Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 875
гр. Пловдив, 11.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на девети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря
Виолина Шивачева, като разгледа докладваното от съдията АНД №2470/2020 г. по
описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НП -739/2019 от 05.09.2019 на С.А.Б.–
Началник 04 РУ на МВР гр.Пловдив към ОД на МВР - гр.Пловдив, с което на М.Ч.М.,
ЕГН: **********, на основание
чл.80, т.5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено административно наказание – глоба
в размер на 50.00 /петдесет/ лева за нарушение на чл.6 от Закона за българските
лични документи.
Жалбоподателят
М.М., редовно призован се явява в съдебно заседание, сочи че потвърждава
подаването на жалбата от майка му С.М.и иска отмяна на наказателното
постановление, поради влошеното му здравословно състояние.
Въззиваемата страна – 04 РУ на МВР гр.Пловдив към ОД на МВР - гр.Пловдив,
редовно призована, не се явява процесуален представител и не взема становище по
делото.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от
закона седмодневен срок от лице, което има правен интерес, предвид което е
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 09.08.2019 г. около 16.20 часа в гр. Пловдив, на ул.”Митрополит Панарет”
до № 2, ** при Сектор „**“ при ОД на МВР Пловдив св.А.А. извършил проверка на М.Ч.М.
и установил, че същият не може да представи документ за самоличност – лична
карта или друг заместващ я документ. За констатираното на лицето бил съставен
АУАН за нарушение по чл.6 от ЗБЛД. Съставеният административен акт бил предявен
на жалбоподателя, който го подписал, като не отразил възражения.
Административно наказващият орган изцяло
възприел фактическата обстановка, изложена от актосъставителя. На тази
основа е издал обжалваното наказателно постановление. В последствие била
подадена жалба, в която се сочело че наказаното лице страда от параноидна
шизофрения и му е издадено Решение на ТЕЛК за призната 80 % трайно намалена
работоспособност.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – НП, АУАН,
оправомощителна заповед, Експертни решения на ТЕЛК, както и от показанията на
актосъставителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, като същият е бил оправомощен надлежно с приложена по делото
оправомощителна заповед.
Съгласно
нормата на посочената като нарушена в наказателното постановление разпоредба
на чл. 6 от ЗБЛД,
гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени
със закон, да удостоверят своята самоличност. В конкретния случай, проверката
на жалбоподателя е била извършена от свидетеля А. в
качеството му на полицаи, а съгласно ЗМВР полицейските
служители имат право да извършват проверка на самоличността на лица, чрез
изискване на документи за самоличност. Установява се категорично от
доказателствата по делото, че на датата, отразена в АУАН, жалбоподателят М.не е представил документ, който да удостовери
самоличността му. Поради това и поведението му правилно е
било квалифицирано като нарушение.
Съдът обаче счита, че в
конкретния случай наказващият орган не е следвало да санкционира жалбоподателя по реда
на чл. 80, т.5 от ЗБЛД.
Съгласно чл. 82 от ЗБЛД при
маловажни случаи на нарушения на закона се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, или се налага глоба по
квитанция до 20 лева от упълномощените за това длъжностни лица. В случая, от
доказателствата по делото може според съда да се направи извод за наличието
именно на маловажен случай на нарушение, като се имат предвид конкретните
обстоятелства около извършване и констатиране на нарушението. Установява се, че
при извършената му проверка жалбоподателят се е намирал в населеното място, в
което живее. На второ място, не се установява същият да е имал някакво
противоправно поведение, което да е провокирало осъществяването на полицейската
проверка. Липсват данни по преписката жалбоподателят М. да е бил предупреждаван,
или наказван за нарушение от този вид преди проверката. Следва да се
отчита и сериозното заболяване, от което страда жалбоподателят, което е
психическо такова и поставя под съмнение към момента на проверката дали е бил в
състояние да ръководи постъпките си. Ето защо и съдът намира, че неправилно спрямо него е
била приложена санкционната разпоредба на чл. 80 от ЗБЛД, тъй като в случая
наказващият орган е следвало да прецени наличието на маловажен случай и с оглед
на конкретното нарушение да процедира съгласно възможностите, предвидени
в чл. 82 от ЗБЛД.
Доколкото преценката на наказващия орган относно маловажността на нарушението е
такава за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол съгласно Тълкувателно
решение № 1/2007 г. на ОС на ВКС, то липсата на такава в случая води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за неговата
отмяна.
По изложените съображения съдът прие, че следва да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП -739/2019
от 05.09.2019 на С.А.Б.– Началник 04 РУ на МВР гр.Пловдив към ОД на МВР -
гр.Пловдив, с което на М.Ч.М., ЕГН: **********, на основание чл.80, т.5 от Закона
за българските лични документи /ЗБЛД/ е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева за
нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.