Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 02.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №2555 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.11.2019 год. , постановено
по гр.дело №26694/2017 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в, са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „О.Б.“ ЕООД срещу Р.Б.Д. иск с
правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение
за претърпяна имуществена вреда от констатирани липси на 1 800 бр. билети
„Лото +“ от моментна лотарийна игра на Национална лотария и евентуален иск с
правно основание чл. 203, ал. 2 КТ вр с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 600 лв., представляваща
обезщетение за претърпяна имуществена вреда от констатирани липси на повереното
му имущество – 1 800 бр. билети „Лото +“ от моментна лотарийна игра на
Национална лотария, причинени умишлено, за които суми е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №46612/2016
год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „О.Б.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че е дружество с основен
предмет на дейност търговия на потребителски стоки и логистика. От 25.08.2014
год. бил дистрибутор на билетите за моментната лотарийна игра на Национална
лотария, организирана от „Н.“ ООД. В изпълнение на тези дейност получавал голям
брой билети, които се съхранявали в склада му в гр.София, ул.“********. В
дружеството бил обособен голям отдел „Служители по сигурността“ с цел
осъществяване на контрол върху работата и предотвратяване на злоупотреби в
склада. Ответникът бил назначен именно като служител по сигурността, който чрез
своите действия бил нанесъл вреда на дружеството в размер на 3 600 лв. На
09.11.2015 год. Н.С.– служител на ищцовото дружество, на длъжност „търговски
представител в дивизия „Филип Морис“, при получаване на стоки констатирал, че
вместо заявените 200 бр. е получил 2 000 бр. билети и сигнализирал
дежурния служител от отдел „Сигурност“ – ответника, на когото предал разликата
от 1 800 бр. билети. На 10.11.2015 год. служител на ищеца – Н.К.,
отговорен за правилното съхранение и предаване на билетите, извършил вътрешна
междинна ревизия, при която установил, че наличните в поверения му склад билети
от вида „Лото + 2015“ са с 1 800
бр. по-малко. След извършен преглед на камерите било установено, че Н.С.бил
предал липсващите билети на ответника, който в нарушение на служебните си
задължения не ги бил върнал в склада, а се бил разпоредил с тях в своя полза.
Неправилно СРС бил приел, че ответникът не е заемал отчетническа длъжност,
поради което не можело да бъде ангажирана отговорността му за липси по чл. 207,
ал. 1, т. 2 КТ. Видно било от допълнителното споразумение от 28.12.2012 год.
към сключения между страните трудов договор, че ответникът бил материално
отговорно лице при пълна имуществена отговорност за стоките и имуществото в
склада и техниката, която обслужва складовото стопанство. Неговите преки
задължения били свързани с използване на повереното му имущество с грижата на
добър стопанин и понасянето на пълна материална отговорност за поверените му
активи. Част от трудовите функции на служителя по сигурността били да приема
заявки в склада, да проверява и следи за наличността в склада, да пази
имуществото в него и да отговаря за евентуални липси. Следователно ответникът
бил материално отговорно лице – същият извършвал отчетническа дейност, пряко
свързана с движение, разходване и отчитане на паричните и материални ценности.
В този смисъл била и разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 63 за прилагане на Указ
№1074, в която били посочени примерно отчетническите длъжности. Доколкото
разпространяваните лотарийни билети били с особен характер – ценни книги,
подлежащи на контрол и поставени под особен режим, то очевидно било, че
заеманата от ответника длъжност била отчетническа. Отговорността по чл. 207,
ал. 1, т. 2 КТ била за липса, като за наличието на такава било необходимо да се
установи недостига на парични и материални ценности и този недостиг да е
възникнал по време на упражняването на съответната трудова функция. По делото
било доказано наличието на липса – доставените, но ненамерени в склада билети
била заплатени от ищеца на „Н.“ ООД, както и че те били присвоени от ответника.
Причинната връзка между липсата /вредата с неизяснен произход/ и
действията/бездействията на отчетника се презумирала от закона и не подлежала
на доказване от работодателя – предполагало се виновно поведение на отчетника,
на когото били възложени функции по полагането на грижа, по-голяма от
обикновената – чл. 126, т. 8 КТ, за опазване имуществото на работодателя. На
следващо място сочи, че неправилно първоинстанционният съд бил отхвърлил и
евентуалния иск по чл. 203, ал. 2 КТ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. От събраните
гласни доказателства било установено, че ответникът, в нарушение на утвърдените
процедури, констатирайки наличието на 1 800 бр. билети в излишък, не бил
постъпил както обичайно – да ги върне в склада, за да бъдат изпратени обратно
на „Н.“ ООД, не информирал заместник супервайзор на склад и не сигнализирал
незабавно прекия си ръководител за нередността. Вместо това се бил разпоредил с
билетите в своя полза. Това се потвърждавало и от факта, че едва на 10.11.2015
год. – на следващия ден след получаването на билетите, свидетелят Кермидчиев
бил установил липсата на описаните стоки, след „засичане на наличностите в
склада“ и след като бил уведомен за това от прекия си ръководител Николай
Сотиров. Последният бил установил разминаване в количеството на получените
билети, уведомил за това ответника и му предал процесните 1 800 бр.
билети. Последният обаче не бил уведомил никого. Ответникът отказал да даде
каквито и да било обяснения, въпреки че бил поканен от работодателя, а
впоследствие му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което не
било оспорено – обстоятелство, което също доказвало факта на виновното
неизпълнение на трудовите задължения, изразяващо се в умишлено и противоправно
присвояване на процесните билети. Ето защо моли обжалваното решение да бъде
отменено, а главният иск, респ. евентуалният – уважен. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата Р.Б.Д. счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Поддържа,
че бил оспорил допълнителното споразумение от 28.12.2012 год., а представената
по делото длъжностна характеристика не била подписана от него. Длъжността
„служител по сигурността“ не била отчетническа, тъй като не била свързана със
събиране, съхранение, разходване или отчитане на финансови и материални
ценности, което било задължителна предпоставка за носене на отговорността по
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Този състав на увреждане се отнасял само за
отчетническите трудови функции и било недопустимо прилагането му за работници
или служители с други трудови функции. Отговорността за ценностите била на
лицата, които трябвало да боравят пряко с тях и това била сърцевината на
длъжностното им качество. Липсващите ценности не можело да бъдат търсени от
някой, на който те не били връчвани за управление и пазене, макар че е имал
досег с тях. Евентуалният иск по чл. 203, ал. 2 КТ правилно бил отхвърлен от
СРС, тъй като бил недоказан. Задължителни елементи от фактическия състав на
отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ били наличието на вина и причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, които в случая не
били установени. Разпитаните свидетели не били преки очевидци и не били видели,
че ответникът лично изнася процесните 1 800 бр. билети, нито кашона, в
който се предполагало, че са били. Свидетелите били възпроизвели видеозаписа,
но лично нямали възприятия са случилото се и изказвали предположения. Освен
това показанията на свидетелите си противоречали по отношение на описанието на
процесния кашон, за който свидетелят Д. заявил, че е „специфичен“, а свидетеляК.–
че е „стандартен“.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане главен иск с правно основание чл. 211 вр. с чл. 207, ал. 1,
т. 2 КТ /по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК/ и евентуален иск с правно основание чл.
203, ал. 2 КТ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
Отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е за липса, която
представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя
се състои в недостиг в касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в
склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е с
неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. Този недостиг следва да е
възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция, доколкото отговорността
за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово
задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното материално отговорно лице.
При констатиране на такъв недостиг, възниква
презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от
една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово
задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а
от друга и от нейния неизяснен произход. Поради това, за да избегне ангажирането на
имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице
следва да докаже, че не е причинил щетата или че не я е причинил виновно, т.е.
тежестта на доказване се обръща.
Следователно, в производството по иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на работодателя –
ищец в производството, е да установи следните правопораждащи факти: 1/ съществуването
на трудовоправни отношения с ответника към момента на установяване на липсата;
2/ че на ответника е възложена отчетническа функция и 3/ наличието на липса,
която трябва да е с неустановен произход.
Липсата като факт представлява вреда
с неустановен произход и законът – ГПК, не съдържа никакви ограничения относно
доказателствените средства, с които този факт може да бъде установен.
Съответно в
тежест на работника /материално
отговорното лице/ е да опровергае презумцията, че липсата е причинена от
него или по негова вина. Отчетникът
разполага с възможността да въведе възражения за настъпване на липсата поради
нормален производствено стопански риск /чл. 204 ЗЗД/; оправдан стопански риск;
на неизбежна отбрана или крайна необходимост /чл. 46 ЗЗД/; поради изпълнение на
неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен
работодателят /чл. 83, ал. 1 ЗЗД/, като за доказване на тези възражения са
допустими всички доказателствени средства, в т.ч.и свидетелски показания /в
този смисъл т. 14 от Постановление № 5 от 15.10.1955 год., Пленум на ВС/. При
възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване на отчетника от
отговорност, в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил
задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на
отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия в съответствие с
характера на работата /чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ/; да осигури условия,
осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на
отчетника стоково-материални ценности. Според посоченото в Постановление № 5 от
15.10.1955 год., Пленум на ВС, отчетникът не отговаря за щетите, ако има
обективна причина, която той не е могъл да предотврати /виж например Решение № 380 от 2.06.2009 год. на ВКС по гр. дело № 758/2009 год., III г. о., ГК, Решение № 123 от 30.05.2011 год. на ВКС по гр. дело № 890/2010 год., III г. о., ГК, Решение № 247 от
30.06.2015 год. на ВКС по гр. дело № 970/2015 год., IV г. о., ГК/.
В разглеждания случай е установено
по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение през периода
от 02.04.2009 год. до 08.12.2015 год. /видно от трудов договор №СФ 2065 от
02.04.2009 год., допълнително споразумение от 28.12.2012 год. и заповед №HR 7246 от 08.12.2015
год., връчена на 08.12.2015 год./, като ищецът първоначално е изпълнявал длъжността
„Охранител, впоследствие – длъжността „Специалист контрол, а считано от
01.01.2013 год. – длъжността „Служител по сигурността“. Видно е от длъжностната
характеристика за длъжността „служител по сигурността“, която е връчена на
ищеца, че основната цел на длъжността е преглеждане и проверка на изготвените
заявки в складовете на компанията и проследяване продуктите, собственост на
фирмата, да не напускат складовите помещения без да имат издадени съпровождащи
документи, а основните задължения и отговорности се свеждат до използване на повереното
имущество с грижата на добър стопанин и понасяне на пълна имуществена
отговорност за поверените активи – стоки и имущество в склада и техниката,
която обслужва складовото стопанство /платени колички, мото и електрокари,
микробуси/; проверка за съответствие на изготвените заявки с набирачните
листове; при констатирано несъответствие информиране на заместник супервайзор
склад или осъществяване на корекция на заявките заедно с работник; попълване на
протоколи и др. необходима документация, свързана с проверките; поддържане на
поверените активи /техника за работа и др./ в отлично състояние; грижа за
чистотата на склада и стоките.
Фактът дали
на работника или служителя са възложени отчетнически функции може да се установява, както с длъжностна характеристика, така и с други доказателства.
Придобиването на качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностна
характеристика. Такава може да не е издадена /съставена/, тъй като
законодателството не изисква за валидността на трудовото правоотношение като
задължение за работодателя да състави и да връчи на работника длъжностна
характеристика. Достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов
договор, да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със
събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя. Релевантни
са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически
задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или
служителя работа. В тази връзка следва да бъде съобразена Наредба № 63 за
прилагане на Указ № 1074 за ограничаване заемането на отчетнически,
материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица /Загл. Изм. – ДВ, бр. 15
от 1985 год./ в чл. 1, ал. 1, т. 1 от която се съдържа примерно изброяване на
отчетническите длъжности, а според чл. 1, ал. 1, т. 2 отчетници са и лицата,
които не са назначени на отчетническа длъжност, но фактически изпълняват
отчетнически функции – събират, съхраняват, разходват и отчитат обществени
парични или материални ценности, независимо от изпълняваната от тях основна
работа. Кодът по НКПД, който е посочен в трудовия договор, има само формално и
неопределящо значение при определяне на същността на трудовата функция на
конкретната длъжност.
Служителите, които нямат задължения,
свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и
материални ценности, независимо че реално имат достъп до тях, не несят
отговорност за липси. Това следва от естеството на имуществената отчетническа
отговорност, която е създадена за да възмезди работодателя за този недостиг,
чиито произход не може да бъде установен. Именно поради това отговорността за
ценностите е на лицата, които пряко боравят с тях и това е сърцевината на
длъжностното им качество. Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от
някой, на когото те не са връчени за управление и пазене, макар че е имал досег
до тях /виж например Решение №493 от 23.11.2011 год. на ВКС по гр.дело
№586/2011 год., ІV г.о., ГК, Решение № 1 от 31.01.2011
год. на ВКС
по гр. дело №
158/2010 год.,
III г. о., ГК, Решение № 252 от 18.05.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1531/2009 год., IV г. о., ГК, Решение №
152 от 1.06.2015 год. на ВКС по гр. дело № 6083/2014 год., IV г. о., ГК/.
Противно на приетото от първоинстанционния
съд, настоящият съдебен състав счита, че в трудовите функции на заеманата от
ответника длъжност са включени дейности, свързани със съхранение и разходване на
парични или стоково-материални ценности, доколкото същият е следвало да
контролира движението на стоково-материални ценности и съответствието на изходящите
заявки с набирачните листове, да отговаря за опазването и съхранението на
стоките и имуществото в склада /т.е. посочената дейности са идентични с тези,
които по принцип се изпълняват от работници, които изпълняват длъжности като домакин,
склададжия, охранител/. В този смисъл са и показанията на свидетелите Ц.Н.Д. и Н.К.,
които подлежат на кредитиране като ясни, последователни, житейски логични и
неопровергани от останалия доказателствен материал по делото. Следователно на
ответника е била възложена конкретна отчетническа функция – да борави пряко с
ценности на работодателя, т.е. той е имал качеството на материално отговорно
лице.
На следващо място, установено е въз
основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото и ценените
гласни доказателства чрез разпита на горепосочените свидетели, че по време на съществуването
на трудовото правоотношение между страните, а именно на 09-10.11.2015 год., е
констатирана липсата на материални ценности на работодателя – 1 800 бр.
билети „Лото +“ от моментна лотарийна игра на Национална лотария, на стойност
3 600 лв., предадени на ответника от Н.С./служител на ищеца/.
Както вече
бе посочено причинната връзка между липсата и действията/бездействията на
ответника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя –
предполага се виновното поведение на ответника, на когото са възложени функции
да полага грижа по-голяма от обикновената /чл. 126, т. 8 КТ/ за опазване
имуществото на работодателя. В частност ответникът не се е възползвал от
правото си да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за неговата
виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или
бездействия, нито същият се е позовавал на съществуваща обективна причина,
довела до липсата, а въведеното от него възражение, че не е поемал задължение,
свързано със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови материални
ценности, се явява неоснователно с оглед изложените вече по-горе съображения. Само
за пълнота трябва да се посочи, че дори и други лица, в качеството си
отчетници, да са имали достъп до липсващите стоково-материални ценности, право
на работодателя е да насочи иска си срещу всеки от тях поотделно или заедно
/солидарно/.
При това положение СГС намира за
доказано, че ответникът е причинил твърдяната
от ищеца имуществена вреда. Деянието
е извършено при небрежност – ответникът е нарушил служебните си
задължения, вследствие на което работодателят е претърпял безспорна имуществена
вреда в размер на стойността на липсващите билети – 3 600
лв. Следователно налице са предпоставките за ангажиране на имуществената
отговорност на ответника, като релевираната главна претенция за пълния размер
на липсата, съобразно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, е основателна, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.дело
№46612/2016 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в – 18.08.2016 год. до
окончателното изплащане /чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Изводът за основателността на главния иск означава, че
при разглеждане на делото от въззивния съд, условието за разглеждане на евентуалния
спрямо него иск по чл. 203, ал. 2 КТ /отхвърлянето на главния иск/ не се е
сбъднало, поради което по последния не се дължи произнасяне /отделен е
въпросът, че евентуалният иск би могъл да бъде предявен само като осъдителен,
тъй като вземане по чл. 203, ал. 2 КТ не е предмет на процесната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК/.
Ето защо с първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, предявеният главен иск – изцяло уважен, а евентуалният иск – оставен
без разглеждане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/
направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса в
размер на 72 лв., за възнаграждение за
назначения му особен представител в размер на 440 лв. и сумата от 300 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, направените разноски във
въззивното производство за държавна такса в размер на 72 лв., за възнаграждение
за назначения му особен представител в размер на 150 лв. и сумата от 150 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в
заповедното производство по ч. гр.дело №46612/2016 год. по описа на СРС, ГО,
124 с-в, за държавна такса в размер на 72 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението
от 12.11.2019 год. , постановено по гр.дело №26694/2017 год. по описа на СРС,
ГО, 124 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „О.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, срещу Р.Б.Д. с ЕГН **********, с адрес:
***, иск с правно основание чл. 211 вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 3 600 лв., представляваща
обезщетение за претърпяна имуществена вреда от констатирани липси на 1 800
бр. билети „Лото +“ от моментна лотарийна игра на Национална лотария, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.08.2016 год. до окончателното й изплащане,
за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр.дело №46612/2016 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „О.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, срещу Р.Б.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, евентуален иск с
правно основание с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение за умишлено причинени имуществени
вреди – стойност на 1 800 бр. билети „Лото +“ от моментна лотарийна игра
на Национална лотария.
ОСЪЖДА Р.Б.Д.
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „О.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски в първоинстанционното производство за държавна такса в размер на
72 лв., за възнаграждение за назначения
му особен представител в размер на 440 лв. и сумата от 300 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, направените разноски във въззивното производство
за държавна такса в размер на 72 лв., за възнаграждение за назначения му особен
представител в размер на 150 лв. и сумата от 150 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в заповедното
производство по ч. гр.дело №46612/2016 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в, за
държавна такса в размер на 72 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/