Р Е Ш
Е Н И Е № 184/22.10.2021
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на двадесет и
осми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 215 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.8, ал.2 от Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.Образувано е по
жалба(искова молба) от К.И.Д. с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Я.П. ***, с адрес за призоваване: гр.*, ул.***, срещу
Отказ за издаване на удостоверение за наследници на К.Д.М. с
изх.№23/01.07.2021г. на кметски наместник с.*, общ.*.Иска се постановеният
отказ да бъде отменен и да се присъдят направените разноски.
Съображенията
на жалбоподателя за отмяна на акта са следните:
На
28.06.2021 г. жалбоподателят Д. подала искане за издаване на удостоверение за
наследници на общ наследодател К.Д.М. до кметството на с.*, общ.*, входирано под № 007/28.06.2021 г. Към искането приложила
препис от акт за смърт № 0001/ 14.02.2020 г. На 19.07.2021 г. получила отказ за
издаване на удостоверение за наследници на К.Д.М., изх. № 23/01.07.2021 г.,
който счита за незаконосъобразен, поради съществени нарушения на процесуалните
правила за служебно събиране на доказателства, както и поради факта, че същият
е немотивиран.
Жалбоподателят
Д. посочва, че К.Д.М. е неин наследодател по съребрена линия – нейният дядо по майчина линия Д.Д.М.
е негов брат-близнак. През 1995 г. с решение на поземлена комисия било
възстановено на наследниците на К.Д.М. правото на собственост върху 138 дка
земеделски земи в землището на с.*. През 1997г. наследниците на К.Д.М. се снабдили с
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по
ЗСПЗЗ. В същия е записано единствено, че са собственици като наследници на К.Д.М.,
но не са посочени съответните идеални части на всеки наследник.От 2016 г. насам
жалбоподателят Д. прави опити да се снабди с удостоверение за наследници на К.Д.М.,
починал на 17.05.1962 г., бивш жител ***. Отказите, които получила били
мотивирани с липсата на данни за лицето К.Д.М. и липса на съставен акт за
гражданско състояние на същия. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението удостоверение за наследници се издава само за лица, които към
датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за
които има съставен акт за смърт. За целта през 2019 г. било образувано пред Ямболски
районен съд гр.д. № 4200/2019 г. по реда на чл.542, ал.1 от ГПК срещу Община „*“
и кметството на с.*. С влязло в сила по горното дело съдебно решение №
28/17.01.2020 г. ЯРС приел за установено по отношение на Община „*“, че К.Д.М.
е роден на *** г. в с.* и е починал на 17.05.1962 г. в с.*. В изпълнение на
решението му бил съставен и акт за смърт. В съответствие с чл.11, ал.1 от
Наредбата жалбоподателят Д. подала
искане по образец, в което подробно описала всички известни наследници, с
техните три имена, ЕГН, адреси. Приложила и препис от удостоверението за смърт.
Съгласно чл.11, ал.2 от Наредбата длъжностното лице е задължено да направи
пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в
регистрите на актовете за гражданско състояние. Към датата на смъртта на К.М. -
17.05.1962 г. не са водени специални регистри на населението с данните, които
се съдържат сега по Закона за гражданската регистрация и Общината не съставя
такива регистри на населението за свои граждани, починали преди 1977 г., но
съществуват отбелязвания относно правно значимите факти, имащи отношение към
наследственото правоприемство на едно физическо лице.
С Правилник от 1893 г. са въведени официални регистри по гражданско състояние
относно ражданията, женитбите и умиранията, а
актовете са съставяни в общината, където са се случвали събитията. В акта за
раждане са вписвани данните за родителите. От 1929 г. действа Правилник за
водене на регистрите по гражданско състояние, отм. с Правилник за водене на
регистрите на гражданското състояние, обн. ДВ бр.
35/1950 г., който от своя страна е отменен през 1975 г. с Наредбата за
гражданското състояние. По Правилника за водене на регистрите на населението в
общините /ДВ бр. 194/1935 г./ до 1979 г. са водени книги - „семейни регистри”
за всяко населено място, подредени по улици и номера на сгради, съставени по
адреси за всяко домакинство, като са записвани лицата, живеещи в него и роднини
на главата на домакинството и на съпругата му, които се числят към други
домакинства. Книгите са съставяни след всяко преброяване на населението,
включително при преброяванията през 1956 и 1965 г. между които е открито и
наследството на К.М.. В задължение на общинската администрация е да поддържа и
попълва регистрите на населението. При така функциониращата регистрационна система
относно гражданското състояние на физическите лица и съществуването на регистри
за гражданско състояние за административния орган стои задължение да използва
всички процесуални способи, включително и способа, предвиден в чл. 542, ал.2 от ГПК, за да събере необходимите доказателства относно наследниците на общия
наследодател и изясни всички обстоятелства, имащи значение за издаването на процесното удостоверение.
Отказът
се счита и за немотивиран. В него е
записано единствено следното: „След извършена проверка в архивите не беше
намерена информация за горе посоченото лице, единствено е налице акт за смърт
на К.Д.М., който е издаден със съдебно решение поради това, че през 1992 г. в
кметството на с.* е възникнал пожар, при който са унищожени архиви. “В същото
време на 26.06.2013 г. кметският наместник на с.* е издал Удостоверение за
наследници на К.Д.М., изх. № 13/26.06.2013 г., от което са запазени първите две
страници.
При наличието на функционираща
регистрационна система относно гражданското състояние на физическите лица и
съществуването на регистри за гражданско състояние в общината, за
административния орган е налице задължение да събере служебно доказателства по
чл.35, ал.1 от АПК относно преките наследници на наследодателя, починал на
територията на общината, като при необходимост поиска от заинтересованото лице
да му окаже съдействие при събирането на доказателствата. Въз основа на
данните, съдържащи се в представените със заявлението след поискване от органа
писмени доказателства и регистрите за гражданско състояние, за общината
съществува възможност да удостовери исканата от заявителя информация. От чл.4,
ал.3 от ЗГР, вменяващ на кметовете на общини отговорност за гражданската
регистрация на територията на общината, както и от нормата на чл.102, ал.1, т.3
от закона, задължаваща общинската администрация да поддържа единната система за
гражданска регистрация, следва, че задължението за попълване и поддържане на
регистъра на населението, от който да се черпи информация относно родството с
оглед издаване на удостоверение за наследници, е вменено на администрацията на
общината, която се ръководи от кмета на общината. В случая административният
орган не може да се позове на неизпълнение на задължението си, произтичащо от
нормативните актове за попълване и поддържане на регистрите на населението с
данни, подлежащи на регистрация, за да постанови отказ да се предоставят данни
и да се извърши въз основа на това исканата административна услуга.
Отказът
да бъде издадено удостоверение за наследници на практика препятства
пълноценното упражняване на правото на собственост на жалбоподателя, като прави
невъзможно извършването на каквито и да е разпоредителни действия със
съответните идеални части от съсобствеността.
Поради
изложеното се счита, че оспореният отказ е издаден в нарушение на административно-производствените
правила - немотивиран и без да са изяснени всички факти и обстоятелства от
значение за случая, поради което същият се явява незаконосъобразен.
Иска
се съдът да постанови решение, с което да отмени отказа и да върне преписката
на административния орган с указания за извършване на необходимите
административно-производствени действия и ново произнасяне.
В проведените
по делото две открити съдебни заседания жалбоподателят К.И.Д., редовно
призована, се представлява от адв.Я.П., която
поддържа жалбата.
Ответната
страна, Кметски Наместник на с. *, обл. *, общ. *,
редовно призована, се явява в с.з на 21.09.2021г., в с.з на 28.09.2021г. не се
явява и не изпраща процесуален представител. Представил е писмено становище.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Жалбата
на К.И.Д. *** срещу Отказ за издаване на удостоверение за наследници на К.Д.М.
с изх.№23/01.07.2021г. на кметски наместник с.*, общ.*, е постъпила в съда с
вх.№1816/26.07.2021г. Отказът засяга неблагоприятно К.И.Д., тъй като е
постановен по подадено от нея заявление за издаване на удостоверение за
наследници, регистрирано с вх.№ 007/28.06.2021 г. в кметство *. Издателят на
акта не представя доказателства за способа и датата на връчването на Отказ за издаване на удостоверение за
наследници на К.Д.М. с изх.№23/01.07.2021г., с писмо вх.№1863/02.08.2021г.
уведомява съда, че отказът е изпратен по
пощата без обратна разписка. С оглед на това съдът приема, че депозираната
жалба е подадена от надлежна страна с правен интерес и в рамките на 14-дневния срок за обжалване,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Процедурата
по издаване на удостоверение за наследници е регламентирана в Закона за
гражданската регистрация (ЗГР) и наредбата, издадена въз основа на него.
Съгласно
чл.24 от ЗГР, общинската администрация издава удостоверения въз основа на
регистъра на населението, редът за издаване и образците на удостоверенията се
утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството съвместно с министъра на правосъдието – в случая Наредба
№РД-02-20-6/24.02.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението(Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г.).
Съгласно
уредбата в чл.11, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г. - За издаване на Удостоверение за наследници
се подава искане по образец съгласно приложение № 2, в което заявителят вписва
известните му данни за наследодателя и неговите наследници. За определяне на
наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на
населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско
състояние. Когато някой от починалите наследници е имал последен постоянен
адрес *** длъжностното лице, което трябва да издаде удостоверението, не
разполага с данни за неговите наследници, изисква служебно същите от
съответната общинска администрация.
Предпоставките
по чл.11, ал.1 от Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г. са изпълнени от жалбоподателя, поради което за
административния орган е възникнало задължение за произнасяне. По делото се
установи, че К.И.Д., в качеството си на наследник, е подала в с.* искане за
издаване на удостоверение за наследници на К.Д.М., с дата на раждане ***г.,
женен, починал на 17.05.1962г..Искането е подадено по образец(Приложение 2 към
чл.6, ал.1 от Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г.) , с вписани данни за наследниците,
които са били известни на молителя, и с прилагане на Акт за смърт
№0001/14.02.2020г. в с.* на наследодателя.Искането е регистрирано с
вх.№УГ-02-02-7/28.07.2021г. в кметство с.*. С оглед на това за административния
орган е било налице задължение да събере служебно доказателства по реда на чл. 36 от АПК във връзка с чл.11, ал.2 и
ал.3 от Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г. относно наследниците на К.Д.М., и едва след
това да издаде крайния си акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, включително и след като се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите страни по арг. от
чл.35 от АПК, което не е сторено.
По искането
кметският наместник на с.*, общ.*, е постановил Отказ за издаване на
удостоверение за наследници на К.Д.М. с изх.№23/01.07.2021г., който е
немотивиран и постановен без да се изяснят всички относими към крайния резултат
факти и обстоятелства.
Не се
ангажират и доказателства за извършени проверки, поради което съдът споделя довода
на жалбоподателя, че актът не е
мотивиран в достатъчна степен, за да сочи за изясняване на всички относими
факти и обстоятелства. Разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба
№РД-02-20-6/24.04.2012 год. изисква при липсата на данни в съответния регистър,
отказът на длъжностното лице за издаване на удостоверение да бъде мотивиран. В
случая административният орган се е задоволил да посочи като фактически основания
– извършена проверка в архивите(неясно кои) и обстоятелствата, че не е намерена
информация за лицето К.Д.М., наличен бил единствено акт за смърт, издаден със
съдебно решение поради това, че през 1992г. в кметството на с.* е възникнал
пожар, при който са унищожени архиви.
С
писменото си становище по делото кметският наместник посочва, че липсата на
необходимите данни и информация довели до невъзможността да предостави исканата
административна услуга и мотивирали издаването на отказа, предмет на съдебното
производство. Представя
и проект на удостоверение за наследници, като обяснява, че от извършена справка
в НБД „Население“ и всички налични регистри за населеното място (с. *), както и
от извършена устна справка с община Ямбол, община Сливен и община Поморие, се
установило, че при изготвяне на Проекта за удостоверение за наследници на К.Д.М.,
б.ж. на с. *, Община „*“, липсват данни за съставен акт за смърт на лицата по
следните позиции:
На
първо място такива мотиви, изложени като фактически основания за издаване на
акта, не се съдържат в обжалвания отказ.В хода на съдебното оспорване е
недопустимо съдът да допълва, изяснява и прецизира волята на административния
орган.Независимо от това, в с.з. на 21.09.2021г. съдът указа на ответната
страна, че следва да представи
подаденото от лицето К.И.Д. с вх. № 007/28.07.2021 г. заявление за издаване на
удостоверение за наследници, както и доказателства за всички извършени справки,
посочени в Становище изх. № 25/17.09.2021 г. на кметския наместник на с. *, ако
разполага с такива. Въпреки дадените указания, включително и с Определение №383/03.08.2021г.,
с което съдът е указал на страните разпределението на доказателствената
тежест, в производството по делото не се доказа извършване на процесуални
действия от страна на кметски наместник с.* за установяване на наследниците на К.Д.М.,
чрез извършена проверка в НБДН и в поддържани регистри от общините *, * и *,
както се твърди, че е водена кореспонденция не само устно, но и писмено. Представената
от административния орган преписка се състои единствено от заявлението от К.Д.
за издаване на удостоверение за наследници, регистрирано с вх.№ 007/28.06.2021
г. в кметство * и постановения по него отказ на кметския наместник.С оглед на
това съдът приема, че органът не е изпълнил задълженията си по чл.11, ал.2 и
ал.3 от Наредба №РД-02-20-6/24.02.2012г.
– за направена пълна проверка в
регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за
гражданско състояние, както и за събиране на информация от други общински
администрации, предвид факта, че част от наследниците са имат постоянен адрес в
различни населени места от адреса на наследодателя.
Предвид
и датата на отказа – 01.07.2021г., която очевидно е сгрешена, тъй като предхожда
датата на подаване на заявлението, налице е пречка за съда да прецени в рамките
на какъв срок след подаване на заявлението се е произнесъл органа и дали този
срок е достатъчен за събиране на нужната информация.Предвид установеното по
делото съдът счита, че не са положени достатъчно усилия за установяване на
наследниците на К.Д.М., което е възможно чрез служебна проверка в поддържаните
в населените места регистри на населението и в наличната информация в
Национална база данни“Население“. Видно и от представения проект на
удостоверение за наследници – за всеки от посочените наследници, за които се
твърди че липсва информация, в проекта на удостоверението са вписани наследници
с достатъчни индивидуализиращи данни - три имена, адрес и ЕГН, поради което
съдът приема, че е възможно проследяване на родствените им връзки с техните
наследодатели в регистрите на населението, в които би следвало да има вписани
данни. В тази връзка съдът приема за основателно възражението на жалбоподателя,
че административният орган не е използвал всички допустими процесуални способи
за събиране на доказателства и за изясняване на относимите
факти и обстоятелства в хода на административното производство, които са от
значение за крайния резултат по подаденото заявление за издаване на удостоверение
за наследници. Не се доказа и размяна на кореспонденция за налична информация в
регистри, поддържани в други общини и населени места, за събиране на данни за
лицата, за които липсва информация в кметство *. По гр.д.№4200/2019г. на
Ямболски районен съд е наличен и нотариален акт за собственост на недвижим
имот, възстановен по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
№172, том ІХ, дело 4141/97г. на Служба по вписванията при РС-Ямбол, видно от
който всички наследници на К.Д.М. също са с вписани лични данни – три имена и
ЕГН и това е сторено след твърдяния пожар в кметство *
през 1992г., т.е. към 1997г. (след пожара) е било възможно установяване на
неговите наследници. Налично е и друго представено от жалбоподателя издавано
удостоверение за наследници изх. №13/26.06.2013г. от община „*“, кметство с.*, частично
запазено, което е издадено по реда на Наредбата за издаване на удостоверения
въз основа на регистъра на населението, поради което съдът счита, че в случая
не са положени необходимите усилия за служебно събиране на информация, като се
потърси такава не само в НБДН, но и в регистрите за населението, съхранявани в
други общини, където фигурират данни за родствените връзки на наследниците на К.Д.М..
Следва да се сподели и довода на жалбоподателя, че дори и при невъзможност
информация да бъде събрана от налични регистри поради безспорния по делото
факт, че регистърът в с.* е бил унищожен при пожар, административният орган
разполага със способ за възстановяването му, предвиден в чл.542, ал.2 от ГПК.
Съгласно сочената разпоредба – при унищожен или изгубен регистър за гражданско
състояние, без да има възможност да бъде възстановен, кметът на общината може
да иска с молба до районния съд да
установи факта и да разпореди съставянето на съответния регистър.
По изложените
съображения, съдът приема, че оспореният отказ е издаден в нарушение на
административно-производствените правила-немотивиран и без да се изяснени
всички факти и обстоятелства от значение за случая, което обуславя и неговата
незаконосъобразност.Актът следва да бъде отменен и преписката следва да бъде
върната на органа за ново произнасяне след предприемане на
административно-процесуални действия за изясняване на случая от фактическа
страна чрез проверка на всички налични данни за родствени връзки на
наследниците на К.Д.М., въведени не само в НБДН, но и в регистрите на актовете
за гражданско състояние и на вписаните в тях данни, съхранявани в други общини,
по които е възможно проследяване на родствените им връзки на лицата по три имена
и ЕГН на техните наследници.
При
този изход на делото и на осн.чл.143, ал.1 АПК
ответната страна носи и отговорност за разноски, които следва да се присъдят в
полза на жалбоподателя в общ размер на 510 лв., от които 10 лв. заплатена държавна
такса и 500 лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, възстановими
от бюджета на кметство с.*, община *, област *.
Водим
от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Отказ за издаване на удостоверение за наследници на К.Д.М. с
изх.№23/01.07.2021г. на кметски наместник с.*, общ.*, област *.
ВРЪЩА преписката
на кметски наместник с.*, общ.*, област *, за ново произнасяне по заявлението
на К.И.Д. с вх.№УГ-02-02-7/28.07.2021г. в кметство с.*, в едномесечен срок.
ОСЪЖДА
Кметство с.*,общ.*, област *, да заплати на К.И.Д. с ЕГН **********,***,
разноски в размер на 510 лв./петстотин и десет лева/.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ:/п/ не се чете