№ 3514
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100500937 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 18.11.2021 г., постановено по гр.д. № 39210/2020 г. на
СРС, ГО 144 състав, ответникът Софийския университет „Свети Климент
Охридски“ е осъден да заплати на ищеца С. И. В., ЕГН **********, сумата от
5730 лева като обезщетение за недопускане до работа, на която е възстановен
с влязло в сила решение по гр. дело № 5060/2006г. на Софийския районен съд,
63 състав, за периода 01.10.2020г.- 30.06.2021г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба- 05.07.2021г. до
окончателното плащане на сумата, като ответникът е осъден да заплати на
ищеца и разноски в размер от 800 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 111455/17.12.2021 г.
от ответника Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Въззивникът твърди, че е изпълнил задължението си да предложи на С. И. В.
работа в университета, въпреки че длъжността „научен сътрудник I степен“
към Лаборатория по политически мениджмънт – Философски факултет на
СУ, която той е заемал преди уволнението си, вече не съществува. Сочи, че с
решение на Академичния съвет на Софийски университет от 23.06.2004 г.
Лаборатория по политически мениджмънт – Философски факултет на СУ е
закрита, в резултат на което длъжността, на която ищецът е бил възстановен,
1
към момента на влизане в сила на решението вече не съществува, поради
което и с писмо изх. № 94-С-4 от 09.07.2009 г. на ректора на Софийски
университет С. В. е поканена да заеме длъжността „Научен сътрудник I
степен“ във Филиална библиотека на същия факултет. В жалбата се
поддържа, че ответникът изпълнил задължението си, като е предложил на
лицето да заеме длъжност в същия факултет предвид невъзможността да
предложи същата длъжност, заемана от него преди уволнението, въпреки
което ищецът е отказал да заеме предложената му длъжност. Моли се за
отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск.
Въззиваемият С. И. В. е подал отговор на въззивната жалба, в който
твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно и поставено
съобразно обстоятелствата по делото. Сочи, че до 27.12.2004 г. работил по
трудов договор на длъжност „научен сътрудник I степен“ към Лаборатория по
политически мениджмънт – Философски факултет на СУ, като със заповед от
23.12.2004 г. бил уволнен. Поддържа, че заповедта била отменена и с влязло в
сила съдебно решение бил възстановен на заеманата длъжност, но вместо да
бъде възстановен, с нова заповед от 14.02.2006 г. на Ректора на СУ трудовото
му правоотношение отново били прекратено. Сочи, че с решение от
17.08.2006 г. по гр. дело № 5060/2006г. на Софийския районен съд, 63 състав,
потвърдено с решение от 18.07.2008 г. по гр.д. № 395/2008 г. на СГС, влязло в
сила на 30.12.2008 г., заповедта била отменена. Въззивникът твърди, че на
22.01.2009 г. бил уведомен от СРС на основание чл.345,ал.1 КТ за
възстановяването му на работа и на 26.01.2009 г. се явил на работа в
Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и с молба вх. №94-С-
4/26.01.2009 г. поискал да му бъде осигурена възможност да изпълнява
трудовите си задължения на длъжността, на която е възстановен, но
доколкото такава възможност не му била осигурена, подал втора молба вх.
№94-С-4/15.05.2009 г., на което получил в отговор с писмо изх. № 94-С-
$/09.07.2009 г. от ректора на Софийския университет „Свети Климент
Охридски“, в която било посочено, че считано от 13.07.2009 г. може да с яви
на работа на длъжност „научен сътрудник първа степен“ при Философския
факултет на университета. Поддържа, че доколкото това не било изпълнение
на решението на съда за възстановяване на длъжността, с писмо от 15.07.2009
г. отказал предложението, доколкото предложената работа не съответствала
на образователната и научната му квалификация, като и до днес ищецът
2
отказвал да го допусне до работа. Ето защо и счита, че му се дължи
претендираното обезщетение, поради което и моли съдът да потвърди
обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Между страните не се спори, че е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по което ищeцът е изпълнявал при ответника длъжността
„научен сътрудник І степен“ към Лаборатория по политически мениджмънт –
Философски факултет на СУ. Със заповед № РД-22-4159/23.12.2004 г. на
ректора на СУ ищецът е бил уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като
с влязло в сила решение по гр.д. № 1005/2005 г. на СРС, 65 състав,
уволнението било отменено. Със заповед № РД-22-342/14.02.2006 г. на
ректора на СУ, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на
основание чл. 325,ал.1 т. 2 КТ, считано от 15.11.2005 г., но с решение от
17.08.2006 г. по гр. дело № 5060/2006г. на Софийския районен съд, 63 състав,
потвърдено с решение от 18.07.2008 г. по гр.д. № 395/2008 г. на СГС, влязло в
сила на 30.12.2008 г., заповедта била отменена и ищецът бил възстановен на
предишната му работа на длъжността „научен сътрудник І степен“ към
Лаборатория по политически мениджмънт – Философски факултет на
Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
С уведомление по чл. 345 КТ от 19.01.2009 г. ищецът бил уведомен, че
в двуседмичен срок от получаването следва да се яви на работа, за да заеме
3
предишната си длъжност. С молба с вх. № 94-С-4/26.01.2009 г. ищецът
уведомил ответника, че на посочената дата се явява на работа в срока по чл.
345, ал. 1 от КТ и поискал да му бъде осигурена възможност да изпълнява
трудовите си задължения на длъжността, на която е възстановен, като в
случай че не може да се осъществи това веднага, ищецът поискал да бъде
уведомен кога да се яви на работа. Ищецът изпратил до ответника нова молба
с вх. №94-С-4/15.05.2009 г., в която посочил, че до 15.05.2009 г. не му е била
осигурена възможност да изпълнява трудовите си задължения по длъжността,
на която е бил възстановен, и поискал повторно да му бъде осигурена такава
възможност. С писмо изх. № 94-С-4/09.07.2009 г. ответникът уведомил
ищеца, че може да се яви на работа в СУ, считано от 13.07.2009 г. на
длъжността „научен сътрудник І степен“ при Философски факултет
/Филиална библиотека. В отговор, с писмо вх. № 94-С-4/15.07.2009 г. ищецът
заявил, че не приема предложението, тъй като образователната и научната му
квалификация се различава от предложената му работа и отново поискал да
му бъде осигурена възможност да изпълнява трудовите си задължения на
длъжността, на която е възстановен от съда.
Недопускането на работата, за която работникът или служителят е нает,
е форма на пълно неизпълнение на едно от основните задължения на
работодателя да осигури работата, която е определена при възникване на
трудовото правоотношение /чл. 127, ал.1 КТ/. При отмяна на незаконно
уволнение и възстановяване на работника и служителя на предишната работа,
трудовото правоотношение се възстановява в първоначалния му вид - както
би съществувало, ако работникът не беше уволнен (чл. 345, ал. 1, чл. 354, ал.
1, т. 1 КТ). Ето защо е без значение обстоятелството, че структурата към
университета, в която ищецът е работил, е закрита и организационно не
съществува заеманата преди уволнението длъжност – в този случай
работодателят следва да прекрати вече възстановеното със съдебното
решение трудовото правоотношение на това основание. В случая нито се
твърди, нито се доказва, трудовото правоотношение между страните да е било
прекратено отново. За периода на недопускането работодателят дължи
обезщетение, определено на базата на последното месечно брутно трудово
възнаграждение на работника или служителя, получено преди незаконното
уволнение, като същото не може да бъде по- малко от размера на
установената за страната минимална работна заплата за периода на
4
недопускането - така ТР № 2/2013 от 12.12.2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГК на ВКС.
По отношение на заявения във въззивната жалба довод, че
работодателят е изпълнил задължението си и предложил на ищеца длъжност,
която да заеме, съдът намира следното: предложената за заемане от
работодателя на ищеца длъжност „научен сътрудник І степен“ при
Философски факултет /Филиална библиотека, е различна от предишната му
длъжност, от която е бил уволнен и впоследствие възстановен по силата на
решението на съда, което предложение не е прието на основание чл.119 КТ.
Ето защо и работодателят не е изпълнил задължението си да допусне ищеца
да заеме длъжността, на която е възстановен, поради което и за работника
възниква правото на обезщетение по чл.225,ал.3 КТ.
Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 60209 от 04.01.2022 г.
по гр. д. № 319/2021 г., ІІІ ГО, решение № 518 по гр. д. № 374/2009 г. на ІV
ГО, решение № 298 по гр. д. № 3972/2008 г.на І ГО, решение № 245/2010 г. по
гр. д. № 1048/2009 г. на ІІ ГО, решение №145/2011 г. по гр. д. № 1186/2010 г.
на ІІІ ГО и др./ в случаи на вече съдебно ангажирана отговорност на
работодател да обезщети свой работник или служител при недопускане до
работа за предходен период, напълно достатъчно е в срока по чл. 345 КТ
работникът или служителят дори и един единствен път да е посетил
предприятието и да е изявил готовност да престира труд по трудово
правоотношение. Еднократното му явяване е достатъчно, за да се счете, че
той е изпълнил своето задължение и да постави работодателя пред
необходимостта да реши - дали да допусне до работа незаконно уволнения от
него работник или като откаже - да извърши правонарушение, вредите от
което следва да обезщети. От момента на явяването му на работа и
незаконното му недопускане от страна на работодателя, работникът или
служителят има право на съответното обезщетение. Ето защо и с явяването на
работа на 26.01.2009 г. от страна на ищеца, същият е изпълнил своето
задължение по чл.345,ал.1 КТ, като доколкото ответникът не ангажира
доказателства да го е допуснал до работа на заеманата преди уволнението
длъжност, то същият дължи обезщетение по чл.225,ал.3 КТ.
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната
5
с въззивната жалба оплаквания. Следователно решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер от 800 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 18.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 39210/2020 г. на СРС, ГО 144 състав.
ОСЪЖДА СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „С.К.О.“, гр. София, бул.
****, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на С. И. В., ЕГН **********,
разноски в размер от 800 лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6