№ 230
гр. Русе, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20234500500256 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК
„Еос Матрикс“ ЕООД, гр. София е обжалвалo Решение № 1414 от
11.11.2022 г., постановено по гр. д. № 6955/2021 г. по описа на РРС, с което
съдът е признал за установено по отношение на жалбоподателя, че Н. Ш. М.
не дължи сумата от 2822.63 лева, представляваща: главница - 1250 лева,
законна лихва за периода 21.12.2012 г. – 09.09.2021 г. – 1106.51 лева,
присъдени разноски – 25.00 лева, разноски по изпълнителното дело – 100.00
лева и 341.12 лева – такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, изчислени към
09.09.2021 г., поради изтекла погасителна давност на вземането. Излага
доводи за неправилност на решението и иска същото да бъде отменено по
съображения, подробно изложени в жалбата. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по жалбата Н. Ш. М. от гр. Русе взема становище за
неоснователност на въззивната жалба, счита решението за правилно и
законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски за
въззивното производство.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима - подадена е в
1
законоустановения срок, от страна по спора, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Н. Ш.
М. против жалбоподателя, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК - за недължимост на сумите по изп.дело №
761/2019 г. на ЧСИ С.К. с район на действие Окръжен съд – Велико Търново,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 07.03.2013 г. по ч.гр.д. №
9868/2012 г. на РРС, като е навела твърдения, че вземането на взискателя е
погасено по давност.
Не се спори по делото, че по Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
от 27.12.2012 г. по ч.гр.д. № 9868/2012 г. на РРС е издаден процесния
изпълнителен лист на 07.03.2013 г., с който ищцата Н. Ш. М. е осъдена да
заплати на „ЕОС Файнънс“ ООД оспорените суми. По молба на кредитора на
27.05.2013 г. било образувано изп. дело № 726/2013 г. по описа на ЧСИ С. К. с
рег. № 809 и район на действие ОС – В. Търново. По делото са извършвани
справки, изпратена е покана за доброволно изпълнение и същото е
прекратено на 26.06.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С молба от 18.06.2019 г. „Еос Матрикс“ ЕООД е поискало от ЧСИ С. К.
да образува ново изп.дело по същия изпълнителен лист. Към молбата е
приложен договор за цесия от 29.02.2016 г., по силата на който, в качеството
на цесионер „Еос Матрикс“ ЕООД е придобило процесното вземане и се
явява частен правоприемник на „ЕОС Файнънс“ ООД за вземането. На
основание на тази молба е образувано изп.дело № 761/2019 г. по описа на
ЧСИ С. К..
От приложеното изпълнително дело се установява, че след
образуването му на длъжника е изпратено съобщение за образувано
изпълнително дело на 04.09.2019 г. По искане на взискателя на 26.08.2021г. е
наложен запор върху банкови сметки в „Банка ДСК“ АД, въз основа на който
са постъпили три суми: 1014.01 лв. на 08.09.2021 г., 373.08 лв. на 14.10.2021 г.
и 212.46 лв. на 12.11.2021 г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявения иск като е приел, че вземането на жалбоподателя е погасено по
давност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
2
изводи:
Искът по чл. 439 ГПК е специфичен процесуален способ за защита на
ищеца – длъжник по изпълнително производство, чрез който способ той може
да установи погасяването на изпълняемото право въз основа на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Изводите на първоинстанционният съд за недължимост на вземането -
предмет на образуваното изпълнително производство поради изтичане на
погасителния давностен срок са правилни.
По отношение на дата, от която тече погасителна давност, както и
предпоставките за нейното спиране и прекъсване е постановено ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с
което е прието, че самото образуване на изпълнителния процес не прекъсва
давността, а това се осъществява с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ в рамките на изпълнителния процес и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
В конкретния случай, видно от данните по ИД № 726/2013 г., е било
налице бездействие от страна на взискателя по изпълнителното дело, поради
което на 26.06.2019 г. изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Настоящият състав следа да
допълни, че предпоставките за това са настъпили в един по-ранен момент,
тъй като прекратяването на производството от съдебния изпълнител има
декларативно, а не конститутивно действие и след като в рамките на
настоящото производството се установи, че взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
считано от 07.03.2013 г., то и следва да се приеме, че изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 07.03.2015 г., а
погасителната давност по чл. 117 от ЗЗД е изтекла на 07.03.2018 г., поради
липса на валидно извършени изпълнителни действия.
Доколкото молбата и образуването на второто изпълнително
производство – по изп.д. № 761/2019 г. е от 18.06.2019 г. и към тази дата
давностният срок е бил изтекъл, то към този момент е било погасено и
правото на жалбоподателя да претендира принудително изпълнение на
вземането си. Във връзка с изложеното, въззивната инстанция счита, че
3
наведените в жалбата оплаквания са неоснователни.
По тези съображения и поради съвпадение на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, първоинстанционното съдебно решение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора в тежест на жалбоподателя са направените от
ответника по жалбата разноски за въззивното производство. Същите са
документирани в размер на 1100 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед фактическата и правна сложност на спора, настоящият съдебен
състав намира, че следва да уважи направено във въззивната жалба
възражение за прекомерност и заплатеното адвокатско възнаграждение следва
да бъде редуцирано до минимума по Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - до 583 лева.
Мотивиран така, Русенския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1414 от 11.11.2022 г., постановено по
гражданско дело № 6955/2021 г. по описа на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 да заплати на Н. Ш. М., ЕГН **********
от гр. Русе, ул. ******** сумата от 583 лв. - разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4