Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
01.03.2021г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
МАРИАНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №2098/21г.,
намира следното:
Производството е по реда на чл.435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК. Подадена е жалба от Д.М.Г. ЕГН ********** чрез адв.Е.Т.
от САК, длъжник по изп.дело №20117880400858 по описа на ЧСИ М.К.рег.№788 на
КЧСИ с район на действие СГС срещу отказ от 19.01.2021г. на съдебният
изпълнител да прекрати изпълнителното дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че отказът е неправилен
и в нарушение на законовите разпоредби. Излага доводи, че е настъпила перемпция
и делото неправилно не е било прекратено. Твърди, че за периода 2011-2013г. не
са били извършвани никакви действия по изпълнението по искане на взискателя. Иска
се отмяна на отказа за прекратяване на изп.дело. Претендират се разноски пред
настоящата инстанция.
Ответникът по жалбата взискателя ЕОС М.ЕООД
не е взел становище по депозирана жалба.
В свои мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ
М.К.е изложил, че жалбата е допустима, но неоснователна. Производството пред
него било образувано на 03.11.2011г. по молба на взискателя Ю.Б.АД, като
впоследствие вземането е било прехвърлено чрез цесия на ЕОСМ.ЕООД. Поддържа,
че едва на 24.03.2014г. длъжникът е
получил поканата за доброволно изпълнение, като преди това многократно е бил
търсен. Последният депозирал молба за разсрочено плащане на задължението си,
която била уважена. ЧСИ К.твърди, че периодично
длъжникът се е запознавал с изпълнителното дело, но не е предявявал претенции
за прекратяването му. Моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба.
За да се произнесе съдът установи от
фактическа страна следното:
От приложеното изпълнително дело се установява,
че то е било образувано на 03.11.2011г. по молба на взискателя „Ю.И
Е.Д.България“ въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело №26764/2011г.
на СРС.
С образуване на делото взискателят е поискал ЧСИ
да извърши цялостно проучване на имущественото му състояние, да прави справки, както и да определи начина на
изпълнението. Поискал е
едновременно с поканата за доброволно изпълнение да бъде наложен запор върху
вземанията на длъжника по сметките му в цитираните банки. Възложил е на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ.
Установява се, че със запорно съобщение от
04.11.2011г. са били наложени запори върху банкови сметки на длъжника, както и
върху трудовото му възнаграждение в „К.С.“ ЕООД.
Установява се, че поканата за доброволно
изпълнение е била връчена на 24.03.2014г. Всички последващи действия по
изпълнението са след тази дата.
За периода от 04.11.2011г. до 24.03.2014г.
липсват всякакви действия от страна на взискателя, които да сочат за интерес от
изпълнителното дело.
Въз основа на така установените факти по
делото и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
едноседмичен срок от легитимирано да я подаде лице и като такава се явява
допустима.
Преценката по съществото на спора по
настоящото дело изисква да се отговори дали в продължение на две години
взискателят е бездействал и е направил възможно прилагане на разпоредбата по
чл.433 ал.1 т.8 ГПК – прекратяване на изпълнителното производство. Отговорът на
този въпрос е положителен.
Съгласно чл.433, ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай,
че в продължение на две години
взискателят не поиска от съдия-изпълнителя предприемането на изпълнителни действия.
В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по силата на закона и не
е необходим нарочен акт на съдебния-изпълнител. Съдебният – изпълнител следва
само да констатира, че производството е прекратено по силата на закона, да преустанови
изпълнението и да вдигне наложените обезпечения. Предполага се, че при
положение, че взискателят в продължение на две години не е поискал извършването
на изпълнителни действия, спрямо длъжника, същият се е дезинтересирал от хода
на изпълнителното производство.
Предпоставките за прекратяване на
изпълнението по силата на закона са две - непредприемане на изпълнителни
действия по молба на взискателя и
изтичане на двегодишен преклузивен срок. Изпълнителните действия по дадено
изпълнително дело се извършват по молба на взискателя. Той е този, който трябва
да посочи какви изпълнителните способи
за събиране на вземането да приложи съдебния изпълнител. В някои случаи взискателите
подават молби до съдебния-изпълнител с искане за проучване на имущественото
състояние на длъжника. Проучването на имущественото състояние на длъжника обаче
не е изпълнително действие. След като съдия-изпълнителят направи справка за
имущественото състояние на длъжника взискателят следва да посочи какви
изпълнителни действия иска да бъдат извършени по отношение на длъжника – например да бъде наложен запор или възбрана
върху имущество на длъжника. Извършването на самите изпълнителни действия
прекъсва двегодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, след което започва да тече
нов срок.
Проучването на имущественото състояние на
длъжника обаче, както и връчването на Покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело са подготвителни действия във връзка с провеждане на
същинското производство, които не прекъсват двегодишния срок, с изтичането, на
който изпълнителното дело се прекратява по силата на закона.
Съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, за да
е налице прекратяване, взискателят следва да е изоставил изпълнението. В случая
такова изоставяне от страна на взискателя е
налице. Беше установено, че в двугодишен период от 04.11.2011г. до 24.03.2014г.
няма извършени действия по изпълнението по инициатива на взискателя, които да са
прекъсвали давността.
Следователно разгледана по същество жалбата е
основателна и следва да се уважи.
По отношение на разноските.
Жалбоподателя претендира разноски пред
настоящата инстанция, като в частната жалба е посочил, че представя документ за
платени изпълнителни такси в размер на 72.00лв. с ДДС, документ за платена
държавна такса за обжалване в размер на 25.00лв. С молба вх.№282773 от
22.02.2021г. Д.Г. чрез адв.Т. е представил списък по чл.80 ГПК за разноските,
които е заплатил за това производство. Установява се, че частната жалба е
депозирана чрез ЧСИ К.на 26.01.2021г. и към нея е приложен единствено документ,
удостоверяващ заплатена държавна такса в размер на 25,00лв. по сметка на СГС.
Липсва приложен документ за заплатено адвокатско възнаграждение. Такъв е
представен с молбата от 22.02.2021г. до СГС и е видно, че адвокатският хонорар,
който се претендира е заплатен по банков път на 22.02.2021г. Недопустимо е
представяне на списък по чл.80 ГПК след депозиране на частната жалба.
Претендираните разноски по изпълнението не се дължат в настоящото производство.
Съдът ще присъди разноски за държавна такса в размер на 25.00лв.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ от 19.01.2021г. на ЧСИ М.К.рег.№788
на КЧСИ с район на действие СГС, по молба на Д.М.Г. ЕГН ********** чрез
адв.Е.Т. от САК, да прекрати изпълнително дело №20117880400858 на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕОСМ.ЕООД ЕИК ******* да заплати на Д.М.Г.
ЕГН ********** 25.00лв. разноски пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.