Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.05.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На девети април година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4082
по описа за 2017 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства Д.С.С., с ЕГН:**********, с адрес: ***, е предявил обективно съединени искове за
осъждане на З. „Б.И.” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на ищеца обезщетение в размер на 25 500 (двадесет и пет хиляди и
петстотин) лева - главница, представляваща частичен иск от глобалвата
сума от 200 000 лева за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му С.Г.С. при ПТП реализирано на 11.09.2016г., ведно
със законната лихва от 12.12.2016г. до окончателното плащане на задължението.
Претендират се още сторените по делото разноски, в това число и платен
адвокатски хонорар.
Твърди се в исковата молба, че на 11.09.2016г. около
03:07 часа, на път 66037, км. 9+100, в землището на с. Христяново,
общ. Стара Загора, на 500м. от с.
Калояновец лицето А. Р.А., водач на л.а. „Мерцедес”, с рег.№ *******,
застрахован в ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” под полица №BG/02/116000641689/22.02.2016г., със срок на валидност
от 25.02.2016г. до 24.02.2017г., след нарушаване на правилата за движение по
пътищата, причинил виновно процесното ПТП, вследствие
на което настъпила смъртта на пешеходеца С.Г.С. – баща на ищеца. По случая е
образувано ДП№ 327/2016г. по описа на ОДМВР - Стара Загора, което към момента е
висящо и не е приключило със съдебен акт. Сочи се, че ищецът е предявил
претенция за изплащане на обезщетение пред ответното дружество, въз основа на
която е образувана щета №**********/11.09.2016г., но същата му е отказана от
застрахователя.
Твърди се, че ищецът тежко понесъл внезапната смърт на
баща си С.С., който бил едва на 50 години. Сочи се,
че загиналия бил в работоспособна възраст, деен, активен и добро здраве.
Наведен е довод, че връзката между бащата и сина била изключително силна,
двамата поддържали много близки отношения, разбирали се и взаимно си помагали.
Отношенията им били изпълнени с обич и привързаност. Твърди се, че моралните
страдания, мъката и скръбта на ищеца са големи и ще го съпътстват до живот.
Твърди се, че неочакваната и преждевременна загуба на бащата се отразила тежко
на емоционалното състояние и здравето на ищеца.
В срока по
чл.367 ГПК е депозиран отговор от
ответното „Б.И.” АД, в който оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва се водачът на лекия автомобил – А.А. да е извършил деликт, при
управление на л.а.„Мерцедес”, с рег.№ *******.
В отговора се твърди, че се касае за случайно деяние. При евентуалност наведено
е възражение за съпричиняване на пътнотранспортното
произшествие от страна на пострадалия, който не се е движел възможно най
–вдясно на пътно платно или на пътния банкет, като така се е поставил в
превишен риск, спрямо нормалния риск.
Твърди се, че при приближаване на автомобила, пострадалия пешеходец не е
направил нищо, с което да запази живота и здравето си и да ограничи риска за
себе си. Оспорен е и размер на иска, като завишен.
С допълнителна искова молба, депозирана в срока по
чл.372 ГПК, ищецът Д.С. оспорва възраженията на ответника, като неоснователни.
Сочи, че по случая е образувано ДП№ 327/2016г. по описа на ОДМВР - Стара Загора,
като поддържа, че понятие вина не е тъждествено в наказателното и в
гражданското право.
В срока по
чл.373 ГПК не е депозиран допълнителен отговор.
На основание
чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. е допуснато увеличение размера на иска от
25 500лв. на 120 000лв., ведно със законна лихва, считано от
12.12.2016г. до изплащането.
В открито
съдебно заседание ищцата чрез
пълномощника си адв.Ив.
И. поддържа предявения иск. Представят
списък на разноски по чл.80 ГПК, като претендира адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА.
В съдебно заседание ответникът чрез
пълномощника си адв.И.оспорва предявените
искове, като поддържа, че пострадалия се е намирал в състояние на алкохолна
кома и е лежал на пътното платно, което
е водеща причина за настъпилото ПТП, а водачът не е очаквал, че на платното ще
има лежащ човек.
Софийски
градски съд, I -7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК, като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите Удостоверение за
наследници изх.№ 87 /17.09.2016.г. издадено от кметство с.Колояновец,
Община Ст. Загора, се установява, че ищецът
Д.С.С. е син и единствен законен наследник на С.Г.С.
ЕГН **********, починал на 11.09.2016 г. /л.8 от делото/
От съвкупната преценка на представените по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 11.09.2016г.; План – схема на ПТП, Протокол за оглед на
местопроизшествие от 11.09.2016г. съставен от разследващ полицай при РУ
– МВР гр.Стара Загора, КАТЕ по ДП№ 327/2016г. по описа на ОДМВР - Стара Загора,
се установява, че на 11.09.2016г. около 03:07 часа, в
тъмната част на денонощието, по път 66037, км 9+100, в посока от с. Християново
към с. Калояновец, общ. Ст. Загора, се движел лек автомобил „Мерцедес
Е220" с per. № ******, управляван от А.Р.А.. В същото време в
дясната лента за движение, върху платното по посока на движение на процесния автомобил бил паднал и лежал в безпомощно състояние
пострадалия С.Ганчев С., повлиян от алкохол. В огледния
протокол се сочи, че пешеходеца се е намирал на 1-1,5
метра вляво от десния край на пътното платно. Водачът на лекия автомобил възприел лежащият пешеходец твърде късно, ударил лежащия пешеходец, провлачил
тялото на пострадалия под предната си долна част и отложил спирачна следа по
асфалта. Тялото на пострадалия пешеходец е установено на 29 метра след удара,
настъпил в дясната половина на платното, а лекия автомобил напуснал
произшествието. След удара пострадалия С. получил тежки увреждания, довели до
смъртта му. /л.70 - л.116 от делото/
В първоначалния огледен
протокол са отразени състоянието на пътя, ориентири, местоположението на трупа
на пешеходката, както и предмети изпаднали от пострадалия пешеходец, парче от зъб, тока от колан, дясна обувка, биологичен материал.
В протокола за повторен оглед от 11.09.2016г. с начален час 10.00ч., е описан
установения в с.Еленино лек автомобил марка „Мерцедес Е220" с per. № ******,
собственост на А.Р.А., с драскоти и пукнатини в предна дясна част, намерените
парче плат и биологична такън полепнали по
автомобила, които са иззети и изпратени за анализ, като след извършено ДНК
изследване е установено, че биологичвия материал
съвпада напълно с профила на пешеходеца.
По образуваното
досъдебно производство ДП№
327/2016г. по описа на ОДМВР - Стара Загора, прокур.
преписка № 2834/2016г. на ОП Стара Загора, видно от писмо
изх.№2834/29.05.2016г. на наблюдаващия прокурор, срока на разследване е
удължен, като предстои евентуално
повдигане и предявяване на обвинение на виновното за ПТП –то лице./л.66 от делото/
Към момента на приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция няма данни за приключване на наказателното
производство.
При извършената
аутопсия на трупа на С.Г.С. ЕГН **********, е
установено, че причината за смъртта са тежки и множествени травматични
увреждания несъвместими с живота./СМЕ на труп №255/2016г. та на л.86-л.88 от
делото/ Констатирани са черепно –мозъчна травма, гръбначно-мозъчна травма,
гръдна травма – счупване на гръдна кост и счупване на всички ребра в двете гръдни
половини, разкъсвания и контузия на белите дробове и сърцето, коремна травма,
разкъсване на черен дроб, разкъсване на диафрагма, счупване костите на дясна предмишница, счупване на дясна бедрена кост и дясна голямопищялна
кост, разчленяване на лява кръстнопоясна става и лонно съчленение, множество
охлузвания. Обосновано е, че описаните травматични увреждания са от действието
на твърди и тъпи предмети и отговарят да са получени от ПТП вследствие
прегазване. В протокола е отразено, че всички травматични увреждания са прижизнени.
По отношение
на механизма на ПТП в хода на исковия процес е допусната САТЕ, като са изслушани
и показанията на водача А.Р.А..
В приетото от
съда, неоспорено от страните заключение на
АТЕ, с в. л. доц.инж.А.П.А., като най вероятен е посочен следния механизъм на
ПТП:
На 11.09.2016 г. около 03,07 часа, в тьмната част на денонощието, по път 66037, км 9+100, в
посока от с. Християново към с. Калояновец, общ. Стара Загора на около 500 м.
след табелата за край на населено място Християново се е движел лек автомобил
„Мерцедес Е220“ с ДКН ******, управляван от А.Р.А. със скорост около 58 км/ч. В
същото време на платното за движене в дясната пътна лента в посока към с.
Калояновец на 1,0 - 1,5 м вляво от десния край на платното за движение е паднал,
пострадалия С.Г.С., повлиян от алкохол. Развитието на произшествието вещото
лице е онагледило развитието на произшествието графично на фиг.3 от
заключението./л.126/
Вещото
лице сочи, че когато л.а. „Мерцедес“ е бил на около 31 метра преди място на
удара и преди ориентира, водачът му е възприел лежащия пешеходец, реагирал е и
е задействал спирачките аварийно с максимална интензивност. Тъй като водачът е реагирал на отстояние
31 метра пред мястото на удара, при опасна
зона за спиране 48 метра, при действителна скорост 58 км/ч, лекият автомобил не е могъл да спре, затова
е ударил лежащия пешеходец, като първо краката му са се подврели под
автомобила, след това и цялото тяло. Дрехите на пострадалия са се закачили за
части, намиращи се под автомобила и пешеходецът е бил притиснат и влачен около
26 м, като се е откачил от части, намиращи се отдолу на автомобила. Автомобилът
е напуснал мястото на произшествието.
Вещото лице обосновава, че в конкретната пътна ситуация водачът е имал
възможност да спре преди пешеходеца и да предотврати ПТП, ако се е движил със
скорост до 40 км/ч, при скорости над 40 км/ч ударът е бил непредотвратим за
водача при лежащ неподвижно пешеходец. При удара и след подвиране под
автомобила пострадалият пешеходец получил тежки травматични увреждания от
притискане към асфалта и контактите с метални части от окачването на предните и
задните колела, ауспуха и др.
Вещото лице доц.инж.А.А.,
обосновава извод, че обективните причини за настъпване на произшествието са две:
действията на пешеходеца, повлиян от алкохол, допусна да падне и да
лежи върху платното за движение, а втората причина е в несвоевременната реакция
на водача за аварийно спиране. Обосновано е, че водачът на л.а. Мерцедес е
имал, възможност да предотварти удара и прегазваното
на пешеходеца, ако е наблюдавал пътя пред себе си внимателно и е реагирал
своевременно за аварийно спиране.
Сочи се още, че пешеходецът е имал възможност да види фаровете на
автомобила от далечно, разстояние, ако си повдигне главата, което явно му е
било трудно при алкохол в кръвта 3,58 %о.
Приетото заключението на САТЕ,
с вещо лице доц.инж.А.П.А., съдът възприема, като
обективно и компетентно дадено.
Разпитан в о.с.з. на 15.05.2018г. свидетелят А.Р.А. посочи в показанията си, че на 11.09.2016., към
2-3 часа, през нощта се прибирал от гр.Стара Загора от съседното село
и след с.Християново, извън населеното
място разминаване с линейка, при разминаването на автомобилите, се чуло
някакво притуптяване
в ходовата част, долната на автомобила „Мерцедес
220“, който управлявал. При разминаването помислил, че има някакъв проблем на
автомобила, спрял, пуснах аварийните светлини, огледал я, но нямаше никакви
белези външно да е пострадал лек автомобил. След това изключих аварийните
светлини, качих се в автомобила и се прибрах в съседното село къщи. На
следващия ден дошли разследващи полицаи и му казали за този инцидент, като му
взели автомобила за експертиза. Свид. Р. сочи, че тогава на другият ден разбрал за
случилото се произшествие. Твърди,
че карал на къси фарове с около
60-70км/ч.
Показанията
на свидетеля А.Р.А., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид неговата заинтересованост, като участник в процесното ПТП.
По
делото са събрани гласни доказателства във връзка с твърдените от ищцата претърпени
неимуществени вреди.
Свидетелят Н.С.Д./52г., без родство/, сочи в
показанията си, че познава ищеца Д. от преди 8 години, като се запознали в Атина, където живеели, като квартиранти в
съседни стаи на един апартамент, но в различни стаи. Свид. Д.сочи, че Д.
и баща му, дошли двамата в Гърция и идвали почти всяка година за по 2-3 месеца на сезонна
работа. Свидетелят сочи, че така всяка година ходят да работят там, в периода когато
се бере гроздето. Сочи, че познава ищеца Д., като тихо момче, което имало много
добри отношения с покойния си баща.
Свидетелят посочва, че именно бащата С.довел сина си Д. в Атина да
работят заедно. Свидетелят Добрев, пояснява, че се видели
с ищеца около 3-4 месеца след
пътното произшествие, пи което загинал баща му, като Д. бил променен, нервен, вдигал кръвно налягане, повишил нивото
захар в
кръвта, а преди това бил здраво, право момче. Д. много тежко преживял
смъртта на баща си, стана сприхав, нервен и сега е така. За баща си, ищецът
говорел само хубави работи.
Показанията на свидетеля Добрев, почиват на преки
лични впечатления, същите са логични и житейски обосновани, поради което съдът
им дава вяра.
По
делото е прието за безспорно, че
към датата на ПТП - 11.09.2016 г. водачът на лек
автомобил „Мерцедес Е220“ с ДКН ****** е
имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
със застрахователна полица №BG/02/116000641689/22.02.2016г., със срок на
валидност от 25.02.2016г. до 24.02.2017г., сключена с ответника З.„Б.И.”.
Не е спорно, че
претенция по реда на чл.380 КЗ е заявена от ищецът Д.С., чрез адв.А. Б.пред ответното дружество З. „Б.И.”, като е образувана
щета №**********/11.09.2016г.
Видно от приетото писмо от З. „Б.И.” АД с
изх.№ НЩ-6405/25.11.2016г., ответното
дружество отказало на Д.С.
застрахователно обезщетение по щета №**********/11.09.2016г./л.9 от делото/
Така установената фактическа
обстановка, сочи на следните правни
изводи:
По
допустимостта: Съдът намира, че предявения пряк иск е допустим, предвид
поддържаните от ищеца твърдения в исковата молба.
По същество:
Правната норма,
регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно
за неговото противоправно деяние лице е сключил договор
за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки : 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му
е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника - застраховател.
Предвид посочените предпоставките за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя, съобразно правилото за
разпределение на доказателствената тежест заложено в чл.154 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между собственика на
увредилият го автомобил и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно
и противоправно деяние, от страна на лицето ползващо
се от застрахователното покритие; причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, вида и размера на претърпените вреди, както и отправянето на покана
до застрахователя за заплащане на обезщетение.
В процесния случай по делото
е прието за безспорно, че към датата на процесното
ПТП по отношение на л.а. " Мерцедес Е220“
с ДКН ******. е имал действаща застраховка "Гражданска отговорност"
сключена с ответното дружество, като водача на застрахования автомобил, е
ползвал същия на законно основание, в качеството си на негов собственик.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 11.09.2016 г. между л.а.
„Мерцедес
Е220“ с ДКН ******
и пешеходеца С.Г.С. . Спорен е въпроса
осъществено ли е нарушение на правилата за движение от страна на застрахования
водач.
Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства и заключението на САТЕ, сочи на извод, че е налице противоправно деяние от страна на деликвента
А.Р.А., изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно -
при форма на вината непредпазливост; процесните
неимуществени вреди и причинно –
следствена връзка между деянието и вредите. Съдът, предвид установеното от
фактическа страна, приема, че водачът А.Р.А.,
при управляване на моторно превозно средство е нарушила правило за движение. Той
е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДВП "Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Водачът А. е нарушил цитираната разпоредба, защото е бил длъжна при избиране скоростта на
движението да се съобрази с конкретните
условия на
видимост. Това, че е управлявал със скорост под 90 км/ч - в
случая 60 км.ч - не означава, че не е
нарушил правилата за скорост, защото е бил длъжен да я съобрази с пътните
условия. Установи се от заключението на АТЕ,
че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, видимостта
е била ограничена. Водачът Р.
е бил длъжен да съобрази скоростта си с ограничената видимост. Нарушена е и нормата на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП: «Водачът на
пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства», като по
непредпазливост е причинила смъртта на С.Ганчев С..
В този смисъл следва да се
приеме, че действията на водача на лекия автомобил „Мерцедес Е220“ с ДКН ******, съставляват граждански деликт.
Водачът на
застрахованото МПС е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, а
именно нарушил чл. 20 ал.2 от
ЗДВП и чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП. Деянието му е виновно, при форма на
вината – съзнавана непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка
с настъпилия удар и причинените увреждания на пешеходката.
Предвид
на горното, съдът приема за установени в
производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на
прекия причинител на вредата.
По размера:
Предмет на исковите претенции са единствено неимуществените
вреди, които ищецът Д.С. е претърпял вследствие смъртта на баща му С.Ганчев С.. Според исковата
молба, неимуществените вреди са се проявили във формата на болки, страдания и психически шок и скръб от
преждевременната и невъзвратима загуба на починалия баща, с когото ищецът се е
намирал в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания
относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена
близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение,
действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в
създадената при действието на чл. 290 ГПК /отм./ практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират
съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на
целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. В утвърдена практика по
приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г.
на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о.,
решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г.
по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването
на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера
на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено -
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени
намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите",
съгл. чл. 266 КЗ/отм./ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ.
За реалното проявление на вредите са събрани свидетелски показания, от
които се установява, че ищецът е син на починалия С.Г.С./на 51-годишна
възраст/, живеели заедно и ходели заедно
всяка година на сезонна работа в Република Гърция. Следва да бъде отчетено, че стресовата реакция на сина от внезапната смърт на баща му, преминал в в здравословни усложнения. Следва да се вземе предвид и негативното отражение на внезапната смърт на баща му върху психоемоционалното състояние на ищеца, който се затворил в
себе си, преживявайки загубата. В случая кредитираните показания на свид. Д.сочат, че между пострадалия и сина му е съществувала силна връзка и отношения на доверие и привързаност.
Ищецът Д. на 26г. тежко понесъл загубата
на баща си. Следва да се отчете
обстоятелството, че ищецът и баща му работили заедно на гурбет, като си
помагали взаимно и делели обща квартира заедно със свид.
Н.Д., който има преки впечатления от отнощенията им в
продължение на около шест години. Поради това и като съобрази, релевантните обстоятелства, включително и
възрастта на починалия – 51 г., степента на близост между двамата, съществуващата към момента на увреждането – 2016г., икономическа обстановка
в страната, чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на СГС
намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищцата за неимуществените вреди, причинени от
смъртта на дъщеря и, при установените релевантни обстоятелства ще бъде
постигнато с обезщетение в размер на 100 000 лева.
По възражението за съпричиняване
по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът своевременно с писмения
отговор е навел възражение за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото
пострадалата с поведението си е довела до вредоносния резултат. Обезщетението
следва да бъде намалено, ако и самия пострадал е допринесъл за настъпването на
вредите.
Възражението на ответното дружество е за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия , тъй като не се е движил възможно най в
дясно на пътното платно и не е направил нищо, за да запази живота и здравето
си. По приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е формирана задължителна практика, обективирана в
ППВС № 17/63 г. и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС,
като: № 99 от 08. 10.2013 г., по т. д. № 44/2012 г. на II т. о.; № 206 от
12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; № 50 от 27. 07.2015 г., по т.
д. № 271/2014 г. на II т. о.; № 171 от 10.10.2013 г.,
по т. д. № 629/2012 г. на II т. о.; № 33/04. 04. 2012 г., по т. д. № 172/2011
г.; № 96 от 15. 10.2012 г., по т. д. № 936/11 г. на I т. о.; № 39/16. 07. 2010
г., по т. д. № 551/2009 г. на II т. о. Според възприетото със същата разрешение
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината на последния не е
елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. От значение за определяне
наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между
поведението на пострадалия и противоправното
поведение на водача на моторното превозно средство, доколкото намаляване
обезщетението за вреди от деликт не може да е по
предположения
В случая се установи , че пешеходецът е нарушил нормата на чл.108 ЗДП,
съгласно която пешеходецът е длъжен да се движи по банкета, а се е движил по
пътното платно. Поведението му било силно повлияно от употребеното количество
алкохол - намерени 3,58 промила и сочи, че навлизането му в платното
представлявало по-скоро падане на същото. От заключението на приетата САТЕ с
в.л. инж. А., се установи, че при удара пешеходецът е бил паднал и легнал върху пътната настилка, като мястото
на удара е в десния край на платното за движение. Чрез тези си действия, нарушаващи
ЗДвП пострадалия е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, създавайки
условия за същия. Следователно въведеното в процеса защитно възражение на
ответника, основано на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е доказано.
По делото, от обсъдените по-горе доказателства, съдът приема, че възражението е основателно, като в тази връзка изцяло възприема заключението на приетата АТЕ, чийто извод е, че една от двете обективни причини за настъпване на произшествието са действията на пешеходеца, който повлиян от алкохол допуснал да падне и лежи на платното.При тези установени данни, съда намира, че приносът на пострадалия за настъпване на събитието е съществен и съизмерим с този на водача.
Решаващия състав, не споделя довода на ответника за липса на виновно поведение от страна на
водача на лекия автомобил. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП
водачът е длъжен да бъде внимателен към пешеходците, а съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, при избиране скоростта за движение водачът следва да се съобразява с
атмосферните условия, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на
движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие. Чл. 20, ал. 2 ЗДвП вменява в задължение на
водача да намали скоростта при обстоятелства, създаващи опасност за движението.
Налице
е разлика между разрешената скорост и съобразената скорост по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Както бе посочено по-горе застрахователното събитие е станало през нощта,
при ограничена видимост. Водачът Р. е бил длъжен да намали скоростта и да
управлява лекия автомобил със скорост, която да му позволява да следи
движението и препятствията по пътното платно. Следва да се има предвид, че
съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност
на движението е завишена, спрямо тази на пешеходците, вкл. чрез вмененото им от
законодателя задължение за избиране на подходяща скорост на движение на
управляваното МПС, т. е. която би им позволила безпроблемно спиране при поява
на препятствие на пътя, което са могли и са били длъжни да предвидят./ в този см. Решение № 154 от 23.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
3401/2015 г., I т. о., ТК, Решение № 227 от
12.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 1020/2009 г., II т. о., ТК /
Съдът
с оглед на горното, съдът намира, че степента на съпричиняване
от страна на пострадал пешеходец е
½ /една втора/.
При
това положение обезщетението на наследника на пострадалата, от 100 000лв.,
което съдът намира за справедливо, като се отчете приетата степен съпричинявяне, следва да бъде редуцирано на 50 000 лв.
За разликата от
определения до пълния претендиран размер от 120 000лв., частично от глобалната сума
200 000лв., иска за обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде отхвърлен, поради установено съпричиняване и
недоказаност.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В полза на ищеца трябва да се присъди и законната
лихва върху главницата. Чл. 497 от КЗ свързва задължението на застрахователя да
заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички
необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя (която от двете настъпи по-рано). По делото липсват
доказателства кога ищецът е представил на застрахователя всички необходими
доказателства за определяне на обезщетение. Поради това следва да се приеме, че
ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 3 месечен срок по чл. 496, ал.1 от КЗ, т.е. на 12.12.2016 г.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА
вр. с чл.7, ал.2, от Наредба № 1 за минималните размера на
адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. И.И. сумата от 1637
лв., съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответното
дружество 9 251 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение и разноски за депозит за
АТЕ и свидетел, съразмерно на отхвърлената част от иска. / Общо сторените разноски възлизат на
15 860лв., от които 15600лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС, съгласно договор за правна помощ от 11.07.2017г./на л.39-л.40
,както 200 лв. депозит за АТЕ и 60лв.
депозит за свидетел.
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 2000 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 100
лв. разноски за експертизи платени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски
градски съд, I -7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Д.С.С., с ЕГН:**********,
с адрес: *** на основание чл.432, ал.1 КЗ /, сумата от 50 000
(петдесет хиляди)лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща му С.Г.С., настъпила в резултат на ПТП
от 11.09.2016.г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 12.12.2017 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата от присъдения до предявения
размер от 120 000 лв., частично от глобалната сума 200 000лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. И. Милчев И. – САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните размера
на адвокатските възнаграждения сумата 1637 лв. – адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.С.С., с ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК: *******, разноски пред СГС, в размер
на 9 251 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК: *******, да заплати
на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 2000 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 100 лв. разноски за експертиза платени от
бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ