РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. П., 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Р. М. Р.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720100085 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Oбразувано e въз основа на искова молба, подадена от “Топлофикация – Перник”
АД, срещу Л.. И. Л., с която са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумата от 214,73 лева, представляваща 1/ 4 идеална част от главницата в общ
размер на 858,92 лева на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент № *, находящ се в гр. П., ул. “П. К.“, бл. **, вх. А, дължима за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително, както и сумата от 22,61 лева,
представляваща 1/ 4 идеална част от законната лихва за забава на месечните плащания
в общ размер от 90,42 лева, дължима за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., както
и законната лихва върху главницата от 214,73 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед № 1725/14.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4595/2021 г. на Пернишкия районен съд.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
който ответницата не е изразила несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), както и че ответницата е абонат на топлопреносното дружество по силата на
действалите към процесния период общи условия като собственик на имота в сградата.
Сочи се още, че ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване, а ответницата не е заплатила дължимите суми.
1
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от Л.. И. Л. /наименуван
„възражение“/, с който се твърди, че ответницата не е живяла в имота и не е ползвател
на топлинна енергия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
С доклада по делото за служебно известно е обявено, че Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и
централен ежедневник (в - к “Съперник”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр.
101 от 30.04.2008 г.).
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по съдебно решение по чл. 52
от отменения ЗЛС № 200, том II, дело № 670/1970 г. И. А. Г. е призната за собственик
по силата на съдебно решение по чл. 52 от отменения ЗЛС на апартамент № 1,
намиращ се на първи етаж, бл. *, вх. * от жилищния комплекс „Д. Х. Д.“, ведно с 1,99
% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж от държавна земя,
върху която е построена сградата.
Видно от удостоверение изх. № 134/25.05.2022 г., издадено от „ПЕРНИК-
ИНВЕСТ“ ЕООД, недвижимият имот, находящ се в жилищния комплекс „Д. Х. Д.“ в
гр. П., жилищна сграда блок *, вход *, ет. *, апартамент * е идентичен по сега
действащия административен адрес- гр. П., ул. “П. К.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *.
Прието е удостоверение за наследници, видно от което И. А. Г. е починала на
12.01.2006 г. и е оставила за свои наследници дъщерите си В. Ц. К. и Е. Ц. Л.. В. Ц. К. е
починала на 11.01.2017 г. и е наследена от сина си Р. Б. А. и дъщеря си И. Б. А., а Е. Ц.
Л. е починала на 15.01.2015 г. и е наследена от дъщерите си Л. И. Л. и М. И. Л..
От представеното копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 24, том III, рег. № 5505, дело 403 от 24.06.2021 г., се установява, че на
24.06.2021 г. Л. И. Л., М. И. Л., И. Б. А. и Р. Б. А. са продали на Г. Й. Б. собствеността
върху процесния топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “П. К.“, бл. *, вх. *, ет. *,
ап. *.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза.
От същото се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.
Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС, въведена преди
процесния период от момента на подписване на договор № 236/18.10.2001 г. между
фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД и етажната собственост.
Договори са сключени и между ищцовото дружество и фирмите за дялово
разпределение, както следва- договор № 97 от 30.11.2011 г., сключен с „Техем
сървисиз“ ЕООД, и договор № 76 от 01.09.2017 г., сключен с „Директ“ ЕООД.
От заключението на същата експертиза е видно, че уредът за търговско
измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), през процесния период е
преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на
одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат
да се счетат за достоверни. Вещото лице е посочило, че показанията на общия
топломер в сградата етажна собственост са отчитани ежемесечно, което е констатирано
от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество.
Технологичните разходи са определени съгласно паспортните данни на монтираната
абонатна станция в сградата и преизчислени съгласно методиката приложение към
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Изпълнено е изискването на посочената наредба,
касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
2
собствениците на имоти в сграда етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика
между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки
са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия
в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти,
предавани са на представител на етажната собственост в законоустановения срок.
Вещото лице е посочило, че му е бил представен констативен протокол, съставен и
подписа от представител на етажната собственост и фирмата топлинен счетоводител от
07.06.2020 г., в който е е отразено, че до имота на ответницата не е бил осигурен
достъп за провеждане на годишния отчет.
Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна
енергия за БГВ- прогнозно. В имота е монтиран уред за измерване разхода на топла
вода. Начислен е бил служебен разход за топла вода поради неосигурен достъп до
имота за провеждане на годишния отчет. След провеждане на годишния отчет на
сградата етажна собственост от фирмата топлинен счетоводител разходът на
топлоенергия е преизчислен след определяне на топлосъдържанието на топлата вода за
отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата равностойност на топлинната
енергия, което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки.
Видно от заключението, в имота има едно работещо отоплително тяло, което се
намира в помещение „Баня“, без ИРУ. За него е начислен служебен разход, като за
такова, работило непрекъснато, определен по изчислителен път. Останалите
отоплителни тела в стаите са демонтирани. След провеждане на годишния отчет от
фирмата топлинен счетоводител разходът на топлинна енергия за отопление на имота е
преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е
отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Разходът за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е направен по
изчислителен път. Той е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната
станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект- 166 куб.м.
Начислен е разход за топлинна енергия само през зимния сезон за времето, през което
е работила отоплителната инсталация. Определените суми за компонентата „сградна
инсталация“ са отразени в индивидуалната изравнителна сметка за имота.
Вещото лице е посочило, че от предоставените справки на топлофикационното
дружество и ФДР е видно, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради
което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.
Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество е
видно, че са начислявани ежемесечно суми за услугата „дялово разпределение “.
Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти
за разпределяна топлоенергия, са коректни и пресметнати в съответствие с
методологията, утвърдена от действащата по време на процесния период нормативна
уредба. Според експерта стойността на доставената топлинна енергия за процесния
период е в размер на общо 858,92 лева, от които за БГВ е 542,71 лева, за Отопление е
185,54 лева, за изравнителни сметки и корекции е 120,11 лева и за вноска дялово
разпределение е 10,56 лева.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по
съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е
работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни
във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На
следващо място, от вещото лице - топлотехник последователно са анализирани и
3
преценени всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи
- отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна
кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя
топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № 4595/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 5686/23.08.2021 г., е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците Л.
И.. Л., М. И. Л., И. Б. А. и Р. Б. А. за вземанията, предмет на заявлението. Заповедта за
изпълнение е влязла в сила по отношение на длъжниците М. И. Л., И. Б. А. и Р. Б. А. и
срещу тях е издаден изпълнителен лист в заповедното. В срока по чл. 414 ГПК срещу
заповедта е постъпило възражение единствено от Л.. И.. Л. и на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни
искове за съществуване на вземанията досежно този длъжник.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
Съдът намира, че подадената искова молба е редовна съгласно изискванията на
чл. 127, ал. 1 ГПК. Ищецът е посочил всички фактически обстоятелства, които са от
значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането и на които се
основа искът, а именно: че ответникът е ползвал доставена от дружеството топлинна
енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Също така е описан и
индивидуализиран отопляваният обект, за който същата е ползвана, с посочване на
административния адрес на имота и/или по друг начин, достатъчен за отграничаване
на поетите задължения – в случая с посочване и на абонатния номер. Елементите и
съответно отделните суми, от които е формирано общото вземане за топлинна енергия
/за отопление на имот и на общите части, отдадена от сградна инсталация и битово
горещо водоснабдяване/, включително и цената за услугата дялово разпределение,
видно от редица разпоредби на ЗЕ се включват в родовото понятие “топлинна
енергия”, и последното е част от основанието и петитума на иска, а въпрос по
същество е съответните елементи да бъдат установени.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване,
4
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл.
133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда —
етажна собственост е резултат от писмено искане, направено за сметка на всички
етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени
правила за етажната собственост.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата наследяват равни дялове от наследството на
своите родители. При съвкупен анализ на приложените писмени доказателства, се
установи, че ответницата Л.. И.. Л. и нейната сестра М. И. Л. са придобили по
наследство от майка си Е. Ц. Л. по половината от нейната 1/ 2 идеална част от
процесния имот, която тя от своя страна тя е придобила по наследство от своята майка
И. А. Г., а другата 1/ 2 идеална част от имота е била придобита от другата дъщеря В. Ц.
К.. Поради това ответницата Л.. И.. Л. е станала съсобственик по наследство на
топлофицирания имот, притежаваща 1/ 4 идеална част от имота и се явява клиент на
топлинна енергия, като облигационната връзка между нея и ищеца е възникнала ex
lege, по силата на закона.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да
установи и размера на претендираната сума.
Дължимата сума за доставената топлинна енергия за процесния период от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за имота на ответницата е в размер на 858,92 лева
съобразно заключението на вещото лице. Съразмерно на притежавания от ответницата
дял от съсобствеността и размера на предявените срещу тях претенции от ищеца
ответницата дължи сумата от 214,73 лева, представляващи 1/ 4 идеална част от
главницата. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата като законна последица от уважаването на иска и
съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34,
5
ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец,
следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни
вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера
на законната лихва, при съобразяване на идеалните части от имота, притежавани от
ответницата, и дължимата от нея главница, намира, че същата следва да заплати сумата
от 22,61 лева, представляваща 1/ 4 идеална част от законната лихва за забава на
месечните плащания в общ размер от 90,42 лева, дължима за периода от 09.07.2019 г.
до 04.03.2021 г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК при използване на публично
достъпен калкулатор.
С голед гореизложеното, исковете се явяват основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство, като ответницата следва
да бъде осъдена да ги заплати съразмерно на уважените срещу нея искове.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 25 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 250
лева – депозит за вещо лице, т. е. направените разноски са в общ размер на 375 лева,
които се дължат от ответницата.
В заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва, 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, или общо 75 лева, от
които ответницата следва да заплати 1/ 4, равняваща се на 18,75 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.. И.. Л., с ЕГН **********, с постоянен
адрес с. Я., община П., ул. “П.“, № 37, ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 214,73 лева /двеста и четиринадесет лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща 1/ 4 идеална част от главницата в общ размер на 858,92 лева
/осемстотни петдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/ на доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 1, находящ се в гр. П., ул. “П. К.“,
бл. 29, вх. А, дължима за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително, както и
сумата от 22,61 лева /двадесет и два лева и шестдесет и една стотинки/,
представляваща 1/ 4 идеална част от законната лихва за забава на месечните плащания
в общ размер от 90,42 лева /деветдесет лева и четиридесвет и две стотинки/, дължима
за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата
от 214,73 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
1725/14.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4595/2021 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА Л.. И.. Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Я., община П., ул.
“П.“, № 37, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със
6
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 375 лева /триста и седемдесет и пет
лева/, представляваща направени разноски в настоящото производство, и сумата от
18,75 лева /осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки / - разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, изисканото ч.гр.д. № 4595/2021 г. на
Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник:_______________________
7