Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ б въззивен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретар Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия
Киримов в. гр. дело № 10194 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на ответника Г.С.С. чрез назначения особен представител адв. С.С.
срещу решение № 158348 от 23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 56760/2018 г.,
на СРС, 128 състав, в частта, с която е признато за установено, че Г.С.С. дължи
н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, както следва:
1)
сумата от 1 442, 50 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № CASH-10103103/25.03.2013 г., сключен
между длъжника и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземането по който последното е прехвърлило
с договор за цесия от 21.07.2014 г. първоначално на „И.А.М.“ АД, а то от своя
страна – на ищеца с договор за цесия от 28.07.2014 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 28.09.2017 г. до изплащане на
вземането,
2)
сумата от 501, 98 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 17.03.2017 г. – 28.09.2017 г.
В жалбата са изложени
доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради противоречие с
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Намерен е за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че
ищецът е активно процесуално легитимиран да предяви процесните искове, тъй като
договорите за прехвърляне на вземанията не са породили действие. Отделно
излага, че не е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, тъй като ищецът
не бил упълномощен да уведоми ответникът за цесията, а в същото време по
конкретното дело не можело да се приеме, че същият е уведомен с исковата молба,
тъй като същият е защитаван от особен представител. На последно място сочи, че
неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че вземането по процесния
договор за потребителски кредит е едно и се погасява с общата 5 – годишна
давност. Не са заявени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
Решението в отхвърлителната част е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, като взе предвид доводите на
жалбоподателя, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, приема
за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
проверява служебно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в
атакуваните части.
В случая не се установяват пороци, които
биха могли да доведат до нищожност или нищожност на решението. При дължимата проверка извършена от
настоящата инстанция, същата намира, че в обжалваната част решението е
правилно.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД.
Безспорно е между страните, а и
същото се установява от договор за потребителски заем CASH-10103103 от 25.03.2013 г. /л. 4/,
че Г.С.С., в качеството си на кредитополучател е получил в заем от „БНП П.П.Ф.”
ЕАД сумата от 1500.00 лева, като е поел задължение да заплати на кредитодателя
сумата общо в размер от 3234.00 лева на 42 месечни вноски от по 77.00 лева
всяка, като плащането на вноските се извършва съгласно погасителен план и е с
начало на първата вноска от 05.04.2013 г. Договорено между страните е фиксиран
годишен лихвен процент по заема – 220,76 % и годишен процент на разходите на
заема – 706,58 %.
Безспорно е между страните, а и
същото се установява от назначената по делото ССчЕ, че е налице частично
неизпълнение от страна на ответника. В тази част настоящата инстанция препраща
към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК, доколкото
същите почиват на точна и вярна интерпретация на доказателства по делото и
разкриват действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор, а отделно във въззивната жалба не се съдържат оплаквания в тази
насока.
Спорът пред настоящата инстанция е
съсредоточен по отношение на извършеното прехвърляне на вземането от „БНП П.П.Ф.”
ЕАД на „И.А.М.” АД и от последния на настоящия ищец и уведомяването на длъжника
за цесията.
За
тези обстоятелства по делото са представени следните доказателства: договор за
прехвърляне на вземането от 21.07.2014 г., сключен между „И.А.М.“ АД като
купувач и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД като продавач, по силата на който са се споразумели,
че продавачът прехвърля и продава портфолио от вземания, произтичащи от
договори за потребителски кредити, сключени от продавача с длъжници, които не
изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях. В § 2, ал. 1, изр. 3 от
договора изрично е посочено, че вземанията, които се прехвърлят са определени в
списък Приложение № 1 към договора, което съгласно §9, ал. 3 от договора е
неразделна част от него. Страните са се съгласили в § 2, ал. 4 от договора, че
всички акцесорни парични претенции (разноски, лихви и др), свързани с
вземанията, които са вече възникнали и се дължат, както и предоставените
обезпечения (ако има такива) по съответните вземания, ще бъдат прехвърлени с
вземанията. В договора в § 5, ал. 1 между страните е договорено, че продавачът
прехвърля, считано от датата на прехвърляне, всички свои вземания описани в §2
от договора на купувача, а купувачът приема прехвърленото, като в ал. 2 от
същия параграф са посочили и коя е датата на прехвърляне – 18.07.2014г., като
от тази дата купувачът придобива всички права върху продадените и прехвърлени
вземания. Продавачът по договора за цесия съгласно §5, ал. 6 от него изрично е
упълномощил купувача да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията
предмет на договора, от името на продавача, с които да ги уведоми за
прехвърлянето на техните задължение по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Всяка
страница от договора е подписана от представители на двете договарящи
дружества. Представено е и Приложение № 1 към Договора от 21.07.2014 г., видно
от което сред прехвърлените вземания е и това към Г.С.С. по кредит CASH-10103103.
Представен е и договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 28.07.2014 г. между „А.з.с.н.в.“ ООД – купувач и „И.А.М.“
АД - продавач, съгласно който продавачът прехвърля и продава портфолио от
вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от „БНП П.П.Ф.“
ЕАД с длъжници и продадени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
21.07.2014 г. В § 2, ал. 1, изр. 3 от договора изрично е посочено, че
вземанията, които се прехвърлят са определени в списък Приложение № 1 към
договора, което съгласно §9, ал. 3 от договора е неразделна част от него. Страните
са се съгласили в § 2, ал. 4 от договора, че всички акцесорни парични претенции
(разноски, лихви и др), свързани с вземанията, които са вече възникнали и се
дължат, както и предоставените обезпечения (ако има такива) по съответните вземания,
ще бъдат прехвърлени с вземанията. В договора в § 5, ал. 1 между страните е
договорено, че продавачът прехвърля, считано от датата на прехвърляне, всички
свои вземания описани в §2 от договора на купувача, а купувачът приема
прехвърленото, като в ал. 2 от същия параграф са посочили и коя е датата на
прехвърляне – 18.07.2014г., като от тази дата купувачът придобива всички права
върху продадените и прехвърлени вземания. Продавачът по договора за цесия
съгласно §5, ал. 6 от него изрично е упълномощил купувача да изпраща писмени
уведомления до длъжниците по вземанията предмет на договора, от името на
продавача, с които да ги уведоми за прехвърлянето на техните задължение по
смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Договорът е подписана от представители на
двете договарящи дружества. Представено е и приложение № 1/28.07.2014 г. към
Договор от 28.07.2014 г., съгласно което „И.А.М.“ АД прехвърля н. „А.з.с.н.в.“
ООД пакет вземания, сред които и процесното по договор за паричен заем от 25.03.2013
г, с длъжник Г.С.С.. Представени са и три броя пълномощни - от „БНП П.П.Ф.“ АД
към „И.А.М.“ АД, с което последните са упълномощени да уведомят от името на
цедента по договора за цесия от 21.07.2014 г. всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
потребителски кредити, които дружеството е цедирало, съгласно договора; и две
пълномощни от „И.А.М.“ АД към ищеца, с които последният е преупълномощен да
уведоми от името на цедента по договора за цесия от 21.07.2014 г. - „БНП П.П.Ф.“
АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на
сключени договори за потребителски кредити, които дружеството е цедирало,
съгласно договора, както и да уведоми от името на цедента по договора за цесия
от 28.07.2014 г. - „И.А.М.“ АД всички длъжници по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за потребителски
кредити, които дружеството е цедирало, съгласно договора. Представени са и два
броя уведомителни писма до Г.С.С. за извършеното прехвърляне на вземанията,
като същите са се върнали в цялост като непотърсени.
С исковата молба ищецът е представил
копия от уведомленията за извършенените цесии от страна на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД
чрез „Агенция за събира на вземания“ ЕАД с изх. № CASH ***** от 11.09.2017 г. и от страна
на „И.А.М.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх. № ЛД-С-БНП/CASH - 10103103 от 11.09.2017 г..
Отправено е искане от ищеца до съда същите да бъдат връчени на ответника, ведно
с исковата молба и приложенията към нея и се е позовал на р. № 3/16.04.2014 г.
по т.д. № 1711/2013 г, на ВКС, I т.о. и р. № 123/24.06.2009 г. по
т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II
т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 от ЗЗ и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за
спорното право.
По
спорните въпроси настоящата инстанция намира следното:
Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Действително
приложените уведомления за извършените цесии до ответника не съдържат негов подпис
или изявление, че цесиите са му е съобщени, а от представената пощенска разписка
не може да бъде установено, че съдържанието на изпратеното съобщение за
извършените цесии да е сведено до знанието му. По делото не са представени
доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че цесиите са
били съобщени от кредитора на длъжника съобразно изискването на закона.
В практиката на върховната съдебна инстанция / Вж.
решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. №
12 от 2009 г., ІІ т. о., ВКС; решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. №
2352 от 2013 г., II т.о., ВКС и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711 от
2013 г., I т.о., ВКС./ е възприето разбирането, че когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор (цесионер) е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В цитираната съдебна практика се
възприема становището, че извършеното по този начин уведомление за цесията, макар
и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от значение за
спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва
да бъде съобразено от съда при решаване на делото в съответствие с изискването
на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият
да узнае за договора за цесия, с оглед изпълнение на задълженията му на новия
кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор.
Съгласно приетото в съдебната практика /решения на ВКС по т. д. № 362/2015 г.
на ІІ ТО, и по т. д. № 12/2009 г. на ІІ ТО/, предишният кредитор има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Доколкото в случая се установява такова упълномощаване и с оглед
получаването от особения представител на уведомлението, изискването на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД е спазено. Фигурата на особеният представител цели защита интереса на
страна в процеса, която не може лично да вземе участие в него и не се различава
от тази на упълномощения такъв. Особеният представител осъществява
представителството при съобразяване единствено на ограниченията, предвидени в
чл. 29, ал. 5 ГПК, като във вр. с чл. 34, ал. 3 ГПК получаването на отправено
до представлявания материалноправно изявление не е сред тях. В решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО на ВКС е прието, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици, от което следва да се заключи, че особеният представител е овластен
да приема материалноправни изявления от страна на кредитора.
При така изложеното неоснователно се явява възражението във въззивната жалба за
нередовно уведомяване на ответника за извършената цесия.
Неоснователно
е и възражението за липса на надлежно учредена представителна власт на ищеца
във връзка с уведомяване на извършената цесия, доколкото уведомлението се счита
връчено с връчване на препис от исковата молба н.особения представител, а
пълномощните, с които „И.А.М.“ упълномощава и преупълномощава „А.з.с.на в.“ АД
да уведоми от името на „И.А.М.“ АД, всички длъжници по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството
е цедирало, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен н.28.07.2014
г. между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.на в.“ АД, а преди това придобило по силата на
договор от 21.07.2014 между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и „И.А.М.“ АД са с дати
предхождащи датата на образуване на настоящото дело. Неоснователно е и
възражението за липса на нотариална заверка на подписите на пълномощното,
доколкото закона не поставя такова изискване за съдържанието му.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че отделните вноски по предоставения
потребителски кредит представляват периодични плащания съгласно чл. 111, б. „в“
от ЗЗД, поради което за тях е приложима кратката тригодишна давност.
Вземането за сума, предоставена по договор за кредит (главница) се погасява с обща 5 годишна давност, тъй
като вземането не попада в категорията на „периодични плащания“ по смисъла на
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодично плащане“ се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията еднакви. При договора за кредит за покупка на стоки се касае за
единно вземане, чието изпълнение е разсрочено във времето, т.е налице е един
правопораждащ факт – договора за кредит, като въз основа не него не възникват
отделни нови вземания през различен период от време, а се касае за едно
възникнало вече вземане, за което кредиторът е изразил воля, че ще приема
изпълнение на части през определен период от време.
Неоснователно е
оплакването на въззивника за липса на материална легитимация на ищеца. С договора за цесия се
отстъпва едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на връзката, от която произтича
вземането, лице. Предмет на договора за цесия може да бъде
вземане, което следва да съществува към момента на сключването на договора и да
е прехвърлимо, каквито са по принцип имуществените права, в това число и
твърдяното в исковата молба вземане. За да премине вземането от патримониума на цедента върху цесионера е
достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на
вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен
поради изчерпване на предмета му. Същевременно за да породи действие спрямо длъжника договора за цесия,
цесията следва да му бъде съобщена от цедента съобразно предвиденото в
разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
В
настоящия случай, видно от представения договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 21.07.2014г., между кредитора на ответника „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и „И.А.М.“
АД е бил сключен договор, по силата на който цедентът е прехвърли посочени в
приложение № 1 към договора свои вземания на цесионера. В договора, съгласно §5
от договора за цесия изрично е предвидено, че продавачът прехвърля на купувача
вземанията считано от 18.07.2014г. Отделно следва да се посочи, че в договорите
действително е заличена цената, на която са прехвърлени вземанията, но съгласно
§ 3 от договорите е посочен начинът на определяне на догорената цена.
От
гореизложената фактическа обстановка, изводима от събраните по делото
доказателства се установява, че в случая са налице всички елементи от
фактическия състав на предявения иск, тъй като е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за паричен заем, от което произтича
задължението на ответника за заплащане на получената сума, валиден договор за
цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен. Оплакването за липса на
представителната власт на К.М.не следва да се обсъжда от настоящата инстанция,
доколкото за ненадлежно представляване на търговец може да се позовава
ненадлежно представлявания.
Предвид
гореизложеното и при липса на доказателства за извършено пълно плащане, правилно
първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са основателни за следните
суми: 1442.50 лева – главница, 501.98 лева – лихва за забава, начислена за
периода от 17.03.2017 г. – 28.09.2017 г., поради което решението следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
По разноските: При този изход на производството право на разноски има въззиваемият. С молба от 13.04.2021 г. въззиваемият претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, което след да бъде уважено и въззивникът да бъде осъден да заплати посочените разноски.
По тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158348 от 23.07.2020 г. постановено
по гр. дело № 56760/2018 г. по описа н.СРС, ГО, 128 състав, в частта, с която е
признато за установено, че ответникът Г.С.С.,
ЕГН ********** дължи н. „А.з.с.на в.” ЕАД, ЕИК********, по предявените искове
по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, сумата от 1442,50 лева главница по договор за потребителски кредит CASH-***** от 25.03.2013 г., сключен с
„БНП П.П.Ф.” ЕАД, вземането по който последното е прехвърлило с договор за
цесия от 21.07.2014 г. първоначално на „И.А.М.“ АД, а то от своя стран.н. „А.з.с.на
в.” ЕАД, ЕИК******** с договор за цесия от 28.07.2014 г., ведно със законна
лихва от 28.09.2017 г. до изплащане на вземането и сумата от 501,98 лева – мораторн.лихва върху
главницата за периода от 17.03.2017 г. до 28.09.2017 г..
Решението в останалата част е влязло
в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН ********** да
заплати н. „А.з.с.на в.” ЕАД, ЕИК******** на основание 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 50 лева – разноски в производството пред СГС.
Решението е окончателни и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.