МОТИВИ по НОХД № 499/2015 година
Против подсъдимия В.В.И. ***, е
внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.209
ал.1 от НК, затова че с цел да набави за себе си имотна облага в гр.Л., Република
Ф . на 13.06.2014 г. е възбудил у Н.В.К. *** заблуждение и поддържал такова до
23.06.2014 г. в същия град, че е собственик на лек автомобил „В.” с рег.№ ХХХ, като го продал за 5 000 евро / 10 000 лева/,
платени в брой от К., предал му Свидетелството за регистрация част І-ва
/големия талон/ за същия автомобил и ключ, а впоследствие с друг ключ го взел
от Ф . и продал в гр.М., Р Б. на М.А. Й.
*** с това е причинил имотна вреда на Н.К., в размер на 10 000 лева, както и за
извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК, затова че на 13/14.08.2014 г. в
гр.Л., Република Ф ., е унищожил противозаконно чужда движима вещ – лек
автомобил „Р.К.“ с рег.№ ХХХ на стойност 2 673 лева, собственост на Държавата,
като умишлено го запалил и за престъпление по чл.313 ал.1 от НК, затова че на
29.07.2014 г. е потвърдил неистина в писмена Декларация рег.№ 140967000625,
която се дава по силата на закон /чл.141 ал.2 от Закона за движение по
пътищата/ пред орган на власт - ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“ гр. В., че Свидетелството
за регистрация на МПС с рег.№ ХХХ за лек автомобил марка „В. С 40 „ е загуБ.
/откраднато/”.
Участвуващият по делото прокурор
поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.
По
делото е постъпила Молба
от М.Н. – областен управител на Област В., упълномощена от Министъра на
финансите, представляващ Държавата, с искане да бъде конституирана като
граждански ищец. С молбата е предявен Граждански иск против подсъдимия за
причинени имуществени вреди в размер на 2 673 лева, ведно със законната
лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане. В съдебно
заседание след надлежно упълномощаване Държавата се представлява от Д. Я., в
качеството й на главен юрисконсулт на Областна администрация гр.В..
По делото е постъпил и Граждански
иск от Н.В.К., чрез пълномощникът му адв. С.Г. от ВАК против подсъдимия В.В.И. ***
за причинени имуществени вреди, в размер на 10 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на причиняване на увреждането – 13.06.2014 год. до
окончателното й изплащане, ведно с направените по делото разноски на
досъдебното и съдебно производство.
В съдебно заседание на 05.04.2017
год. пострадалите са конституирани като Граждански ищци по делото и съответно
са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от Н.К.
Граждански иск за имуществени вреди, в размер на 10 000 лева против
подсъдимия, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2014 год. до
окончателното изплащане на сумата. Съответно е приет и Граждански иск за
имуществени вреди, предявен от Държавата, представлявана от Министъра на финансите,
чрез гл.юрисконсулт Д. Я. за сумата от 2 673 лева против подсъдимия, ведно
със законната лихва, считано от 14.08.2014 год. до окончателното изплащане на
сумата.
Подсъдимият в съдебно заседание
се представлява от адв. М.Г. от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимия
взема становище последният да бъде признат за виновен по всички обвинения и
съответно да бъдат уважени така предявените граждански искове.
Ход на делото е даден по реда на
Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на
подсъдимия, свидетелите и вещите лица. На основание чл.372 от НПК при
пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им
разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието
си да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че
при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието
на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На
основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобР., като е отразено, че съответните действия по разследването са
извършени при условията и реда, предвиден в НПК.
Подсъдимият се признава за виновен,
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Анализирайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.И. и свидетелят Н.К.
се познавали добре още от 2008 г. Подсъдимият многократно отсядал в квартирата
на К. в гр.Л., Ф .. С него били в много добри, приятелски отношения. През 2013 г.
подсъдимия продал лек автомобил „А.” на бащата на К. - В. К.. След това закупил
от автокъщат в гр.Л. лек автомобил „В. S-40”, за сумата от 4 000 евро с един
ключ. От 20.05.2014 г. до 05.06.2014 г. И. живеел в квартирата на К. в гр.Л.. Лекият
автомобил „В.” по това време бил в гр.М.. Подсъдимият решил да го продаде на К..
Той му дал 500 евро, за да отиде и да го докара. На 06.06.2014 г. И. заминал за
Б.. Тогава подсъдимия решил да измами К., като му продаде автомобила, след
което да го вземе обратно, без негово знание и да се прибере в Б.. За целта на
11.06.2014 г. се явил в гр.С. в офиса на „М.” и поискал да му програмират ключ
за Лекия автомобил „В.”. Заплатил за поръчката и такъв му бил направен. След
като получил ключа И. заминал с автомобила за Ф .. Срещнал се с К. и предложил
да му го продаде за 5 000 евро.Той се съгласил и решил по банков път да преведе
сумата на подсъдимия. Той обаче отказал под претекст, че няма сметка в банката. На 13.06.2014 г. подсъдимия предал
автомобила на К. с големия регистрационен талон и с един ключ. Първото плащане на сумата от 1 000
евро К. предал на ръка, без свидетели. В рамките на една седмица от 16.06.2014 г.
до 23.06.2014 г. платил цялата сума, като свидетел на плащанията станал В.С. ***,
който бил студент по това време и живеел в гр.Л.. Парите К. теглил от банковата
сметка на дружеството, което представлявал. Според уговорката между тях, като
получи и последната вноска подсъдимия и К. следвало да изготвят Договор за
покупко-продажба. По регистрационен талон автомобила се водел на сестра му Г.И..
След като получил последната вноска подсъдимия И. заявил, че е забравил
документа-пълномощното подписано от сестра му, с което може да му прехвърли
лекия автомобил „В.” в хотела в гр.Б.. За да отиде до там, тъй като опдъсдимия
оставал без автомобил се уговорил да даде „А.” на баща си и с него да отиде до
хотела в гр.Б., за да вземе документите. С тези действия той продължил да
поддържа в заблуждение К.. На същия обещал, че ще се върне в гр.Л. и ще му
предаде документите. Пострадалият го чакал до 20.00 часа на 23.06.2014 г. и
след като подсъдимия не се появил започнал да го търси по телефона.
Първоначално той отговорил на обаждането, като заявил, че има проблем с „А.то” и
не може да се върне в гр.Л. и да му даде документите. На последвалите
позвънявания подсъдимия И., вече не отговарял. Свидетелят К. след като платил
цялата сума на подсъдимия паркирал процесното „В.” пред кооперацията, като в
жабката останал малкия талон, полицата за гражданска отговорност и знака за
преглед. Големия талон и ключа останали у свидетеля К.. През нощта с ключа,
който предварително бил направил в Б. в „М.”, И. отключил В.то, взел го и
заминал за Б.. На следващата сутрин,
когато свидетелят К. станал установил, че „В.то” го няма на паркинга пред
кооперацията. Започнал да звъни на подсъдимия, за да го попита къде е
автомобилът. И. не отговарял. Тогава свидетеля К. потърсил свидетеля Ц.Г., при
когото знаел, че подсъдимия бил оставил парите от последното плащане – 2 000
евро и му обяснил, че В. не вдига телефона. Телефонните номера, на които му
звънял били: ХХХ и ХХХ. След като не успял да го открие както по телефона, така
и по Фейсбук, едва тогава К. отишъл в полицията и съобщил, че е автомобила,
които е закупил от подсъдимия е откраднат. Полицаите в Л. отказали да заведат
жалбата му, тъй като между тях нямало документ за извършената сделката, а по
регистрационен талон, се водел на сестра му. Около една седмица след като се
прибрал в Б. на 30.06.2014 г. подсъдимия И. *** и написал жалба, че за времето
от 19.06.2015 г. до 22.06.2015 г. се намирал във Ф . и на път за Б., когато бил
в И. са изчезнали документите за „В.”- големия регистрационен талон и резервния
ключ. Жалбата била входирана в полицията още същия ден - 30.06.2014г. и
разпределена на гл.инспектор К.Н., който по това време отговарял по линия на
престъпленията, извършени с МПС. Веднага щом получил преписката той потърсил подсъдимия
И., за да му снеме сведение, но установил, че отново е заминал за Ф .. Като установил, че „В.” го няма и след като подсъдимия
не му отговарял на обажданията К. вече бил сигурен, че е измамен от И. и че той
е взел „В.”. Затова се обадил на леля си – свидетелката С.Р. *** и й разказал
за измамата. Освен това й казал още, че при него се намира големия
регистрационен талон за „В.” и ключа, които му дал подсъдимия И., заедно с
автомобила, тъй като му го заплатил. На 02.07.2014 г. свидетелката Р. се явила
в РУ „Полиция” гр.М. и заявила за измамата на племенника й К. от подсъдимия И., като казала, че той я
помолил да съобщи в полицията, че регистрационния талон и ключа се намират у
него. Проверката по жалбата на Р., била възложена на свидетеля К.Н.. На
12.07.2014 г. той разбрал, че подсъдимия се е върнал от Ф . и в момента се
намира в гр.М.. Затова го призовал повторно, за да му снеме сведение относно
заявеното в жалбата, че са му откраднати ключа и големия рег. талон за „В.то”. Подсъдимият
се явил пред свидетеля К.Н. и казал, че иска да му бъде издадена служебна
бележка за извършената кражба на документи и да може да си извади нов
регистрационен талон. Пред полицейския служител попълнил заявление, адресирано
до Началника на РУ „Полиция” гр.М.. След като му снел сведението Н., освободил подсъдимия
да си ходи, като първоначално не му съобщил, че при него е дошла свидетелката Р.
и е разказала за измамата на племенника й. Няколко часа по-късно свидетеля Н.
се обадил на И. по телефона и го призовал отново да се яви в полицията. Когато подсъдимия
отишъл в кабинета на свидетеля Н. му казал, че при него е дошла свидетелката Р.
- леля на К. и казала, че документите за автомобила се намират при племенника й
К.. Като чул това подсъдимия се смутил, притеснил се, започнал да обяснява, че
с К. имат някакви взаимоотношения с този автомобил. След като дал обяснение
напуснал полицейското управление. Въпреки това подсъдимия решил да си извади
нов регистрационен талон, за да може да продаде „В.то”. Затова на 29.07.2014 г.
декларирал в писмена декларация рег. № 140967000625, че Свидетелството за
регистрация на МПС с рег. № ХХХ за лек автомобил марка „В. С 40„ е загуБ. /откраднато/. Тази декларация се
дава по силата на закон - /чл.141 ал.2
от Закона за движение по пътищата/ пред орган на власт - ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“ гр.В., т.е. това деяние представлява
документно престъпление по чл.313 от НК.
Въз основа на тази декларация и с
пълномощно от сестра му от КАТ гр.В. му бил издаден нов регистрационен талон за
„В.то”. В началото на м.август 2014 г. с „В.то” подсъдимия И. заминал за Ф ..
На 10.08.2014 г.в гр.Л. свидетелят М.Х. видял подсъдимия, заедно с лице, на име
П.И., известен с прякора „Балтоня”. Свидетелят Х. ***, където работел, като там
пристигнал с лек автомобил „Р.К.” с рег. № ХХХ. Този автомобил бил с наложен
запор по КУИППД по дело на Окръжен съд гр.В.. С Решение на същия съд е отнет в
полза на Държавата. Автомобилът държал паркиран пред блока, където живеел. На
12.08.2014 г. подсъдимия решил да запали автомобила на свидетеля Х., защото му
било станало известно, че Х. помага на К. да намерил „В.”. От хотела, в който
бил взел запалителна течност, която ползвали за разпалване на барбекю и с „В.”отишъл
до гр.Л.. „В.то” спрял на около 100 м. от мястото, където се намирало „Р.”. След
това отишъл до „Р.” залял го с течността и го запалил. От силния пламък обаче
се запалили късите панталони, с които бил. Подсъдимият побягнал към мястото,
където бил спрял с „В.то”, за да избяга от местопроизшествието. Ключът от
автомобила му изпаднал на няколко метра
от „Р.”. Подсъдимият се скрил зад един блок и наблюдавал какво се случва. Той
не можел да запали „В.то” и да избяга. Пожарът бил забелязан от съквартиранта
на М.Х. - В.Д.. Той събудил Х. и му
казал, че отвън на паркинга има пожар. Свидетелят Х. слязъл долу и видял, че „Р.”
гори. На място били пристигнали полицаи и пожарникари. Х. *** на подсъдимия – „В.”. Отишъл до там, дръпнал вратата и
установил, че е заключена. Започнали да се оглеждат и търсят подсъдимия. В една
от съседните улици Х. и В.Д. го видели. Тъй като свидетеля Х. не знаел добре
френски, позвънял на приятеля си свидетеля К. да дойде и да превежда на
полицаите. Докато той дошъл пожарът бил загасен. Полицаите разпоредили свидетеля
Х. да се яви на следващия ден за разпит. Свидетелят Х. споделил с К.,*** видял
„В.”, което знаел, че И. е продал на К.. За да не може подсъдимия да го вземе и
избяга с него, те отишли до автомобила и спуснали и четирите гуми. С телефон
направили снимки както на запаления автомобил, така и на „В.то”. На 13.08.2014 г.
свидетелят Х. бил разпитан в полицията, във връзка със запаленото „Р.”, като К.
превеждал от български на френски. След като бил освободени от полицията се
върнали до блока, където живее Х.. Спрели се до изгорелия автомобил и започнали
да го оглеждат. Тогава свидетеля Х. забелязал близо до „Р.” на няколко метра
ключ за автомобил с логото на” В.”. Предположили, че това е ключът на „В.то”, с
което е дошъл подсъдимия и звъннали в полицията. След като пристигнали полицаи,
един от тях взел ключа, приближил се към „В.то” и изпробвал дистанционното.
Автомобилът се отключил. Ключът бил иззет от френските полицаи. Свидетелят Х.
взел телефона на К. и от него се обадил на И. и му казал, че е намерил ключа от
„В.то”. Тогава подсъдимия му предложил да му даде 3 000 евро и да уредят
отношенията си. Свидетелят Х. обяснил в полицията, чрез помощта на К. като
преводач, какво се е случило и се уговорили Х. да уреди среща с подсъдимия и
когато дойде те да го задържат. На 13.08.2014 г. около 13.00 часа след палежа подсъдимия
и свидетеля П.И. отишли в квартирата на свидетеля Д.Д.,***, но по това време се
намирал в гр.Л.. Още сутринта той разбрал от М.Х., че подсъдимия е видян заедно
с П. в близост до мястото, където се намирал автомобила на Х.. Свидетелят Д.
ходил до това място и видял изгорелия автомобил, а така също и „В.то” на подсъдимия
И.. Когато дошли И. и П. в квартирата му били много изморени. П. казал на Д. да
каже на свидетеля Х., че ще му дадат 1 500 евро. Разбрал, че става въпрос
за „Р.”. Х. и подсъдимия си уговорили
среща. Подсъдимият обаче не се явил.
След това на няколко пъти свидетеля К. се свързал по телефона с подсъдимия и му
обяснил, че иска да си уредят отношенията с „В.”. По препоръка на френските
полицаи К. записал няколко разговора на телефона си между него и подсъдимия. Свидетелят
К.Н. твърди, че когато на 21.08.2014 г. свидетеля М.Х. се прибрал в Б. и
заявил, че подсъдимия И. е запалил автомобила му, са направили записи както на
разговорите, така и снимки на запаления автомобил, които обещал, че ще ги
предостави. Действително на полицейския служител били предадени с протокол за
доброволно предаване един ДВД диск.
Когато снел сведение от Х. свидетеля Н., твърдял, че той му разказал, как на
15.08.2014 г. се срещнал с лицето П.И. по прякор „Б.” и от него разбрал, че подсъдимия
бил много ядосан на М., защото разбрал, че той помага на К. да установи къде се
намира автомобила, който е закупил, в случая процесното „В.”. Пред Х.П. „ Б.”
заявил, че през нощта на 12/13.08.2014 г. подсъдимия И. взел шише със запалителна
течност и заедно с него заминали с „В.” към гр.Л.. Като стигнали до мястото,
където се намирало „Р.”, П. се изплашил и слязъл от автомобила. Подсъдимият сам
отишъл и запалил „Р.”. От П. свидетеля Х. разбрал, че въпросната нощ И. бил с
къси панталони и след палежа те се запалили и стопили. Панталонките изговорели
над десния крак. В джоба бил ключа за „В.”. Когато И. избягал от мястото на
пожара ключа изпаднал от джоба му. Подсъдимият на няколко пъти търсел по телефона
К., като му обещавал, че ще си уредят отношенията с „В.”, но му е необходима
помощта, за да може да се прибере в Б.. Казал, му, че е пострадал и трудно се
движи. На телефона на свидетеля К. подсъдимия пуснал есемес, като написал, че е
събрал 2500 евро, които иска да даде на свидетеля Х. за запаления автомобил и
да си уредят отношенията. Копие от този есемес е предоставен на разследването.
На 15.08.2015 г. свидетеля К. се срещнал с подсъдимия И. в Л.. Уговорката им
била да се видят и да му съдейства да махне „В.то” от Ф .. Срещнали се в
близост до мястото, където бил оставен автомобила. И. дошъл на срещата с
патерица. Движел се трудно, изпитвал болки от изгарянето. Помолил К. да му
помогне да се прибере в Б. да отиде да се лекува. Подсъдимия обещал, че ще
уреди документите, за да прехвърли „В.то” на името на К.. Тогава последния се
съгласил да му помогне. Намерил свидетеля
Н.С.М., който от дълги години живеел и работел във Ф .. Разпитан като свидетел М. заявява, че „В.то” се намирало близо до
запаления автомобил. М. бил помолен от К. да помогне на подсъдимия да се
прибера в Б., като той му обещал да се върне с документи и да прехвърли „В.то”
на К.. През интернет от картата на майката на М. бил закупен един билет за
самолет на името на подсъдимия И.. Свидетелят М. откарал с автомобил подсъдимия
И. до Ж.. Докато пътували пред него подсъдимият И. признал, че именно той е
запалил колата на М.Х. - „Р.”. М. свидетелства, че подсъдимия бил с патерица и
обгорял над дясното бедрото. От Ж. със самолет И. се прибрал в Б.. Около 20 дни
по-късно подсъдимия се върнал във Ф .. По мобилния телефон се свързал със свидетеля
М. и го помолил за съдействие за пътна помощ. Той се съгласил и извикал пътна
помощ, като обяснил къде трябва да отиде. Пред него И. му казал, че иска да си
прибере „В.”. По-късно М. разбрал, че подсъдимия е успял да си замине с
автомобила за Б.. В последствие подсъдимия И. продал „В.” на свидетеля Е.Я..
По ДП е назначена видеотехническа
експертиза, като на експертите от БНТЛ при ОД на МВР гр.В. е представен диска, предаден от свидетеля М.Х.Х. с
протокол за доброволно предаване, като е поставена задача да се свалят на
хартиен носител записите.
Заключението на вещото лице е, че
на единия диск има 23 броя снимкови файлове и три броя А.о файла. Същите са
цветни и записани в JPEG формат. Единият запис диск съдържа проведени
разговори, които експертите не могат да свалят на хартиен носител. Изготвен е
фотоалбум, на който ясно се виждат пораженията от палежа на лек автомобил „Р.”
с рег.№ ХХХ. На снимки, обозначени с № 15,16 от албума ясно се вижда ключа,
който е установен, че е от „В.”. На снимки с номера №18,19,20,21 от албума се
вижда заснето самото В., с което подсъдимия И. е бил близо до
местопроизшествието. Свалени са и три съобщения, като в едното от тях от подсъдимия
И., известен с прякора „Ф.” до М. е със съдържание: „M. subral sum 2500…..”, с
което са потвърдени показанията на
свидетелите, че подсъдимия е искал да уреди отношенията си с Х.. По досъдебното
производство е назначена оценителна експертиза на запаления лек автомобил „Р.”.
Стойността на същия е определена от експерта на
2 673 лева.
В хода на разследването е
депозирана молба за правна помощ до френските власти, чрез Евроджъст. В
изпълнение на тази молба е изпратен протокол от подразделение на полицията в
гр.Л., в който е отразено, че фактите визирани в искането за взаимопомощ, са
предмет на разглеждане № 2014/269605 от
13.08.2014 г. в 10.14 мин. и сме уведомени, че е съставен констативен протокол
за умишлен палеж в гр.Л. на лек автомобил „Р.” - л.105 том.3. В същото писмо
френските власти ни уведомяват за намеР. близо до местопроизшествието на ул.”с.
П. д. в.” в гр. Л. „В.” с № ХХХ, принадлежащо на В.И., който е запалил автомобила”/цитат от
протокола/- л.103 от протокола.С писмо от същите власти сме уведомени, че И. е
с неустановен адрес в Л. и „наблюдението на мястото не позволи да бъде
разпитан”-106 от протокола за френските служби. От Ф . са изпратени протоколите за разпит на М.Х. в полицейското
управление в гр.Л.. Същите са преведени от лицензиран преводач.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, а именно: протоколи за разпит на: Том ІІ-Св.С.Р.-/л.29-30/, св. М.Х.-/л.31-33/,
Н.К.-/л.34-37/, М.Й. - /л.54-57/, Е.Я./-л.73-76/, св. Г.И. - /л.86-88/,св. П.П./
- л.110-113/,допълнителен разпит на св. М. Х.-/л.115-116/ ,св. Д.Д.-/л.117-118/,св.Ц.Г.-/л.129-131/,св.
К.Н. - /л.134-137,разпити на свидетели в том ІІІ-В.С.-/л.51-53/, св. М. -
/л.54-56/,св. Н.К./л.57-58/- Декларация
по чл.313 НК в оригнал/л.48/,справка от КАТ В. за собственост на л.а В./л.58/, писмо отговор от „М. П.” за
програмиран ключ-/л.60/,фактура за платено програмиране на ключ/л.61-62/В том
ІІІ : справка за пътуванията на обвиняемия-/л.26:,копие от договор за
покупко-продажба между И. и Е.Я.-/л.77/, писма до ТД К.-/л.91/, писма до летище
С. за пътуванията на подсъдимия - /л.106/, писмо до полските авиолинии за
направена резервация на Вл. И. и излитане на 16.08.2014г. с междинно
прехвърляне и пристигане на летище С. на 17.08.2014г., оценителна
експертиза-л./75-78/, молба за правна помощ/л.98-99/
преводи/-л.101-107/документи на френски-/л./108-111/, съдебно/видео-техническа експертиза/л.133 и албум-134-137/, договор на
фирмата преводач с Министерството на външните работи- /л.120-125/ Том ІV:
отговор на френските служби по молбата за правна помощ на френски /л.3-22,
25-28 /, молба за правна помощ /л.23-24, 31-35 - превод на френски /, преписка
Вх1077/14г. Свидетелство за регистрация на „Р.К.”-/л.9/,копие от превод на Заявление на М. Х. до френската
полиция-/л.17-18/, заявлението до полицията на френски-/л.19/,завеР. копие от
решение на ОС- В. по гр. д.679/09г-/л.39-50/ за отнети в полза на държавата вещи, между, които и лек
автомобил „Р.К.”, Актуална справка за съдимост, Характеристични данни и Справка
за имотното състояние.
От изложената
фактическа обстановка е видно, че подсъдимият от обективна и субективна страна е
извършил три престъпления, а именно:
Затова, че с цел да
набави за себе си имотна облага в гр.Л., Република Ф . на 13.06.2014 г. е възбудил у Н.В.К. ***
заблуждение и поддържал такова до
23.06.2014 г. в същия град, че е собственик на лек автомобил „В.” с
рег.№ ХХХ, като го продал за 5 000 евро /10 000 лева/, платени в брой от К.,
предал му Свидетелството за регистрация част І-ва /големия талон/ за същия
автомобил и ключ, а в последствие с друг ключ го взел от Ф . и продал в гр.М.,
Р Б. на М.А. Й. *** с това е причинил
имотна вреда на Н.К., в размер на 10 000 лева – престъпление по
чл.209 ал.1 от НК.
Затова, че на
13/14.08.2014 г. в гр.Л., Република Ф . е унищожил противозаконно чужда движима
вещ – лек автомобил „Р.К.“ с рег.№ ХХХ, на стойност 2 673 лева, собственост на
Държавата, като умишлено го запалил - престъпление по чл. 216 ал.1 от НК.
Затова, че на
29.07.2014 г. е потвърдил неистина в писмена декларация рег.№ 140967000625,
която се дава по силата на закон /чл.141 ал.2 от Закона за движение по пътищата/ пред орган
на власт - ОД на МВР, Сектор „Пътна
полиция“ гр. В., че Свидетелството за регистрация на МПС с рег. № ХХХ за лек автомобил марка „В. С 40„ е загуБ. /откраднато/ - престъпление по
чл.313 ал.1 от НК.
Подсъдимият е със средно специално образование, неженен, безработен и
осъждан.
При определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373
ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба,
тъй като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.
При
определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия бе отчетен един превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: тежкото социално
положение, а именно безработен, неженен, без никакви средства, доходи и
имущество, възрастта му и критичното
отношение към извършеното, а отегчаващи такива са лошите характеристични данни
и съдебното му минало. Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 НК и
на основание чл.209
ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от
ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при
първоначален „общ” режим, съгласно правилата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. На
основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание
с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок
от ЕДНА ГОДИНА, което следва да се изтърпи при първоначален „общ” режим,
съгласно правилата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Съобразявайки се с разпоредбата
на чл.54 НК и на основание чл.216 ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което
следва да се изтърпи при първоначален „общ” режим, съгласно правилата на чл.57
ал.1 т.3 от ЗИНЗС. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така
определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване
от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което следва да се изтърпи при първоначален „общ”
режим, съгласно правилата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Съобразявайки се с
разпоредбата на чл.54 НК и на основание чл.313 ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА Лишаване
от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален „общ” режим, съгласно
правилата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния
състав намали така определеното наказание с една трета и наложи със своята
присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което следва да
се изтърпи при първоначален „общ” режим, съгласно правилата на чл.57 ал.1 т.3
от ЗИНЗС.
По правилата
на чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия бе определено едно общо най-тежко наказание,
а именно Лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, което следва да се изтърпи
при първоначален „общ” режим, съгласно правилата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Подсъдимият
вече е осъждан за престъпления от общ характер на Лишаване от свобода. Въпреки
това, подсъдимия не се е превъзпитал и не са налице възможности за заличаване
последиците на тези осъждания.
С така
определеното наказание, съдът отчита, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в
чл.36 НК – личната и генералната превенция. Упоритостта при извършване на
престъпления и то осоБ. против собствеността и лошите характеристични данни
определят наказанието да се изтърпи ефективно.
По
отношение на предявените против подсъдимия граждански искове за имуществени
вреди, съдът ги уважи в пълните им претендирани размер, като осъди подсъдимият
В.В.И. да заплати на Н.В.К. ***, сумата от 10 000 лева, представляващи
имуществени вреди, причинени при извършеното от него престъпление, ведно със
законната лихва, считано от 13.06.2014 год. до окончателното й изплащане, както
и да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на
финансите К.М.А., сумата от 2 673 лева, представляващи имуществени вреди,
причинени при извършеното от него престъпление, ведно със законната лихва,
считано от 14.08.2014 год. до окончателното й изплащане.
Със своя съдебен
акт съдът постанови на основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК вещественото доказателство
по делото, а именно 1 брой диск DVD да бъде върнат на собственикът му М.Х. ***.
Със своя съдебен
акт съдът осъди подсъдимият В.В.И.
да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС
държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, в размер общо на
506.92 лева и в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по
делото разноски в размер на 541 лева.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: