеещите
в общинското жилище дете и болна жена и е нарушен принципът на пропорционалност
по чл.6 от АПК. Обжалваната заповед се явява и несъответна на целта на закона,
която цел може да бъде извлечена и от чл.45, ал.1, т.2 от ЗОС – в общинските
жилища от резервния фонд, респ. в подходящо жилище за отдаване под наем на
граждани с установени жилищни нужди, ако има такова свободно, да бъдат
настанявани граждани и техните семейства, засегнати от остри социални или
здравословни проблеми, които с реализираните от тях доходи не могат да ги
задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния
пазар.
По изложените съображения жалбата се явява
основателна и като такава тя следва да бъде уважена като оспорената заповед
бъде отменена.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.С.И. ***, заповед № РД-01-3647/09.11.2022
г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя,
Д.И. – дъщеря и Г.Б.М., за общински жилищен имот с
административен адрес гр.Русе, бул.“България“ № 111, ап.10, актуван с АЧОС №
250/15.11.1995 г.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: