№ 2868
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20221110117715 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „М...“ ООД срещу „Р...“ ООД, с която е предявен иск
с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сума в размер на 3000 лева, част от иск в размер
от 10 000 лева - обезщетение за причинени на дружеството неимуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на авторитета и доброто име на дружеството в следствие от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в искане да бъде съставен и
използвания впоследствие констативен нотариален акт № 174, том I, рег. № 4923, дело № 140
от 2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /01.04.2022
г./ до датата на окончателно изплащане на сумата.
Ищецът „М...“ ООД твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.1001.487.1.16, който представлявал магазин № 3, находящ се на
първи надземен етаж в сграда в гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 56, със
застроена площ от 17.80 кв.м., при съседи: главен вход, портиерско помещение, д-р X.
Варкони и бул. Витоша., заедно с избено помещение № 5 с площ от 9 кв.м., при съседи: П.
Ердек, д-р К. Консулов, д-р X. Варкони и бул. Витоша, заедно с 32/800 идеални части от
дворното място, представляващо УПИ V-5, в кв. 351, по плана на гр. София, местност ГГЦГ-
6-I част, с площ от 255 кв.м, при граници: бул. „Витоша“, ул. „Х...“, УПИ Ш16 и УПИ 115,
като същият имот е бил придобит с договор за покупко-продажба в предписаната от закона
форма на Нотариален акт № 69, том I, рег. № 2248, дело № 65 от 2005г. на нот. В.В.. Освен
договора за покупко-продажба, се легитимира като собственик на имота и въз основа на
давностно владение. Твърди се, че за имота е имало висящ спор за собственост с „Р...“ ООД и
е било образувано гр.д. №13505 по описа за 2016г. на СГС, 1-10 състав, по което ищецът е
встъпил като главна страна със самостоятелни парва върху имота. Излага, че с Решение от
30.09.2021г. по ГД № 13505 по описа за 2016г. на СГС „М...“ ООД е признато по отношение
на „Р...“ ООД и по отношение на Минка Колчева за собственик на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.1001.487.1.16, като с Решение от 10.03.2022г. по същото
дело е бил отменен процесният нотариален акт № 174, том I, per. № 4923, дело № 140 от
2019г., съставен по документи от нот. А. Г. Ш. per. № 500, в частта му относно процесния
имот. Поддържа се, че ищцовото дружество е получило Уведомление с изх. № 24-
1
24347/03.09.2019г. от АГКК, с което било уведомено за искане от страна на ответното
дружество с рег. № 01-49325-05 от 05.02.2019 г. за изменение на КК и КР, изразяващо се в
заличаване на схеми на самостоятелни обекти с идентификатори 68134.1001.486.1.18,
68134.1001.486.1.19, 68134.1001.487.1.14, 68134.1001.487.1.15, 68134.1001.487.1.16,
68134.1001.487.1.17 и нанасяне на схема на самостоятелен обект с идентификатор
68134.1001.486.1.20 по схема-проект № 15-244365-20.03.2019г. в съответствие с издаден
констативен нотариален акт за собственост № 174, том I, рег.. № 4923, дело № 140 от 2019г.,
по силата на който „Р...“ ООД, ЕИК ******, е било признато за собственик на самостоятелен
обект с идентификатор 68134.1001.486.1.20, заедно с прилежащите части: мазета, с обща
площ от 40.00 кв.м, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от
общите части от правото на строеж върху мястото. По така постъпилото искане, ищецът е
подал възражение пред АГКК, като със заповед № 18-11475/04.11.2019 г. е бил постановен
отказ за исканото изменение. Сочи, че така постановеният отказ е бил обжалван от „Р...“
ООД, като е налице висящо адм.д. № 13883 по описа за 2019г. на АССГ, 56 състав, по което
ищецът е бил конституиран като заинтересована страна. Излага, че снабдяването на
ответника с констативен нотариален акт за собственост при наличието на висящо съдебно
производство за правото на собственост върху имота и впоследствие използването му
представлявало противоправно поведение от страна на ответника. Сочи се, че признатото за
собственик дружество „Р...“ ООД е сменило титуляра по партидата за ел. енергия в „ЧЕЗ“ и
на 31.01.2020 г. пълномощник на ищеца е прекарал цял ден в офис на „ЧЕЗ“ и след дълги
разговори партидата на ищеца била възстановена. Твърди се, че ищецът отдавал под наем
имота на „Ф...“ АД, като след съставения констативен нотариален акт, управителят на „Р...“
ЕООД е посетил наемателя, твърдейки че дружеството е собственик на имота и наемът
следвало да се заплаща на него, като „Р...“ ЕООД е изпратило до наемателя и нарочна покана
за това. Твърди се, че от така посочените действия на ищеца са причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в накърняване на авторитета и доброто име на дружеството. Ето защо
предявява настоящия иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
3000 лева - частичен иск от претенция в пълен размер от 10 000 лева, представляващо
обезщетение за причинени на дружеството неимуществени вреди, като претендира и
разноски по производството.
Ответникът „Р...“ ООД извън срока по чл. 131 ГПК излага становище за
неоснователност на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен констативен нотариален акт №174, том I, per.№4923, дело
№140 от 2019 г. от 15.08.2019 г., с който за собственик на имот с идентификатор
68134.1001.487.1.20, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед
за изменение в КККР, с адрес на имота: гр. София, район Триадица, бул. „В..., ет.1 /едно/,
който самостоятелен обект се намира по кадастрална схема в сграда №1 /едно/, включваща
сграда с идентификатор 68134.1001.486.1, разположена в УПИ И5 /първи, отреден за имот
планоснимачеи номер петнадесет/, квартал 351 /триста петдесети едно/ по плана на м. „Зона
Г. Център", одобрен с Решение №172, Протокол 14/05.04.201 на СОС и сграда с
идентификатор 68134.1001.487.1, като сграда, разположена в УПИ V-5 /пети, отреден за
имот с планоснимачен номер пет/, квартал. 351 /триста петдесет и едно/ по регулационния
план на местност „Зона „Г" Център", одобрен с Решение №172, Протокол 14/05.04.2012г. на
СОС, като имотните граници от кадастралната карта и регулационния план съвпадат, която
сграда №1 /едно/ е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.486, с
предназначение на самостоятелния обект: За търговска дейност, със застроена площ по
2
одобрени строителни книжа и геодезическо заснемане: 361,00 /триста шестдесет и един/ кв.
метра, брой нива на обекта: 1 /едно/, стар идентификатор: няма; заедно с прилежащи части:
МАЗЕТА с обща площ: 40,00 /четиридесет/ кв. метра, както и съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни
обекти в сградата по кадастрална схема с посочени идентификатори: на същия етаж: няма,
под обекта: няма, над обекта: 68134.1001.486.1.2, 68134.1001.486.1.3, 68134.1001.486.1.1.
Представен е нотариален акт № 69, том I, peг. № 2248. дело №65 от 2005 г. на
нотариус В. В., с peг. № 268 при НК, с вх. peг. № 9749/14.03.2005 г. на СВ - София, с който на
14.03.2015 г. ВВ. Б. Ц. се е задължил да прехвърли правото на собственост на „М...“ АД
(праводател на „М...“ ООД видно от вписване в ТРРЮЛНЦ към АВ) върху магазин № 3,
находящ се в гр. София, бул. „Витоша” № 56, с площ от 17.80 кв.м., заедно с избено
помещение № 5, с площ от 9 кв.м., заедно с 32/800 ид.ч. от дворно място, представляващо
УПИ V-5, отреден за имот пети, в квартал 351 по плана на гр. София, местност „ГГЦ-Г-6-I
част“, с площ от 255 кв.м. Посоченият в нотариалния акт магазин № 3 съобразно
представената по делото схема №15-171203-26.02.2019, издадена от СГКК – гр. София,
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.487.1.16, с адрес:
гр. София, район Триадица, бул. В...., намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1001.487, с площ от 17.80 кв.м. и прилежащи: мазе №5 (9 кв.
м.) и 32/800 ид, ч. от общ. ч. на сгр., при съседи: на същия етаж: 68134.1001.487.1.15, под
обекта: няма; над обекта: 68134.1001.487.1.1.
Представено е уведомление с изх. № 24-24347-03.09.2019г. от АГКК до ищцовото
дружество, с което агенцията го уведомява, че по повод подадено заявление с peг. № 01-
49325-05.02.2019 г. от „Р...“ ООД до Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) -
София, придружено от проект за изменение, е започната процедура по изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, засягащ
самостоятелни обекти на ет. I в сгради с идентификатори 68134.1001.486.1 и
68134.1001.487.1, район „Триадица“, Столична община, като изменението се изразява в
заличаване на схеми на самостоятелни обекти с идентификатори 68134.1001.486.1.18,
68134.1001.486.1.19, .68134-. 1001.487.1.14, 68134.1001.487.1.15, 68134.1001.487.1.16 и
68134.1001.487.1.17 и нанасяне на схема на самостоятелен обект с проектен идентификатор
68134.1001.486.1.20 по схема-проект № 15-244365-20.03.2019 г. в съответствие с констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, съставен на основание чл. 587, ал. 1 от
АПК. Във връзка с посоченото уведомление е подадено възражение с рег. № 02-1221-
09.10.2019 г. от „М...“ ООД до АГКК, с което ищцовото дружество изразява несъгласието си
срещу започналата с заявление peг. № 01-49325-05/05.02.2019г от „Р...“ ООД процедура по
изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижими имоти, изразяващо се
в заличаване на схеми на самостоятелни обекти с идентификатори 68134.1001.486.1.18,
68134.1001.486.1.19, 68134.1001.487.1.14, 68134.1001.487.1.15, 68134.1001.487.1.16,
68134.1001.487.1.17 и нанасяне на схема на самостоятелен обект с идентификатор
68134.1001.486.1.20 по схема- проект № 15-244365-20.03.2019г., доколкото „М...“ ООД счита,
че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.16, по отношение
на който между страните е налице висящ спор за собственост.
Представено е писмо с рег. № 94-00-60/02.07.2021 г. от Министерство на
правосъдието, видно от което ищецът е подал жалба, в която са изложени оплаквания за
извършени нотариални действия, представляващи нарушения на закона, при осъществяване
на дейността от нотариус А. Ш., per. № 500 в регистъра на НКРБ, с район на действие PC –
София, по която жалба е била образувана преписка с peг. № 94-00- 60/01.04.2021г. на
Министерство на правосъдието. Посочено е, че в изпълнение на заповед № ИЗСВ-01-
165/21.06.2021г. на министъра на правосъдието, е била извършена проверка на кантората на
нотариус А. Ш., per. № 500 в регистъра на НКРБ, с район на действие PC - София, във връзка
е издаден по нотариален ред констативен нотариален акт № 174, том I, peг. № 4923, дело №
3
140 от 2019г., като на 29.06.2021г. министърът на правосъдието е направил предложение за
образуване на дисциплинарно производство по чл.77, ал.1 ЗННД до НРКБ срещу нотариус
А. Ш., per. № 500 в регистъра на НКРБ.
Представена е разписка № 0400010383848376/01.02.2020г. от „Изипей“ АД за
заплащане на такса за електроенергия за периода от 24.12.2019г. до 24.01.2020 г. по
клиентски номер 210940242371, с титуляр „РИЛА-КОМЕРС“ ООД.
Представено е пълномощно от 31.01.2020 г., с което „М...“ ООД е упълномощило
пълномощник да го представлява пред „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, като извършва всякакви правни и фактически действия,
свързани със смяната на доставчик на ел. енергия, в това число да подписва, попълва и
депозира всички необходими за смяната документи и декларации.
Представен е договор за наем от 12.08.2019 г., по силата на който наемодателят „М...“
ООД се е задължил да предостави на наемателя “Ф....“ АД за временно и възмездно
ползване следния свой собствен недвижим имот, а именно: МАГАЗИН № 3 /три/, находящ
се в гр. София, бул. „Витоша“ № 56, с площ от 17.80 /седемнадесет кв.м. и осемдесет кв.
см./кв.м., при граници: вход на сградата; Магазин № 4 и улица, ведно с прилежащото към
магазина ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 5 /пет/, с площ от 9 /девет/ кв.м. Уговорен е срок на
действие на договора – 3 години от датата на сключването му.
Представена е нотариална покана от 28.01.2020 г., с която „Р...“ ООД кани “Ф....“ АД
в 3-дневен срок да уредят отношенията си документално по отношение имота на „Р..."ООД,
находящ се на бул. „Витоша” № 52-56, и по-точно, частта, находяща се на адм. адрес: бул.
„Витоша” N° 56, обособена и ползвана неправомерно, като обменно бюро, като подпишат
договор за ползване, да заплати задълженията си, както за ползване на собствеността за
периода от 05.09.2019г. до 05.01.2020г., така и за ползваните консумативи, плащани от „Р...“
ООД за месеците 11.2019 г. и 12.2019 г. Посочено е, че съгласно Нотариален Акт № 174, н.д.
140/2019г. „Р...“ ООД е собственик на имота и с него следва да бъде сключен договор за наем
на същия, а не с трето лице – несобственик.
Представено е невлязло в сила решение от 30.09.2021 г. по гр.д. № 13505/2016 г. по
описа на СГС, 10 с-в, с което е отхвърлил предявените от М... ООД ЕИК ****** срещу Р...
ЕИК ******, и М. Г. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 124 ГПК. вр. чл.78
ЗС, вр. чл.183 ЗЗД, за установяване правото на собственост на М... ООД върху недвижим
имот - МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.1001.487.1.16. с площ от 16 кв.м., находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с
идентификатор 68134.1001.487, заедно с мазе №5 и 32/800 ид.ч. от общите части на сградата
и от дворното място, върху което е построена сградата, с административен адрес: гр. София,
бул. Витоша №56, като придобит по силата на сделка - с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 69, том I, peг. № 2248, дело №65 от 2005 г. на нотариус В.В.,
с peг. № 268 на ИК, с вх. peг. № 9749/14.03.2005 г. на СВ – София, като е признал за
установено по отношение на РИЛА-КОМЕPC ООД и М. Г. К., по евентуалните
установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, че М... ООД е
собственик на недвижим имот - МАГАЗИН, представляваш самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1001.487.1.16, с площ от 17,80, находящ се на първи надземен етаж в
сградата в гр. София, бул Витоша №56, заедно с избено помещение №5 и 32/800 ид.ч. от
общите части на сградата и от дворното място, представляващо УПИ V-5 в кв.351 по плана
на гр. София, местност ГГЦ-Г-6-I, с площ от 255 кв.м., върху което е построена сградата, на
основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода 14.03.2005 г. - 29.05.2019 г.
С постановеното решение е отхвърлен предявеният от Р... срещу М... ООД насрещен иск с
правно основание чл. 108 ЗС, вр. чл.17а ЗППДОбП (отм.) за установяване на правото на
собственост върху недвижим имот - МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1001.487.1.16, с площ от 16 кв.м., находящ се в сграда № 1 в поземлен
4
имот с идентификатор 68134.1001.487, с административен адрес: гр. София, бул. Витоша
№56, и за осъждането на ответника да върне на ищеца владението върху описания имот. С
решение от 10.03.2022 г. по гр.д. № 13505/2016 г. по описа на СГС, 10 с-в, съдът е допълнил
решението си от 30.09.2021 г., като е отменил на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт
за собственост върху недвижим имот акт №174, том I, рег.№4923, дело №140 от 2019 г. от
15.08.2019 г., с което Р..., ЕИК ****** е признат за собственик на недвижим имот с
идентификатор 68134.1001.487.1.20, в частта му относно имота, представляващ МАГАЗИН
№3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.16., с площ от
17,80 кв.м., находящ се на първи надземен етаж в сградата в гр. София, бул. Витоша №56,
заедно с избено помещение №5 и 32/800 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното
място, представляващо УПИ V-5 в кв.351 по плана на гр. София, местност ГГЦ-Г-6-I, с площ
от 255 кв.м., върху което е построена сградата.
С влязла в сила присъда на 17.08.2016 г. по НОХД № 4914/2011 г. по описа на СРС,
101 състав, В. Б. Ц. е признат за виновен в това, че на 14.03.2005 г. с цел да набави за себе си
и съучастника си имотна облага, при сключване на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот акт № 69, том 1, peг. № 2248, дело № 65 от 2005 г. на нотариус В.В., с peг.
№268 на НК, като продавач от една страна, възбудил у изпълнителния директор на „М...“
АД, от друга, заблуждение, че е юридически собственик на магазин № 3, находящ се в гр.
София, бул. „Витоша“ № 56, с площ от 17.80 кв.м. и като такъв ще прехвърли правно
валидно собствеността върху последния, в резултат на което на 14.03.2005 г. в гр. София
причинил на „М...“ АД имотна вреда в размер на 109 526,48 лв., представляваща платената
от купувача цена по сделката. С решение № 1009/17.08.2016 г. по ВНОХД № 4267/2015 г. по
описа на СГС, е отменена присъда от 27.11.2012 г. по НОХД №4914/2011г. по описа на СРС,
101 с-в в частта, с която е отхвърлен предявеният от „М...“ АД граждански иск по чл. 45 ЗЗД,
като вместо това второинстанционният съд е осъдил подсъдимите В. Б. Ц. и С. Г. И да
заплатят солидарно на „М...“ АД сумата в размер на 109 526,48 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Постъпило е писмо с вх. № 210871/26.06.2024 г. от Столична община, дирекция
„Общински приходи“, отдел „Общински приходи – Средец/Триадица“, в което се съобщава,
че Р... няма деклариран обект с вписан кадастрален идентификатор 68134.1001.486.1.20
По делото са събрани и други неотносими към правния спор писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже: правоотношение по възлагане на работа, осъществен фактически състав по чл. 45
ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата, с необходимите елементи (деяние,
неимуществена вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина),
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
Относно материалноправната легитимация на ищеца да иска обезщетяване на
претърпени от него неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира за необходимо
да посочи съществуващото по този въпрос противоречие в практиката на касационната
инстанция и образуваното в тази връзка тълк. дело № 1/2023 г. по описа на ОСНГТК на ВКС
и Първа и Втора колегия на ВАС, което към датата на приключване на съдебното дирене по
делото е все още висящо, за постановяване на съвместно тълкувателно постановление на
ВКС и ВАС по въпроса "Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт?". Действително, според
5
по-старата практика на ВКС юридическите лица не могат да претърпят неимуществени
вреди, защото нямат психика, а само имущество. Така, с решение № 47/10.09.2010 г. по т. д.
№ 625/2008 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. е даден отрицателен отговор на въпроса дали
юридическите лица могат да претендират да бъдат обезщетени за претърпени от тях
неимуществени вреди, като е прието, че присъждането на обезщетение за неимуществени
вреди по правилото на чл. 52 ЗЗД на юридическо лице - търговец е лишено от основание в
закона. Върховният касационен съд е приел, че претърпените от търговеца - юридическо
лице вреди от установено правонарушение несъмнено се отразяват в патримониума му, но
поради безспорно паричния му еквивалент тези щети не могат да имат неимуществен
характер, което само по себе си изключва приложението на чл. 52 ЗЗД. Като допълнителен
аргумент е изложено и че самият общопризнат смисъл, вложен в понятието "неимуществени
вреди" налага извода, че тези вреди нямат своя имуществена стойност и следователно -
парично изражение, което е несъвместимо с правната същност и начин на възникване на
юридическото лице - търговец. Прието е по-конкретно, че търговското предприятие е
съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент, че то няма неимуществени активи
и пасиви и вредите, които търпи, се отразяват в патримониума му, съставен от права и
задължения с имуществен еквивалент, че неимуществените вреди засягат неблагоприятно
единствено психическите преживявания на увреденото лице (причинявайки болки и
страдания), а е безспорно, че юридическите лица не могат да страдат емоционално.
В по-новата съдебна практика - решение № 274/18/18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017
г. по описа на ВКС, ІV г. о., решение № 206/26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г. по описа на
ВКС, ІІІ г. о., решение № 29/10.03.2020 г. по гр. д. № 1690/2019 г. по описа на ВКС, ІV г. о.,
решение № 35/12.08.2022 г. по гр. д. № 3901/2018 г. по описа на ВКС, ІV г. о., както и в
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 400/26.11.2013 г. по ч. гр. д.
№ 6155/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. е застъпено становище, обратно на даденото в
решение № 47/10.09.2010 г. по т. д. № 625/2008 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. В решение №
274/18/18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017 г. по описа на ВКС, ІV г. о. и в решение №
29/10.03.2020 г. по гр. д. № 1690/2019 г. по описа на ВКС, ІV г. о. по допуснатия до
касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК материалноправен въпрос по
приложението на чл. 49 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД относно това търпят ли подлежащи на
обезщетяване неимуществени вреди религиозните организации като юридически лица,
изразени чрез средствата за масово осведомяване обидни, клеветнически твърдения,
уронващи авторитета им, е даден положителен отговор. В решение № 206/26.03.2019 г. по
гр. д. № 4762/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. по възникналия във връзка с допуснатите до
касационен контрол материалноправни въпроси предварителен въпрос дали действащото
вътрешно обективно право допуска юридическо лице да е кредитор по вземане за
обезщетение на неимуществени вреди, след като и юридическите лица са носители на
неимуществени права, съдът е отговорил положително - юридическите лица могат да търпят
неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за репарирането им. Прието е, че
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е обща и не съдържа ограничения относно страните в
правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане - всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, в т. ч. и на юридическо лице (ЮЛ). Липсва
основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност за
неимуществени вреди от юридически лица и в последващите разпоредби в закона, вкл. и чл.
52 ЗЗД, чрез предявяването на иск за неимуществени вреди, като са налице и по-нови
разпоредби в други закони, които предвиждат правото на подобно обезщетение (аналогично
е постановеното по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 400/26.11.2013 г. по ч. гр. д. №
6155/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.). В заключение мнозинството от съдебния състав е
приело, че юридическите лица търпят морални вреди и могат да претендират, съответно да
им бъдат присъждани, обезщетения за същите, като несъмнено това касае всички
юридически лица без оглед на техния вид - търговци, юридически лица с нестопанска цел,
6
религиозни институции и т. н., както и без оглед на това дали имат членове или не.
Изключването на който и да било вид юридически лица от този кръг субекти би
представлявало недопустим дискриминационен подход. Такова тълкуване на закона
съответства както на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
/КЗПЧОС/ и Хартата на основните права на ЕС /Хартата/, така и на практиката на
европейските съдилища. В решение № 35/12.08.2022 г. по гр. д. № 3901/2018 г. по описа на
ВКС, ІV г. о. при отговора на допуснатия в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпрос за
критериите, въз основа на които следва да бъде определено обезщетение за претърпени от
юридически лица неимуществени вреди в хипотезите на нарушаване на правото на
Европейския съюз от незаконосъобразни актове, действия/бездействия на държавата,
Върховният касационен съд е споделил цитираната по - горе практика.
Настоящият състав възприема застъпеното в последно цитираните актове на ВКС
становище за допустимост (в материалноправния смисъл на понятието) юридическите лица,
вкл. търговци, да търпят подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди, считайки това
разрешение за съответно на общия граждански закон, в който не е въведено ограничение
относно субектите, които биха могли да претърпят и да претендират обезщетение за
неимуществени вреди, а и на практиката на ЕСПЧ и СЕС в тази насока, според която
юридическите лица също имат право да претендират обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, изразяващи се в създаване на негативен облик на дружеството, което
няма имуществени измерения. Принципът на справедливостта изисква да бъде присъдено
обезщетение за всички негативни последици от противоправно поведение, които не се
изразяват в намаляване или пропуснато увеличение на имуществото на увредения с
конкретна парична стойност. По отношение на едно търговско дружество тези
неимуществени вреди биха могли да се изразяват в засягане на доброто име и реномето,
фирмената репутация, несигурността при планиране, нарушение в управлението на фирмата,
включително безпокойството и неудобството, причинено на членовете на управленския екип
- така решение № 35/12.08.2022 г. по гр. д. № 3901/2018 г. по описа на ВКС, ІV г. о. Предвид
изложеното, съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира
обезщетение за вреди от накърняване на авторитета и доброто му име при доказано
противоправно поведение на насрещната страна.
Следователно, спорът по делото се свежда до това дали молбата за снабдяване с КНА,
снабдяването със същия и начина на използването му от страна на ответника, предвид
висящото съдебно производство между страните относно правото на собственост върху
процесния имот, са израз на противоправно поведение от страна на ответника, във връзка с
което ищецът е претърпял вреди, като в тази връзка СРС намира следното:
Съгласно трайно установената практика на ВКС, която настоящият съдебен състав
споделя, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПКрешение № 758/11.02.2011 г.
по гр. д. № 1243/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 189/20.06.2014 г. по гр. д. №
5193/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г. по
описа на ВКС, III г. о., носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и
кога да го упражни, или въобще да не го упражни, поради което упражняването на
материално и/или процесуално право поначало е правомерно. Това не изключва
възможността за злоупотреба с право, която е противоправна; такава е налице, когато
правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат накърнени права или законни интереси
на други - чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, а също и в противоречие с
интересите на обществото - чл. 8, ал. 2 ЗЗД. Отговорността за вреди от злоупотреба с право
по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното
упражняване на законно признато право.
Само превратното упражняване на право е укоримо. Затова и няма злоупотреба с
права тогава, когато те се упражняват с ясното съзнание, че съществуват, независимо от това
7
дали предприетата защита е адекватна, дали действително съществува твърдяното право и
дали има грешка в преценката, която да е извинителна или неизвинителна (така решение №
245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.).
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че
ищецът не е доказал първия елемент от фактическия състав за уважаване на предявения иск,
а именно, че ответникът е извършил противоправно деяние, с което да е уронил авторитета и
доброто име на дружеството - ищец.
Подаването от ответника на молба за издаване на констативен нотариален акт,
издаването на такъв и впоследствие използването му, които обстоятелства са безспорни по
делото, а и се установяват от събрания доказателствен матераил, не представляват
противоправно деяние, с оглед приетото за установено по делото - ответникът е упражнил
едно свое субективно право, регламентирано в чл.587, ал.1 от ГПК, за снабдяване с
документ, служещ за доказване на правото му на собственост.
При подаването на молбата добросъвестността е налице, когато правото се упражнява
с убеждението, че то съществува.
Установи се по делото, че ищецът „М...“ ООД не разполага с валиден документ за
собственост върху имот, засегнат от процесния КНА. Видно от представената по делото
влязла в сила присъда от 27.11.2012 г. по НОХД №4914/2011 г. на СРС праводателят на
ищеца по договора за покупко-продажа, обективиран в нотариален акт № 69, том I, per. №
2248, д. № 65 от 2005г. на нотатиус В.Връблянска, В. Б. Ц. е признат за виновен в това, че
като продавач по сделката се е легитимирал като собственик на имота с подправени и
неистински документи (неистинско саморъчно завещание, неистински препис-извлечение от
акт за смърт и др.). Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 ГПК).
Следователно, сделката по горецитирания нотариален акт не е произвела вещно-
транслативен ефект и „М...“ ООД не е придобил процесния имот на твърдяното основание,
нотариална сделка. Докато молителят по КНА „Р..."ООД е придобил процесния имот от
държавата въз основа на осъществен придобивен способ „приватизация'“ по чл. 17а от
ЗППДОбП (отм.), което обстоятелство се установява от събраните по делото писмени
доказателства. Ето защо съдът приема, че при упражняване на правото си по реда на чл.587,
ал.1 от ГПК ответникът е действал с уверението, че собствеността върху процесния имот му
принадлежи.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че поведението на ответника по снабдяване
с процесният КНА и използването му не е причина за настъпването на твърдените от
ищцовото дружество вреди. При липсата на валиден доказателствен документ за
собственост, „М...“ ООД не е активно легитимиран да ангажира отговорността на ответника.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът намира за несъстоятелен аргументът на ищеца,
че е признат за собственик на част от описания в КНА имот, с Решение от 30.09.2021г. на
СГС по гр.д. № 13505/2016г., на основание придобивна давност. По делото няма
доказателства, че решението е влязло в сила, както и другото решение, на което се позовава
ищецът, а именно решение от 10.03.2022г. по същото дело.
По изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че ищецът
не е установил при условията на пълно и главно доказване в съответствие с изискването на
чл. 154, ал. 1 ГПК, наличието на противоправно поведение от страна на ответника,
вследствие на което да са причинени описаните от ищеца неимуществени вреди.
Доколкото, както се посочи, предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника по чл. 45 ЗЗД следва да са реализирани кумулативно, безпредметно е да се
обсъждат останалите елементи на фактическия състав на деликта: дали са причинени
неимуществени вреди - уронване на престижа и доброто име на ищеца от извършените от
8
ответницата действия, както и дали е налице причинна връзка между увреждането и
претърпените неимуществени вреди, чието обезщетяване се претендира.
Независимо от това, за пълнота следва да се посочи, че в хода на процеса не бяха
доказани и сочените от ищеца конкретни вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му
име и уронване на авторитета на предприятието.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК единствено ответникът
има право на разноски, доколкото обаче не е поискано присъждането на такива, то съдът
намира, че не се следват разноски на ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М...“ ООД, ЕИК:******, със седалище и адрес на
управление; гр. София, район Триадица, ж.к. Манастирски ливади, ул. „..., представлявано от
М. Г. А., съдебен адрес: гр. София, ж.к. Бели брези, ул. „К..., чрез адв. К. К., срещу „Р...“
ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 102,
представлявано от управителя Г. С. К., иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3000 лева - частичен иск от
претенция в пълен размер от 10 000 лева - обезщетение за причинени на дружеството
неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на авторитета и доброто име на
дружеството вследствие от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в искане
да бъде съставен и използвания впоследствие констативен нотариален акт № 174, том I, рег.
№ 4923, дело № 140 от 2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба /01.04.2022 г./ до датата на окончателно изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9