Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 27.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на тринадесети май, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 6922 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 228014/28.09.2019г. по
гр.д. № 72645 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 46-ти състав е отхвърлен предявения с искова молба
вх. № 8026181/12.12.2016г. главен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК на С.П.П., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адвокат П.Х.,*** срещу Т.С.”ЕАД
ЕИК********с адрес: *** за признаване за
установено, че С.П.П., ЕГН **********
не дължи на Т.С.”ЕАД ЕИК********поради
липса на облигационна връзка заплащане на сумата от 3072,98лв., включваща цена на доставена топлинна енергия в размер
на 2643,09лв. за периода от януари 2013г. до октомври 2016г. в апартамент № 4, гр. София, ж.к. „********ул.
„********, абонатен № 330436 и мораторна лихва в размер на 429,89лв. начислена
върху главницата за същия период, като е
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявен евентуален
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК на С.П.П.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: адвокат П.Х.,*** срещу Т.С.”ЕАД ЕИК********с адрес: ***
че С.П.П., ЕГН ********** не дължи на Т.С.”ЕАД ЕИК********поради погасяване по давност заплащане на сумата
от 536,74лв., включваща цена на доставена
топлинна енергия в размер на 412,89лв. за периода от януари 2013г. до март 2013г. в апартамент № 4, гр. София, ж.к. „********ул. „********, абонатен №
330436 и мораторна лихва в размер на 123,85лв. начислена върху главницата за
същия период, като С.П.П., ЕГН **********
е
осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД ЕИК********съдебни
разноски от 69,98лв. по компенсация(169,19лв. - 99,21лв. ).
С Определение № 23568/25.01.2020г. по гр.д. № 72645 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 46-ти
състав е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК на С.П.П., ЕГН ********** за изменение на решението в частта за
разноските, като при определяне на същите да се съобрази възнаграждение за
юрисконсулт на ответника от 100лв., а не приетия от СРС 200лв.
Срещу така постановено Решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5168248/16.10.2019г. по регистъра на СРС от ищеца С.П.П., ЕГН ********** в частта, в
която е отхвърлен иска й недължимост на
суми поради липса на облигационно правоотношение между страните. Изложила
е съображения, че решението в тази част е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочила е, че предявените искове били два отделни съединени
при условията на евентуалност, защото сочела две различни основания за
недължимост на сумите. Не били ангажирани доказателства по делото, установяващи
облигационна връзка между страните. С исковата молба била посочила че оспорва
такова правоотношение да е съществувало между ответника и наследодателя на
ищеца до смъртта му, вписването му като титуляр на партидата за имота не
установявало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна
енергия. Формулярите за отчет на уредите в имота не сочели името на ищеца, дори
да се приемело, че този от 09.04.2014г. носел неин подпис, това не установявало
че тя е собственик на имота. Полагането
на подпис в този формуляр доказвало верността на показанията на уредите, но не
и валидно съществуващо облигационно правоотношение. Само върху един от формулярите за процесния
период било посочено името на ищеца. Обстоятелството, че постоянния адрес на
ищеца съвпада с този на процесния имот не доказвал валидно облигационно
правоотношение. Заявяването на този адрес можело да се дължи на различни обстоятелства,
включително облигационно правоотношение със собственика на имота с предмет
ползването му. Неправилно районният съд
приел, че непосочването от ищеца на собственика на имота обосновавало извод, че
тя е собственикът му. Не било в доказателствена тежест на ищеца да докаже облигационното
правоотношение между страните, същото следвало да се направи от ответника по
исковете. Нямало пречка ответникът да се снабди с доказателства за собственост
на имота без за същото да му съдейства ищец и за снабдяване с такива
доказателства районният съд бил издал съдебно удостоверение на ответника, но
доказателства за твърденията си ответникът не ангажирал по делото. Претендирало
е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете - Т.С.”ЕАД, ЕИК********в срока за отговор не
е изразил становище. С молба от 12.05.2021г. е оспорил жалбата. Претендирало е разноски. Оспорило
е поради прекомерност претенцията за възнаграждение за адвокат на
жалбоподателя.
Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх. № 5017535/03.02.2020г.
от ищеца С.П.П., ЕГН **********.
Навела е твърдения, че така постановеното определение е неправилно. Посочила е,
че определеното от СРС възнаграждение за юрисконсулт на ответника от 200лв. не
съответствало на правната и фактическа сложност на делото, същото следвало да
бъде редуцирано на 100лв. По делото били
събрани само писмени доказателства, които не били многобройни, процесът бил без
усложнения. Процесуалните представители на ответника извършвали действия
всекидневно по еднотипни дела като процесното дело, единственото процесуално
действие на представител на ответника било да подаде бланков отговор на
исковата молба. Цената на исковете не оправдавало определяне на възнаграждение
в двоен размер на минималното такова по Наредбата за плащане на правната помощ.
Не било проведено недобросъвестно поведение от ищеца, предполагащо допълнителна
защита на ответника, както неправилно бил прил СРС. Предявяването на исковете
не било недобросъвестно поведение. Претендирала е разноски.
Ответникът по частната жалба - Т.С.”ЕАД,
ЕИК********в не
е изразил становище.
Третото лице – помагач на възиваемия- ищец - Б.”ООД, ЕИК ********не е изразило
становище.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 8026181/12.12.2016г. на С.П.П., ЕГН ********** с адрес: *** и със съдебен адрес: адвокат П.Х.,***
срещу Т.С.”ЕАД ЕИК********с адрес: *** с която е поискала от съда да признае за
установено, че С.П.П., ЕГН **********
не дължи на Т.С.”ЕАД ЕИК********заплащане на сумата от 3072,98лв., включваща цена на доставена топлинна енергия в размер
на 2643,09лв. за периода от януари 2013г. до октомври 2016г. в апартамент № 4, гр. София, ж.к. „********ул.
„********, абонатен № 330436 и мораторна лихва в размер на 429,89лв. начислена върху главницата за същия период поради липса
на облигационно правоотношение между страните, евентуално поради погасяване по
давност на сумата от общо 536,74лв., включваща цена на доставена
топлинна енергия в размер на 412,89лв.
за периода от януари 2013г. до март
2013г. и мораторна лихва в размер на 123,85лв.
начислена върху главницата за същия период. Навела е твърдения, че е наследник
по закон на П.С.П., починал на
26.04.2012г. , през ноември 2016г. получила съобщение и фактура от
ответника, сочеща задължения към
ответника за процесните суми с указание, че предстои съдебно производство за
събирането им. Посочила е, че не дължи
сумите, защото няма облигационна връзка между страните през процесния период за
доставка на топлинна енергия, евентуално не дължи поради изтекла погасителната
давност за сумите за периода до 31.03.2013г. Възникването на задължението било
обвързано от публикуване на фактурите на интернет-страница на ответника. В о.с.з.
от 28.05.2019г. пред СРС е посочила, че не оспорва количество на доставена
топлинна енергия в имота, но възразява да се обяви за безспорно „е е била
собственик на имота през периода. Претендирала е разноски.
Ответникът по исковете - Т.С.”ЕАД, ЕИК********е оспорило иска.
Навело е твърдения, че ищецът като наследник на П.П., е собственик на процесния
имот и е потребител на топлинна енергия в имота. Доставило енергия в количества и на стойност,
за която са предявени исковете, страните били обвързани от договор при Общи
условия., ищцата изпаднала в забава на плащането на сумите. Разпределението на
енергията било направено от Бруната България”ООД на база реален отчет на
уредите, издадени били изравнителни сметки, съгласно ОУ със суми за връщане по
тях се приспадат просрочени задължения. Посочило е, че действително
задължението за периода от 01.01.2013г. до 31.03.2013г. било погасено по
давност. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за
възнаграждение за адвокат на
Третото лице – помагач на ищеца - Б.”ООД, ЕИК ********не е изразило становище.
По делото е прието неоспорено от
страните удостоверение за наследници № 2088/07.06.2016г. , издадено от СО,
район Лозенец, съгласно което П.С.П.е починал на 26.04.2012г. и е оставил за
наследник по закон дъщеря си С.П.П., с адрес: ***.
Приети са неоспорени от страните
съобщение към фактура от 31.10.2016г., извлечение от интернет-сайт на
ответника, съгласно които имот в гр. София, ул. ********е с абонатен номер по
записвания на ответника 330436 и партида за него е открита на името на П.С.П.,
към 14.11.2016г. начислени за плащане са суми от 2780,80лв. за доставена топлинна енрегия в имота , обезщетение
за забава на плащането й в размер на 491,78лв., за периода от 01.01.2013г. до 30.10.2016г. главница е
2643,09лв., лихва е 429,89лв.; за периода от 01.01.2013г. до 31.03.2013г главница е 412,89лв. , лихва е
123,85лв.
С определение от 28.05.2019г. СРС
е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
начислените от ответника суми съответстват на стойността на доставената топлинна
енергия в имота за процесния период.
Приети са ОУ одобрени от ДКЕВР на
03.02.2014г., съгласно чл. 32 вр. с чл. 33 от които в забава на плащанията на
задълженията се изпада след публикуване на интернет-страницата на ответника на
изравнителните сметки.
Приети са неоспорени от страните
протоколи за отчет на уредите, изравнителни сметки, съгласно които титуляр на
партида за имота при ответника и при ТЛП се води П.С.П., уредите са отчетени
реално за което е положен подпис за потребителя.
С определението по насрочване на
делото СРС е указал на ищеца да посочи кой е бил собственик на имота, като е
издал на ответника съдебно удостоверение, което да му послужи пред Агенция по Вписвания
за да се снабди с документ за
собственост на процесния имот.
Прието е писмо от 12.06.2019г. на
Агенция по Вписвания, с което е посочено, че вписванията се извършват по
персонални партиди на лицата, а не по партида на имота и за исканата справка
следва да се посочат данните за лицето, собственик на имота.
С разпореждане от 14.06.2019г.,
съобщено на ответника на 20.06.2019гг., СРС му е указал да предприеме
необходими действия с оглед писмото на Агенция по Вписвания.
Прието е писмо от ответника до Агенция
Вписвания, с което е уточнил че исканата справка е за П.С.П., ЕГН ********** починал и наследен от С.П.П..
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по
въведените от ищеца възражения срещу задължението и наведените от ответника
факти, като е съобразил търсената защита. С главния иск се отрича съществуването през процесния
период на облигационно правоотношение между страните, а с евентуалния иск се отрича правото на ответника на
принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност, двата се различават
по период и по цена, формулиран е изричен петитум за двата иска. Въведените от
ищеца основания за недължимост на сумите са две различни, като в случая те
обосновават извод, че предявените искове са два отделни. Това е така, защото
едното основание е правоизключващо, а второто основание е правопогасително и то
за погасителна давност, тоест твърди се погасяване на право на принудително
изпълнение. Не е без значение за страните при така въведените от ищеца
основания за недължимост на сумите причината, поради която ще се приеме, че не
се дължи сумата. Това е така, защото дори да се приеме, че задължението е
погасено по давност, то на ответника ще се отрече правото да събере същото
принудително, но плащането на сумата от ищеца няма да бъде плащане на недължима
сума. Друго обаче ще бъде разрешението, ако се приеме, че вземането на
ответникът към ищеца изобщо не е възникнало.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. От ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – отрицателен установителен иск за недължимост
на суми, представляващи стойност на доставена топлинна енергия за имот за битови нужди и за забава на плащането на сумите.
При така предявения иск в тежест на ответника е да
докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ответникът се е задължил да доставя на ищеца
топлинна енергия срещу задължение на ищеца да заплаща стойността й, както и че
ответникът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ, Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.), поради което и за ищеца да е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, изпаднал е
в забава за изпълнението му. Действащата към периода на облигационните
отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за
енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ответникът
е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът
приема, че по делото не е установено ищецът да е бил потребител /клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153 от ЗЕ в имота през процесния период. Това обстотялество е
било оспорено от ищеца и в тежест на ответника при условията на пълно и главно доказване е
било да установи същото. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения
с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по договора
за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Ако в общите условия към договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди със собственика или носителя на ограниченото вещно право на ползване не
е предвидена възможност за сключване на такъв договор с трето ползващо
топлоснабдения имот лице, това не е
пречка за валидното сключване на
последния договор, който
е независим от първоначалния договор за
продажба на топлинна енергия и обвързва сключилите го страни. Възможно е в
първоначалния договор със субектите по чл. 153, ал.1 ЗЕ да не е уредено какво
се случва с него при сключване на последващ договор с
ползвател – трето лице, при която хипотеза ще следва да се преценява във
всеки конкретен случай, като се изхожда и от договорното правоотношение
между собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване и третото ползващо топлоснабдения имот лице, дали волята на
страните е старият длъжник да бъде освободен от отговорностили да отговаря при
условията на солидарна отговорност с новия длъжник. Договорът между
това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая по делото е установено, че ищецът
е наследник по закон на П.С.П., но нито
за ищеца, нито за наследодателя й –П., е установено, че да са били потребители
на топлинна енергия в имота през процесния период на основанието посочено от
ответника – собственост на имота. В
тежест на ответника е било по несъмнен начин да установи твърденията си, че П.П.
е бил собственик на имота и така след откриване на наследството му такъв е
станала ищцата. За установяване на същото на ответника е било издадено съдебно удостоверение от СРС, но доказателства
за тези обстоятелства не са представени по делото. Това процесуално бездействие
на ответника при съобразяване на останалите събрани по делото доказателства
съдът приема, че не може да обоснове извод за установено по делото валидно
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия през
процесния период. Записването от ответника на П.П. като потребител на топлинна
енергия в имота и откриване на партида на негово име за имота не може да
обоснове такъв извод. Това е така, защото това действие на ответника не се
установи да е основано на принадлежащо на П. право на собственост върху имота. Действително,
приети са по делото протоколи за отчет на уреди в имота, носещи подпис за
потребител, посочен като П.П.. Тези протоколи за отчет на уреди в имота обаче
са с дати в периода от 2013г. до 2017г., когато по делото е установено, че П.П.
вече е бил починал. При така установено съдът приема, че подписа за потребител
в протоколите за отчет не е положен за П.П.
и не може да се приеме, че с тези протоколи за отчет П.П. е признал съществуването
на облигационна правоотношение с ищеца, а още по-малко че това правоотношение е възникнало на соченото от ответника
основание – право на собственост върху имота. Не се твърди и не се установява
подпис в тези протоколи за отчет да е положен
от ищеца, което не позволява извод и за направено признание от ищеца, че
такова правоотношение е съществувало между ищеца и ответника за процесния
период, съответно че основанието за същото е правото на ищеца на собственост
върху имота. Обстоятелството, че районният съд е указал на ищеца да посочи кой
е собственик на имота, че ищецът в о.с.з. е заявил, че не признава да е собственик на имота, не може да обоснове
извод, че ищецът е препятствал изясняване на фактическа обстановка по делото и
събиране на доказателства. В доказателствена тежест на ответника е било да
установи по делото твърденията си, че ищецът е бил собственик , не е установено
неангажирането на такива доказателства да е поради създаването на пречки от
ищеца. При така възприето съдът приема, че не може да се приеме за установено
по делото, че ищецът е бил собственик на имота през процесния период. Заявяването
на процесния имот като постоянен адрес на ищеца не доказва по несъмнен начин, че ищецът е бил собственик
на имота през процесния период. Основанията за заявяването на този адрес могат
да са различни, като принадлежността на собственост върху имота е само едно от
тях. Ответникът не е доказал, че останалите
основания за записване на процесния имот като постоянен адрес на ищеца не са
били осъществени поради което и извод, че собствеността върху имота е била
такова основание не може да се обоснове. При така предявения иск от ищеца и
изрично оспорване на обстоятелството, че е била собственик на имота, ответникът
е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи същото, а това
не е направено по делото.
С оглед гореизложеното неправилно районният
съд е приел, че е установено валидно възникнало задължение на ищеца към
ответника за плащане на процесните суми, поради което решението по този иск
следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което иск следва да се уважи.
Решението на СРС, в
частта, с която е уважен евентуалния иск
по арг. от чл. 271, ал. 2 ГПК не е влязло в сила , по евентуалния иск съдът дължи произнасяне само при
осъществяване на вътрешно-процесуално условие, - отхвърляне
на главния иск, което в случая не е налице, поради което решението на СРС в тази част следва да бъде обезсилено.
По частната жалба:
С оглед изхода на делото решението на СРС в
частта, с която в тежест на ищеца са поставени разноски по делото следва да се
отмени и така частната жалба остава без правен интерес и предмет, поради което и
същата следва да бъде оставена без разглеждане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че тежестта за разноски по делото следва да се постави в тежест на
въззиваемия и той следва да бъде осъден да заплати на въззивника разноски за
СГС в размер на 61,46лв. за държавна такса и 5лв. за банкова такса за превода
й, както и разноски за възнаграждение за
адвокат в размер на минималния по Наредба № 1/2004г. в размер на 445,11лв.
Възражението за прекомерност на претнедираното възнаграждение за адвокат е
основателно, защото сложността на делото нее висока и не предпоставя поставяне
в тежест на въззиваемия разноски на въззивника за адвокат над минималните
размери по наредбата.
Решението на СРС в частта, с
която в тежест на ищеца са поставени разноски следва да се отмени.
За производството пред СРС в
полза на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски от общо 573,03лв. от които 122,92лв. разноски
за държавна такса и 5лв. такса за банков превод на държавната такса; 445,11лв.
възнаграждение за адвокат - възражението за прекомерност на претендираното е
основателно по изложените по-горе съображения.
По частната жалба на жалбоподателя не се
следват разноски. Такива не се следват и на ответника по частната жалба, защото
по нея не е изразено становище от ответника по жалбата и процесуално
представителство от юрисконсулт в производството в тази му част не е осъществено.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 228014/28.09.2019г.
по гр.д. № 72645 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 46-ти състав в частта, с която е
отхвърлен предявения с искова молба вх. № 8026181/12.12.2016г. главен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 от ГПК на С.П.П.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: адвокат П.Х.,*** срещу Т.С.”ЕАД ЕИК********с адрес: ***
за признаване за установено, че С.П.П.,
ЕГН ********** не дължи на Т.С.”ЕАД ЕИК********поради липса на облигационна връзка
заплащане на сумата от 3072,98лв.,
включваща цена на доставена топлинна енергия в размер на 2643,09лв. за периода
от януари 2013г. до октомври 2016г. в апартамент
№ 4, гр. София, ж.к. „********ул. „********, абонатен № 330436 и мораторна
лихва в размер на 429,89лв. начислена върху главницата за същия период, като С.П.П., ЕГН ********** е
осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД ЕИК********съдебни
разноски от 69,98лв. по компенсация и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен с искова молба вх. № 8026181/12.12.2016г. на С.П.П., ЕГН ********** с адрес: *** и
със съдебен адрес: адвокат П.Х.,*** срещу Т.С.”ЕАД
ЕИК********с адрес: *** отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 от ЗЕ вр. с чл. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД ,
че С.П.П., ЕГН ********** не дължи на Т.С.”ЕАД ЕИК********заплащане на сумата от 2643,09лв.
представляващ стойност на доставена топлинна енергия за периода от януари 2013г. до октомври 2016г. в апартамент № 4, гр. София, ж.к. „********ул.
„********, абонатен № 330436 ; сумата от 429,89лв.,
представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за същия период липса на облигационно правоотношение между страните за доставка на
топлинна енергия.
ОБЕЗСИЛВА Решение №
228014/28.09.2019г. по гр.д. № 72645 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 46-ти
състав в частта, с която е признато за
установено по предявен евентуален отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124 от ГПК на С.П.П., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адвокат П.Х.,*** срещу Т.С.”ЕАД
ЕИК********с адрес: *** че С.П.П., ЕГН ********** не дължи на Т.С.”ЕАД ЕИК********поради погасяване по давност заплащане на сумата
от 536,74лв., включваща цена на доставена
топлинна енергия в размер на 412,89лв. за периода от януари 2013г. до март 2013г. в апартамент № 4, гр. София, ж.к. „********ул. „********, абонатен №
330436 и мораторна лихва в размер на 123,85лв. начислена върху главницата за
същия период и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ така предявения иск.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 5017535/03.02.2020г. от ищеца С.П.П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК********с адрес: *** да заплати на
С.П.П., ЕГН ********** със съдебен адрес: адвокат П.Х.,*** на основание на чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1084,60лв (хиляда осемдесет и четири
лева и 0,60лв), представляващи разноски в производството пред Софийски градски съд и Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на въззиваемия- ищец - Бруната България”ООД, ЕИК ********.
Решение в частта, в която
частната жалба е оставена без разглеждане има характер на определение и може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.
В останалата част решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.