РЕШЕНИЕ
№.
1749 гр.
Пловдив 13.10.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на шестнадесети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАД № 1586 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.306 ал.5
и ал.6 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Изпълнителния Директор на ДФ“Земеделие“,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 136, чрез гл. юриск. И.З., против Разпореждане № 3601 от 09.06.2020 г.,
постановено от Председателя на Административен съд -Пловдив по адм. дело № 865/2020 г. на Административен съд – Пловдив, с
което на основание чл.304 ал.1 от АПК на В.Г.Г.– Изпълнителен Директор на Държавен фонд „Земеделие“ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за неизпълнение
на влязлото в сила съдебно Решение №1655 от 18.07.2019г., постановено по адм.
дело №2908/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено с
Решение №9520 от 20.06.2019г. по адм. дело
№12629/2018г. по описа на ВАС на РБ.
В
жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на разпореждането. Твърди се нарушение на материалния и
процесуалния закон. Изложено е, че в хода на новото разглеждане на заявката за
окончателно плащане на бенефициента, административния орган е извършил административни
проверки на дружеството, както и че на „Турист кар“
ЕООД е било изпратено уведомително писмо
с изх.№ 01-2600/6255 от 15.10.2019г., с което е поискано представянето на
допълнителни документи. Твърди се, че е била извършена проверка на място и
съобразно констатациите, ДФЗ се е произнесъл по подадената заявка за плащане с
решение за отказ от изплащане на финансова помощ с изх.№ 01-2600/6255 от
22.05.2020г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Според жалбоподателя не е било
налице бездействие. В жалбата се изтъква, че във влязлото в сила съдебно
решение не е посочен конкретен срок, в който ДФЗ следва да се произнесе, поради
което според жалбоподателя, фонда не е в нарушение относно съблюдаването му при
новото произнасяне по заявката за окончателно плащане подадена от „Турист кар“ ЕООД. Твърди се, че единственото вменено задължение
към настоящия жалбоподател по силата на съдебното решение е да разгледа процесната заявка за окончателно плащане, при спазване на
съдебното решение, което от своя страна не е скрепено с определен срок, след
изтичането на който органът да бъде санкциониран. Изтъкнато е, че преди
налагането на глобата на изпълнителния директор на ДФЗ е било издадено решение
за отказ от изплащане на финансова помощ с изх.№ 01-2600/6255 от 22.05.2020г.
на изпълнителния директор на ДФЗ по подадената заявка за окончателно плащане от
„Турист кар“ ЕООД. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане на
Председателя на Административен съд – Пловдив.
Ответникът
– Председателят на Административен съд – Пловдив, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив, дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на страните по делото, намери за установено
следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 306, ал. 5 от АПК.
Разгледана
по същество е неоснователна, по следните съображения:
Обжалваното
разпореждане е постановено в производството по адм.
дело №865/2020г. на
Административен съд – Пловдив, образувано по искане на „ТУРИСТ
КАР“ЕООД за налагане на глоба по реда на чл. 304 и сл. от АПК на Изпълнителния
Директор на ДФ“Земеделие“ – В.Г.Г.за неизпълнение на
влязло в сила съдебно решение №1655 от 18.07.2019г., постановено по адм. дело №2908/2017г. по описа на Административен съд –
Пловдив, потвърдено с решение №9520 от 20.06.2019г. по адм.
дело № 12629/2018г. по описа на ВАС.
С
цитираното Решение №1655 от 18.07.2019г., постановено по адм. дело №2908/2017г. на ПАС, по жалба на „ТУРИСТ
КАР“ЕООД е отменена Заповед №03-РД/3869 от 22.12.2015г.
на ИД на ДФ“Земеделие”, с която е отказано изплащане на финансовата помощ по
договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № 16/312/02828 от 30.10.2014г. и
административната преписка е върната на органа за ново произнасяне при спазване
дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.
Така
постановеното решение е обжалвано пред ВАС, който с решение
№9520/20.06.2019г. по адм.д. № №12629/2018г. го е
оставил в сила. Решението на ВАС е окончателно и влязло в сила на 20.06.2019г.
Няма данни
кога влязлото в сила съдебно решение, е стигнало до знанието на ИД на
ДФ“Земеделие“. В тази връзка обаче, видно от приложената Докладна записка с
вх.№03-0416/3976 (лист 240 по адм.д. № 865/2020г.),
същото е било изпратено до Директор на Дирекция „ОППМРСР“ на ДФ“Земеделие“ за
изпълнение на 22.08.2019г. С уведомително писмо от 15.10.2019г.(лист 20 по адм.д.№ 865/2020г.) Изпълнителния Директор на ДФ“Земеделие“
– В.Г.е изискал представянето на допълнителни документи от „ТУРИСТ КАР“ЕООД, в
което уведомително писмо е цитирано именно решение №9520/20.06.2019г. по адм.д. № №12629/2018г. на ВАС. Следователно безспорно към
15.10.2019г. жалбоподателят в настоящото производство е бил запознат със
съдебното решение, за чието неизпълнение му е наложена глоба по чл.304 ал.1 от АПК. Както правилно е посочено и в мотивите на оспореното разпореждане за дата,
на която органът е бил наясно със задълженията си за произнасяне по влязлото в
сила съдебно решение, следва да се приеме по-късната такава – 15.10.2019г., а
не 22.08.2019г.
Съобразно
разпоредбата на чл.306, ал.2 от АПК, Председателя на Административен съд Пловдив,
след изпълнение на процедурата по чл.306, ал.3 от АПК и преценка на събраните
доказателства, е приел, че е налице извършено административно нарушение,
изразяващо се в неизпълнение от страна на Изпълнителния Директор на
ДФ“Земеделие“ на задължението му, произтичащо от цитираното
по-горе съдебно решение, за ново произнасяне по депозираното от „ТУРИСТ
КАР“ЕООД заявление за изплащане на финансова помощ по договор за безвъзмездна
финансова помощ №16/312/02828 от 30.10.2014г., за което се
дължи налагане на административно наказание чрез издаване на обжалваното
разпореждане.
В
мотивите на оспореното разпореждане е посочено, че с
постановеното съдебно решение №1655 от 18.07.2018г. по адм.
дело №2908/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив, І състав,
потвърдено с решение №9520 от 20.06.2019г. по адм. дело
№12629/2018г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, е възникнало пряко
задължение за Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, да се произнесе по
заявление за изплащане на финансова помощ по договор за безвъзмездна финансова
помощ №16/312/02828 от 30.10.2014г., съобразно дадените задължителни указания
по приложението на материалния закон в решението. Председателя на
Административен съд – Пловдив е посочил, че в диспозитива
на решение №1655 от 18.07.2018г., постановено по адм.
дело №2908/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив, не е указано на
органа в какъв срок следва да се произнесе по заявлението за изплащане на
финансова помощ по договор за безвъзмездна финансова помощ №16/312/02828 от
30.10.2014г., депозирано от „ТУРИСТ КАР“ЕООД, както предписва правилото на
чл.174 АПК /в приложимата редакция/, но е направил извод, че приложение в този
случай следва да намерят сроковете, регламентирани в АПК, респ. в специалните
закони, тъй като липсата на определен срок по реда на чл.174 АПК, в случаите,
когато съдът задължава органа да издаде административен акт, не означава, че
административният орган не е обвързан въобще със срок за произнасяне. Направен
е извод, че предмет на разглеждане по адм. дело
№2908/2017г. по описа на ПАС е била Заповед № 03-РД/3869 от 22.12.2015г.,
издадена от ИД на ДФ“Земеделие“, на основание чл.20а ал.2 от ЗПЗП и чл.39 ал.1
т.1 във връзка с т.3 от Наредба №29 от 11.08.2008г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 “Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от ПСРС
2007-2013г.“/Наредбата/, в производство по Раздел I „Изплащане на финансовата
помощ“ от Глава четвърта „Изплащане на финансовата помощ и контрол върху изпълнението
на проектите“ от Наредбата, което производство, съгласно чл.37 ал.1 е
регламентирано да приключи в срок не по-късно от два месеца от подаване на
заявката за плащане, като в този срок следва да бъдат извършени проверки – по
документи и на място, да бъде одобрено или отказано със заповед на
изпълнителния директор на РА изплащането на финансовата помощ след извършен
анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи
между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция, в т.ч. и
изплащане на одобрената финансова помощ. В мотивите си Председателят на ПАС позовавайки
се на разпоредбата на чл.37 ал.3 от
Наредба №29 от 11.08.2008г., е посочил
случаите в които е предвидено удължаване
на срока по ал.1, и е направил извод, че доколкото, от лицето са изискани и
представени документи и доколкото проверка е била извършена и обективирана в протокол от 17.12. 2019г., очевидно при
издаването на своя административен акт на 22.05.2020г. (Решение за отказ от
изплащане на финансова помощ №16/312/02828/3/ 01/04/01 с изх.№01-2600/6255) Изпълнителнния директор на ДФ“Земеделие“, не е спазил законоустановените срокове за произнасяне.
Оспореното
разпореждане е законосъобразно. Същото е постановено от компетентния съгласно чл.306,
ал.2 от АПК орган.
При
издаване на оспорения съдебен акт са спазени процесуално- правните разпоредби. С
разпореждане от 14.04.2020г. Председателят на Административен съд Пловдив е дал
възможност на ответника в 14- дневен срок да даде писмени обяснения и да
представи доказателства.
Изводите
на Председателя на Административен съд - Пловдив се основават на обективно и
всестранно изследване на всички обстоятелства, изведени от приобщените
доказателства, които са разгледани поотделно и в тяхната съвкупност.
Съгласно
чл.177, ал.1 АПК, влезлите в сила съдебни решения са задължителни за страните, а в
случай на отмяна на административен акт имат действие по отношение на всички.
Следователно и административния орган е длъжен да изпълни влязло в сила съдебно
решение. Разпоредбата на чл.304 ал.1 от АПК предвижда административно-наказателна
отговорност за длъжностно лице, което не е изпълнило свое задължение
произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. За да са налице предпоставките за
приложение на чл.304, ал.1 от АПК е необходимо: 1) да има влязъл в сила съдебен
акт, който да предписва определено поведение на административния орган; 2) този
съдебен акт да е изпратен на органа; и 3) постановеното от съда в съдебния акт
да не се изпълнява от същия орган. Както правилно е констатирал и
Председателя на Административен съд – Пловдив, тези три предпоставки в процесния случай са налице.
Касационния
състав на съда напълно споделя изводите на наказващият орган
(какъвто в случая е Председателя на Административен съд – Пловдив), че при
издаването на своя административен акт - Решение за отказ от изплащане на
финансова помощ №16/312/02828/3/ 01/04/01 с изх.№01-2600/6255 от 22.05.2020г., Изпълнителнния директор на ДФ“Земеделие“, не е спазил законоустановените срокове за произнасяне. Както бе
посочено по-горе в мотивите на настоящото решение дата, на която органът е бил
наясно със задълженията си за произнасяне по влязлото в сила съдебно решение е
15.10.2019г., а такова произнасяне е направено едва на 22.05.2020г.
В
действителност, както е посочено и в оспореното разпореждане в
решение №1655 от
18.07.2018г. по адм. дело №2908/2017г. по описа на
Административен съд – Пловдив (потвърдено с решение №9520 от 20.06.2019г. по адм. дело №12629/2018г. на ВАС),
което подлежи на изпълнение, няма определен срок, съобразно чл. 174 от АПК, за издаване на
административния акт по заявлението за изплащане на финансова помощ по договор
за безвъзмездна финансова помощ депозирано от „ТУРИСТ КАР“ ЕООД. Липсата
на определен срок по реда на чл. 174 от АПК, в случаите, когато
съдът задължава органа да издаде административен акт не означава обаче, че
административният орган не е обвързан въобще със срок за произнасяне. Въведените
от законодателя, принципи за: законност, установен в чл. 4, ал. 1 от АПК; за съразмерност,
установен в чл. 6, ал. 1 от АПК и за бързина и
процесуална икономия установен в чл. 11 от АПК изискват
административният орган, упражнявайки правомощията си и задълженията си,
произтичащи от тях, да действа в рамките на закона, по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, в сроковете, определени в закона, и за
най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства или целта на
действието или на административният акт.
Предмет
на делото (№2908/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив), за неизпълнението
на чийто съдебен акт е наложена глобата по чл.304 от АПК е бил Заповед №
03-РД/3869 от 22.12.2015г., издадена от ИД на ДФ“Земеделие“, на основание
чл.20а ал.2 от ЗПЗП и чл.39 ал.1 т.1 във връзка с т.3 от Наредба №29 от
11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“
от ПСРС 2007-2013г.“. Правилата за изплащане на финансовата помощ по
мярка "Подкрепа
за създаване
и развитие
на микропредприятия" от Програмата
за развитие
на селските
райони за периода 2007 - 2013 г. са
уредени в раздел първи на глава IV
-
ИЗПЛАЩАНЕ НА ФИНАНСОВАТА ПОМОЩ И КОНТРОЛ ВЪРХУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОЕКТИТЕ от Наредба №29 от
11.08.2008г. В чл.37 ал.1 от цитираната наредба е регламентирано такъв вид
производство да приключи в срок не по-късно от два месеца от подаване на
заявката за плащане, като в този срок следва да бъдат извършени проверки и да
бъде одобрено или отказано изплащането на финансовата помощ (със заповед на
изпълнителния директор на РА) след извършен анализ за установяване на фактическо
съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и
извършената инвестиция, в т.ч. и изплащане на одобрената финансова помощ. В
действителност както твърди и жалбоподателя в настоящото производство сроковете
за
произнасяне на административния орган по Наредба №29 от 11.08.2008г. са инструктивни, а не преклузивни, и с изтичането им не се преклудира
възможността за произнасяне по направеното искане, но това не означава, че
административният орган не е обвързан въобще със срок за произнасяне. Както бе
посочено по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт принципите за законност, съразмерност, както и принципа и за бързина и
процесуална икономия изискват административният орган, да действа в рамките на
закона, по разумен начин, добросъвестно и справедливо, в сроковете,
определени в закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните
обстоятелства или целта на действието или на административният акт. В този
смисъл напълно неоснователно е възражението, че единственото вменено задължение
към настоящия жалбоподател по силата на съдебното решение е да разгледа процесната заявка за окончателно плащане. Правилно
Председателя на Административен съд – Пловдив е констатирал, че едва след повече
от пет месеца от приключване на всички проверки, органът е постановил
административен акт.
По делото не
са представени доказателства, нито са изтъкнати убедителни доводи за наложилото
се забавяне при произнасянето на административния орган, надвишаващо неколкократно инструктивния срок по
Наредба №29 от
11.08.2008г. Няма и доказателства
удължаване на срока предвидено в чл.37 ал.3 от Наредба №29 от
11.08.2008г.
Както е
посочено в оспореното разпореждане, от „ТУРИСТ КАР“ ЕООД са изискани документи и същите са били представени на
01.11.2019г., проверка е била извършена и обективирана
в протокол от 17.12. 2019г. и от същата дата е налице и Докладна записка от
Началник отдел РТИ-Пловдив до Директор Дирекция „ТИ“ на ДФ“Земеделие“, а Решението
за отказ от изплащане на финансова помощ №16/312/02828/3/ 01/04/01 с
изх.№01-2600/6255 е издадено едва на 22.05.2020г.
Напълно
неоснователно е и възражението, че преди налагане на глобата на Изпълнителния
директор на ДФЗ е било издадено Решение за отказ от изплащане на
финансова помощ с изх.№01-2600/6255 от 22.05.2020г.
и така органът е изпълнил влязлото в сила съдебно решение. Тук следва да се
подчертае, че искането на „ТУРИСТ КАР“ ЕООД за налагане на глоба по
реда на чл. 304 и сл. от АПК на Изпълнителния
Директор на ДФ“Земеделие“ (за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение
№1655 от 18.07.2019г., постановено по адм. дело
№2908/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено с решение
№9520 от 20.06.2019г. по адм. дело № 12629/2018г. по
описа на ВАС) е депозирано в деловодството на Административен съд – Пловдив на 03.04.2020г.,
като на 18.05.2020г. на Изпълнителния директор на ДФЗ е връчено съобщението за
разпореждането на Председателя на Административен съд – Пловдив, с което на
органа е дадена възможност в 14- дневен срок да даде писмени
обяснения и да представи доказателства по адм.д. №
865/2020г. Т.е. едва след образуване на производството по реда на чл.306 във
връзка с чл.304 от АПК, Изпълнителния директор на ДФЗ е постановил Решение за
отказ от изплащане на финансова помощ №16/312/02828/3/01/04/01 с
изх.№01-2600/6255 от 22.05.2020г.
Поради
всичко изложено, настоящият касационен състав не се споделя оплакванията в
жалбата, че в случая не е допуснато нарушение на чл. 304, ал. 1 от АПК. Правилно
Председателят на Административен съд – Пловдив е приел, че е осъществен състава
на чл. 304, ал. 1 от АПК. Разпореждането е
законосъобразно и по отношение размера на наложената "глоба", която е
в минимално предвидения в чл.304 ал.1 от АПК размер и съответства на тежестта
на извършеното нарушение.
Водим
от горното, на основание чл. 306, ал. 6 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Разпореждане № 3601 от 09.06.2020 г., постановено от Председателя на
Административен съд - Пловдив по адм. дело № 865/2020
г. на Административен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: /П/
/П/