Решение по дело №744/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 308
Дата: 31 октомври 2022 г.
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20225640200744
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. гр. Хасково, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640200744 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Кима Консулт“ ЕООД, град Пловдив срещу
Наказателно постановление № Х-15-ДНСК-116/05.07.2022 г. на Заместник -
началника на Дирекция за национален строителен контрол - София, с което на
основание чл. 237, ал.1, т. 22, вр. чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от
ЗУТ, на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева за нарушение на чл. 158, ал. 2, изр. 1 – во от ЗУТ. В
подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост
и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление.
Твърди се, че същото било издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и при издаване на наказателното постановление, като се излагат
конкретни твърдения в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. Претендира и
1
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят
„Кима Консулт“ ЕООД, град Пловдив, редовно призовани, се представляват
от надлежно оправомощения процесуален представител - адв. Г.К., който
заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива съображения в
подкрепа наведените доводи за нейната основателност. Моли за отмяна на
наказателното постановление. Претендира присъждане в полза на
жалбоподателя на разноски за възнаграждение за упълномощения по делото
адвокат.
Административнонаказващият орган – Заместник - началникът на
Дирекция за национален строителен контрол - София, редовно призован, не
се явява. В съдебно заседание, се представлява от упълномощения по делото
процесуален представител – ст. юриск. Д.У., който оспорва подадената жалба,
а в хода по същество и в представени писмени бележки развива конкретни
съображения в подкрепа на искането си да бъде оставена без уважение, а
атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено. Изрично заявява,
че не претендира разноски, а при условията на евентуалност - възразява за
присъждане на разноски в полза на другата страна над минималния размер
при отмяна на наказателното постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, чрез лице, разполагащо с надлежна представителна власт,
поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.05.2022 г. в Регионална дирекция за национален строителен
контрол – Хасково постъпило Уведомление, вх. № 71-00-841/30.05.2022г. от
„Кима Консулт“ ЕООД, град Пловдив, че за строителен обект „КСН 20 kV от
ТП „Гебран 3“ находящ се в ПИ идентификатор 65677.702.468 по КК на град
Свиленград, УПИ ХІV, кв.200А по ПРЗ на град Свиленград до муфи на
западен тротоар при о.т.26, кв. 210 ПРЗ на град Свиленград“ на 12.05.2022г.
била заверена Заповедна книга на обекта – строеж под № 64А от дата
2
12.05.2022г. от „Кима Консулт“ ЕООД, град Пловдив.
Било установено от свид. Д. Б. Х., на длъжност „главен специалист“ в
Регионална дирекция за национален строителен контрол – Хасково, че
изпратеното от „Кима Консулт“ ЕООД, град Пловдив по електронен път
Уведомително писмо до РДНС – Хасково за заверена Заповедна книга за
строеж под № 64А/12.05.2022г., подписано от инж. М.К.М. – управител
„Кима Консулт“ ЕООД, град Пловдив, което дружеството осъществявало
строителен надзор по отношение на посочения по – горе обект, било заведено
с вх. № 71-00-841/30.05.2022 г.
Въз основа на тези констатации, обективирани в съставен в хода на
проверката Констативен протокол № 170 от 30.05.2022г. и след достигнат
извод за извършено на 20.05.2022г. нарушение по чл. 158, ал. 2 от ЗУТ, на
06.06.2022г. бил съставен, от свид. Д. Б. Х., срещу „Кима Консулт“ ЕООД,
град Пловдив, Акт за установяване на административно нарушение № Х – 15
от същата дата.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в
присъствие на законния представител на дружеството – М.К.М., който
подписал същия без да впише възражения в съответната предвидена за това
графа.
В рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от
съставения АУАН, станало на датата на неговото съставяне и предявяване -
06.06.2022г., видно от приложената разписка е постъпило писмено
Възражение с вх. № 71-00-937/10.06.2022 г., с което се навеждат доводи за
наличие на основание да бъде приложена нормата на чл. 28, ал. 1 ЗАНН.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел фактическите констатации,
описани в акта за установяване на административно нарушение, но отчасти
като приел, че нарушението било извършено на дата 30.05.2022 г. в РДНСК -
Хасково и след като приел подаденото възражение за неоснователно на
основание чл. 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ наложил процесната административна
санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
3
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Б. Х. и Д. Б. Б.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, касаещи извършената проверка
и предприетите действия от контролните органи, както и тези, свързани с
неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, поради което ги възприема като достоверни при очертаване на
осъществената фактическа обстановка.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 2 от Закона за устройство на
територията Лицето, упражняващо строителен надзор, или техническият
ръководител за строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на
строителите в тридневен срок от съставянето на протокола по ал. 1, а когато
такъв не се изисква - преди започването на строежа, заверява заповедната
книга на строежа и уведомява писмено в 7-дневен срок от заверката
общината, специализираните контролни органи и регионалната дирекция за
национален строителен контрол. В случаите, в които разрешението за строеж
е издадено от областния управител или от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, заповедната книга се заверява от Дирекцията
за национален строителен контрол. За специални обекти, свързани с
отбраната и сигурността на страната, заповедната книга се заверява от
длъжностни лица, определени от министъра на отбраната, съответно от
министъра на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция
"Национална сигурност", от председателя на Държавна агенция "Разузнаване"
или от председателя на Държавна агенция "Технически операции".
По силата на чл. 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ, началникът на Дирекцията за
национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице
налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец -
на лице, упражняващо строителен надзор на строеж, неизпълнило задължение
по чл. 158, ал. 2 – в размер от 1000 до 3000 лева. Следователно, деянието, за
което е наложена имуществена санкция на дружеството - жалбоподател е
обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в
присъствие на законния представител на дружеството - жалбоподател, който е
4
запознат с неговото съдържание и чрез същия е била предоставена
възможност да направи възражения при самото съставяне, респ. в
законоустановения срок след връчване на акта, от която се е възползвал.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите
реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т. 3 на цитираната норма
- да се впишат датата и мястото на извършване на нарушението, влияещо от
своя страна на преценката налице ли е надлежно описание на нарушението
откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на
осъществяване. Конкретно по отношение на датата на нарушението е уместно
на това място да се отбележи, че датата на неговото извършване, респ.
довършване и датата на установяването му, макар да е възможно да съвпадат,
се различават една от друга по своята същност и за тези различия следва да се
държи сметка, както от актосъставителя, така и от съда. Твърдения в тази
насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в НП, като техни
задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В
случая в съставения акт за установяване на административно нарушение
изрично е посочено, че нарушението е прието, че е извършено на 20.05.2022
г., което твърдение се намира в необходимата логическа и хронологична
последователност с твърденията за началния момент и за продължителността
на срока по чл. 158, ал. 2 ЗУТ, като правото на защита на привлеченото към
отговорност лице е обезпечено.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган в кръга на правомощията му, но при издаването му е
допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото наказващият орган
недопустимо е въвел нови фактическия твърдения относно съставомерен
признак от състава на нарушението – датата на неговото извършване за пръв
път едва със санкционния акт, без за тях да е имало формулирано надлежно
административнонаказателно обвинение, повдигнато със съствения АУАН и
по този начин е накърнил правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. В случая възприемайки описанието на нарушението в
съставения АУАН, наказващият орган се е отклонил от него по отношение на
датата на деянието и е вписал като такава датата на неговото установяване –
30.05.2022г., но в същото време е конкретизирано, че тези твърдения за
нарушаване на 7 – дневния срок са обвързани с датата на заверяване на
5
заповедната книга, станало на 12.05.2022г. отново според твърденията в
обстоятелствената част на санкционния акт. С това се създава впечатление, че
формално изискването за съдържание по чл. 57 от ЗАНН на НП относно този
реквизит е изпълнено с посочване на конкретна дата, но не и изискването за
ясно, пълно и логически последователно описание на нарушението.
Обвързвайки началния момент на срока със заверяване на заповедната книга –
12.05.2022г., посочвайки неговата продължителност – 7 - дни, наказващият
орган е реализирал отговорността в отклонение от рамките на повдигнатото
административнонаказателно обвинение и в отклонение с така възприетото от
самия него. По този начин е допуснал вътрешно несъответствие и логическа
непоследователност в твърденията, водещи до невъзможност привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице, в случая чрез законния
си представител да разбере фактите, свързани с обективните признаци от
състава на нарушение, за които впоследствие е реализирана отговорността.
Това характеризира процесуалното нарушение като съществено,
съставляващо основание за отмяна на наказателното постановление.
В подкрепа на тезата за още едно съществено процесуално нарушение
при издаване на НП следва да се посочи и факта, че описаният строителен
обект в НП веднъж е посочен като № 64А/12.05.2022г., веднъж като №
63А/12.05.2022г., което безспорно води на извода за различни обекти, от една
страна и за въвеждане на още едно ново обстоятелство от наказващият орган.
последното както вече бе отбелязано по-горе е недопистимо, до колкото
проверката не се извършва от наказващият орган и той не може да въвежда
новоустановени факти и обстоятелства с НП. Освен това е на лице и
противоречие с въвеждането на това ново обстоятелство, че става въпрос за
строителен обект веднъж с № 64А/12.05.2022г., веднъж с № 63А/12.05.2022г.
тоест последното не дава възможност да се прецени за кой точно обект е
наложена санкцията и в какво точно се изразява извършеното нарушение.
Последното е също самостоятелно основание за отмяна на НП на процесуално
основание.
Изложеното съставлява отделни самостоятелни основания за отмяна на
санкционния акт от съда на процесуално основание, без да се обсъждат
доводите по същество, но за пълнота на изложението следва да се отбележи,
че преценката на АНО за извършване на нарушението на дата 30.05.2022 г.
водят и до необоснованост на изводите на наказващия орган относно този
6
съставомерен признак. Нарушението по 158, ал. 2 от ЗУТ е формално.
Осъществява се чрез бездействие и се счита за довършено в деня, следващ
датата до която най – късно задължението за обявяване на заверената
заповедна книга е следвало да бъде изпълнено в съответствие със закона. В
случая това е 19.05.2022г./четвъртък/, а деянието е извършено на дата
20.05.2022г./петък/, като съвсем отделен въпрос е кога всъщност е следвало
да бъде заверена заповедната книга предвид редакцията на чл. 158, ал. 2 ЗУТ,
който обаче настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо да бъде
обсъждан.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в тежест
на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени разноски
за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, предвид
представените доказателства, че е налице доказателство за оправомощаване
от жалбоподателя на адв. Г.К., за размера на договореното възнаграждение и
за заплащането му по банков път, заедно с други възнаграждения по още два
договора за правна зашита и съдействие, и двата изрично цитирани. Размерът
на това адвокатско възнаграждение, договорено между страните по
възникналото правоотношение за процесуално представителство е определен
по правилата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, към който ред и
норма препраща чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Съгласно т. 1 от първата от
цитираните разпоредба, действаща към датата на сключване на представения
договор за правна защита и съдействие /23.08.2021г./ - за защита по дела с
определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 лв. – 300 лева, в
какъвто размер е необходимо да бъдат присъдени разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Х-15-ДНСК-116/05.07.2022 г.
на Заместник - началника на Дирекция за национален строителен контрол
/ДНСК/- София.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, град
7
София да заплати на „Кима Консулт“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Филип Македонски“ № 50, ет. 4,
представлявано от М.К.М. сумата в размер на 300 лева, представляваща
възнаграждение за упълномощен по делото адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
8