Решение по дело №132/2018 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 49/24.04.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на единадесети април, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     П. ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 132/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на П.Д.Е. *** против решение № 1615/3.11.2017 г. по гр.д.№ 1601/16 г. на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени исковете: против И.Г.А. – за сумата 126510.54 лв., против Д.Н.Д. и против Д.Н.Д. -  за сумите от по 42170,18 лв., против С.К.С. и против Д.К.С.  – за сумите от по 84340.36 лева, представляващи припадащата се част за всеки от ответниците от сумата 426973 лв., с която се е увеличила стойността на описания в диспозитива недвижим имот, вследствие на извършените от ищцата подобрения, на основание чл.72 от ЗС, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, отхвърлено е искането на ищцата да упражни право на задържане върху имота и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на предявените искове.

В подадени писмен отговор ответниците оспорват въззивната жалба и изразяват становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са при условията на субективно съединяване искове по чл.72, ал.1 и 2 от ЗС от П.Д.Е. срещу И.Г.А., Д.Н.Д., Д.Н.Д., С.К.С. и Д.К.С. за заплащане на припадащата се част от сумата 426973 лева, с която се е увеличила стойността на собствения им имот им в резултат от извършени в него подобрения и искане по чл.72 ал.3 от ЗС за право на задържане върху имота, до заплащане на пълния им размер.

Твърденията са, че подобренията са извършени от ищцата в качеството й на добросъвестен подобрител на имота и изцяло в съответствие с одобрена проектна документация и разрешения за строеж. Описаните строителни работи са увеличили стойността на имота и не могат да бъдат отделени без той съществено да се повреди. Тъй като съгласно чл. 92 ЗС се считат за приращение и обогатяват собствениците на земята, се претендира присъждане на равностойността им и признаване на право на задържане до заплащане претендираните суми.

Оспорвайки изцяло исковете, ответниците твърдят недоказаност и неоснователност и правят възражение за погасяването им по давност. Твърдят, че част от подобренията не са изпълнени, че съществуващите не са извършени от ищцата и с нейни средства и че изпълненото строителство е изцяло или отчасти незаконно.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с н.а.№ 43, том 4, н.д.№4077/96г., ищцата П.Д.Е. е придобила недвижим имот: лозе-овощна градина в землището на гр.Варна, парцел пл.№ ХІІ-1974 с площ от 500 кв. метра в кв.127 по проекто плана на вилна зона „Траката”, а с н.а.№ 135, том І, рег.№ 932, дело № 74/2003 г. - вилно място в местността „Траката” с площ 500 кв.м., съставляващо ПИ пл.№ 1973 в кв.127 по плана на вилна зона „Траката”, идентичен с парцел ХІІІ-1973 год. по предходния план на местността.

С решение по в.гр.дело №1734/08 год. на ВОС тя е осъдена да предаде на К.Д.Д. владението върху недвижим имот, находящ се в землището на гр.Варна, местн. „Траката”, съставляващ ПИ № 1973 по КП от 1989 година м.”Траката” с площ от 500 кв.м., а по сега действащия план - реална част от имот № 4232 по ПНИ с площ от 1 000 кв.м., на основание чл.108 от ЗС.

С решение № 1263/25.06.2012 год. по гр. дело № 894/2010 год. на ВОС ответницата е осъдена да заплати на ищцата сумата от 60000 лв., представляваща частичен иск от цялата сума в размер 804321 лв., с която се е увеличила стойността на имота в резултат от извършените подобрения в качеството й на добросъвестен владелец, на осн. чл. 72, ал.1 ЗС и е признато право на задължане до заплащане на подобренията.

Безспорно е по делото, че в имота са построени сграда – семеен хотел с ресторант и бар в сутерена и басейн, описани в исковата молба.

Съдът е обсъдил приложените по делото строителни книжа, разрешения и заключението на в.л.инж.П. Л., установяващи начина на извършване на строителството, увеличената пазарната стойност на имота и направените разходи за строителството.

Въз основа на установената фактическа обстановка, е направен правилен извод за качеството на ищцата на добросъвестен владелец, придобила собствеността на възмездно и валидно правно основание през 1996 и 2003 год., без да знае, че праводателите й не са собственици. Не е оборена презумпцията на чл.70 от ЗС и изводът, че до предявяването на иска по чл.108 от ЗС на 26.04.2006 год., предмет на гр. дело № 2835/2006 год. на ВРС, ищцата е била добросъвестен владелец, е правилен.

С оглед начина на призоваването на ищцата в това производство и във връзка с доказателствата по делото, съдът е приел, че претендираните подобрения извършени преди узнаването, че срещу нея се води иск по чл. 108 ЗС - в качеството й на добросъвестен владелец.

Основателно е възражението на ответниците за погасяване по давност на предявените искове.

Възражението е основателно.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Пиоа отношение на добросъвестния владелец погасителната давност започва да тече от момента на прекъсване на владението, т.е., когато то е смутено от собственика чрез предявяване на ревандикационен иск, като приложема е общата погасителна петгодишна давност.

Правилно съдът е приел, че към 20.03.2009 год. ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота в качеството й на държател и от този момент искането й за подобрения е станало изискуемо. Тъй като искът за подобрения е предявен на 08.08.2016 год., възражението за погасяване по давност е основателно. Обжалваното решение, с което исковете за присъждане на претендираните подобрения и за признаване в полза на ищцата на право на задържане е правилно и законосъобразно и  следва да бъде потвърдено.

Съдът е обсъдил и е направил правилен извод за неоснователност на възражението, че предявеният иск ревандикационен иск е е имал за предмет само поземления имот, но не и за сградата, представляваща самостоятелен обект на правото на собственост с твърдения, че упражняваното от ищцата владение не е прекъснато. Предвид факта, че ищцата не е собственик на терена, а ответниците не са учредили в нейна полза право на строеж, самото строителство на сградата не води до създаване на самостоятелни самостоятелни права, а следва собствеността на терена, поради което възражението е неоснователно.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивницата следва да заплати на въззиваемите направените пред настоящата инстанция разноски: на С.К.С. – сумата от 2250 лева, на Д.К.С. – 2500 лева и на Д.Н.Д. – сумата от 7500 лева, съобразно приложения списък на разноските.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1615/3.11.2017 г. по гр.д.№ 1601/16 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА П.Д.Е. ***, местн.“Розмарин“ № 145, ДА ЗАПЛАТИ разноски по делото пред настоящата инстанция: на С.К.С. – сумата от 2250 лева, на Д.К.С. – сумата от 2500 лева и на Д.Н.Д. – сумата от 7500 лева, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                           2.