Р Е Ш Е Н И Е
№ 1790/16.10.2020г.
Гр. Пловдив,16.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение , пети състав, в публично
съдебно заседание на 17,09,2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В. К., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 3776 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ),
във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Жалбоподателят
- Е.Т.К. с ЕГН ********** *** обжалва Заповед
№ 232/21.11.2019 г. на кмета на община Раковски, с която е наредено на жалбоподателката в качеството си на собственик на имот планоснимачен № 1640 за който е отреден УПИ ХІІ-1640 в
кв.75 по ПУП на кв.Ген.Николаево, гр.Раковски, явяваща се и собственик на
незаконния строеж в същия срок до 02.03.2020 г., да премахне доброволно и за
своя сметка констатирания незаконен строеж.
В жалбата, както и в писмените
бележки на адв. И. / л. 99/ се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна , нищожна и издадена в противоречие на приложимите в случая материалноправни норми и административнопроизводствени
правила. Претендират се и съдебни разноски в размер на 600 лева.
Ответникът по
жалбата- Главен архитект на община-Раковски, чрез. Адв.
Л. оспорва жалбата, по съображения изложени в писмена защита , като претендира и
съдебни разноски.
Съдът, като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във
връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол,
както и доводите на страните, установи , че жалбата като подадена в срок и от
лице с правен интерес е процесуално
допустима, а разгледана по същество е
неоснователна .
Съдът от фактическа страна приема за установено следното:
Не се спори от страните, че жалбоподателката
е собственик на недвижим имот УПИ
XII-501.1640,501.2407, кв. 75 по плана на гр.Раковски.
К. оспорва Заповед ДЗ-232/21.11.2019 г. на
Кмет на Община Раковски, с която е наредено премахването на незаконен строеж
представляващ - постройка към сграда на основното застрояване с размери -дължина: около
8 м., ширина - около 2,55 м., височина - около 2,10 м. в ниската си част и
2,25м. във високата, представляващ строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ЗУТ, находящ се в УПИ X1I-1640, кв. 75 по ПУП на гр.
Раковски, ул. „Симеон 1, № 39а.
Освен оспорването на заповедта като
незаконосъобразна, алтернативно нищожна,
се твърди, че не се касае за строеж по смисъла на ЗУТ.
Ответната страна твърди че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган по чл.225а, ал.1 ЗУТ - от кмета на
общината, тъй като процесният строеж е VI категория
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ.
Оспорената заповед е издадена въз
основа на констативен акт № 4 от 22,10,2019г, съставен от работна група в състав главния архитект на общината Ф. и служител П. Т. в отдел „Строителен контрол, устройство на
територията" на община Раковски, след извършена проверка в присъствието
на бащата на К..
Установено е, че в имота е
реализирано строителство / л. 6/ , като обекта на провмерката
е допълваща постройка към сграда на основното застрояване и представлява метална конструкция с термопанели,
дограма и метална мрежа с размери дължина около 8 метра , ширина-2,55м и
височина около 2,10м. в ниската си и 2,25м. във високата й част.
В КА е посочено че строежът е
захванат с болтове, монтажна пяна и/или бетон на земята и на оградата, явяваща
се граница с имот № 1660. Установено е, че за строежа няма одобрен проект и
строителни книжа и е прието, че са
нарушени разпоредбите на чл. 148 от ЗУТ, като е изготвена и окомерна скица /
л.6 долу/.
Съдът установи че по делото са
представени още КА с номера 5,6,7 и 8 от
26,09,2019г., както и са приложени
Заповеди с номера 227, 232, 233, 234 и 235 от 22,11,2019г. на Кмета на Община Раковски.
В съдебното
производство съдът по искане на страните е задължил административния орган да представи
доказателства, че актосъставителите
съставили констативния акт въз основа на издадената заповед са действително
лица по контрол на строителството, съгласно императивното изискване на чл.223,
ал.2 от ЗУТ, както и да представи действащия за процесния
имот регулационен и застроителен план – текстова и
графична част.
Адв. Л. е представила с молба / л.
65-73/ горните доказателства.
С оглед оспорването от страна на жалбоподателя,
че не се касае за „строеж“, а за „преместваем обект
по чл.56 от ЗУТ, съдът е допуснал
СТЕ по искане на адв.
Л. със
следните задачи:
1. Съществували в имота – УПИ
ХІІ-1640, кв.75 по ПУП гр.Раковски, с адрес: ул. „Симеон І“ № 39а, гр.Раковски
– на северната граница в имот № 1640 строителство – строеж на допълващото
застрояване – постройка към сграда на основното застрояване; да се укаже
местоположението й в имота, какво представлява този обект, какви са параметрите
– дължина, височина, широчина, от какви строителни материали е изградена
постройката, как основите на постройката са закрепени към терена; има ли
възможност постройката да бъде отделена от мястото, където се намира и да бъде
преместена, без да се наруши целостта й, както и без да се наруши повърхностния
слой на терена ?
2. Постройката има ли характер на
строеж и каква категория е възприетият за незаконен строеж ?
3. По външни признаци от оглед на
място – кога е осъществено изграждането
4. За изграждането на постройката
изисква ли се строителна документация, в т.ч. инвестиционен проект, разрешение
за строеж ?
5. Налице ли е одобрена строителна
документация за процесния строеж ?
6. Допустима ли е била по време на
изграждането й, съгласно действащите разпоредби, постройката, предмет на
заповедта ?
7. Вещото лице да представи
заключение в текстова и графична част след преглед на наличната
строително-техническа документация в Община Раковски и изготви скица със снимков
материал.
В последното осз.
Съдът е приел СТЕ на вл. Инж. К. , в която се дават категорични данни / л. 94/ че в случая обектът , предмет на спора не попада в прил. поле
на пар. 5 ,
т.38 от ПЗР на ЗУТ , т.е няма характер на
строеж, постройка от допълващо
застрояване, както и че за обекта не може да се определи категория , тъй като няма характер на строеж.“
Съдът въз основа на приложените
множество фотоснимки на л. 89 в СТЕ ,
както и от изложеното в писмената защита на адв. Л. категорично установява , че се касае за клетка за гълъби-преместваем
обект , а не за строеж по см. На ЗУТ.
Съдът въз основа на така установените
по делото факти, достига до следните
правни изводи:
По направеното възражение от страна
на жалбоподателя съдът излага следното:
В оспорената заповед не се съдържат
никакви данни относно твърдяния за незаконен /според
администрацията/ строеж, който подлежи на премахване - реално липсва изобщо диспозитив.
Неправилно в оспорената заповед е посочено
местонахождението на обекта , посочено е
че се намира в имот „планоснимачен № 1640, за който е
отреден УПИ Х11-1640, в кв. 75 по ПУП на
кв. „Ген. Николаево ", гр. Раковски ". Съдът установи , че правилното
му обозначение е „УПИ XII-1640, 2407, за жилищно застрояване, в кв. 75 по ПУП
на кв. „Генерал Николаево", град Раковски ", съгласно приетият по делото на лист № 67 - 68 План за
регулация и застрояване на процесният имот.
Констативен акт № 4/22.10.2019 г.
/лист №5-7/ е съставен от С. Ф. - на длъжност главен архитект на общинаРаковски и П. Т. - на длъжност главен специалист
„СКУТТО" при община Раковски.
Съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ
Заповедите за премахване на незаконни строежи се издават от Кмета на общината,
въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ
, т.е. „служителите за контрол по
строителството в администрацията на всяка община".
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДСл.,
задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна
характеристика.
Единствено по отношение на П. Т. е налице задължение и възможност
съгласно длъжностната му характеристика /лист № 71-72/ да съставя констативни
актове по отношение на незаконно строителство.
Подобни права и възможности според
длъжностната характеристика на С. Ф. /лист № 69-70/ липсват - тоест същият няма
право да съставя констативни актове за незаконно строителство, както и че в ЗУТ
липсва разпоредба, че въпросното лице има право и задължение да констатира
незаконно строителство.
В случая безспорно се установи, в това
число и от приетата по делото СТЕ, че обекта не е строеж, а е преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, от което
следва че преместваемите
обекти не се премахват по реда на чл. 225а от ЗУТ, а по реда на 57а от ЗУТ, а
това са две коренно различни административни производства и смесването им води
винаги до незаконосъобразност на издадена подобна заповед.
Горните факти налагат извода ,
че в случая е налице погрешно развило се административно
производство, в което не е изписан диспозитив , КА е
съставен от некомпетентно лице, неправилно е посочен вида на обекта, и
приложимата материално правна норма , които обстоятелства , кумулативно и
поотделно представляват съществени процесуални нарушения , които поотделно и
заедно са самостоятелни основания за отмяна на
оспорената заповед.
Горното налага отмяната на оспорената Заповед № ДЗ-232/21.11.2019
г. на кмета на община Раковски, както и присъждането на разноски, съгласно представеният договор / л.
95/ в размер на 600 лева.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК и чл. 215, ал. 7 , т. 4 от ЗУТ Административен съд
Пловдив
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Т.К. с ЕГН ********** *** Заповед № 232/21.11.2019 г. на кмета на
община Раковски, с която е наредено на жалбоподателката
да премахне доброволно и за своя сметка констатирания незаконен строеж.
ОСЪЖДА Община Раковски да заплати на Е.Т.К. с ЕГН ********** *** съдебни разноски в
размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: