Р Е Ш Е Н И Е № 38
гр. Шумен, 28.10.2019 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Г. Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 80 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ра- йон Витоша, ул. “Околовръстен път”, № 260, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д.и Д.Б.Ш., чрез пълномощника си Адвокатско дружество „М.Р.”, представлявано от ад. Д.М., със съдебен адрес ***, офис 9 сре- щу М.М.К., ЕГН ********** с адрес: ***. Ищецът твърди, че на 02.10.2008 г. между „Юробанк Бълга- рия” АД (с предишно наименование “Юробанк и еф джи България” АД) от една страна и М.М.К. е сключен договор за кредит за покупка на не- движим имот № HL 43797. По силата на договора, ищецът е предоставил на ответ- ника кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 84 000.00 лв. по курс купува за CHF към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Част от сумата в размер на 48 500.00 лв. е предназна- чена за закупуване на недвижимия имот, описан в кредитния договор, а останалата 35 500.00 лв. за други плащания. Крайният срок за погасяване на кредита е 420 ме- сеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите по договора суми – 09.10.2008 г. Към датата на усвояване курс купува за CHF към лева на банката е 1.2436 лв., като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от ответника кредитен лимит в швейцарски франкове е 67 546.00 CHF С договор за цесия от 14.11.2008 г. сключен между “Юробанк и еф джи България” АД и “Бълге- риън ритейл сървисиз” АД, банката е прехвърлила на търговското дружество всич- ки свои вземания, произтичащи от договора за кредит, ведно с всички обезпечения и принадлежности. С допълнителни споразумения към договора от 30.07.2010 г., 07.03.2011г. и 27.04.2012 г., цесионерът “Бългериън ритейл сървисиз” АД и ответ- ника са предоговорени условията по кредитния договор. С тях се договарят срокове за облекчено погасяване на кредита, като страните се уговарят да преоформят за- дължението, като към редовната главница се натрупват просрочените плащания за лихви, такси и др. С договор за прехвърляне на вземанията по договори за кредит от 25.10.2017 г. “Бългериън ритейл сървисиз” АД е прехвърлило обратно на ищеца всички свои вземания, произтичащи от кредитния договор. За така извършената цесия ответникът е бил уведомен с нотариална покана рег. № ...от 16.03.2018 г. на нотариус А.А., рег. № 019 на НК и район на действие РС - Шумен, връчена при условията на чл.47 от ГПК. С нотариална покана рег. № ...от 16.03.2018 г. на нотариус А.А., връчена при условията на чл.47 от ГПК, ответникът са бил уведомен, че поради непогасяване на формира- ните просрочия и неизпълнение на условията по кредитния договор, банката обявя- ва кредита за предсрочно изискуем. Вследствие преустановяване на плащанията по кредитния договор е останало непогасено изискуемо притезание в полза на ищеца в общ размер на 100 773.12 CHF и 286.80 лв., от които 68 968.43 CHF главница за пе- риода от 10.12.2012 г. до 21.05.2018 г., 28 010.43 CHF договорна възнаградителна лихва за периода от 10.05.2012 г. до 19.04.2018 г., 2 205.56 CHF наказателна лихва за просрочие за периода от 10.01.20 13 г. до 21.05.2018 г., 1 364.74 CHF банкови такси за периода от 10.05.2012 до 21. 05.2018 г., 223.96 CHF застраховки за периода от 10.12.2012 г. до 21.05.2018 г. и 286.80 лв. нотариални такси за периода от 23.04. 2018 г. до 21.05.2018 г.
Ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати част от общо дължимите суми по договор за кредит за покупка на недви- жим имот № HL 43797/02.10.2008 г. в общ размер на 45 651.94 швейцарски франка и 286.80 лв., от които 45 069.14 ш. фр. – част от дължимата главница за периода от 10.06.2013 г. до 21.05.2018 г.; 518.54 ш. фр. – банкови такси за периода от 10.06.20 15 г. до 21.05.2018 г.; 64.26 ш. фр. – застраховки за периода от 19.10.2016 г. до 21. 05.2018 г. и 286.80 лв. – нотариални такси за периода от 23.04.2018 г. до 21.05.2018 г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените разноски по делото.
Ответникът М.М.К., чрез особения си представител ад. Г.Б.., оспорва иска, като го счита за неоснователен и недоказан по размер. Налице са непълноти в съдържанието на кредитния договор. Не е налице погасите- лен план към него, не е посочена датата на падежа на погасителните вноски. С оглед на това не е възникнало валидно задължение каква по размер месечна вноска следва да се плаща и на коя дата е нейния падеж. Няма доказателства, че ответни- кът е уведомен за осъществената на 14.11.2008 г. цесия, поради което счита, че до- пълнителните споразумения не следва да бъдат приемани за неразделна част от кредитния договор. Те не са довели до изменение на отношенията между страните и до възникване на предвидените в тях задължения за страните. Приложената нота- риална покана не доказва, че ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението. Приложеният ред за връчване е съществено опоро- чен. Договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи – чл.3, ал.5, чл.6, ал.2, чл.22 и чл.23 по смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗЗП, вследствие на което те са ни- щожни, като излага подробно аргументи в подкрепа на тезата си.
В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло иско- вата си претенция и оспорва възраженията на ответника.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
При служебно извършена справка в Търговския регистър, предвид чл.23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът установи, че на 11.01.2013 г. е вписана промяна във фирма- та на ищеца, като наименованието на банката се променя от „Юробанк и еф джи България” АД на „Юробанк България” АД.
На 02.10.2008 г. между ищеца от една страна и ответника от друга страна в качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL43797. Въз основа на договора банката е предоставила на от- ветника кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 84 000.00 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита – чл.1, ал.1 от договора. Кредитът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на М.М.К., като усвоеният кредит се превалутира служебно от банката в лева по нейния тър- говски курс „купува” в деня на усвояването, като се привежда в открита в банката сметка на кредитополучателя – чл.2, ал.1 и ал.4 от договора. Дължимата от креди- тополучателите годишна лихва за предоставения кредит е в размер на базовия лих- вен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски фракове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 (един) пункт. В момента на сключване на договора БЛП на банката е 5% - чл.3, ал.1 от договора. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита дължимата лихва се увеличава с наказателна надбавка от 10 пункта – чл.3, ал.3 от договора. Кредитополучателят заплаща на банката еднократно такса за управление в размер на 1.5% върху размера на разре- шения кредит; годишна такса за управление на кредита, платима в началото на вся- ка следваща година, считано от откриване на заемната сметка в размер на 0.03% върху размера на непогасената главница и еднократно дължима при подаване на документите за кредит административна такса в размер на 50.00 лв. – чл.4 от дого- вора. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – чл.5, ал.1 от договора. Кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове – чл.6, ал.1 и ал.2 от договора. Съгласно чл.13, ал.1 от договора, кредитът е обезпечен чрез учредена от кредитополучателя договорна ипотека върху закупения с част от кредита недвижим имот, подробно описан в чл.1, ал.1 от договора.
Съгласно чл.14 от договора, кредитополучателя се задължава да направи застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот. Застраховката следва да бъде прехвърлена в полза на банката и да бъде подновявана от кредитопо- лучателя всяка години. С подписване на договора, кредитополучателят се съглася- ва и упълномощава банката, а тя съответно приема да заплаща от негово име и от негова сметка необходимата премия за сключване на застрахователния договор, както и за ежегодното подновяване на застрахователната полица, като събира слу- жебно от сметките на кредитополучателя необходимите средства. В случаите кога- то кредитополучателят не е осигурил по сметките си необходимите средства по сметките си за заплащане на застрахователната премия, той дава съгласието си и упълномощава банката, да я заплати, като със същата сума се увеличава задълже- нието му към нея.
При непогасяване, на която и да е вноска по кредита, както и при неизпъл- нение от кредитополучателите, на което и да е задължение по кредитния договор, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем – чл. 18, ал.1 от договора. В чл.18, ал.2 от кредитния договор е уговорено, че при неиз- дължаване на три последователни месечни вноски, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем. Страните по кредитния договор се съг- ласяват, че във всеки един момент от действието му, банката има право да прех- върли едностранно вземанията си, произтичащи от договора на дружества и инсти- туции от групата на Eurobank EFG Group, включително на “Бългериън ритейл сър- висиз” АД или на други финансови и нефинансови институции или дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация. Кредитополучателите се съгласяват и задължават в случай на прехвърляне на вземанията по кредитния договор на “Бългериън ритейл сървисиз” АД и при постигане на договореност меж- ду това търговско дружество и банката да продължат да погасяват задълженията си по кредитната сметка в нея, а тя да привежда погасителните вноски по сметка на “Бългериън ритейл сървисиз” АД, като дължимите такси за превода не са за сметка на кредитополучателите – чл.28, ал.1 и ал.2 от договора.
Страните към кредитния договор са подписали и приложение № 1 към него, като съгласно т.1 от приложението датата на усвояване на кредита е 09.10.2008 г. Към тази дата приложимия курс „купува” за швейцарски франк на банката към лева е 1.2436, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от ответника кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 67 546. 00 ш. фр.
На 14.11.2008 г. между ищеца и „Бългериън ритейл сървисиз” АД е сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, с който ищецът е пре- хвърлил на третото лице всички свои вземания по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43797. След сключване на цесията, между третото лице и ответ- ника са сключени три допълнителни споразумения съответно на 30.07.2010 г., на 07.03.2011 г. и на 27.04.2012 г., с които поради временни затруднения се уговаря облекчен ред за погасяване на вземанията на кредитора по кредитния договор. Със споразуменията е уговорено съществуващите и непогасени просрочия да се пре- оформят служебно от банката чрез натрупване към редовната усвоена и непога- сена главница – чл.3 от споразуменията.
По делото няма представени доказателства от които да се установи, че бан- ката в качеството си на цедент е уведомила ответника за сключения на 14.11.2008 г. договор за цесия. Но предвид сключените между третото лице цесионер и ответ- ника споразумения, съдът в настоящия си състав приема, че те са били надлежно уведомени, съгл. чл.99, ал.3 от ЗЗД.
На 25.10.2017 г. е сключен нов договор за цесия между третото лице и ище- ца, въз основа, на който “Бългериън ритейл сървисиз” АД прехвърля обратно на ищеца всички свои вземания по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43797. За този договор М.М.К. бил уведомен с нотариална покана рег. №...от 16.03.2018 г. на нотариус А.А. с рег. № 019 на НК, връчена на 19.04.2018 г. по реда на чл.47 от ГПК. На същата дата на ответника е връчена по реда на чл.47 и нотариална покана рег. № ...от 16.03. 2018 г. на нотариус А.А., с която е уведомен, че поради непога- сяване на формирани просрочия към 06.02.2018 г. в общ размер на 33 598.91 ш. фр. и неизпълнение на условията по кредитния договор, банката обявява същия за изця- ло и предсрочно изискуем. Ответникът е поканен в седмодневен срок от получава- нето й да погаси изцяло задълженията си към банката.
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на ищеца и запис- ванията в тях във връзка с процесния кредит са водени редовно. Усвояването на кредита, предоставен на ответниците по кредитния договор е извършено чрез пре- вод на 67 546 ш. фр. по банковата сметка на М.М.К. в “Юробанк България” АД. При проследяване на вноските вещото лице е констатирало закъс- нения при плащанията, които са посочени в заключението му. Ответникът е преус- тановил плащанията по кредита на 03.04.2012 г., когато е извършено последното плащане за погасяването му в размер на 240.00 ш. фр.
За периода на действие на кредитния договор, БЛП на банката за жилищни кредите в швейцарски франкове до 10.10.2008 г. е в размер на 5%, от 10.10.2008 г. до 10.09.2012 г. е в размер на 7.205 и от 10.09.2012 г. е в размер на 6.95%. Промяната е осъществявана въз основа на приета от банката Методология за опре- деляне на БЛП, публикувана на сайта й през 2010 г. Съгласно методологията, БЛП се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Годиш- ния лихвен процент за възнаградителната лихва по договора е променяна съобразно промяната в БЛП и сключените допълнителни споразумения.
Към датата на подаването на исковата молба – 25.05.2018 г., размерът на за- дължението на ответника е в размер на 100 773.12 ш. фр. и 286.80 лв., от които главница – 68 968.43 ш. фр., лихви – 30 215.99 ш. фр., комисионни и такси – 1 364.74 ш. фр., застраховки – 223.96 ш. фр. и нотариални такси – 286.80 лв.
Към датата на изготвяне на заключението по ССЕ – 16.09.2019 г. ., размерът на задължението на ответника е в размер на 109 777.33 ш. фр. и 286.80 лв., от които главница – 68 968.43 ш. фр., лихви – 30 215.99 ш. фр., комисионни и такси – 1 364.74 ш. фр., застраховки – 223.96 ш. фр., законна лихва – 9 004.12 ш. фр. и нота- риални такси – 286.80 лв.
Размерът на включените капитализирани лихви и такси по силата на подпи- саните между страните допълнителни споразумения към кредитния договор е общо 2 363.40 ш. фр., както следва: капитализирана главница 90.99 ш. фр., комисионни и такси – 44.48 ш. фр.и капитализирана лихва - 2227.93 ш.фр.
Размерът на задължението на ответника към датата на изготвяне на заключе- нието по ССЕ изчислено въз основа на уговорките в първоначалната редакция на договора към датата на подписването му – 02.10.2008 г., при курс на швейцарския франк посочен в приложение № 1 към договора, първоначално уговорения размер на годишната лихва и според първоначално уговорения погасителен план размера на дължимата главница към датата на депозирана на исковата молба е в размер на 66 871.54 ш.фр. от които главница - 65 552.24 ш. фр., лихви – 852.82 ш. фр., коми- сионни и такси – 242.52 ш. фр. застраховки - 223.96 ш фр. и нотариални такси – 286.80 лв.
Вещото лице е направило изчисленията в два варианта, като при втория ва-, риант е съобразил Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК. С оглед на предявените искове, които не включват претенции за възнаградителна лихва, съдът счита, че следва да се вземат предвид само разме- рите на задълженията по първия вариант.
В съдебно заседание в отговор на въпрос, вещото лице посочи, че размера на дължимите суми за застраховки и нотариални такси са определени въз основа на представени от банката справки. Въпреки, че е поискало всички документи, които са свързани с плащането на застрахователните премии и нотариалните такси банка- та не е предоставила и вещото лице не е видяло първични счетоводни документи.
В хода на процеса не са представени доказателства за извършени плащания за погасяване на кредита от датата на подаване на исковата молба до датата на из- готвяне на експертизата.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на парични задължения от страна на М.М.К., в качеството му на кредитополучател по сключен с ищеца дого- вор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 43797 от 02.10.2008 г. да заплати част от дължимите суми по договора, включваща неиздължена част от отпусната- та му от банката парична сума, дължими банкови и нотариални такси, и застрахов- ки. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва върху главницата за периода от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Разгледани по същество исковете са частично основателни, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 02.10.2008 г. между ищеца и ответника, в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдър- жащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да пре- достави на ответника парична сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 84 000.00 лв., а ответникът се е задължил да ползва сумата и да я вър- не съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ.
Ищецът е
изпълнил задължението си по договора за предоставяне на креди- та, като в
момента на усвояването на кредита 09.10.2008 г. равностойността на 84 000.00
лв. е 67 546.00 ш. фр. по курс „купува” за швейцарския франк на банката в деня
на превода. Но ответника не е изпълнил задължението си да върне кредита и
заплаща дължимите такси, разноски, включително застрахователната премия за
ежегодно подновяваната застраховка на предоставения за обезпечаване на кредита
недвижим имот съгласно уговореното с кредитния договор. Последното заплащане за
погасяване на задълженията по кредитния договор е извършено на 03.04.2012 г. С
оглед на това за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем съгл. чл.18 от кредитния договор и той го е упражнил, посредством из- пратената
до ответника нотариална покана. Действително нотариусът не е изпълнил изцяло процедурата по чл.50 от ЗННД вр. с чл.47, ал.1-5
от ГПК, като не е направил служебна справка за местоработата на ответника. Но принципното
раз- решение, залегнало в мотивите на т.18 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, е че предсроч-
ната изискуемост проявява своето действие от момента в който длъжника е полу- чил
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обек- тивните
факти, обуславящи настъпването й. В хипотезата на предявен осъдителен иск с
надлежното връчване на исковата молба и приложените към нея документи,
включваща и горепосочените нотариални покани, на особения представител на от- ветника,
същият е надлежно уведомен да волеизявлението на банката и предсроч- ната
изискуемост е проявила своето действие. С оглед на това възражението на от- ветника,
че не е уведомен за настъпилата предсрочва изискуемост е неоснователно.
Ответникът
счита, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи – чл.3, ал.5, чл.6,
ал.2, чл.22 и чл.23 по смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗЗП.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора не е дейст- вало в рамките на своята професионална и търговска дейност. С оглед на това той е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. В случая не следва да се прилага действалия към момента на сключването на договора за банков кредит Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм. бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Самата сделка по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.4 от ЗПК (отм.). Но предоставения с процесния договор кредит е в размер на 67 546.00 ш. фр., чиято левова равностойност в деня на усвоя- ването е 84 000 лв. и е обезпечен с ипотека. Съгласно чл.3, ал.3, т.5 и ал.5, т.1 от ЗПК (отм.) за договори за кредит на стойност над 40 000.00 лв. и за договори за кредит обезпечени с ипотека разпоредбите на закона не се прилагат. Следователно в конкретния случай в отношенията между страните, породени от сключения между тях на 02.10.2008 г. кредитен договор следва да се приложат разпоредбите на действащия ЗЗП, който е в сила от 10.06.2006 г.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потре- бител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добро- съвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно ус- ловията на договора въз основа на непредвидено в него основание (чл.143, т.10 от ЗЗП) или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (чл.143, т.12 от ЗЗП).
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следо- вателно за да бъде нищожна конкретната клауза е необходимо тя да е неравноправ- на и да не е уговорена индивидуално, т.е. да е изготвена предварително и потреби- телят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Тежестта да дока- же, че определено условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца – чл. 146, ал.4 от ЗЗП. Също така не следва да е налице и някое от изключенията от за- браните по чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП, предвидени в чл.144 от ЗЗП относно достав- ката на финансови услуги, каквато е и тази предоставена с процесния договор, предвид § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
В чл. 3, ал.5 от договора е предвидено, че действащия БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават задъл- жителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяване на вид- но място в банковите салони. Договорените с кредитния договор надбавки не се променят. Договорната клауза урежда изменението на размера на възнаградител- ната лихва, дължима от ответника за предоставения му кредит, уговорена в чл.3, ал. 1 от договора, като в момента на сключването, уговорения между страните БЛП е в размер на 5%.
Възможността банката да уговори промяна на лихвения процент по конкре- тен кредит е предвидена в чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ. Разпоредбата е съобразена с об- стоятелството, че обикновено банковият кредит е с дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите условия, включително и протичащите инфлационни процеси могат в дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение. Целта на разпоредбата е да избегнат на неблагоприят- ните последици при дългосрочното кредитиране. Но същевременно за да се гаран- тира равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл.58, ал.2 от ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне на разходите с дого- вора за кредит. Т. е. те трябва да бъдат посочени в самия текст на договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или общи условия. С про- цесния договор не са уговорени правилата за определяне на съответния БЛП. Дей- ствително банката е приела Методология за определяне на БЛП, публикувана на сайта й през 2010 г. Съгласно действащата методология, БЛП се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на ре- сурса се определя в процентно изражение и представлява цената на ресурса, на която банката оценява, че би могла да привлича ресурс от депозитори и външни финансирания при равни други условия и се влияе от пазарните (бенчмаркови) лих- вени мерители – Софибор, Юрибор, Либор и от рискова премия приложима за бан- ката при привличане на финансов ресурс. Факторите които влияят върху рисковата премия са оценката за кредитоспособността на финансовата система, ликвидността и достъпът до финансиране, като цяло на финансовите пазари. Следователно банка- та определя изменението в БЛП въз основа на обективно съществуващи специфич- ни икономически критерии и обективно отразява промените свързани с пазарните условия относими към кредитната й дейност. Но банката е тази която, чрез своя орган – Комитетът за управление на активите и пасивите, съобразно интереса си из бира критериите и показателите, по които ще направи промяната в БЛП. За потре- бителя, неразполагащ със специални знания те са неясни и немогат да му помогнат да формира представа как ще рефлетират върху паричните му задължения, произ- тичащи от кредитния договор. С оглед на това клаузата е неравноправна съгл. чл. 143, т.10 от ЗЗП. Тя е във вреда на потребителя, тъй като дава възможност за едно- странно изменение на договора от страна на банката, въз основа на икономически критерии и предпоставки, които са неясни за кредитополучателя и води до неравно весие в негов ущърб, тъй като престациите на страните са в зависимост от измене- ние в договора, направено само от едната страна.
В хода на процеса не са събрани доказателства клаузата да е уговорена ин- дивидуално. Представените с допълнителната искова молба документи – искания за усвояване на суми по кредит, искане за определяне на кредитни лимити и искане за превалутиране на сума във връзка с кредита (л.119-л.121), не дават основание да се приеме, че е налице индивидуално договаряне по отношение на чл.3, ал.5 от до- говора.
В случая не е налице и соченото от ищеца изключение предвидено в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Съгласно този текст разпоредбите на чл.143, т.7, 10 и 12 от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на бор- совия курс или индекс, или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Финан- совите инструменти по смисъла на чл.4 от Закона за пазарите на финансови инстру- менти са сделки свързани с прехвърлими ценни книжа, инструменти на паричния пазар, дялове на предприятия за колективно инвестиране, опции, фючърси, суапи, форуърдни лихвени споразумения и всякакви други деривативни договори свърза- ни с ценни книжа, с валути с лихвени проценти или с доходност, с квоти за емисии или с други деривативни инструменти, финансови индекси или финансови показа- тели, за които може да бъде извършен сетълмент с физическа доставка или паричен сетълмент. Към чл.4 от ЗПФИ, препраща и разпоредбата на § 1, т.2 от ДР от Закона за публично предлагане на ценни книжа. Предметът на кредитния договор е преда- ване на определена парична сума с ясно определена в договора цел, като неговата цена е уговорената между страните възнаградителна лихва – чл.430, ал.1 от ТЗ. При съпоставката на договора за кредит, в качеството му на основен вид банкова сдел- ка, с изброените в чл.4 от ЗПФИ, сделки показва, че той не е сделка с финансови инструменти. В този смисъл Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, I т. о.
Предвид гореизложеното клаузата на чл.3, ал.5 от договора е нищожна, не поражда действие и необвързва ответника.
Клаузите на чл.6, ал.2, чл.22 и чл.23 от кредитния договор се отнасят до превалутирането на предоставения кредит. С чл.23, ал.1 от договора ответникът се съгласява с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/ или продава на швейцарския франк към български лев или евро, както и превалути- рането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2 повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита изра- зени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива про- мени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, преложими по превалутирания кредит. В ал.2 от клаузата ответникът декла- рира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от този договор, както и че е съгласен с на- стъпването им.
С кредитния договор е предоставен кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 84 000 лв. – чл.1, ал.1 от договора. Независимо, че кредита се усвоява в швейцарски франкове, банковата сметка е бло- кирана и ответникът реално няма достъп до нея – чл.2, ал.1 от договора. Швейцар- ските франкове по блокираната сметка служебно се превалутират от банката по търговския й курс „купува“ в лева преди усвояването им – чл.2, ал.4 от договора. Т. е. действителното усвояване на кредита е в лева. Кредитът е дългосрочен, като сро- кът за погасяването му е 35 години – чл.5, ал.1 от договора. Следва да се съобрази и обстоятелството, че левът няма фиксиран курс спрямо швейцарския франк Преце- нена във връзка посочените текстове от клаузата на чл.23, ал.1 не е ясна и разбирае- ма за ответника. Лаконичният текст за евентуално повишаване размера на погаси- телната вноска, вследствие промяна на обявения от банката курс купува/продава на швейцарския франк не може да се приеме за пълно и достатъчно информиране на потребителя, неразполагащ със специални знания и опит, за да може да прецени реално ползите и рисковете от промените във валутния курс, рефлектиращи върху паричните му задължения по кредитния договор. От друга страна банката, с оглед спецификата на извършваната от нея търговска дейност, има професионалния ре- сурс и информацията, даващи й възможност да прогнозира промените на валутния курс в дългосрочна перспектива. Независимо от това на кредитополучателя, който е по-слабата страна в правоотношението не е предоставена информация при сключ- ването на договора относно промените във валутния курс на швейцарския франк спрямо лева в срока на погасяване на кредита, като и с какви действия да ограничи валутния риск. Вярно е че с чл.21, ал.1 от договора на кредитополучателят е предо- ставено правото да поиска от банката превалутиране на предоставения му кредит в швейцарски франкове в български лева или евро. Но реализирането на това право е предпоставено от съгласието на банката и заплащане на комисионна, като превалу- тирането се осъществява по обявения курс „купува“ на банката. С оглед на това съ- дът, счита, че тази клауза не дава реална защита на кредитополучателя от валутния риск. Банката е нарушила принципа на добросъвестността, като вследствие прило- жението на клаузата по време на изпълнението на договора е довела до значителна неравнопоставеност между страните във вреда на потребителя.
Въз основа на гореизложените съображения, следва да се приеме за неравно- правна и клаузата на чл.6, ал.2 от договора, която дава право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски франкове по сметката, посочена в чл.2, ал.1 на падежа на съответната погасителна вноска и наличие на средства на кредитополу- чателя в лева или евро по сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши от тези средства след служебно превалутиране на тези средства в швей- царски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро. Тази клауза е неразривно свързана с чл.23, ал.1 от договора и поетия с него валутен риск и всички вреди произтичащи от промяната на курс „продава“ на банката на швейцарския франк към българския лев и евро, като последицата от това е повиша- ването на дължимите погасителни вноски.
В хода на процеса не бяха представени доказателства, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от договора са индивидуално уговорени, поради което съдът приема, че те са неиндивидуално уговорени.
Предвид неравноправния характер на посочените клаузи на чл.6, ал.2 и чл. 23 от договора за кредит, същите са нищожни на основание чл.143, т.19 във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, не пораждат действие и необвързват ответника.
Клаузата на чл.22 от договора дефинира какво по смисъла на договора се разбира под понятието „превалутиране“. Съдът в настоящия си състав счита, че клаузата на чл.22 от договора е изразена по ясен и разбираем начин по смисъла на чл.145, ал.2 от ЗЗП, поради което не следва да се преценява като неравноправна.
Ответникът счита, че допълнителните споразумения не са проявили своето действие (т.е., че са нищожни) и не са довели до изменение на отношенията между страните, тъй като последните не са надлежно уведомени за извършените цесии по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Твърдението на ответника предвид действащата законо- ва регламентация на договора за цесия и събраните в хода на процеса доказателства е неоснователно. С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице – цесионер е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора - цедент. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на дого- вора не е необходимо и не е елемент от фактическия състав на сделката, поражда- ща действие между страните по нея, а именно цедента и цесионера. Но за да поро- ди действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съ- общен от предишния кредитор – чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съобщението не е еле- мент от фактическия състав необходим за наличие на валидно сключен договор за цесия. Установеното в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпъл- нение на неговото задължение. Уведомяването ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор и гарантира точно изпъл- нение на задължението му, спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Именно с оглед целта, която следва да се постигне с разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е било необходимо и законодателят не е установил с тях срок, в който цедента да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника. Уве- домяването на длъжника може да бъде извършено във всеки един момент след сключването на договора за цесия, включително и в хода на съдебното производст- во, доколкото в разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не са предвидили спе- циални условия за начина и срока, в който следва да бъде осъществено. В този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. №12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В случая към исковата молба е приложена нотариалната покана с която ответника е уведомен за извършените с договора от 25.10.2017 г. прехвърляния на вземанията към него, произтичащи от кредитния договор. Следователно договорът за цесия от 25.10.2017 г. има действие по отношение на ответника и ищецът се явява носител на вземанията по процесния договор за кредит. Що се касае до сключения на 14.11. 2008 г. договор за цесия, предвид подписаните допълнителни споразумения между “Бългериън ритейл сървисиз” АД и ответника, той очевидно е бил уведомен не по-късно от датата, на която е подписано първото от тях.
Но в конкретния случай е налице противоречие със закона по отношение на съдържащите се в трите допълнителни споразумения клаузи, с които към главни- цата са прибавени просрочени плащания. Целта на споразуменията е била да се улеснят ответниците, поради затруднения с обслужването на кредита, като се въве- де облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на ищеца по договора. Възможността за сключването на подобни споразумения е била предвидена в чл.13 от Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн., ДВ бр.38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г., отм. бр.40 от 13.05.20 14 г.), действала към момента на сключване на споразуменията. Но нито в тази ни- то в друга някоя от разпоредбите на наредбата е предвидена възможността, при преструктуриране на експозицията на банката да се прибавят просрочени плаща- ния към главницата на дълга.
За пълнота следва да се посочи, че в предходни наредби издадени от БНБ – Наредба № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби (отм. ДВ бр.2 от 07.01.20 03 г., в сила от 01.01.2003 г.) и в Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класифи- кация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (отм., бр. 38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) изрично е забра- нено начисляването на лихва върху лихва, но е предвидена възможността да се из- вършва капитализиране представляващо увеличаване на главницата чрез прибавя- не към нея на дължими но непросрочени лихви, което следва да е било предвидено в първоначалния договор.
С подписаните допълнителни споразумения е извършено увеличаване раз- мера на главницата с просрочени плащания, включително и за лихви и така получе- ния размер на главницата се олихвява. Олихвяването на изтекли лихви (анатоци- зъм) е подчинено на специален правен режим, като съгл. чл.10, ал.3 от ЗЗД, същото става съобразно наредбите на БНБ, т.е. допустимо е само доколкото законът изрич- но го допуска и по ред и условия определени в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци – чл.294, ал.2 от ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо съгласно действащото, както към момента на сключването на договора за кредит така и към този момент законо- дателство. Следователно уговорките, въз основа на които е осъществено олихвява- нето на изтекли лихви са нищожни поради противоречие със закона – чл.10, ал.3 от ЗЗД и не пораждат действие, предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД. Нищож- ни, поради противоречие със закона - чл.13, ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г. (отм.) са и уговорките, с които размера на неиздължената главица се увеличава не само с просрочените лихви, но и с други просрочени плащания. В чл.13, ал.1 от Наредбата е предвидено първоначалните условия на споразумението да се изменят, чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, при влошаване финансовото състояние на последния, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълния размер на дълга. Видно от ал.2 за да е налице преструктуриране на дълга, водещо до облекчаване положението на длъжника, банката следва да напра- ви отстъпки, които реално да водят до намаляването му. В конкретния случай, неза висимо от намалената лихва за определен период, посредством увеличаването на главницата с просрочени плащания за лихви и такси по същество длъжника е поставен в по-тежки условия, което е в противоречие както с горепосочените раз- поредби на Наредбата на БНБ, така и с целта посочена в допълнителните спора- зумения.
Допълнителните споразумения са имали за цел да избегнат един бъдещ спор по изпълнението на процесния кредитен договор, чрез направени от страните вза- имни отстъпки. С оглед на това по своята същност подписаните между страните по съществуващото облигационно отношение, допълнителни споразумения предста- вляват спогодба по чл.365 от ЗЗД. До подписването на споразуменията се е стиг- нало поради невъзможността на кредитополучателя да погасява задължението си, поради изменения размер на погасителните вноски, вследствие едностранното по- вишаване от банката на лихвения процент и повишаване на курса на швейцарския франк спрямо лева. Т.е затрудненията, породили необходимостта от подписването на допълнителните споразумения се дължи на прилагането на залегналите в дого- вора неравноправни клаузи, даващи възможност банката едностранно да променя БЛП и прехвърлящи изцяло валутния риск върху кредитополучателя. С подписва нето на допълнителните споразумения се цели задължението формирано въз основа на нераноправните клаузи по първоначалния договор да се приеме от кредитополу- чателя и то да се счита за индивидуално уговорено. След като размерът на задълже- нието е определен въз основа на нищожни договорни клаузи, независимо от прие- мането им от кредитополучателя, то допълнителните споразуменията представля- ват спогодби по непозволен договор, които са нищожни съгласно чл.366 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 146 от 01.11.2017 г. по т.д . № 2615/2016 г. на ВКС, І т.о.
Поради нищожността на допълнителните споразумения в отношенията меж- ду страните следва да се прилага първоначалния договор. Съгласно чл.146, ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Ни- щожността на чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и чл.23 от договора не засягат основния предмет на договора и същият може да се приложи и без тях. Налице е конкретно договорен размер на кредита, дължимата възнаградителна лихва и курс „купува“ на швейцар- ския франк към лева в първоначалната редакция на договора и приложение № 1 към него за които страните изрично са се съгласили при подписване на договора. Останалите клаузи по кредитния договор също не възпрепятстват неговото дейст- вие.
Извършената съдебно-счетоводна експертиза безспорно установи, че въз ос- нова на уговорките в първоначалната редакция на договора към датата на подпис- ването му – 02.10.2008 г., при курс на швейцарския франк посочен в приложение № 1 към договора, първоначално уговорения размер на годишната лихва и според първоначално уговорения погасителен план размера на дължимата главница към датата на депозирана на исковата молба е 65 552.24 ш. фр. Размерът на дължимите такси и комисионни е 242.52 ш. фр. Задължението произтича пряко от чл.4, т.2 от договора,където е предвидено ежемесечно заплащане на комисионна за управление на кредита. Не са представени доказателства от ответника, че е погасил задълже- нията си чрез заплащане на дължимите суми. Следователно претенцията на ищеца за неиздължена главница за периода от 10.06.2013 г. до 21.05.2018 г. в размер на 45 069.14 ш. фр. е основателна и доказана и следва да бъде уважена в претендира- ния размер.
Исковата претенция по отношение на непогасените такси за периода от 10. 06.2013 г. до 21.05.2018 г. е основателна и доказана и следва да бъде уважена в раз- мер на 242.52 ш. фр. а за разликата до претендирания размер от 518.54 ш. фр. след- ва да бъде отхвърлена.
Предвид
основателността на претенциите за сумите от 45 069.14 ш. фр. и 242.52 ш.
фр., основателни са и предявените акцесорни такива за заплащане на за- конната
лихва върху тях от датата на завеждане на иска до окончателното
им запла- щане, поради наличие на виновно неизпълнение на парични задължения от ответника по
кредитния договор.
С исковата молба са предявени и претенции ответникът да заплати на ищеца застраховки за периода от 19.10.2016 г. до 21.05.2018 г. и нотариални такси за перио- да от 23.04.2018 г. до 21.05.2018 г. В приложеното извлечение от счетоводните книги за непогасените по кредитния договор суми, са посочени дължими застраховки за периода от 10.12.2012 г. до 21.05.2018 г. в общ размер на 223.96 ш. фр. и нотариални такси в размер на 286.80 лв. за посочения по-горе период. Извлечението е вторичен документ по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗСч и е носител на преобразувана информация, получена от първичните счетоводни документи. С оглед редовността на воденото счетоводство, извлечението може да служи като доказателство в полза на ищеца. Но редовно водените счетоводни книги не притежават доказателствена сила, равноз- начна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ доку- мент, тъй като са производни, т.е. изготвят се на базата на първични счетоводни до- кументи. В този смисъл е чл. 182 от ГПК, съгласно който те следва да се преценят с оглед останалите доказателства по делото. Вещото лице изрично заяви, че при из- вършване на експертизата не са му представени и не е видяло първичните счето- водни документи въз основа на които е съставено извлечението. В хода на процеса не са представени други доказателства, доказващи основателността на претенции- те, с оглед на това те са недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства за направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от пре- тенциите му в размер на 9 724.57 лв. По отношение на направеното от ответника на основание чл.78, ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен на ищеца, съдът счита, че не е налице драстично завишаване, с оглед предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер на съответното адвокатско възнаграждение, поради което не са налице основания за неговото намаляване.
Независимо от изхода на делото на ответника не следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите, предвид обстоятелство- то, че те не са представили доказателства за извършени от тях разноски по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда М.М.К., ЕГН ********** с
адрес: *** да заплати “Юробанк България” АД, ЕИК 000 694749, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. “Около- връстен път”, № 260,
представлявано от изпълнителните ди- ректори П.Н.Д.и Д.Б.Ш. сумата от
45 311.66 (четиридесет и пет хиляди триста и единадесет швейцарски франка и шестдесет и шест сантима) швейцарски
франка, от които 45 069.14 ш. фр. – част от неплатена главница за пе- риода от
10.06.2013 г. до 21.05.2018 г. и 242.52 ш. фр. - неплатени банкови такси по
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43797 от 02.10.2008 г. за пе- риода от
10.06.2015 г. до 21.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на завеждане на иска – 25.05.2018 г. до окончателното й заплащане, както
и сумата от 9 724.57 (девет хиляди седемстотин двадесет и четири лева и
петдесет и седем стотинки) лв., представляваща направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, а в останалата част над уважения
размер от 45 311.66 швейцарски франка до претендирания размер от 45 651.94
швейцарски франка и нотариални такси в размер на 286.80 лв. отхвърля
претенциите на “Юробанк България” АД, като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: