Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Ищецът ЗК «Л. » -гр.С. излага в исковата си молба, че на 26.03.2005г. в гр.Л. при управлението на л.а. „Т. К.” с ДК№ ..... ответникът Е. С. В. нарушил законоустановените правила за движение по чл.25 ал.1 от ЗДвП, виновно, при форма на вината пряк умисъл, и в резултат на това причинил настъпването на ПТП с л.а. „С. И.” с ДК№ ....., собственост и управляван от Х. З. Твърди, че при процесното ПТП ответникът В. е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в средна телесна повреда на водача Х. З. и същата телесна повреда на пътничката Й.З., и от ПТП са настъпили и значителни материални щети по увредения автомобил, които обстоятелства са установени по надлежния ред, с влязла в сила присъда по НОХД № ../ 2005г. на ГОРС. Твърди се, че вината на ответника е безспорно установена по посоченото дело-пряк умисъл. Излага и че ответникът е управлявал л.а. със застраховка „гражданска отговорност”, по договор, сключен с ищцовото дружество, с период на валидност от 01.01.2005г. до 31.12.2005г. Излага и че пострадалите Х. З. и Й. З. са предявили искове по чл.407 от ТЗ и по чл.45 от ЗЗД срещу ЗК „Л. И.” и срещу Е.В., като по тях е образувано гр.д. № ../ 2005г.. С решението са им присъдени суми в общ размер 30645 лв. Сочи и че след това са завели изп.дело № .../ 2008г. по описа на ЧСИ С.К., по което са получили от ЗК „Л. И.” сумата 34833,31 лв., приведени по сметка на ЧСИ на 29.02.2008г. Ищецът сочи, че на осн.чл.407 ал.2 от ТЗ /сега чл.274 ал.2 от КЗ/ се суброгира в правата на увреденото трето лице до размера на изплатеното обезщетение, като за него възниква правен интерес от възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, като до настоящия момент регресното вземане не е удовлетворено. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 38569,36 лв., представляваща: изплатено на Й. З. застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 16000лв.; изплатеното на Х. З. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 12000лв.; изплатеното на Х. З. застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 2645 лв.; сумата 7924,36 лв.-размера на мораторната лихва за периода от 29.02.2008г. до завеждане на исковата молба. Претендира и законната лихва върху сумата 30645 лв. от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноски по делото. В законоустановения срок отговор от ответника Е. С. В. от с.К. не е постъпил. В становище на пълномощника му адв.Р.И., оспорва изцяло предявения иск като недопустим и неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност. В писмена защита развива доводи за недопустимост на претенцията, поради това, че ищецът не е носител на материалното право, чиято защита търси, тъй като договора за застраховка е сключен между ответника и ЗК „Л. С.” , а не с ищеца, и липсват данни за правоприемство между двете дружества. Алтернативно заема становище, че искът е неоснователен, както поради този факт, така и поради това, че в застрахователната полица е вписан ДК№ на л.а. ”Т.” ВТ ........., а твърденията в исковата молба са за л.а. с ДК№ ВТ .......... Счита, че не са налице предпоставките на чл.274 ал.2 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника. Поддържа възражението за изтекла погасителна давност. Претендира отхвърляне на ищцовата претенция и присъждане на направените по делото разноски. Като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ВТОС приема за установено следното: От приложеното по делото НОХД № ../ 2005г. по описа на Горнооряховски районен съд се установява, че е одобрено споразумение от 16.06.2005г., влязло в сила на 05.07.2005г., имащо значение на влязла в сила присъда, съгласно което ответникът Е. С. В. е признат за виновен в това, че на 26.03.2005г. в гр. Л. при управление на л.а. „Т. К.” с рег.№ ВТ ......., собственост на И. П. И. в нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДП, преминавайки през насрещната пътна лента с цел да навлезе в ул.”О.”, пресича траекторията на движение на л.а. „С. И.” с рег.№ ВТ ........., собственост и управляван от Х. Н. З., предизвикал настъпването на ПТП, с което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на водача на л.а. „С.” Хр.З. и пътника в него Й.З., като деянието е извършено по непредпазливост, виновно, при форма на вината пряк умисъл, поради което и на осн.чл.343 ал.3 предл.з вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.25 ал.1 от ЗДП му определя наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и на осн.чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението му за срок от три години. От приложената по делото застрахователна полица № ... от ...2004г., е видно, че е налице договор за застраховка „гражданска отговорност” и „злополука” на пътуващите в МПС между И. П. И. от гр.С., собственик на л.а. „Т. К.” с ДК№ ВТ ......... и ЗК „Л. С.” -гр.С. /сега ЗПК „Л. И.” /, със срок на застраховката от 01.01.2005г. до 31.12.2005г. Фактът, че ЗК „Л. И.” и ЗК „Л. С.” са наименованията на едно и също дружество, се установява от приложеното у-ние за актуално правно състояние от 01.09.2005г., издадено от СГС, което се намира в приложеното по настоящото дело гр.д. № ../ 2005г. на ВТОС. Този факт не е и оспорен от ответника, предвид липсата на отговор на исковата молба. От приложеното дело е видно, че с влязло в сила решение е осъден ЗК „Л. И.” -гр.С. да заплати на пострадалите при описаното ПТП Хр.З. и Й.З. застрахоÔателни обезщетения за претърпените неимуществени вреди в размер на 12000лв. на Хр.З. и 16000лв. на Й.З., на Хр.З. сумата 2645 лв. застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, както и мораторни лихви. Въз основа на издаден изп.лист срещу ЗК „Л. И.” по влязлото в сила решение на ВТОС е образувано изп.дело № ../ 2008г. по описа на ЧСИ С.Косева. видно от приложените преводно нареждане от 29.02.2008г. и отчет по сметка от същата дата, ЗК „Л. И.” -гр.С. е превел по сметка на ЧСИ за удовлетворяване на вземанията на Хр.З. и Й.З., сумата общо 34833,31 лв. Видно от приложеното съобщение на ЧСИ С.К. до ЗК „Л. И.” , на осн.чл.433 ал.1 т.1 от ГПК е прекратено изп.дело-поради това, че сумата по изп.лист е платена. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и обективно. Вещото лице е изчислило размера на мораторната лихва върху сумата 30465 лв. за периода от 29.02.2008г. до 11.01.1010г.-датата на завеждане на делото, който възлиза на 7920,72 лв. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.227 т.1 от Кодекса за застраховането и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Съдът счита същите за неоснователни и недоказани по следните съображения: Съгласно чл. 227 т.1 от КЗ, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, т.е. има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увредения в случаите по чл.226 ал.3 от КЗ, а именно-когато застрахованият умишлено е увредил застрахования. За да възникне регресното право на застрахователя е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка, заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя по реализирания застрахователен риск в рамките на сключения договор; предпоставките по чл. 45 от ЗЗД-противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди и наличието на условията на чл.227 т.1от КЗ-настъпване на ПТП при управление на МПС, при което застрахованият умишлено е увредил увредения. Макар и ищецът да не е посочил конкретното основание по чл.227 т.1 от КЗ, с посочването на обстоятелството, че ответникът при форма на вината пряк умисъл е причинил настъпването на ПТП, при което на пострадалите са нанесени средни телесни повреди, е очевидно, че претенцията му се касае именно за такава по чл.227 т.1 от КЗ. Ищецът е посочил като правна квалификация на предявения иск чл.407 ал.2 от ТЗ, но това не обвързва съда, тъй като правната квалификация на иска се извършва от съда. В случая предявеният иск не може да се квалифицира като такъв по чл.407 ал.2 от ТЗ, а е по чл.227 т.1 от КЗ, тъй като разпоредбата на чл.407 ал.2 от ТЗ е отменена с влизане в сила на КЗ на 01.01.2006г., и макар, че ПТП е извършено по време на действие на ТЗ в тази му част, то правото на застрахователя на регресен иск възниква със заплащането на застрахователното обезщетение на увредените, което в случая е извършено на 29.02.2008г.-при действието на КЗ. По делото се установи наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "гражданска отговорност” и „злополука” между собственика на л.а. „Т.К.” с ДК№ ВТ ... и ищцовото дружество за времето на застрахователното събитие. Тази застраховка покрива отговорността на водача на л.а. Е.В., съгласно разпоредбата на чл. 223 ал.1 от КЗ. Налице е и изплащане на застрахователното обезщетение на увредените лица Хр.З. и Й.З., в размер на общо 30645 лв. Налице са и предпоставките на чл.45 от ЗЗД: установено е с одобрено споразумение, имащо значение на влязла в сила присъда, деянието, извършено от ответника, неговата противоправност, както и вината на В.. Установени са настъпилите вреди-средни телесни повреди на Хр.З. и Й.З., както и причинната връзка между тях и деянието, извършено от В.-телесните увреждания и повредите по л.а. „С.” са настъпили именно в резултат на деянието на В.. Не е налице предпоставката за отговорността на причинителя на вредите при регресния иск на застрахователя, визирана в чл.227 т.1 от КЗ- същият умишлено да е увредил увредените. Видно от одобреното споразумение, В. е признат за виновен за извършеното от него престъпление, като установената форма на вината на дееца В. за деянието, извършено от него, е непредпазливост, независимо, че като такава е посочена и пряк умисъл. Това е така, тъй като двете форми на вината са взаимно изключващи се, както и предвид на това, че съгласно закона деянията, осъществяващи състава на чл.342 и чл.343 от НК /каквото е и деянието, извършено от В./ от обективна страна са винаги непредпазливи деяния, а не умишлени. Това се установява и предвид на описаното в споразумението деяние на В. и правната му квалификация-чл.343 ал.3 т.3 от НК, и посоченото двукратно, че е извършено по непредпазливост. Предвид на това, установената с влязлото в сила споразумение форма на вината на деянието на В. е непредпазливост, а не пряк умисъл. Приложеното споразумение, като имащо значението на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд съгласно чл.222 от ГПК. Очевидно е, че макар и да е посочена форма на вината „пряк умисъл”, се касае за техническа грешка при изписване на текста на споразумението, предвид горните съображения. С оглед на изложеното съдът счита, че не са налице условията на чл.227 т.1 от КЗ, поради което предявеният иск по този текст от закона е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като акцесорна, неоснователна е и претенцията по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 7924,36 лв. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за адв.възнаграждение в размер на 100лв. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК „Л. И.” със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Ц. Б. III” № 41 срещу Е. С. В. от с.К., ул.”П.” № 51, общ.С., ЕГН ............., искове с правно основание чл.227 т.1 от КЗ за заплащане на сумата 30645лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на увредените лица Й. З. и Х. З. за претърпените от тях при настъпилото на 26.03.2005г. ПТП, причинено по непредпазливост от Е. В., неимуществени и имуществени вреди, както и по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 7924,36 лв.-мораторна лихва върху сумата 30645 лв. за периода от 29.02.2008г. до 11.01.2010г., и за законната лихва върху тази сума от 11.01.2010г., като неоснователни и недоказани. ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Ц. Б. III” № 41 да заплати на Е. С. В. от с.К., ул.”П.” № 51, общ.С., ЕГН .............. сумата 100лв. разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |