Р Е Ш Е Н И Е
Номер 02.11.2020
година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
втори септември Година 2020
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Кремена Панайотова
като
разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА
АНД
№ 1162 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.М.О. против
наказателно постановление № 0013664/11.05.2020г. на Началник Отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“,
гр. София.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, като се сочат
съображения за това. В съдебно заседание жалбоподателят заявява, че поддържа
подадената жалба, като излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност.
Въззиваемата страна чрез пълномощника
си юрисконсулт Ив моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като взема становище по изложените от жалбоподателя възражения.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № 0013664/11.05.2020г. на Началник Отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“,
гр. София на нарушителя С.М.О. е наложено на основание чл. 179, ал. 3, вр. с
чл. 139, ал. 6 ЗДвП наказание глоба в размер на 300 лева за неизпълнение на
задължение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП, представляващо административно нарушение по
чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
В наказателното постановление е
посочено, че на 07.12.2019г. около 11:10 часа С.М.О. в качеството си на водач
управлявал ППС – л.а. марка: Хюндай, модел: Атос, с рег. № СТ 4981 РА, с обща
техническа допустима маса до 3,5 тона, по републикански път I-5, км 216+800, в посока към гр. Казанлък,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС не е заплатена винетна
такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
За посочения по-горе републикански път I-5 се събира такса за ползване на пътна
инфраструктура – винетна такса, съгласно Приложение 2 към т. 2 на решение №
959/31.12.2018г. на Министерския съвет за утвърждаване на Списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътна
инфраструктура – винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение на републиканските пътища.
Към момента на проверката е установено,
че ППС с рег. № СТ 4981 РА няма заплатена винетна такса – направена е справка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор MEU
031.
Впоследствие наказващият орган е
направил справка и в електронната система за събиране на пътни такси, която е
приложена към преписката.
В разписката към АУАН изрично е
посочено, че съгласно чл. 189е, ал. 3 ЗДвП нарушителят разполага с възможността
да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в
14-дневен срок от връчването на акта, в който случай същият би се освободил от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение. Компенсаторна
такса не е платена в дадения 14-дневен срок.
Действително от представената от
нарушителя електронна винетка, същата е закупена за автомобил с рег. № ST4981RA, а не за управлявания от лицето
автомобил с рег. № СТ 4981 РА. Цитирана е разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на
база изминато разстояние, според която „отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на ППС, категорията му или
периода на валидност на винетката е съответно на собственика или ползвателя,
като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за ППС не е
заплатена дължима винетна такса.
Наказващият орган е приел, че не са
налице условията за прилагане на чл. 28 ЗНН.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № 0013664 от 07.12.2019г, съставен от инспектор в Сектор
„Контрол и правоприлагане“, гр. Пловдив.
В АУАН е посочено, че на 07.12.2019г.
около 11:10 часа на републикански път I-5, км. 216+800 в посока гр. Казанлък водачът С.М.О.
управлява л.а. марка: Хюндай, модел: Атос, с рег. № СТ 4981 РА, негова собственост,
като не е заплатил винетна такса за управление по републиканската пътна мрежа –
категория 3 съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Към административнонаказателната
преписка е приложена справка от електронната система за събиране на пътни такси
/л. 26 от делото/, от която се установява, че за ППС с рег. № СТ 4981 РА няма
заплатени тол-продукти.
Приложена е и електронна винетка от
05.07.2020г. за МПС с рег.№ ST 4981 RA,
като е посочена държава на превозното средство: BG/Bulgaria; категория на превозното средство:
лек автомобил до 3,5 тона; период на валидност: от 06.07.2019г. до 05.07.2020г.;
обща сума 97,00 лв.
Във връзка с компетентността на
актосъставителя и на наказващия орган са представени: заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019г.,
заповед № НТУ/РД-11-10/04.06.2019г.,
заповед № РД-11-1423/02.12.2019г., заповед № РД-11-1520/20.12.2019г.1 всички на
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
От показанията на свидетелите Т.А.С. /актосъставител/
и Р.Т.М. /свидетел по акта/ се установява фактическата обстановка, описана в
АУАН и НП. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и съответстват на събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
На първо място, съдът констатира, че е
налице разминаване между описаното нарушение в акта за установяване на
административно нарушение и съответно в наказателното постановление.
В АУАН е посочено, че на 07.12.2019г.
около 11:10 часа на републикански път I-5, км. 216+800 в посока гр. Казанлък водачът С.М.О.
управлявал л.а. марка: Хюндай, модел: Атос, с рег. № СТ 4981 РА, негова
собственост, като не е заплатил винетна такса за управление по републиканската
пътна мрежа – категория 3 съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата –
нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
Следователно според актосъставителя
водачът на ППС следва да заплати винетната такса, а съставът на
административното нарушение изисква водачът да управлява ППС, за което не е
заплатена винетна такса. Нещо повече съгласно чл. 10а, ал. 3 от Закона за
пътищата винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя, а не от
водача. В хода на съдебното следствие не са представени доказателства за това
чия собственост е процесният лек автомобил. Направено е само едно твърдение от
актосъставителя и наказващия орган в тази връзка.
Съгласно чл.
42, т. 4 ЗАНН фактическото описание на нарушението следва да съдържа всички
елементи от неговия състав, за да е ясно на лицето срещу което се води
административнонаказателното производство - с доказването на кои факти би
отрекъл основанието за носене на административнонаказателна отговорност. В това
се изразява същността на правото на защита.
В този смисъл е и решение
№ 228/26.06.2019г., постановено по КАНД № 219/2019г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
Прави впечатление, че при издаване на
наказателното постановление наказващият орган вече е посочил, че става въпрос не
за управление на ППС, за което О. не е заплатил винетна такса, а за управление
за ППС, за което не е платена винетна такса. Съдът намира обаче, че такова
уточнение е недопустимо при издаването на наказателното постановление. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН,
съгласно която „наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“. В случая обаче
нередовността на акта касае един от елементите на фактическия състав на
нарушението и е невъзможно санирането му да стане едва с наказателното
постановление.
На второ място, съдът констатира, че е
налице разминаване между посочените законови разпоредби, които са нарушени в акта
за установяване на административно нарушение и съответно тези, които са
посочени в наказателното постановление.
Актосъставителят е посочил, че е
допуснато нарушение на чл. 139 ал. 6 ЗДвП. Същевременно наказващият орган е
посочил, че на нарушителя е наложена глоба за неизпълнение на задължение по чл.
139, ал. 6 ЗДвП, представляващо административно нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, т.е. в наказателното постановление нарушението е квалифицирано като
такова по чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
Това ограничава правото на нарушителя
да разбере за какво точно му е повдигнато административнонаказателното
обвинение.
Отделно от това при даване на правната
квалификация на нарушението нито актосъставителят, нито наказващият орган са посочили
нормите към които препращат посочените от тях законови текстове.
В чл. 139, ал. 6 ЗДвП се прави
препратка към чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, а той от своя страна препраща
към чл. 10а, ал. 7 от същия закон, а той съдържа три отделни точки.
Това обстоятелство следва да бъде
отразено и в АУАН, и в НП, като бъде направена съответната обвръзка при
посочване на законовите разпоредби, които са нарушени – т.е. в случая става
въпрос за нарушение на чл. 139, ал. 5, вр. с ал. 6 ЗДвП, вр. с чл. 10, ал. 1,
т. 1, вр. с чл. 10а, ал. 7, т. 1 от Закона за пътищата, като санкционната разпоредба,
която отговаря на посочения състав е чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
Водим от горното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С
оглед пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Ако констатираните от съда
разминавания между АУАН и НП, които касаят описанието на нарушението и дадената
му от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация не бъдат ценени
като съществени такива, които ограничават правото на защита на нарушителя, то
следва да се приеме, че жалбоподателят О. е осъществил състава на нарушението,
за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, тъй като действително
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че на
07.12.2019г. около 11:10 часа в качеството си на водач О. е управлявал ППС–
л.а. марка: Хюндай, модел: Атос, с рег. № СТ 4981 РА, с обща техническа
допустима маса до 3,5 тона, на републикански път I-5, км 216+800, в посока към гр. Казанлък,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС не е заплатена винетна
такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
От приложената електронна винетка от
05.07.2020г. е видно, че за МПС с рег.№ ST 4981 RA е заплатена винетна такса в размер на
97 лв., като е посочена държава на превозното средство: BG/Bulgaria; категория на превозното средство:
лек автомобил до 3,5 тона; период на валидност: от 06.07.2019г. до 05.07.2020г.
Очевидно въпросната винетна такса е
заплатена за процесното МПС с рег. № СТ 4981 РА, макар последният да е изписан
на латиница, тъй като в нея е посочено от една страна, че превозно средство е с
българска регистрация, а от друга, че е за л.а. до 3,5 тона.
В случая действително е приложима
презумпцията на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории ППС на база време и на база изминато разстояние и следва да се
приеме, че не е заплатена дължимата винетна такса, тъй като неправилно е бил
деклариран регистрационния номер на превозното средство, но се поставя под
въпрос и това дали нарушението е извършено при пряк умисъл. Това е така, тъй
като поставените на
бензиностанциите устройства за самотаксуване нямат възможност за изписване на
регистрационните номера на превозните средства на кирилица, а само на латиница,
което би могло да обърка обикновения потребител.
Още
повече, че неправилно декларираните данни в представената от нарушителя
електронна винетка касаят единствено и само регистрационния номер на превозното
средство, поради което и не може да се приеме, че неправилното посочване цели
заплащане на по-нисък размер на винетната такса.
По отношение на наложеното наказание –
същото е правилно определено съобразно фиксирания от законодателя размер от 300
лв.
По отношение на чл. 28 ЗАНН, съдът
намира, че същият е приложим в настоящия случай. Наказващият орган не е следвало
да налага наказание, а да предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
Внесената
сума по представената електронна винетка, по искане на лицето, което я е
заплатило, следва да има възможност да бъде пренасочена към правилно изписания
регистрационен номер, тъй като ако се стигне до връщане на заплатената вече
сума и заплащане на нова – то ще се окаже, че е имало период от време, /в случая около пет месеца/, в който за
превозното средство не е била заплатена винетка такса, а е била ползвана
републиканската пътна мрежа, тъй като новото плащане важи занапред и не е
предвидено обратно действие.
Недоказани останаха в настоящото
производство възраженията на жалбоподателя, че е опитвал да плати компенсаторна
такса чрез пос-терминалното устройство на проверяващите, но поради възникнал
технически проблем това е било невъзможно.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно
постановление № 0013664/11.05.2020г. на Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“
в Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с
което на нарушителя С.М.О., ЕГН: ********** е наложено на основание чл. 179,
ал. 3, вр. с чл. 139, ал. 6 ЗДвП наказание глоба в размер на 300 лева за неизпълнение
на задължение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП, представляващо административно нарушение по
чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: