Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр. София, 11.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в
закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева в.гр.д. № 8001 по описа за 2019г.,
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Образувано е по молба на въззиваемия Г.П.В.
с искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното
по делото въззивно решение.
В молбата се твърди, че с диспозитива на
решението е отхвърлен предявеният срещу „Д.З.“ ЕАД иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 4 000 лева до
претендирания размер от 8 000 лева. В мотивите обаче съдът е приел, че
кредитира заключението на автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице
Д., в което е прието, че е налице тотална щета и след приспадане на запазените
части е определена стойност на увреденото имущество от 10 576, 80 лева.
Съдът е аргументирал извод за наличие на съпричиняване в размер на 50 % и е
присъдил обезщетение в размер на 4 000 лева. Молителят счита, че с оглед
приетия размер на вредите от 10 576, 80 лева и при съобразяване на приетия
принос следва да се присъди сума в размер на 5 288, 40 лева. По тези
съображения е направено искане за допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка, като навсякъде сумата от 4 000 лева да бъде заменена със сумата от
5 288, 40 лева.
Насрещната страна в производството „Д.З.“ ЕАД не
изразява становище по молбата.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и обсъди релевираните в молбата основания, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
За да
е налице очевидна фактическа грешка в постановения съдебен акт, която може да се
поправи по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, следва да се констатира
несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на акта и изразената
воля, обективирана в диспозитива на същия. Формираната
от съда воля следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й се обективира
в неговия диспозитив. Недопустимо е по реда на поправката да се замества
липсваща воля на съдебния състав.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г.П.В. срещу „Д.З.“
ЕАД по предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане
на обезщетение за претърпени в резултат на ПТП имуществени вреди в размер на
1 250 лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от 18 700
лева. С протоколно определение от 11.05.2016г. съдът е допуснал на основание
чл. 214 от ГПК изменение на размера на предявения иск чрез неговото увеличаване
със сумата от 6 750 лева, като е постановил същият да се счита за предявен
за сумата от 8 000 лева. С първоинстанционното решение е уважен иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ в пълния му предявен размер от 8 000
лева.
Срещу решението на СРС е подадена въззивна жалба от ответника в частта, в
която предявеният иск е уважен за разликата над сумата от 4 000 лева до
претендирания размер от 8 000 лева.
Настоящият съдебен състав е посочил в мотивите на постановеното въззивно решение,
че кредитира
приетото заключение на автотехническа експертиза, изготвено от вещото
лице Д., съгласно което щетата върху увреденото имущество е
тотална, тъй като разходите за труд, материали и нови части са в размер на
20 314 лева, които надхвърлят действителната стойност на автомобила от
14 102, 40 лева. От тази стойност е приспадната стойността на запазените
/неувредените части/ в размер на 25 % или 3 525, 60 лева и е определена
действителната стойност на увреденото имущество – 10 576, 80 лева. Въззивният съд е приел, че това
е действителната стойност на вредите, подлежащи на репариране от ответното
застрахователно дружество. Релевираното от „Д.З.“ ЕАД възражение за
съпричиняване е прието за основателно, като е направен извод, че приносът
на двамата участници в ПТП е равен, т.е. степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия е в размер на 50 %. Съдът е приел още, че при установеното съотношение
на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
обезщетението следва да бъде намалено с размера на приетото съпричиняване, т.е.
с 50 %., поради което е отменил първоинстанционното решение в
частта, в която е уважен предявеният иск за разликата над сумата от 4 000
лева до присъдения размер от 8 000 лева.
С оглед изложеното се налага извод, че не са налице предпоставките за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от
въззивния съд решение относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Действително, по делото е установено, че размерът на подлежащата на
обезщетяване вреда е 10 576, 80 лева, а половината от тази сума /с оглед
установения размер на съпричиняване от 50%/ възлиза на 5 288, 40 лева.
Ищецът обаче е претендирал обезщетение в размер на 8 000 лева, т.е.
вземането е заявено в по-нисък размер. Уредбата на диспозитивното начало в
гражданския процес в чл. 6 от ГПК установява принцип, че началото на съдебното
производство се поставя по молба на заинтересованото лице, с която се определя
предмета на делото и обема на търсената защита. Защитата на накърненото право е
обусловена от волята на лицето, легитимирано да я търси. Тя се дава когато,
доколкото и докато е искана. Съдът не може да се произнася служебно, а само по
повод сезирането – по претенция, която е заявена в исковата молба, в рамките,
определени от ищеца с основанието и петитума на предявения иск. Произнасянето
на съда извън обема на търсената защита би било нарушение на диспозитивното
начало и би довело до постановяване на недопустимо решение.
В
настоящия случай не съществува несъответствие между мотивите и диспозитива на постановеното решение. Съдът не е формирал воля, че претенцията е
основателна за сумата от 5 288, 40 лева. Не е налице хипотеза и на
допусната грешка в пресмятането. Застрахователното обезщетение е присъдено при
спазване на принципа на диспозитивното начало в процеса и в рамките на заявения
от ищеца петитум на исковата молба, с която /след допуснатото изменение на
размера на предявения иск по реда на чл. 214 от ГПК/ се претендира вземане в
размер на 8 000 лева.
Ето защо молбата
за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 247, ал. 4 от ГПК и предвид обстоятелството, че решението,
по което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка не подлежи на
касационно обжалване предвид ограничението на нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК,
се налага извод, че и настоящото решение не подлежи на обжалване.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 247 от ГПК на Г.П.В.
с вх. № 25177831/17.12.2021г. за допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка на решението от 28.08.2020г., постановено по в.гр.д № 8001/2019г., по
описа на СГС, ГО, II А въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.