и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 37/01.06.2006 год., постановена по Н.о.х.дело № 163/2006 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Георги Панайотов Панайотов от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 20.09.2005 год. в гр.Кърджали, в съучастие като извършител с Панайот Георгиев Панайотов от гр.Кърджали, причинил средна телесна повреда на Славей Събев Георгиев от същия град, изразяваща се в изкълчване на лявата раменна става, довела до трайно затрудняване на движението на лявата ръка, поради което и на основание чл. 129 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 (четири) месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Панайот Георгиев Панайотов от гр.Кърджали за виновен в това, че на 20.09.2005 год. в гр.Кърджали, в съучастие като извършител с Георги Панайотов Панайотов от гр.Кърджали, причинил средна телесна повреда на Славей Събев Георгиев от същия град, изразяваща се в изкълчване на лявата раменна става, довела до трайно затрудняване на движението на лявата ръка, поради което и на основание чл.129 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 (шест) месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. Осъдил е с присъдата подсъдимите Георги Панайотов Панайотов и Панайот Георгиев Панайотов, и двамата със снета по делото самоличност, солидарно да заплатят на Славей Събев Георгиев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, сумата в размер на 1128,00лв., представляващи нанесени от престъплението вреди, от които 118.00лв. – имуществени вреди, и 1000.00лв. – неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2005 год., до окончателното й изплащане; както и е осъдил подсъдимите да му заплатят солидарно направените по делото разноски за адвокатска защита, в размер на 200.00лв., като е отхвърлил предявеният граждански иск до пълния му размер от 3128.00лв., като неоснователен и недоказан.Съдът е осъдил двамата подсъдими да заплатят солидарно по сметка на Кърджалийския районен съд направените по делото разноски за вещо лице, в размер на 110 лв.; както и да заплатят държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 45.12 лв. Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимите Георги Панайотов Панайотов и Панайот Георгиев Панайотов, и двамата от гр.Кърджали, които я обжалват чрез защитника си, като считат, че същата е неправилна и необоснована, а наложените им наказания – явно несправедливи. Твърди се в жалбата, че съдът изцяло бил игнорирал обстоятелствата, съдържащи се в обясненията на двамата подсъдими и в показанията на свидетелите Петров и Андонов, от които се установявало, че Славей Георгиев е нападнал и първо нанесъл побой на Георги Панайотов, а след това и на Панайот Панайотов, като двамата подсъдими не са проявили агресия срещу него. Било установено също, че пострадалият се бил самонаранил, като е замахвал със стол срещу Георги Панайотов, паднал е и е получил контузия в лявата раменна става. Не били взети предвид от съда също и уврежданията на двамата подсъдими, описани в приложените по делото съдебно-медицински удостоверения. Излагат се оплаквания, че съдът безкритично е възприел фактическата обстановка, съдържаща се в показанията на пострадалия свидетел Славей Георгиев и неговите приятели – свидетелите Мирчев, Александрова Веселинова и Ташев, които били предубедени и заинтересовани да оневинят приятеля си и да злепоставят подсъдимите. Считат, че съдът необосновано е отказал да приложи разпоредбата на чл. 12 ал.1 от НК или чл.132 ал.1 от НК, тъй като двамата подсъдими са действували в състояние на „неизбежна отбрана” или в състояние на силно раздразнение. Молят съда да отмени обжалваната присъда, като бъде постановена друга, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение. Алтернативно правят искане обжалваната присъда да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното на всеки от подсъдимите наказание „лишаване от свобода”; или бъде приложен чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК и на подсъдимите бъде определена подходяща пробационна мярка; или да бъдат признати за виновни по чл. 132 ал.1 от НК, при което с приложението на чл. 78а от НК да им бъдат наложени административни наказания. В съдебно заседание, редовно призовани, подсъдимите не се явяват и не се представляват. Не сочат нови доказателства. Гражданският ищец и частен обвинител Славей Събев Георгиев от гр.Кърджали, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Защитника му оспорва жалбата, като счита, че същата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – за правилна и законосъобразна, като наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи. Моли присъдата да бъде потвърдена. Претендира направените пред въззивната инстанция разноски. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна.Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание - справедливо, поради което моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите на жалбодателите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и искани от страните доказателства, като в тази връзка не се налага извършването на други процесуално-следствени действия от настоящата инстанция. Въз основа на събраните от първоинстанционният съд доказателства, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателите, както и относно наличиÕто на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. По несъмнен и категоричен начин е установено от събраните по делото доказателства, че към датата на инкриминираното деяние гражданският ищец и частен обвинител – св.Славей Георгиев, и свидетелката Емилия Александрова живеели на съпружески начала, като последната била бременна. Преди тази връзка, св.Александрова имала едногодишна връзка с подсъдимият Георги Панайотов, като последният въпреки раздялата с посочената свидетелка, често посещавал работното й място в бензиностанция „Бислав" в гр.Кърджали кв.”Възрожденци”, където същата работела като сервитьорка, от което се дразнел новият й приятел – св.Славей Георгиев. На 20.09.2005 год. около 19 часа подсъдимият Георги Панайотов, заедно със своя приятел Тодор Андонов се насочили към бензиностанция „Бислав", намираща се в началната част на кв.”Възрожденци” в гр.Кърджали, за да зареди подсъдимият туба с бензин. Преди да стигнат бензиностанцията св. Андонов спрял, за да говори със свой познат, който видял там, а подс. Георги Панайотов продължил с тубата към бензиностанцията. По същото време в кафето на бензиностанцията бил и пострадалият Славей Георгиев, който седял заедно със свидетелите Венелин Мирчев, Емилия Александрова и Мариана Веселинова. Когато св.Георгиев видял, че подсъдимият Георги Панайотов приближава бензиностанцията, той станал от масата, излязъл от кафето и отишъл при него, като го попитал кога ще престане да притеснява св.Александрова, при което подс.Г.Панайотов му отвърнал „Кой си ти, за да ми казваш какво да правя?”, като понечил да си тръгне. Св.Георгиев му казал да спре, за да се разберат, но подс.Г.Панайотов го напсувал на майка, след което двамата си разменили обидни реплики, закани и псувни, вследствие на което св.Георгиев посегнал и ударил подс.Г.Панайотов в областта на окото. Непосредствено след това подс. Георги Панайотов си тръгнал, а св. Георгиев се върнал в кафето. Подс.Г.Панайотов отишъл до магазина на баща си, находящ се в бл.2 в кв.”Възрожденци”, като споделил за случилото се с баща си – подс.П.Панайотов. Двамата решили да се разправят със св.Георгиев, като подс.Г.Панайотов взел със себе си дървена пръчка, и заедно с баща си отишли на бензиностанция „Бислав". Когато стигнали бензиностанцията, двамата свидетели Славей Георгиев и Венелин Мирчев тъкмо си тръгвали, като двете групи се срещнали отстрани до гаража на бензиностанцията, в непосредствена близост до заведението. Тогава подсъдимият Георги Панайотов извадил изпод ризата си дървената пръчка, която носел и с нея започнал да нанася удари по главата на св.Георгиев, докато в същото време подс. Панайот Панайотов ритал и удрял с юмруци последния, а свидетелят Венелин Мирчев се опитвал да ги разтърве. По време на нанасяне на ударите, замахвайки да удари св.Георгиев, подс.Г.Панайотов по погрешка ударил с пръчката баща си – подс.Панайот Панайотов. От нанесените удари пръчката се счупила. Тогава св.Георгиев успял да се отскубне и заобиколил колата си, като се опитал да отвори шофьорската врата, но усетил, че не може да ползва лявата си ръка, която висяла надолу. Там свидетелят бил застигнат от подс.Георги Панайотов и от пресрещащият го от другата страна подсъдим Панайот Панайотов, при което двамата подсъдими повалили пострадалия на земята по гръб, където продължили да го удрят и ритат. Подс. Панайот Панайотов взел алуминиев стол от заведението, а Георги Панайотов- дръжка за чадър от същото място, като двамата отново започнали да нанасят удари с тези предмети върху падналия св.Георгиев. Последният успял да вземе един стол от заведението, тъй като бил паднал в близост до масите, и с него успял да се предпази отчасти от ударите на двамата подсъдими. В непосредствена близост до произшествието били св.Мирчев и Александрова, които се опитвали да разтърват подсъдимите и св.Георгиев, като първият хванал подс.Панайот Панайотов, а втората – подс.Георги Панайотов. Вследствие на това, св.Георгиев успял да се придвижи до тоалетната на бензиностанцията, като имал кръв по главата и се държал за лявата ръка в областта на рамото. В този момент св.Дандаринова се обадила в ЦСМП- Кърджали, но тъй като линейката се забавила, св. Мирчев откарал пострадалия в ЦСМП - Кърджали. Видно от писменото заключение на вещото лице по изготвената Съдебномедицинска експертиза № 126/2005 год., на пострадалия Славей Георгиев били причинени разкъсно- контузна рана и охлузвания на кожата на главата, гърба и крайниците; сътресение на мозъка; изкълчване на лявата раменна става. Вещото лице дава заключение, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и е възможно да са възникнали по време и начина, съобщени в предварителните сведения от пострадалия - при удари с кол, ритници, столове и др.подобни. Изкълчването на лявата раменна става е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около един и половина - два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, и разкъсно- контузната рана на главата, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Георги Панайотов и Панайот Панайотов, които съдът кредитира отчасти; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд св.Георгиев, Мирчев, Александрова, Веселинова, Ташев, Радев и Дандаринова, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд св. Петров и Андонов, които следва да бъдат кредитирани отчасти; от писменото заключение и допълнително такова на вещото лице д-р Маринов по назначената съдебно-медицинска експертиза и показанията му в съдебно заседание в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимите Георги Панайотов и Панайот Панайотов са осъществили от обективна и субективна страна престъплението по чл. 129 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК – на 20.09.2005 год. в гр.Кърджали, в съучастие като извършители, са причинили средна телесна повреда на Славей Събев Георгиев от гр.Кърджали, изразяваща се в изкълчване на лявата раменна става, довела до трайно затрудняване движението на лявата ръка, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка и анализ на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, и защо, като изложените съображения в тази връзка се споделят напълно и от настоящата инстанция. Така, безспорно се установява от показанията на св.Георгиев, Мирчев, Александрова и Веселинова /първият пострадал, а останалите – непосредствени очевидци на случилото се/, че още с приближаването си към св.Георгиев и двамата подсъдими се нахвърлили върху него, като подс.Г.Панайотов изкарал дървена пръчка, с която започнал да нанася удари по главата на свидетеля, а подс.П.Панайотов нанасял удари с юмруци и ритници по тялото на св.Георгиев. Показанията на посочените свидетели са непротиворечиви, последователни и логични, като същите се подкрепят и от обективните находки на наранявания на св.Георгиев, констатирани при извършената съдебно-медицинска експертиза, съответствуващи им изцяло; както и косвено от показанията на св.Ташев, Радев и Дандаринова, които макар и да не са били непосредствени очевидци на случилото се, са възприели състоянието на пострадалия Георгиев /който вървял към тоалетната на бензиностанцията окървавен , като се държал за лявата ръка в областта на рамото/ веднага след прекратяване на побоя. Тези доказателства – показанията на посочените свидетели и заключението на вещото лице от друга страна, опровергават по категоричен обясненията на подсъдимите в частите им, в които същите твърдят, че никой от тях не е удрял св.Георгиев, а последният им бил нанесъл удари с дървена пръчка и алуминиев стол от заведението, като при замахването със стола, свидетелят загубил равновесие, паднал и се бил самонаранил. Не намират логично обяснение в тези твърдения на подсъдимите и безспорно установените множество наранявания на пострадалия св.Георгиев – различни по вид и нанесени на различни места от тялото на последния, като същите не биха могли да бъдат причинени от самонараняване на пострадалия при падане на земята. Не могат да доведат до противен извод и представените по делото 2 бр. съдебно-медицински удостоверения, от които се установява, че на подс.Георги Панайотов е било причинено кръвонасядане по лицето – по долния клепач на лявото око, а при прегледа на подс.Панайот Панайотов е установена цепковидна рана с фино неравни ръбове с дължина 2 см в дясната теменно-слепоочна област на главата, доколкото констатираните наранявания не съответствуват на твърденията на подсъдимите относно начина на причиняването им от св.Георгиев – удари с дървена пръчка и алуминиев стол /каквито не са установени да са нанасяни на подсъдимите от другите доказателства по делото/; а и от останалите събрани доказателства се установява, че действително кръвонасядането по окото е причинено на подс.Г.Панайотов от удар, нанесен от св.Георгиев при първоначалното им спречкване, а нараняването на подс.П.Панайотов е причинен от подс.Г.Панайотов по погрешка. Същевременно, от заключението на вещото лице се установява по несъмнен начин, че причиненото на св.Георгиев увреждане е довело до трайно затрудняване на движението на ръката, т.е. същото представлява средна телесна повреда, като е могло да бъде причинено при ритане, извиване на ръката отзад или напред, при удар с голяма сила в областта на раменната става по горната, задна или предна повърхност на същата, за нанасянето на каквито от подсъдимите има данни по делото. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на св.Петров и Андонов в тяхната цялост, тъй като св.Петров е бил на немалко разстояние от мястото, където са се срещнали първоначално подс.Г.Панайотов и св.Георгиев /самият свидетел твърди, че бил на около 50 метра/ и едва ли би могъл от такова разстояние да възприеме разменените между двамата реплики с категоричността, с която пресъздава същите при разпита му; докато св.Андонов установява, че след първоначалната среща между подс.Г.Панайотов и св.Георгиев се върнал до бл.№ 2 в кв.”Възрожденци”, откъдето наблюдавал случилото се на бензиностанцията при завръщането на подсъдимите и срещата им със св.Георгиев, като твърди в показанията си, че тримата се сбили, но не може с точност да опише какво е станало. Обосновани и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд относно формата на съучастие и формата на вината на подсъдимите при осъществяване на деянието – в съучастие като извършители, при евентуален умисъл и при общност на умисъла на двамата подсъдими. Това е така, тъй като всеки от подсъдимите е взел участие в осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението – нанасял е удари с пръчка, дръжка от чадър, стол, с юмруци и ритници, при което е без правно значение от кой конкретно удар е била причинена средната телесна повреда на пострадалия; както и всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е допускал настъпването им, като всеки от подсъдимите освен своя собствен умисъл, е съзнавал и умисъла на другия съизвършител. Или, с оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че по несъмнен начин от събраните по делото доказателства са установени авторството на двамата подсъдими при осъществяване на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, формата на съучастническа дейност на подсъдимите, както и формата на вината им така, както са приети от първоинстанционният съд. Неснователни в тази връзка са оплакванията на подсъдимите, изложени в жалбата им досежно игнорирането на част от събраните по делото доказателства и за безкритичното възприемане на фактическата обстановка, съобразно показанията на първата група свидетели, обсъждани по-горе в мотивите, като следва да се отбележи, че св.Мирчев, Александрова и Веселинова не са се показали като предубедени или явно заинтересовани от изхода на делото по какъвто и да било начин. Неоснователни са и исканията, изложени в жалбата – относно приложението на разпоредбите на чл. 12 ал.1 от НК и чл.132 ал.1 от НК, т.е. че деянието подсъдимите са извършили при неизбежна отбрана или в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие. Това е така, тъй като не са налице данни, сочещи на непосредствено и противоправно нападение от страна на св.Георгиев над двамата подсъдими при отиването им на бензиностанцията, а напротив – установено е по несъмнен начин, че именно двамата подсъдими са нападнали пострадалия свидетел. Не би могла да намери приложение и разпоредбата на чл.132 ал.1 от НК в конкретния случай, тъй като макар и да е нанесъл удар по окото на подс.Г.Панайотов при първоначалната им среща, то св.Георгиев е бил провокÞран от поведението на подс.Г.Панайотов, и по-конкретно от напсуването му на майка, т.е. първоначалното противоправно поведение е на подс.Г.Панайотов спрямо св.Георгиев, поради което и посоченият подсъдим не би могъл да черпи благоприятни последици за себе си от това поведение; докато по отношение на подс.П.Панайотов не е налице каквото и да било противоправно поведение от св.Георгиев, което да предизвика състоянието на афект. Впрочем, аналогични искания и съображения са били изложени от защитата на подсъдимите и пред първоинстанционния съд, който аргументирано ги е отхвърлил, приемайки ги за неоснователни. Неоснователни са и оплакванията на жалбодателите относно явната несправедливост на наложените им наказания. При налагане на същите съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, като обосновано е приел, че на същите следва да бъдат наложени наказания “лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства, близо до минималния размер, предвиден в закона за това престъпление – за срок от 4 месеца за подс.Г.Панайотов, и за срок от 6 месеца за подс. П.Панайотов, изпълнението на които е отложил за срок от по 3 години, на основание чл. 66 от НК за всеки от подсъдимите. Именно тези смекчаващи отговорността на всеки от подсъдимите обстоятелства – чисто съдебно минало, обществената опасност на деянието и дейците, и положителни характеристични данни, са дали основание на първоинстанционния съд да наложи на подсъдимите наказание “лишаване от свобода” към минималния размер на всеки от подсъдимите, с отлагане изпълнението на наказанията; като наред с това, обаче, следва да се вземат предвид и обстоятелствата, че причиненото на пострадалия увреждане съвсем не е незначително, със същото са му причинени значителни болки, страдания и неудобства; както и начина и мястото на извършване на деянието – побой с пръчка, стол, дръжка от чадър, юмруци и ритници, и на обществено място – бензиностанция. Т.е., следва да се направи извода, че макар и да са налице смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, то те не са нито изключителни, нито толкова многобройни, че да обосноват извода, че при наличието им и най-лекото, предвидено в закона за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко по отношение на всеки от тях. С други думи, по същество крайните изводи на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на всеки от жалбодателите са обосновани и законосъобразни, поради което настоящата инстанция намира, че наложеното на всеки от тях наказание съответствува на обществената опасност на деянието и дееца и на тежестта на извършеното престъпление, т.е. същите не са явно несправедливи. Обосновани и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд в гражданско-осъдителната част на обжалваната присъда. Присъденото на пострадалия свидетел обезщетение за претърпените от престъплението имуществени и неимуществени вреди е съобразено с критерия за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съобразено е от първоинстанционния съд и причиняването от подсъдимите на множество други по-леки телесни увреждания, наред с инкриминираната средна телесна повреда, като настоящата инстанция намира, че присъденото обезщетение на пострадалия е необходимо, достатъчно и в състояние напълно да го възмезди за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложените наказания на подсъдимите не са явно несправедливи и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.При този изход на делото следва да бъдат осъдени двамата подсъдими да заплатят на гражданският ищец и частен обвинител направените от същия разноски по делото пред настоящата инстанция – за възнаграждение на адвокат, в размер на общо 200 лв., или по 100 лв. всеки един от тях. Водим от изложеното, и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 37/01.06.2006 год. по Н.о.х.дело № 163/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА ГЕОРГИ ПАНАЙОТОВ ГЕОРГИЕВ от гр.Кърджали, кв.”Възрожденци” бл.2, вх.”Б”, ет.6, ап.№ 53, с ЕГН ********** да заплати на СЛАВЕЙ СЪБЕВ ГЕОРГИЕВ от гр.Кърджали, ул.”Трапезица” № 13, с ЕГН ********** сумата в размер на 100 лв., представляваща направени разноски по делото пред въззивната инстанция. ОСЪЖДА ПАНАЙОТ ГЕОРГИЕВ ПАНАЙОТОВ от гр.Кърджали, кв.”Възрожденци” бл.2, вх.”Б”, ет.6, ап.№ 53, с ЕГН ********** да заплати на СЛАВЕЙ СЪБЕВ ГЕОРГИЕВ от гр.Кърджали, ул.”Трапезица” № 13, с ЕГН ********** сумата в размер на 100 лв., представляваща направени разноски по делото пред въззивната инстанция. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |