Решение по дело №1087/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 42
Дата: 20 февруари 2023 г. (в сила от 20 февруари 2023 г.)
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20221200601087
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Благоевград, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова

Божана Манасиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора А. Ст. А.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221200601087 по описа за 2022 година



Производството по делото пред Окръжен съд е образувано по въззивната
жалба /и допълнение към нея/ на адв. И. Г. и адв.П. Д., двамата в качеството
им на защитници на С. С. К. с ЕГН- ********** от с.Г., общ. П., и е за
проверка на невлязлата в сила присъда №8031 от 21.06.2022 год., постановена
по нохд №32/21 год. по описа на РС гр.П..
С цитираната присъда подсъдимия С. С. К. е признат за виновен в това, че на
30.04.2020г., около 09.00 часа в гр.П., на ул.“Р.“ в района пред МБАЛ “Ю.“,
като правоспособен водач на МПС, кат.“В“, при управление на моторно
превозно средство-лек автомобил марка „М.“ с рег.№ Е ***, при движение
към кръговото кръстовище на ул.“Р.“ и ул.“П. Д.“, е нарушил правилата за
движение, установени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:
чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл.119 , ал.1 от ЗДвП като при приближаване към
пешеходна пътека не е намалил скоростта и спрял, за да пропусне
преминаващите през нея пешеходци, които имат предимство, в резултат на
което блъснал пресичащата пътното платно по пешеходната пътека тип
„зебра“ пешеходка ТТ. Т. П.-на 63 г. от гр.П. и по непредпазливост й е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната
подбедрица, довело до трайно затруднение в движението на долен десен
1
крайник за срок по-голям от един месец /около четири-пет месеца/, като
деянието е извършено в пияно състояние- К. е управлявал лекия си автомобил
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 0.89 на
хиляда , установено по надлежния ред съгласно Наредба №1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /или
употребата на наркотични вещества или техни аналози/- с протокол за
химическа експертиза №109/08.05.2020г. на СНТЛ при ОД МВР-Благоевград,
поради което и на основание чл. 343, ал.3, пр.първо и пр.последно, б.“а“,
пр.2 от НК във вр. с чл.343, ал.1 б.“б“пр.2 от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК
във вр. с чл.5, ал.3, т.1 и чл.119 , ал.1 от ЗДвП и във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 НК,
решаващият съд го е осъдил да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 4 /четири/ месеца, като на основание чл. 66 от НК е отложил
изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” с
изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила. С атакуваната присъда подсъдимия К. е признат за невиновен в
извършване на нарушения на чл.5, ал.2, т.1, пр.1; чл.20, ал.2, изр.1-во,
пр.предпоследно и последно и изречение 2-ро; чл.47 и чл.116 от ЗДвП. На
основание чл. 343г от НК , съдът е лишил подсъдимия К. от правото да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 /една/ година. С присъдата
РС се е произнесъл и по отношение на сторените по делото разноски, като на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК е присъдил същите в тежест на подсъдимия.
Недоволни от така постановената присъда в осъдителната й част,
защитниците твърдят във въззивната си жалба, както и в допълнението към
нея, че същата е неправилна, незаконосъобразна, неоснователна и
немотивирана в частта относно нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Подробните съображения са свързани с твърдение за извършен неправилен
доказателствен анализ от РС и неоснователно некредитиране на показанията
на свидетеля Костов, за който защитниците твърдят, че е единствения
очевидец. Намират също така, че установените факти по делото, касаещи
механизма на ПТП са, че пострадалата неправилно е пресичала пешеходната
пътека, излизайки зад паркирали коли и при вида на автомобила на
подсъдимия е залитнала и паднала, в резултат на което е и причиненото
телесното й увреждане. Изразяват и несъгласие с изводите на комплексната
експертиза- авто-техническа и медицинска, както и намират, че употребата на
алкохол от страна на подсъдимия, вечерта преди деянието не е в причинна
връзка с ПТП.
Правят искане подсъдимия К. да бъде оправдан по така повдигнатото му
обвинение и въззивната инстанция да му наложи административно наказание
по ЗДвП за нарушение на чл.5,ал.3. Нямат доказателствени искания.
В съдебно заседание се явяват и двамата защитници и поддържат въззивната
жалба и допълнението към нея, както и направеното искане.
Подсъдимия К. в право на последна дума заявява, че съжалява за случилото
се и твърди, че то е резултат на стечение на обстоятелствата.
Представителят на Окръжна прокуратура оспорва жалбата. Намира, че
решаващия съд е изяснил в пълнота фактите по делото и е постановил верни
2
правни изводи за виновно поведение на подсъдимия. Намира, че всички
възражения, направени във въззивната жалба от защитниците са изложени от
тях и в пледоарията им пред РС и последния задълбочено е отговорил на
всички тях. Прави искане атакуваната присъда да бъде потвърдена от
въззивната инстанция.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното във
въззивната жалба и допълнението й, становищата на страните и събраните по
делото доказателства и след като извърши цялостна проверка на атакуваната
присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите
на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:
Районният съд е приел за установена фактическа обстановка, която е изяснил
правилно въз основа на събрани по предвидения процесуален ред
доказателства, която се споделя и от настоящия състав и е следната:
Подсъдимият С. С. К. е от с.Г., община П., където живее със семейството си и
изпълнява длъжността кметски наместник. На 68 години е. Не е осъждан.
Същият е и правоспособен водач на моторно превозно средство с категории
“В“, „М“ и „АМ“, с придобита правоспособност от 1989 год. и валидно
свидетелство за управление до 2028 год. Като водач на МПС е санкциониран
по административен ред с два акта и две наказателни постановления.
На 29.04.2020 г., имало погребение на близък на семейството на подсъдимия,
поради което и той бил силно разстроен и вечерта в присъствието на близките
си, измежду които и свидетеля Е. П., употребил алкохол. Поради
обстоятелството, че подсъдимия приемал различни медикаменти, вкл. такива
за високо кръвно налягане, сутринта на 30.04.2020 год. почувствал
неразположение и решил да отиде при личният си лекар в МБАЛ в гр.П..
Сторил това, управлявайки личния си автомобил марка „М.“ с рег.№Е ***,
като около 09.00 часа се движил по ул.“Р.“ в гр.П., посока към кръговото
кръстовище на ул.“Р.“ и ул.“П. Д.“. Времето било слънчево и видимостта
била добра. Участъкът на пътя в тази посока бил прав с гладка и суха
асфалтова настилка, двупосочно пътно платно с непрекъсната разделителна
линия. Непосредствено срещу входа на спешния център при болницата по
широчина на пътя има изградена пешеходна пътека тип „зебра“ с широчина
4.10 м, с оцветени ярки на цвят ивици в червен и жълт цвят. Самата
пешеходна пътека е изградена върху овално и гладко образувание върху пътя,
известно още като “легнал полицай“. Приближавайки пешеходната пътека , К.
управлявал автомобила си със скорост 26-27 км. в час. Движил се в дясната
лента за движение гледано в посока към описаното по-горе кръстовище. В
района на пешеходната пътека нямало спрели автомобили и имало добра
видимост. В този момент- когато К. доближавал пешеходната пътека, от
посока спешния център излизала от болницата пострадалата ТТ. Т. П., на 63
години. Същата се огледала и след като не възприела автомобили в близост,
предприела пресичане на пешеходната пътека, като сторила това от дясно на
ляво спрямо местонахождението на автомобила на подсъдимия. Когато
пострадалата П. изминала около 1,5 метра по пешеходната пътека,
подсъдимия К., със закъснение в реакцията, в резултат на количеството
3
алкохол в кръвта му, предприел спиране и отклоняване на посоката на
движение на автомобила му на ляво, с цел предотвратяване на ПТП.
Независимо от тези му действия, последвал удар между автомобила и
пешеходката П., като последната била блъсната с предния десен ръб на
автомобила /със скорост от 22,8 км/час/ в лява подбедрица, в резултат на
което и инерционните сила на автомобила, тялото й било извадено от
равновесие, последвала ротация и тъй като в този момент опорен бил десният
й крак, настъпило усукване в глезенна става и последвало двуглезенно
счупване на дясна подбедрица. Ударът бил на 3.50 метра напречно от
бордюра към пътното платно за движение и в резултат на него пострадалата
паднала на пътното платно. На помощ й се притекли медицински работници,
които я отвели в болницата, където й била оказана първоначална медицинска
помощ, а впоследствие била настанена на лечение.
Веднага след ПТП, в предвид близостта на полицейското управление, на
място пристигнали свидетелите- И. Н. и А. Г., полицейски служители, които
запазили местопроизшествието. Същевременно тествали подсъдимия за
употреба на алкохол и след като техническото средство отчело резултат от
0л76 промила на хиляда, издали и талон за медицинско изследване №0057833.
Изследването на кръвта на К. отчело наличието на 0,89 промила на хиляда
количество алкохол.
В хода на ДП е назначена съдебно- медицинска експертиза на пострадалата Т.
П.. От заключението на вещото лице д-р Х. се установява, че пострадалата П.
е получила двуглезенно счупване на дясна подбедрица , което се получава
при индиректен механизъм при усукване в глезенната става, което може да се
обясни с ПТП. Това увреждане е причинила трайно затруднение в
движението на десния долен крайник повече от един месец, с възстановяване
от 4-5 месеца. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че това увреждане
може да се получи и при предварително зададена енергия, т.е. блъскане и без
нея, достатъчно е да се наруши баланса в глезенната става и сочи, че
изясняването на механизма в най- пълна степен може да стане чрез
назначаване на комплексна авто-техническа и съдебно медицинска
експертиза. Такава е назначена в хода на съдебното следствие и изготвена от
вещите лица- инж.Р. С. и д-р Л.. От заключението на същите, се установява
посочената по-горе скорост на движение на автомобила, управлявал от
подсъдимия преди и по време на ПТП; мястото на същото /спрямо пътя/;
механизма и причините за ПТП. И според тези вещи лица увреждането на П.
е получено в резултат на загубата на равновесие на тялото, поради удара с
автомобила. В съдебно заседание тези вещи лица изясняват и мотивират
допълнително заключението си, като сочат, че счупванията са в резултат на
извеждане от равновесие, при опорен десен крак, като приемат, че по-
вероятно това да е станало в резултат на удара, а не от стъпване на
пострадалата на неравност. Сочат също така, че причина за ПТП-то не е от
технически характер, а от субективно естество- забавена реакция на
подсъдимия. Изложили са и варианти за възприемане на пострадалата от
подсъдимия – и при спрели автомобили в района на пешеходната пътека и без
тях, като и в двата случая извода е един- забавена реакция по спиране на
4
автомобила от страна на К.. Такива са и изводите на вещото лице Ш.,
изготвил авто-техническа експертиза в хода на ДП.
В хода на съдебното следствие е назначена и съдебна химикотоксикологична
експертиза, изготвена от вещото лице- д-р М.. Същата е дала заключение, че
приеманите от подсъдимия лекарствени средства /подробно описани/ не
съдържат в състава си етилов алкохол и не повлияват фармакокинетичното
поведение на етиловия алкохол в организма и съвместният прием на тези
лекарства с алкохол не води до промяна на концентрацията на етиловия
алкохол в кръвта на К.. Вещото лице заключва, че установените от
изследването на в.л.Ц. наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия с
концентрация от 0.89 промила на хиляда е в резултат единствено от прием на
алкохол.
След ПТП подсъдимия К. се е грижил за пострадалата, като поел разходи по
лечението й, както и осигурил помощ за нея.
От така събраните в хода на ДП и съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства и въззивният съд, така както е сторил РС приема, че
подсъдимия С. К. е осъществил състава на чл. 343, ал.3, пр.първо и
пр.последно, б.“а“, пр.2 от НК във вр. с чл.343, ал.1 б.“б“пр.2 от НК във вр. с
чл.342, ал.1 от НК , като е допуснал нарушение на правилата за движение,
визирани в разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 и чл.119 , ал.1 от ЗДвП.
Като цяло въззивният съд е съгласен с правните изводи на решаващия съд,
както и на мотивирания отговор на възраженията на защитата, които са
идентични с направените пред въззивния съд, на доколкото втората
инстанция също е по същество и дължи отговор на същите, настоящият
съдебен състав намира да отбележи следното:
Напълно следва да се кредитират показанията на двамата полицейски
служители- Н. и Г., пристигнали на място, непосредствено след ПТП
/свидетеля Н. сочи около 2,3 до пет минути след сигнала/ , които са запазили
местопроизшествието. От показанията на тези двама свидетели, които съдът
кредитира като напълно достоверни, тъй като се подкрепят и от описаното в
протокола за оглед на местопроизшествие и снимковия материал към него, а
и поради факта, че тези двама свидетели са изпълнявали служебните си
задължения и няма съмнения относно някаква тяхна заинтересованост или
предубеденост от изхода на делото се изясняват няколко обстоятелства:
мястото на ПТП, факта, че автомобила на подсъдимия се е намирал на
пешеходната пътека; факта, че на пътното платно е нямало спирачни следи;
както и обстоятелството, че в района на пешеходната пътека е нямало спрели
автомобили. Последното им твърдение се оспорва от подсъдимия и защитата
му, които твърдят, че пострадалата е излязла на пешеходната пътека измежду
паркирали там автомобили, което е и причина подсъдимия да я забележи по-
късно. Въззивният съд дава вяра на показанията на тези свидетели поради
това, че същите в качеството си на полицейски служители професионално са
„огледали“ обстановката около ПТП и поради това, че твърденията им за
липса на автомобили, паркирали в района на пешеходната пътека се
потвърждават от снимковия материал, направен по време на огледа.
5
Единствено на снимка №3 се виждат два автомобила, но същите са в
движение, което се изяснява както от показанията им, така и от факта, че на
останалите снимки няма други автомобили, освен този на подсъдимия. Този
факт- дали е имало автомобили спрели до пешеходната пътека или не, не е
толкова съществен по делото, макар и защитата да акцентира на него,
мотивирайки липса на възможност подсъдимия да възприеме пресичащата
пострадала. Видно от заключението на комплексната експертиза, назначена в
хода на съдебното следствие е, че вещото лице Стоянова /относно
техническата част/ , е дала два варианта- приемайки показанията на свидетеля
Х. К., който твърди, че там е имало спрели автомобили и приемайки
показанията на полицейските служители, че е нямало такива. И при двата
случая вещите лица твърдят, че за подсъдимия е имало обективна възможност
да възприеме пострадалата от момента в който тя е станала опасност за него-
т.е. стъпвайки на пешеходната пътека. В този момент подсъдимия с
автомобила си е бил на разстояние от 27 метра от пешеходната пътека, а
опасната зона е 14,8 метра и само несвоевременната реакция на подсъдимия,
която е в резултат на забавяне на реакциите му в следствие на количеството
алкохол в кръвта му е причина за настъпване на ПТП-то.
Другото възражение на защитата е свързано с твърдение, че подсъдимия не е
удрял с автомобила си пострадалата П., а последната сама е изгубила
равновесие и е паднала, при което е последвало и телесното увреждане. За
изясняване на това обстоятелство са събрани доказателства, които могат да се
разделят условно на две групи: първата обясненията на подсъдимия и
показанията на Х. К. и втората- показанията на пострадалата, на полицейските
служители, заключението на комплексната експертиза. От първата група
доказателства подсъдимия твърди, че не е удрял пострадалата, като
обясненията му следва да бъдат подложени на внимателен анализ с
останалите доказателства, доколкото те представляват както средство за
изясняване на обективната истина по делото, така и средство за реализиране
правото на защита на подсъдимия. Въззивният съд, намира, че тези обяснения
са средство за защита, тъй като от показанията на двамата полицейски
служители се изяснява, че те са били изпратени на местопроизшествие с
„блъснат пешеходец“. От друга страна при пристигането им на място
подсъдимия сам е заявил на свидетеля Н. „Какво направих, как го направих“,
както и, че „… не е видял жената и че е блъсната жената дали отпред в дясно
или по средата, или в левия край на автомобила…“. Това заявява и свидетеля
Г. : „… каза, че я блъснал, не я видял…“. Това се потвърждава и от
заключението на комплексната авто-техническа е медицинска експертиза,
които също са приели за по-възможен този механизъм на ПТП- чрез блъскане
на пострадалата. Тук е мястото да се посочи, че и пострадалата изрично в
показанията си изяснява, че подсъдимия е блъснал с автомобила. Няма
основание да не се даде вяра на нейните показания, тъй като те изясняват
фактическа обстановка, потвърждаваща се от посочената комплексна
експертиза, а и тази свидетелка няма друго качество в наказателния процес,
поради което и съдът изключва същата да има заинтересованост от изхода на
делото. Относно показанията на двамата посочени полицейски служители,
6
съдът намира, че следва да се кредитират показанията им в тази част, тъй като
липсва процесуална пречка чрез тях да се изясняват обстоятелствата по
делото. Такава би била налице ако те в качеството си на оперативни
работници бяха снели обяснения от подсъдимия и по този начин да
възпроизвеждат обяснения, които не са дадени по предвидения процесуален
ред, но в случая те са запазили местопроизшествието и подсъдимия сам им е
споделил за станалото. Противоречащи на тези доказателства са показанията
на свидетеля Х. К., който за първи път е разпитан в хода на съдебното
следствие и който твърди, че е непосредствен очевидец на ПТП, тъй като
също излизал от спешния център и защитата настоява точно тези показания
да бъдат напълно кредитирани, като във въззивната си жалба изразява
недоумение от анализа, който РС е извършил на тези показания. Въззивният
съд обаче също намира, че не следва да бъдат кредитирани, тъй като се явяват
изолирани, а и поради обстоятелството, че противоречат на обективни факти
по делото. На първо място този свидетел твърди, че пострадалата „… тя
падна жената….. видях как залитна на пътеката, на легналия полицай. Тя
беше стъпила може би една крачка на пешеходната пътека, още тротоара
беше, в смисъл все едно накриво да настъпи“. В тази му част показанията му
противоречат на заключението както на единичната авто-техническа
експертиза, така и на комплексната, който установяват, че пострадалата е
била на 1, 5 метра по пешеходната пътека, когато е последвал удара, което се
потвърждава и от показанията на Пачъръзова. Този свидетел- Костов, също
твърди, че в района на пешеходната пътека е имало спрели автомобили, дори
говори за „тунел от коли“, а както се посочи по-горе от анализа на
доказателствата/ вкл. снимковия материал/ такива е нямало. За да не приеме
неговите показания за достоверни, съдът взе в предвид и обстоятелството, че
мястото на произшествието е запазено и е видно от протокола за оглед, че
автомобила на подсъдимия се е намирал на пешеходната пътека и леко
наляво, което според експертите сочи на опит на К. да избегне удара.
Защитата твърди също така, че удар не е имало и поради факта, че по левия
крак на пострадалата не са описани следи от удара. На този въпрос е
отговорил д-р Л. при защитата на заключението в с.з., като е изяснил две
причини за това- едната, че ако е имало следи от удар, те са били много по
леки от увреждането на десния крак и обичайно в практиката лекарите
обръщат внимание на по-тежкото увреждане, а като друга причина сочи и
възможността обективно следи да е нямало, поради факта, че скоростта на
движение на автомобила в момента на удара е бил от около 22 км/час,
достатъчно ниска, за да може и да не оставил следи от блъскането.
Относно обстоятелството, че подсъдимия е управлявал с алкохол в кръвта си,
защитниците намират, че той не е съзнавал това, тъй като от доказателствата
по делото се установява, че алкохола е употребен от К. предишната вечер.
Относно времето за прием на алкохола, съдът намира, че има безспорни
доказателства и това са показанията на свидетеля Е. П., шурей на
подсъдимия, който свидетелства в тази насока и потвърждава обясненията на
подсъдимия, като няма доказателства, които да го опровергават и съдът им
дава вяра. Независимо от момента на приема на алкохола, очевидно от
7
изследването на кръвта на подсъдимия към момента на деянието
концентрацията на същия е била 0,89 промила на хиляда, което сочи на прием
на немалко количество на алкохол. Именно факта на наличието на този
алкохол в кръвта /неповлиян от медикаментите, които К. приемал, видно от
токсикологичната експертиза/, е довел до забавяне на реакциите му като
водач, от там до несвоевременното реагиране за намаляване на скоростта на
движение или спиране при възприемане на пешеходката, като видно от
комплексната експертиза той е имал обективна възможност да стори това.
Така че, съдът приема несъмнено, че управлението след употреба на алкохол
от страна на подсъдимия е в пряка и причинна връзка с настъпилото ПТП.
С оглед на изложеното и въззивният съд, така като е сторил решаващия съд
намира, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл.343
ал.3, предложение 1-во и последно, буква “а”, предложение 2-ро, във връзка
с чл. 342, ал.1 от НК. Деянието е извършено от К. при форма на вината-
непредпазливост. Подсъдимият не е искал настъпването на пътното
транспортно произшествие и причиняването на телесната повреда на Т. П., но
с оглед на конкретните обстоятелства е бил длъжен и е могъл да ги предвиди
настъпването на обществено опасните последици.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При преценка на относимите към налагане на едно справедливо наказание,
обстоятелства, районният съд е извършил правилна преценка, като е приел, че
са налице многобройни смекчаващи наказателната отговорност на К.
обстоятелства, при които и най-леко предвиденото в закона наказание ще се
окаже несъразмерно с целите, които законодателят си е поставил в
разпоредбата на чл.36 от НК. Видно от свидетелството за съдимост на
подсъдимия, същият не е осъждан, на възраст от 66 години към момента на
деянието, с добри характеристични данни, трудово ангажиран, със семейство,
с влошено здравословно състояние, поради което и приема голям брой
медикаменти, с обстоятелството, че след ПТП той е положил всички
възможни грижи за пострадалата и лични и финансови, с искреното му
съжаление за случилото се- все обстоятелства, които смекчават наказателната
му отговорност, като съдът не намира наличието на отегчаващо такова.
Поради това и настоящият състав счита, че така определеното от РС
наказание от четири месеца „лишаване от свобода“, което е само с месец над
абсолютния минимум ще се яви справедливо и ще постигне целите на
наказателната репресия. Правилно и законосъобразно, както и справедливо е
това наказание да бъде отложено за срок от три години- също минималния за
условно осъждане, тъй като не само са налични законовите предпоставки,
визирани в нормата на чл.66,ал.1 от НК, но и целите на личната превенция ще
бъдат реализирани най- ефективно.
С атакуваната присъда, правилно РС на основание чл. 343г от НК, е лишил
подсъдимия К. от правото да управлява МПС за срок от 1 година. Този срок
също е съобразен с данните за личността на подсъдимия като водач на МПС-
има дълъг стаж /от 1989 год/ , като видно от справката за нарушител по ЗДвП
същият няма сериозни наказания, вкл. и като брой.
8
При служебната проверка на присъдата, въззивния съд констатира, че
правилно и законосъобразно, като последица от осъждането и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е присъдил в негова тежест и разноските по
делото, както и намери, че няма основания нито за отмяна, нито за изменение
на атакуваната присъда. Относно оправдателната й част- няма и протест,
поради което настоящият състав намира само да отбележи, че частичното
оправдаване за някои от нарушенията по ЗДвП е обосновано, съобразено с
доказателствата по делото.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК,
съдът



РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №8031 от 21.06.2022 год., постановена по нохд
№32/21 год. по описа на РС гр.П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9