Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Номер Година 09.09.2019 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
девети септември Година
две хиляди и деветнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Атанасов
гражданско
дело номер 3255 по описа за 2019 година.
Производството по делото е образувано по искова молба на Г.А.Г..
По делото е постъпил отговор от ответника Районен съд - .....
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки,
обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване, поради което делото
следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде
изготвен писмен доклад, да бъдат
приканени страните към спогодба и да им бъдат разяснени преимуществата
на различните способи за доброволно уреждане на спора.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени
доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими
и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства представените
с отговора на исковата молба документи, да даде възможност на ищеца да води за
разпит трима свидетели, както и да допуснат като свидетели по делото посочените
от ответника лица. Следва на основание чл.190 ГПК да бъде задължен ответникът да
представи в съдебно заседание трудовото досие
на ищеца. Следва служебно да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза,
която след като се запознае с материалите по делото извърши необходимите
проверки, даде отговор на въпроса за размера на обезщетението по чл.225, ал.1
от КТ.
Следва да се укаже на страните, че в едноседмичен срок от
връчване на препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални
действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от
горното и на основание чл.312, вр. с чл.157 от ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и
НАСРОЧВА същото за 30.09.2019 г. от 09,30 ч., за която дата да се призоват
траните и свидетелката Г.П.А.от гр. ....
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО както следва:
Ищецът Г.
А. Г. твърди в исковата си молба, че през месец
януари 2012 година започнал работа по трудово правоотношение с ответника
Районен съд - ..... Последната заемана от него длъжност била „Призовкар, той и
огняр". Трудовият му договор бил безсрочен и за пълен работен ден, а
последното уговорено с допълнителните споразумения към него трудово
възнаграждение възлизало на 999,60 лева месечно. Твърди, че на 04.01.2019г. му
била връчена Заповед №6/04.01.2019г. на Административния ръководител -
Председателя на PC - ...., с
която на основание чл.190, ал.1, т.З и т.4 вр. чл.187, ал.1, т.З, т.7 и т.8 вр.
т.10 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение", а трудовото му правоотношение било прекратено на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Твърди, че не са налице посочените в заповедта
фактически и правни основания за нейното издаване. Твърдените от работодателя факти и
обстоятелства, посочени в заповедта, не отговаряли на истината. В мотивите
за издаване на Заповед №6/04.01.2019г. се твърдяло, че на датите 04.09.2018г. и
19.09.2018г. не ползвал служебния автомобил на съда за връчване на съдебни
книжа в кв."Капитан Петко Войвода", който бил значително отдалечен от
гр....., от което е направен изводът, че на
тези дати въобще не бил посещавал адресите за призоваване, поради което бил
отразил невярни обстоятелства в разписките на върнатите призовки. Заради това
се сочело, че злоупотребил с доверието на
работодателя. Едновременно с горното било прието, че дори на посочените дати да
е ходил да връчва призовката по АНД №466/2018г. в кв."Капитан Петко
Войвода" с личния си автомобил, то в такъв случай, не бил спазил
задължението си да уведоми за това административния секретар, съгласно Заповед
№47/26.01.2017г. на Председателя на Районен съд - ..... Гореизложената
фактическа обстановка била напълно невярна. Не само, че на посочените дати
посетил въпросните адреси, но и отразеното в съдебните книжа, че лицето, до
което те са адресирани, не е открито, било самата истина. Да се съди за това,
че отразил невярна информация в призовките само защото нямало данни да е ползвал
служебния автомобил за връчването, било абсурдно. В работата си като призовкари
не само той, но и другият му колега почти ежедневно ползвали личните си
автомобили, за да посещават адреси и да връчват съобщения и книжа. Подаването
на докладна за всяко посещение било невъзможно и се случвало понякога, и то
само когато се посещавал квартал „Капитан Петко войвода", който бил
отдалечен от града. Твърди, че в самия град административният ръководител
никога не бил разрешавал ползването на служебния автомобил, поради което и
заради невъзможността пеша да се обходи градът и да се
връчат десетките на брой призовки и съобщения за деня, той и колегата му
редовно използвали личните си автомобили - факт, който винаги бил известен на
председателя на съда. Сочи, че по същия начин в кв."Капитан Петко
войвода" връчил немалко книжа с личния си автомобил и работодателят му
знаел това, но никога не възразявал, защото това негово действие устройвало
съда и било в интерес на работата. В заповедта било пропуснато да се отбележи,
че имало дълги периоди от време, когато служебният автомобил въобще не се
използвал, например поради липсата на зимни гуми и др., което не означавало, че в
продължение на месеци не се връчват призовки и книжа. Последните се връчвали,
включително и в кв."Капитан Петко войвода", но с неговия личен автомобил.
На второ място, посочено било в заповедта, че след проверка на описните книги
на призовкарите при Районен съд - .... за месец септември 2018 година е
констатирано, че не бил връчил съобщение /Покана за доброволно изпълнение до
длъжника/ по изп. дело №174/2018г. по описа на ДСИ при PC - ...., изготвено на 13.09.2018г. с адрес на
връчване: ул."Света гора" №66, гр...... Същото му било предадено на
14.09.2018г. и не било връчено от него преди излизането му в годишен платен
отпуск, считано от 25.09.2018г., като било върнато по делото, връчено на 06.11.2018г.
По същия начин се твърдяло, че Съобщение за наложен запор до длъжника по изп.
дело №101/2018г. по описа на ДСИ при PC -
...., изготвено на 14.09.2018г. с адрес за връчване: ул."Генерал
Гурко"№5, гр....., му е предадено на 17.09.2018г., не било връчено от него
преди излизането му в годишен платен отпуск, считано от 25.09.2018г., а било
върнато по делото, връчено едва на 11.11.2018г. Счита, че е недопустимо от
горепосочените факти да се правят изводи за неизпълнение на негови задължения
по връчването. Издателят на заповедта сам приемал, че единствената причина за
връчването на съдебните книжа на посочените дати, т.е. на забава във връчването,
е била излизането му в отпуск. Този факт, заедно с обстоятелството, че за
връчването на съдебните книжа по изпълнителни дела нямало срок за нередовност
при призоваването, респ. било необходимо до последния ден или момент лицето да
бъде търсено, за да бъде открито, говорел за липса на каквато
и да е вина от негова страна. Било непонятно защо по
време на ползването на отпуск от негова страна призовките не били връчени
от работещия в съда друг призовкар. На следващо място, описано било в заповедта, че е назначена комисия във
връзка с изпълнение на Заповед №452/12.11.2018г. на Председателя на съда, която
комисия „установила, че на
13.11.2018г., около 9.00 часа, парната инсталация за отоплението на съда не е
била включена от Г.А.Г. - призовкар, той и огняр, независимо от издадената
Заповед №452/12.11.2018г. на Председателя на PC - .... и устно разпореждане от Е.Д.—
административен секретар, дадено на същата дата. Същият обяснил, че липсва
документ, че парната инсталация е годна за експлоатация от фирмата доставчик на
газ, след което Т.П.Н.- главен счетоводител се е свързала с фирмата доставчик на газ, която е изпратила свои
представители, които в присъствието на Г.Г. са включили парната инсталация.
Според тях такъв не е необходим, не се е изисквал и не се изисква от други
потребители на газ, освен в случая - от Г.Г.. Подобен документ не е бил издаван
и представен и през предходния отоплителен сезон — 2017/2018г. ". Счита,
че заради горното се приемало, че умишлено не изпълнил трудовото си задължение
да включи газовото отопление на съда на датата 13.11.2018г., във връзка с което
била издадена заповед №452/12.11.2018г. на Председателя на съда. Това твърдение
било несъстоятелно. Твърди, че той самият нямал и не би могъл
да има каквито и да е мотиви да не пусне отоплението на съда, ако бил
компетентен да направи това и ако това негово действие би било в съответствие
със законовите изисквания за експлоатация на въпросната инсталация. Ищецът нямал
познания и правоспособност да прецени изправността на инсталацията и годността
й да бъде включена за отоплителния сезон. В този смисъл поведението му било
изцяло в съответствие с интересите на работещите в съда и при съобразяване с
правилата на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия
надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове,
приета на основание чл.31, ал. 1 от ЗТИП. Не отговаряло на истината посоченото
в заповедта, че през отоплителния сезон на 2017г. - 2018г. протокол за
пускането на парната инсталация в действие не е съставян. Копие от същия се
намирало в счетоводството на съда и следвало административният
ръководител да е запознат с него. Не било вярно и твърдението, че проверка на
парната инсталация от лицензирана фирма е извършена на 12.11.2018г., за което той
бил уведомен от административния секретар. Напротив, едва след като на
08.11.2018г и 13.11.2018г. подал докладни записки за необходимостта от
посещение на специалисти по този повод, на датата 13.11.2018г. такива се явили
и включили инсталацията, за което бил съставен протокол, предоставен на съда,
като ползвател. Това означавало, че на 13.11.2018г., след извършване на
необходимите проверки и настройки, отоплението на съда било включено с негово
съдействие и заповедта на Председателя на РС- .... в тази връзка била
изпълнена. На поредно място, като мотив за наказването му в заповедта били
изложени твърдения за негови нарушения във връзка с връчването на съдебни книжа
в съдебно изпълнителната служба на съда, съгласно Докладна с
вх.рег.№16548/30.11.2018г. от В.Л.- Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при
Районен съд - ..... Изложените в тази насока факти отново били неверни. Твърдяло се, че
„Пo изп. дело №137/2014г. по описа на СНС при PC - .... е изпратено
съобщение с изх.№8335/26.10.2018г. до дъжника ЕТ „ДЖИ ПИ ЕЙ СПЕД - Г.А.",
с адрес гр. ...., ул.„..... Същото е върнато в СИС на 02.11.2018г., невръчено,
с отбелязване от призовкаря Г.А.Г., че „ На посочения адрес няма офис на
фирмата ". Разпоредено е от ДСИ съдебните книжа да бъдат връчени по реда
на чл.47 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Предаденото за залепване
уведомление с изх.№8594/05.11.2018г. и върнато в СИС на 12.11.2018г. с
отбелязване от призовкаря Г.Г., че на 10.11.2018г. уведомлението е залепено:
"на вратата и лицето не е открито, залепено уведомление. " Разписка
от второ уведомление с изх.№8595/05.11.2018г. е върната в СИС на 12.11.2018г. с
отбелязване от призовкаря Г.Г., че на 10.11.2018г. е залепено уведомлението „на
пощ.кутия и лицето не е открито, залепено уведомление". На 15.11.2018г. с
СИС при РС- .... си явява Г.П.А., в качеството си на едноличен търговец ЕТ „ДЖ
ПИ ЕЙ СПЕД - Г.А.", длъжник по изп. Дело №137/2014г. по описа на СИС при
РС-..... Същата е предала на ДСИ отрязъците от уж залепените уведомления с
изх.№8594/05.11.2018г. и изх.№8595/05.11.208г., като е заявила, че ги е
получила от роднина, на когото са били оставени от призовкаря. За предаването,
респ. приемането на уведомленията е съставен
протокол, в който е отразено от ДСИ, че върху върнатите отрязъци от уведомления
липсват белези за тяхното залепване, нито тяхната цялост е нарушена. " От
горните факти счита, че по никакъв начин не можело да се направи извод за
извършено нарушение на трудовата дисциплина от негова страна. Очевидно било, че
съобщение с изх.№8335/26.10.2018г. е върнато в съда на 02.11.2018г., оформено
по законовия ред и в срок. Цитираните по - горе уведомления по изпълнителното
дело били залепени на указаните места и също върнати в срок. Абсурдно било да
се приеме, че липсата на отпечатъци за залепване върху хартията водело до
извода за неизвършване на това действие. Счита, че ако работодателят му се бил
поинтересувал, щял да разбере, че залепването се осъществява посредством
хартиено тиксо, което не оставяло отпечатъци, нито по хартията, нито по
твърдите повърхности, на които се залепват книжата. В противен случай и при
използване на друг залепващ материал, биха се нанесли повреди или замърсяване
на чуждото имущество, върху което се извършват тези действия, което би довело
до негативни последствия за потърпевшите лица. Фактът на залепването се
установявал и от изрично заявеното в заповедта, че адресатът на книжата се е
снабдил с тях и е бил запознат със съдържанието им, което всъщност означавало,
че целта на залепването е постигната. В подобен на горния смисъл заповедта продължавала: „Пo изп. дело №183/2018г. е изпратена ПДИ с
изх.№7829/10.10.2018г. на длъжника Мартин Веселинов Статев на посочения по
делото адрес, а именно гр....., ул. ..... На 05.11.2018г. съдебните книжа са
върнати в цялост, с отбелязване от призовкаря Г.А.Г.: „Адресът е посетен на
04.11.2018г. По данни на В.С. лицето не живее там". Разпоредено е на
06.11.2018г. на основание чл.47 ал.1 от ГПК, залепване на уведомление на адрес:
гр..... ул. ..... Разписка от уведомление с изх.№8613/06.11.2018г. е върнато на
09.11.2018г. в СИС с отбелязване от призовкаря Г.Г., че „Лицето не е открито,
залепено уведомление на вратата". Разписка от второ уведомление с
изх.№8614/06.11.2018г. е върнато на 09.11.2018г. в СИС при PC - .... с отбелязване
на връчителя „Лицето не е открито, залепено уведомление на пощ.кутия. "
Длъжникът М.С.не се е явил в канцеларията на съда в двуседмичния срок от
залепването, за да получи съдебните книжа. На 04.12.2018г. длъжникът М.С.се е
явил в СИС при PC -
...., след като от работната му заплата са удържани суми, съобразно наложения
запор върху трудовото му възнаграждение. Посочил пред ДСИ, че едва тогава е
разбрал, че срещу него е заведено изпълнително производство, както и че на
адреса му не е имало залепено уведомление. Този факт, че длъжникът не знаел, че
срещу него има образувано производство е заявен и в негова молба с вx.№l6941/06.12.2018г.". Отново било непонятно защо работодателят давал
доверие на думите на длъжника, който нормално се защитавал срещу принудително
изпълнение срещу него, като приел, че той не осъществил действията по
залепването. Във връзка с посоченото лице твърди, че на адреса, който бил
посочен в книжата, в действителност живеел неговия баща - В.С., когото ищецът познавал лично, тъй като му бил съсед. Последният лично присъствал на действията
по залепване на уведомленията, дори се противял на това. Ищецът обаче, изпълнил задълженията си, като не можел да
носи отговорност за това, че въпросният човек евентуално е предприел действия
по премахване на уведомленията от местата, където били залепени. На последно
място, сочело се в обжалваната заповед, че „Пo изп. дело №162/2017г. е изпратено съобщение с
изх.№5657/04.12.2017г. за наложена обезпечителна мярка до длъжника Василка
Кирчева Стаматова на адрес: гр....., бул."България" №123, вх.А, ет.5 an.26. Същото е върнато в
цялост в СИС при PC -
.... на 21.12.2017г., с отбелязване от призовкаря Г.Г.: "Адреса е посетен
на 19.12.2017г. и лицето не е открито. Пребивавало като квартирант. По данни на
съседка, нежелаеща да даде името си, от месец май не живее там".
Разпоредено е от ДСИ залепване на уведомления, като разписка от уведомление с
изх.№6091/22.12.2017г. е върнато, с отбелязване от призовкаря Г.Г., че е
залепено на 03.01.2018г. „На входната вата", а разписка от уведомление с
изх.№6090/22.12.2017г. е върнато, с отбелязване от призовкаря Г.Г., че е
залепено на 03.01.2018г. "На входната врата". На основание чл.47,
ал.З от ГПК е разпоредено ДСИ да се извърши справка за адресната регистрация и
месторабота на длъжника, като от справката от 07.12.2017г. е установено, че
постоянният и настоящ адрес на длъжника Василка Стаматова съвпадат с тези във
уведомленията и във вече изпратеното съобщение за наложена обезпечителна мярка
с изх.№6088/22.12.2017г. С разпореждане от 07.02.2018г. ДСИ е приел
уведомлението да се счита редовно връчено на 17.01.2018г. На длъжника е
назначен особен представител на 01.03.2018г. с определено възнаграждение
100.00лв. На 18.04.2018г. длъжникът Величка Стаматова се е явила лично в СИС
при РС-...., което е удостоверено в протокол от 18.04.2018г., като е заявила,
че на адреса й не е било залепвано уведомление, че тя периодично пребивава в
гр....., а на адреса има лица, които да получат съдебните книжа, за което тя да
бъде своевременно уведомявана, и е посочила телефонен номер." Счита,
че да се прави на база горепосочените факти извод за извършено нарушение от негова
страна отново било нелогично. Адресът, посочен в съдебните книжа, макар че не бил
в неговия район, бил посещаван от него и същите били оформени по законния ред,
а уведомленията - залепени. Непонятно било как голословните
твърдения на лицето се приемали с доверие, при положение че от тях нито личало в
кой период от време Величка Стамова посещавала града, нито кои били лицата,
които са могли да получат документите, съгласни ли са били те на това, нямало
телефон за връзка и т.н. Все неща, които били тълкувани умишлено в негова
вреда, без да има каквито и да е конкретни причини за това да се поставя под
съмнение правилността на неговите действия по връчването. Очевидно било от
текста на обжалваната заповед, че работодателят му тълкувал всички факти и
обстоятелства в негова вреда само и единствено с цел да оправдае намеренията си
да го уволни дисциплинарно. Намира, че при цялостен преглед на трудовото му
досие и запознаване с всички издавани срещу него и по повод него актове на
работодателя, съдът би направил извода за това, че настоящото
уволнение не било извършено в полза и в интерес на службата, а само и нарочно,
за да бъде изгонен от работа, и то при явна злоупотреба с правата, които
законът давал на работодателя му. Ето защо и само заради това заповедта за
уволнението и прекратяване на трудовия му договор счита за незаконосъобразна. Моли
съда да отмени наложеното му със Заповед №6/04.01.2019г. на Председателя на
Районен съд - .... дисциплинарно наказание „Уволнение", да признае за
незаконно и отмени прекратяването на трудовото му правоотношение, да го
възстанови на заеманата преди уволнението работа на длъжност „Призовкар, той и огняр"
в PC - ...., както и да
осъди ответника Районен съд - .... на основание чл.225 ал.1 от КТ да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа заради уволнението, но
за не повече от шест месеца, считано от 04.01.2019г., в размер по на 999,60 лв.
месечно, или общо 5997,60 лв. за шест месеца, ведно със законната
лихва, считано от завеждането на иска в съда до окончателното изплащане на
сумата. Моли на основание чл.78, ал.1 от ГПК да осъди ответника да му заплати
всички направени по делото разноски.
По делото е постъпил писмен отговор от
ответника, в който счита предявените искове за допустими, но за изцяло
неоснователни. Не оспорва, че до 04.01.2019г. ищецът е работил по трудово
правоотношение в Районен съд - ...., като последната заемана от него длъжност била
„Призовкар, той и огняр", считано от 01.05.2017г. До тази дата ищецът
изпълнявал длъжността „Работник поддръжка сграда-огняр" и съвместявал
частично функциите на „Призовкар". Твърди, че ищецът бил запознат с длъжностната
му характеристика както за заеманата преди 01.05.2017г. длъжност, връчена му
срещу подпис на 31.03.2014г., така за и последно
заеманата длъжност, връчена му срещу подпис на 03.04.2017г. Оспорва твърдяната
незаконосъобразност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „Уволнение"
със Заповед № 6/ 04.01.2019г. на Адм. ръководител - Председател на Районен съд
- ..... Счита, че обжалваната Заповед е издадена при наличие на
материалноправни основания за наложеното на ищеца дисциплинарно наказание и при
спазване на процедурните правила за издаването й. Заповедта била издадена от
компетентния административен орган - Административен ръководител Председател на
Районен съд - ...., в писмена форма и съдържала предвидените в чл.195 от КТ
реквизити. Наложеното на ищеца най-тежко дисциплинарно наказание съответствало
на критериите по чл.189, ал.1 от КТ. В заповедта подробно било посочено кога са
извършени нарушенията, в какво се състоят вредните последици, които са
настъпили от тях, наказанието и законовият текст, въз
основа на който то се налагало. Спазена била и процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, като преди налагането му работодателят приел
писмените обяснения на ищеца за нарушенията, визирани в заповедта, както и
извършил проверка за това дали последният се ползвал с особената закрила по
чл.ЗЗЗ, ал.1 от КТ - посредством декларация, попълнена и подписана лично от
ищеца. Спазен бил и срокът за налагане на дисциплинарното наказание и доколкото
в исковата молба не се навеждали доводи в тази насока, то това обстоятелство
също следвало да бъде обявено за безспорно между страните. Наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание намирал за съобразено с тежестта на констатираните
нарушения, обстоятелствата, при които са били извършени и поведението на
служителя, което се изисквало съгласно чл.189, ал.1 от КТ. Според посочената
разпоредба на КТ, дисциплинарното наказание се определяло по преценка на
работодателя или на определено от него лице, като тази преценка следвало да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/ служителя към конкретното неизпълнение и
въобще поведението му при полагането на труд. В случая били констатирани от
страна на работодателя множество случаи на неизпълнение на възложената работа -
чл.187, т.З КТ и на неизпълнение на законните нареждания на работодателя -
чл.187, т.7 КТ, които сами по себе си били тежки нарушения на трудовата
дисциплина, тъй като се отнасяли до най-съществения елемент на трудовото
правоотношение - престирането на работна сила. Нещо повече - констатираните
нарушения, със своята повторяемост, обективно сочели на значително
виновно неизпълнение на трудовите задължения, което обуславяло налагането на
най-тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение". Взети били предвид и
други обстоятелства, имащи отношение към извършените нарушения: характера на
извършваната от призовкаря дейност, която била значима, с оглед движението на
делата и спазването на процесуалните срокове; системността на нарушението на трудовата
дисциплина, доколкото нарушенията били извършени многократно и в кратък период
от време; фактът, че нарушенията били извършени и след като вече е било
наложено на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение".
Оспорва твърденията на ищеца, че не са налице посочените в заповедта фактически
и правни основания за нейното издаване. Оспорва твърдението, че на 04.09.2018г.
и на 19.09.2018г. ищецът е посетил с личния си автомобил адреси в квартал
"Капитан Петко Войвода" в гр. .... за връчване на съдебни книжа.
Оспорва и това, че в работата си като призовкар ищецът почти ежедневно е
ползвал личния си автомобил, за да посещава адреси и връчва съдебни книжа. Твърди,
че на посочените дати ищецът не бил посетил визираните в заповедта адреси в
квартал "Капитан Петко Войвода" в гр. .... и е отразил невярни
обстоятелства в разписките от върнатите призовки. Квартал "Капитан Петко
Войвода" фактически се намирал извън град ...., макар формално да е част
от града, и поради отдалечеността му /около 5 км./, придвижването до този
квартал ставало единствено с моторно превозно средство. За връчване на съдебни
книжа в този квартал се използвал служебният автомобил,
за което била създадена специална организация - със Заповед № 431/15.09.2017г.
на Председателя на Районен съд - ...., съгласно която призовкарят представял
докладна, в която посочвал съдебните книжа /по вид и номер на дело/, които
следвало да бъдат връчени. За датите 04.09.2018г. и на 19.09.2018г. докладни не
били подавани, респ. служебният автомобил не бил ползван. В тази връзка,
представял всички докладни, подавани от Г. през 2018-та година, от които било
видно на кои дати е искал да ползва служебния автомобил за връчване на съдебни
книжа в кв. „Капитан Петко Войвода", като твърди, че само на тези дати били
правени от призовкар посещения на адреси в този квартал и на тези дати били оформени
разписки от съдебни книжа до адреси от този квартал. Нямало оформени съдебни
книжа до адреси в квартала на дати, извън датите, отразени в докладните, и
датите 04.09.2018г. и на 19.09.2018г., за които липсвали докладни. За същите
дати - 04.09.2018г. и на 19.09.2018г., ищецът не бил уведомил и
административния секретар, че ще посети адреси в квартал "Капитан Петко
Войвода" с личния си автомобил, съгласно Заповед № 47/26.01.2017г. на
Председателя на Районен съд - ..... Твърди също, че издаването на такава заповед
от председателя на съда, за
това - Г.Г. да уведомява административния секретар при всяко негово напускане
на сградата на съда, извън случаите на разнасяне на служебната
поща, се наложило поради многократно констатирани случаи на отсъствия от
работното място и неуплътняване на работното време от страна на ищеца. Оспорва
и твърдението, че единствената причина за забавяне във връчването на съдебните
книжа - призовка до обвиняемия по АНД №466 2018г. и покани за доброволно
изпълнение до длъжниците по изп. дело № 174 2018г. и изп. дело № 101 /2018г., е
било излизането в отпуск на ищеца. Твърди, че причина за забавяне във
връчването на тези съдебни книжа, което е довело до забавяне на производствата
по тези дела, било единствено недобросъвестното отношение на ищеца към
трудовите му задължения, което в случая се състояло в непредаване на
подлежащите за връчване книжа на другия призовкар, преди ищецът да излезе в
платен годишен отпуск. Твърди също, че това не било изолиран случай и че
нееднократно се е случвало ищецът да е излизал в платен годишен отпуск и да не
е предавал на другия призовкар спешни за връчване съдебни книжа, а същите да са
били откривани измежду книжата, предадени за връчване на Г.Г., след преравянето
им, извършвано по необходимост от административния секретар и от призовкаря М.Р..
Затова и неприемливо звучало твърдението в отговора, че „е непонятно от заповедта защо по време на ползването на отпуск от
страна на ищеца, призовките не са били връчени от работещия в съда друг
призовкар, при все, че са били на негово разположение". Съдебните
книжа се предавали за връчване на конкретен призовкар /в зависимост от района
на връчване/ и той отговарял за тях. Нямало как другият призовкар да знае какви
книжа има да връчва колегата му преди излизане в платен годишен отпуск, без
последният да му ги предаде. На следващо място, оспорва твърдението на ищеца,
че не е бил уведомен за проверката на парната инсталация, извършена от лицензирана
фирма на 12.11.2018г., както и че такава проверка не е била извършена на тази
дата. Твърди, че проверката е била извършена и Г. е бил уведомен за нея, и не е
направил никакви възражения относно включването на парната инсталация, свързани
с цитираните в исковата молба правила. Твърди, че ищецът умишлено не е изпълнил
заповедта на работодателя и дадено му въз основа на заповедта устно
разпореждане от прекия му ръководител - административния секретар на съда,
касаещо задължение, вменено му с длъжностната характеристика - включване на
парната инсталация в началото на отоплителния сезон, в случая на 13.11.2018г.
Твърди също, че тази постъпка на Г. била поредна проява на последователното му
поведение на умишлено неизпълнение на разпорежданията на работодателя,
започнало да се наблюдава осезаемо след налагане на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение". Оспорва и твърдението на ищеца, че е залепил
на съответните адреси уведомления по чл.47 ГПК по трите изпълнителни дела,
визирани в обжалваната заповед - изп. дело № 137/2014г., изп. дело № 183/2018г.
и изп. дело № 162/2017г., трите по описа на СИС. Твърди, че уведомления по
трите дела не са били залепени от ищеца Г. по установения от закона ред, а
същият е отразил във върнатите разписки неверни обстоятелства. Оспорва също и
твърденията, че цялостното поведение на председателя
на съда е форма на злоупотреба с дисциплинарната му власт спрямо ищеца, както и
че уволнението не е извършено в полза и интерес на службата, а само и нарочно,
за да бъде изгонен Г. от работа. Напротив, цялостното поведение на Г. досежно
изпълнение на служебните му задължения като „призовкар, той и огняр" било
недобросъвестно и безотговорно.
Последният многократно
не изпълнявал задълженията си по своевременно връчване на съдебни книжа,
изпратени и от други съдилища. В подкрепа на това били последните две искания
за обяснения от Г. от страна на Административен съд - Хасково, ведно със
съответните заповеди и обяснения. Поведението на ищеца категорично довело до
вредни последици, с оглед характера на извършваната от призовкаря дейност,
която била значима. Неизпълнението на задълженията по връчването на съдебните
книжа неминуемо довело до забавяне движението и решаването на делата, а
несвоевременно уведомяване на длъжниците по изпълнителните дела - до
неблагоприятни последици за взискателите. Всичко това било в ущърб на работата,
тъй като рефлектирала върху съда, доколкото уронвало престижа и разколебавало
доверието в институцията. Поради изложеното моли съда да отхвърли исковите
претенции като неоснователни. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, като моли съда
да ги редуцира до минималния размер, съобразно закона. От така изложените обстоятелства в исковата молба се
налага изводът, че исковете следва да бъдат квалифицирани като такива по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна и по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на предишната работа, и
по чл.344,ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ – за заплащане на обезщетение за
за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението. В производството
по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ работодателят - ответник в настоящото
производство - носи тежестта да докаже, че законосъобразно е упражнил правото
си на уволнение. В производството по
иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ работникът ищец носи тежестта да докаже
наличието на условията за възстановяването му на предишната работа – наличието
на субективно преобразуващо право да бъде възстановен на предишната работа. В
производството по иска за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ ищецът следва да докаже,
че останал без работа в рамките на претендирания период след уволнението. На
основание чл.146, ал.2 ГПК съдът указва на ищеца, че не е посочил доказателства
за факта на оставането си без работа.
ПРИКАНВА страните към
спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата
страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се
прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на пресъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, при която трето лице-медиатор подпомага спорещите страни
да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна
спогодба.
ПРИЕМА
като доказателства по делото Заповед № 6/04.01.2019г. на Адм. ръководител -
Председател на Районен съд - ....; Заповед № 424/23.10.2018г. на Адм.
ръководител - Председател на Районен съд-...., ведно с Докладна от съдия Д.Д.К.с
вх.рег.№ 14519/23.10.2018г., Доклад за резултатите от извършена проверка на
дейността на призовкарите при Районен съд-.... от 05.11.2018г., с приложения
към доклада: Приложение № 1 призовка за подсъдим по АНД № 466/2018г. по описа
на РС-.... до А.Д.А.с адрес за връчване гр....., ул."Спартак" № 16;
Приложение № 2 справка от съдебен деловодител А.Д.А.Г. с вх.№
12737/17.09.2018г., Приложение № 3 призовка за подсъдим по АНД № 466/2018г. по
описа на РС-.... до А.Д.А.с адрес за връчване гр....., ул...; Приложение № 4
Списък на лицата, призовани по АНД № 466/2018г., насрочено за 25.09.2018г.,
10.00 часа; Приложение № 5 Докладна от Г. А.Г. - призовкар до Адм.ръководител -
Председател на РС-.... от 12.09.2018г., Приложение № 6 призовка за подсъдим по
АНД № 466/2018г. по описа на РС-.... до А.Д.А.с адрес за връчване гр....., ул...;
Приложение № 7 Описна книга на призовкаря Г. Ан.Г. от 01.09.2018г. до
30.09.2018г., генерирана от деловодната програма САС „Съдебно
деловодство"; Приложение № 8 Описна книга на призовкаря М.Г.Р. от
01.09.2017г. до 30.09.2018г., генерирана от деловодната програма САС „Съдебно
деловодство"; Приложение № 9 Копие от Заповед № 325/19.09.2016г. на
И.ф.Административен ръководител - Председател на РС-.... относно въвеждане на
разпределение на районите за връчване на съдебни документи и книжа между М.Р. -
призовкар и Г.Г. -призовкар, той и огняр; Справки за отпуските на Г.Г. -
призовкар и М.Р. - призовкар; Заповед № 448/08.11.2018г. на Административен
ръководител Председател на Районен съд - ...., ведно с Обяснение от Г.А.Г. с
вх.рег. № 15554/ 13.11.2018г.; Заповед № 47/26.01.2017г., Заповед №
431/15.09.2017г., Заповед № 427/24.10.2018г., Заповед № 155/04.04.2017г.,
всички на Адм. ръководител - Председател на Районен съд - ....; Заповед №
453/13.11.2018г. на Административен ръководител - Председател на РС-...., ведно
с Доклад от Е.П.Д. - административен секретар от 13.11.2018г., Докладна от Г.А.Г.
от 08.11.2018г., Заповед № 452/12.11.2018г. на Адм. ръководител - Председател
на РС-...., Протокол от 13.11.2019г., Заповед № 454/13.11.2018г. на Адм.
ръководител - Председател на РС- ...., Обяснение от Г.А.Г. с вх.рег. № 15756/
15.11.2018г.; Заповед № 529/13.12.2018г. на Адм.ръководител - Председател на
Районен съд-...., ведно с Докладна записка от Владислав Петров Линев - държавен
съдебен изпълнител при РС-.... с вх.рег. 16549 30.11.2018г„ с приложения: 1.
отрязъци от уведомления с изх..\° 8595 05.11.2018г. и № 9594/05.11.2018г., 2.
копия от уведомления с изх..\° 8595 05.11.2018г. и № 9594/05.11.2018г.,
оформени от длъжностното лице- връчител. намиращи в кориците на делото с номера
поредни лист № 191 и лист № 192; Доклад от 20.12.2018г. относно извършена
проверка от назначена комисия; Протокол от 15.11.2018г. по ИД № 137/2014г.,
Заповед № 547/27.12.2018г. на Адм. ръководител - Председател на РС-....;
Обяснение от Г.А.Г. с вх.рег. № 18011/ 31.12.2018г.; Декларация от Г.А.Г. от
04.01.2019г.; Длъжностна характеристика на длъжност - призовкар, той и огняр,
връчена на Г.Г. на 03.04.2017г.; Длъжностна характеристика за длъжност -
работник, поддръжка сграда - огняр, ведно с допълнителна длъжностна
характеристика на заеманата длъжност работник, поддръжка сграда- огняр, връчени
на Г.Г. на 31.03.2014г.; Докладни за ползване на служебния автомобил от Г.Г.
/13 броя/ за 2108-та година, с дати: 05.11.2018г., 12.09.2018г., 01.08.2018г.,
23.08.2018г., 09.07.2018г., 19.06.2018г., 11.05.2018г., 28.05.2018г.,
16.04.2018г., 08.03.2018г., 12.02.2018г., 31.01.2018г., 03.01.2018г.; Решение №
252/04.06.2018г. по гр.д.№ 79/2018г. по описа на Районен съд - Кърджали;
Решение № 234/14.12.2018г. по В.гр.д. № 247/2018г. по описа на Окръжен съд -
Кърджали; Писмо от Адм.съд - Хасково с вх.рег. № 17275/12.12.2018г., ведно със
Заповед № 528/13.12.2018г. на Председателя на PC - ...., Обяснение вх.рег. № 17422/14.12.2018г.
и придружително писмо до Адм.съд - Хасково - изх. № 8053/ 14.12.2018г.; Писмо
от Адм.съд - Хасково с вх.рег. № 17563/18.12.2018г., ведно със Заповед №
540/19.12.2018г. на Председателя на PC -
...., Обяснение вх.рег. № 17773/21.12.2018г. и придружително писмо до Адм.съд -
Хасково - изх. № 8235/ 21.12.2018г.
ДАВА
възможност на ищеца да води за разпит трима свидетели в о.с.з.
ДОПУСКА
в качеството на свидетели М.Г.Р., Е.П.Д., В.Л., Д.Д.К., които ще се водят от
ответника и Г.П.А., която да се призове на адрес гр. ....
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл.190 ГПК ответника да представи в съдебно заседание трудово
досие на ищеца.
НАЗНАЧАВА
съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по
делото извърши необходимите проверки, отговори на въпроса за размера на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Емилова Недялкова. Определя първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 80
лева, платимо от бюджета на съда.
УКАЗВА на страните, че в
едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността
направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована,
не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен
отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена
молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право
на това.
Да
се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
Да се връчи на страните
препис от разпореждането.
Разпореждането не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: