Решение по дело №42554/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7809
Дата: 29 април 2024 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20231110142554
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 7809
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110142554 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “**” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.София,
**, представлявано от Aл**р ** и ** **, с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Е. В. В., ЕГН: **********, с адрес гр. София, **, че същия дължи
на ищеца следните суми: сумата от 1442,97 лева - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за
имот, находящ се на адрес: гр. София, **, отчитан под абонатен № **, ведно със законна
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение –08.12.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 311,67 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 23.11.2022 г., сумата от
15,66 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 08.12.2022 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 4,91 лева за периода от 31.12.2019 г. до 23.11.2022 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „**“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
1
В срока за отговор, ответника по делото не е депозирал такъв.
В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. Антов, който посочва, че
исковата претенция е изплатена изцяло от ответника, след завеждане на исковата молба.
Моли съда да постанови решение съобразно събраните по делото писмени доказателства.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответника не се явява и не се представлява.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 67182/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумите от 1442,97 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, **, инсталация **/аб.№ **, ведно със
законна лихва от 08.12.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер 311,67 лева,за
периода от 15.09.2020 г. до 23.11.2022 г., сумата от 15,66лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 08.12.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 4,91
лева, за периода от 31.12.2019 г. до 23.11.2022 г. С възражение от 10.04.2023 г. ответника е
оспорил вземането с мотив, че не дължи.
Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот №**г., ответника е закупил
процесния недвижим имот в гр. София, **, представляващ ап. №13.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „**“ АД на клиентите в гр. София, се установява съдържанието
на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщенията към фактурите за процесния период и извлечение за задължения на
абонат № **.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
Представените от ответника съдебни решения касаят различен от процесния период суми,
поради което са неотносими.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Ответникът не оспорва релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото с предмет
доставка на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, **, отчитан под абонатен №
** и доставката на такава енергия по количество и цени, формиращи цената на иска.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 15.04.2024г, процесуалния
представител на ищеца признава, че е исковите суми са заплатени, като претендира само
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Имайки предвид това и обстоятелството, че
плащането е извършено от ответника доброволно по сметка на ищеца, следва да се приеме,
че искът е неоснователен, тъй като по време на процеса, задължението на ответника е
погасено чрез плащане.
С оглед така установеното от доказателствата по делото и изявлението на
пълномощника на ищеца в о.с.з. на 15.04.2024 г., както и съобразно чл.235, ал.2 и 3 от ГПК,
съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани поради извършени след
завеждане на делото плащания на вземанията, предмет на спора.
По разноските:
С оглед изхода на делото, единствено ищецът има право на разноски. Съдът като взе
2
предвид направените по делото разноски и изявлението на ищеца, намира че ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “**” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр.София, **, за признаване за установено по отношение на Е. В. В., ЕГН: **********, с
адрес гр. София, **, че последния дължи на ищеца следните суми: сумата от 1442,97 лева -
главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, **,
отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –08.12.2022 г. до окончателното
плащане на дължимото, сумата от 311,67 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода 15.09.2020 г. до 23.11.2022 г., сумата от 15,66 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 08.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 4,91 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2019 г. до 23.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед №36515/20.12.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 67182/2022 г. на СРС, 159
състав.
ОСЪЖДА Е. В. В., ЕГН: **********, с адрес гр. София, **, да заплати на “**”
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.София, **, сумата от 50,00 лв.
(петдесет лева), представляваща направени по делото разноски от ищеца за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „**“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 67182/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3