№ 49
гр. Ловеч , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500100 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 157/08.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 237/19 г.,
Тетевенският районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявеният от В. Б. В., ЕГН ********** от ***** ***** против К. Л. П., ЕГН
********** от ***** иск с правно основание чл.59 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от 13 000 лв. за неоснователно обогатяване,
платена му предварително от ищеца за сключване на бъдещ договор, който е
останал неосъществен, ведно със законната лихва от деня на завеждане на
иска - 21.03.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.
Против решението е подадена жалба от В. Б. В., в която счита, че е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изтъква, че през есента на
2017 г., след като имал предварителна уговорка с ответника за закупуване на
негов недвижим имот в с.Б., *****, му предал чрез трето лице част от
договорената сума в размер на 13 000 лв. Твърди, че ответникът е получил
сумата чрез своя братовчед Л. В. П. и последният е направил изрично
изявление в този смисъл, като е признал, че му е дал 15 000 лв. (вероятно
грешка, тъй като в действителност са 13 000лв.), за да ги даде на продавача.
Счита, че ТРС е направил анализ на доказателствата, събрани в хода на ДП №
2/2018г. на РУП-Ябланица, но ги е игнорирал с мотива, че единствено
изявлението на ответника може да служи като частен удостоверителен
1
документ, а не и показанията на останалите свидетели. Твърди, че в
съпоставката на изявлението на ответника с признанието за получаване на
сумата 13000 лв. от неговия братовчед Л.П. в присъствието на съпругата му, с
показанията на Л.П. и съпругата му А.П., също и дъщерята С.Д., може да се
направи единствения логически и правдоподобен извод за основателност на
претенцията му. Посочва, че независимо от дадените от съда указания с
доклада, не е посочил тези три лица като свидетели в гражданското
производство, поради крайно влошените с тях отношения, при което не може
да разчита да бъдат честни и обективни. От друга страна договорката му с
ответника е станала единствено в тяхно присъствие ,като продавачът го е
уверил, че щом бъде изплатена цялата цена, сделката ще се осъществи с
писмен договор. Излага, че е преда парите на лице, на което имал доверие, но
останал излъган. Твърди, че не е поискал документ, няма писмен договор с
ответника и всички тези обстоятелства го поставят в крайно неблагоприятно
положение.
Моли съда да постанови решение, с което се отмени обжалвания
съдебен акт и се постанови ново решение, с което се уважи предявения иск
със законните последици от това.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от К. Л. П., чрез адв.А.А.
с твърдения, че решението е законосъобразно, аргументирано и постановено в
съответствие с действащите законови разпоредби. Изтъква, че съдът
правилно е приел, че за уважаване на претенцията по чл.59 от ЗЗД е
необходимо да се докаже осъществяването на кумулативните предпоставки -
обогатяване на ответника за сметка на ищеца, обедняване на ищеца, липса на
основание за обогатяването, отсъствие на друга правна възможност за защита
на интересите на обеднелия. Счита, че ищецът не е доказал наличието на тези
предпоставки. Твърди, че не е доказано да е предал на ответника сумата от
13000 лв., като липсват разписки или банкови документи за това. По делото е
установено, че ответникът е получил сумата от Л.П. в присъствието на
съпругата му, но ищецът не е бил там. Смята, че не е доказано, че В. е
договарял с ответника по сделка за покупко -продажба или да е сключен
предварителен договор, който следва да бъде в писмена форма, а
признанията на ответника са, че е получил сумата от Л.П.. Твърди, че с оглед
ограничението по чл.164, ал.1,т.3 от ГПК, за установяване на факта на
плащане не могат да се ползват свидетелски показания, а ответникът
категорично отрича в обясненията си да са имали такива уговорки с ищеца.
Счита, че няма доказателства процесната сума да е излязла от патримониума
на В. и да е постъпила в полза на ответника. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
По тази жалба е образувано в.гр.д. № 635/2019 г. по описа на ОС
Ловеч. Предходен състав на съда е приел, че от изложението на фактите и
обстоятелствата, на които основава претенцията си В.В., правното основание
2
на предявения иск е чл.55, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД, като е дал указание на ищеца,
че носи тежестта да обоснове факта на отпадане на основанието, на което е
престирал процесната сума и възможност да сочи доказателства в 1- седмичен
срок от уведомяването му.
По делото е постановено решение № 12/16.01.2020 г., с което е
потвърдено решение № 157/08.10.2019 г. постановено по гр.д.№ 237/19 г. на
ТРС като правилно и законосъобразно.
Решението на ОС Ловеч е атакувано с касационна жалба пред ВКС от
В. Б. В.. С решение № 212/18.02.2021 г. по гр.д.№ 859/2020 г., ВКС е отменил
въззивно решение № 12/16.01.2020 г. по в.гр.д.№ 635/2019 г. по описа на ОС
Ловеч и върнал делото на друг състав на съда за ново разглеждане.
В цитираното отменително решение на ВКС са дадени задължителни
указания на въззивната инстанция при новото разглеждане на делото да се
произнесе по твърдението на ищеца, че дадените от ответника обяснения в
предварителното производство следва да се ценят, тъй като удостоверяват
неизгодни за страната факти, да се допуснат до разпит исканите от ищеца
свидетели, както и да се произнесе по въпроса за отговорността на страните
за разноските в производството, вкл. за касационната инстанция.
При новото разглеждане на делото въззивникът редовно призован за
съдебните заседание не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемият се явява лично и с упълномощения адв.А., като моли
съда да постанови решение, с което отхвърли исковата претенция и му
присъди направените съдебно-деловодни разноски. Счита, че ищцовата
страна не е ангажирала доказателства, че е предоставила свои лични средства
ответника К.Л. П..
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от страна с правен
интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Ловешкият окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на страните, намира за установено от
3
фактическа страна следното:
Производството по гр.д.№ 237/2019 г .на РС- Тетевен е образувано по
постъпила от В. Б. В. против К. Л. П. искова молба с посочено правно
основание чл.55 от ЗЗД и цена на иска 13 000 лв.
В нея ищецът твърди, че през есента на 2017 г. заживял на съпружески
начала с непълнолетната С.А.Д. от с.Б., общ.Ябланица, където работи като
личен лекар. Настанили се в къщата на ответника, който е първи братовчед на
бащата на С., намираща се в същото село на *****, където живеели заедно с
нейното дете и родителите й. Излага, че тази къща ответникът закупил през
2016 г., но не живеел в нея. При разговор поставил въпроса да му я продаде,
тъй като разполагал със средства и К.П. се съгласил, ако се споразумеят за
цената. Ищецът твърди, че се договорили за цена от 16 000 лв., като 13 000
лв. заплатил в началото на м.ноември 2017 г. чрез бащата на С. - Л. В. П., на
когото дал сумата да я предаде на ответника. Остатъка от 3000 лв. дал на
фактическата си съпруга С.Д., която да ги предаде на ответника, тъй като в
момента също имал служебен ангажимент. Излага, че не е превеждал сумата
по банкова сметка и не е искал писмен документ, тъй като ответникът го
уверил, че след плащане на сумата ще прехвърли имота с нотариален акт.
Ищецът твърди, че след време, за да си гарантира окончателното сключване
на сделката, предложил на продавача да подпишат предварителен договор и
го заверят пред нотариус. П. го уверил, че е сериозен в намеренията си и че
няма нужда от оформянето на такива документи.
Посочва, че срещу него било образувано Досъдебно производство №
2/2018 г. по описа на РУ на МВР-Ябланица, по което му е повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по чл.191, ал.1 от НК, което е
прекратено с прокурорско постановление от 20.03.2018 г. Твърди, че в него
показания са дали С., нейните родители и ответникът К.П., който признал за
получаване на сумата от 13 000.00 лв. от своя братовчед Л.П. за закупуване на
къщата. Самият Л.П. потвърдил, че парите са му дадени от ищеца, за да ги
предаде на ответника.
Моли съда да постанови решение, с което ответника да му заплати
сумата 13 000.00 лв., платена му предварително за сключване на бъдещ
договор, който останал неосъществен по негова вина и с която сума същият се
е обогатил за сметка на ищеца на неосъществено основание, ведно със
законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника.
Между страните по делото не се спори, че ищецът работи като
4
общопрактикуващ лекар в с.Б. и през есента на 2017 г. заживял на съпружески
начала с непълнолетната С.Д. и нейното семейство в къща в същото село,
собственост на ответника К.П..
От приетото като доказателство ДП № 2 от 2018 г. на РУ –
гр.Ябланица се установява, че с Постановление от 07.02.2018 г., ищецът В. Б.
В. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.191, ал.1
от НК и взета мярка за неотклонение „подписка“. От приложения протокол
от 09.03.2018 г. по гр.д. № 197/2018 г. по описа на РС Тетевен е видно, че на
основание чл.6 от СК съдът е дал разрешение на непълнолетната С.А.Д. да
сключи граждански брак с В. Б. В.. С постановление от 20.03.2018 г. на
прокурор от РП – Тетевен е прекратено наказателното производство по ДП №
2/2018 г. на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
В приложеното копие от ДП № 2 от 2018 г. на РУ – гр.Ябланица се
съдържат протоколите за разпит на ищеца и ответника в качеството им на
свидетели, както и на разпитания като свидетел в настоящото производство
Л.П., неговата съпруга А.Д. и С.Д.. В обясненията си пред разследващите
органи на 15.01.2018 г. В. е поддържал изложените в обстоятелствената част
на исковата молба твърдения за отношенията и договореностите му с
ответника. В тях излага, че за къщата, в която заживял със С.Д. и нейното
семейство, дал на собственика К.Л. 13 000.00 лв., като останали да му плати
още 3000.00 лв., за да я прехвърли на негово име. Твърди, че той му дал
нотариалния акт, но нямат предварителен договор. В приложеното сведение
от 05.12.2017 г. е посочил, че помогнал на семейството на Л. да закупят
къщата, в която живеят, като им дал 13 000.00 лв., но останали да се дадат
още 3000.00 лв.
В хода на това производство е разпитан и ответника К.П., който в
обясненията си в протокола за разпит на свидетел от 15.01.2018 г. е заявил, че
за къщата в с.Б. се спазарил с братовчед си Л. да му я продаде за 16 000.00 лв.
На него Л. му дал сумата от 13000 лв., но не знае от къде ги има тези пари или
от кого ги е взел. Останали да му даде още 3000.00 лв., след което ще я
прехвърлят при нотариус. Знае, че доктора В. живее в тяхната къща и има
връзка с дъщерята на Л. – С.. При предаване на сумата присъствала и А. -
жената на Л., но доктор В. не бил с тях. Същите твърдения се съдържат и в
даденото от него сведение на 11.12.2017 г. В наказателното производство са
разпитани като свидетели и С.Д., Л.П. и А.Д..
По искане на ищеца и с оглед дадените в отменителното решение на
ВКС указания, съдът е допуснал до разпит като свидетел в настоящето
производство Л. В. П.. В показанията си последният излага, че е първи
братовчед на К.П. и му дал 13 000.00 лв. да купи от него къщата му на
центъра на с.Б.. Твърди, че ищецът В. не е дал никакви пари на никого. Той
дал свои лични средства, които взел от жена си, която работила в Гърция. Не
отрича, че ищецът е живял в къщата заедно с дъщеря му, на която давал през
5
ден – два по 200.00 лв., по 300.00 лв., по 500.00 лв. След като разбрал, че
давал пари на дъщеря му, го изгонил от къщата.
При така установената фактическа обстановка и твърдения на
страните, въззивният състав приема, че районният съд е бил сезиран с иск с
правно основание чл.55, ал.1, изр.2 от ЗЗД - за връщане на получена на
неосъществено основание сума в размер на 13 000 лв., а не приетото от него
правно основание в хипотезата на чл.59 от ЗЗД. Този фактически състав
изисква предаване, съответно получаване на нещо с оглед неосъществено
основание, т.е. да е дадено нещо с оглед на бъдещо основание, което не се е
осъществило. Плащане при неосъществено основание е налице, когато то е
извършено с оглед сключването на един бъдещ договор между страните. При
така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване факта на плащане на процесната сума и че основанието за
даването не се е осъществило. Ответникът следва да докаже, че е налице
основание за задържане на полученото - чл. 154 ГПК.
В хода на процеса ищецът твърди, че е предал сумата от 13 000.00 лв.
на ответника във връзка с постигната договореност с него за покупко-
продажба на имот в с.Б. за сумата 16 000.00 лв., но тъй като не се стигнало до
сключване на сделката, търси връщане обратно на престираната сума.
Съдебният състав намира, че ищецът не е доказал нито една от
посочените предпоставки за основателност на претенцията му. В.В. не
оспорва, че няма сключен с ответника предварителен договор за покупко
- продажбата на къщата в с.Б. в писмена форма, съдържащ съществените
елементи на договора /чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗЗД/. Недоказано остана
твърдението му, че е постигната договореност с ответника за продажба
на жилището за 16 000.00 лв., както и за реалното предаване на
процесната сума от 13 000.00 лв. В случая дадените от К.П. обяснения в
предварителното производство не могат да мотивират съда да направи
друг извод. Според непротиворечивата практика на ВКС, саморъчните
обяснения, дадени в предварителното наказателно производство, имат
доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той удостоверява
неизгодни за себе си факти. В този случай те имат характер на частен
свидетелстващ документ и се ползват с доказателствена сила, защото
имат силата на извънсъдебно признание и важат срещу своя издател.
Затова те не могат да бъдат ингорирани от гражданския съд и следва да
бъдат взети предвид при постановяване на решението. В този смисъл са
решение № 28/28.02.1999 г. на ВКС по гр.д. № 3114/1997 г. на IV г.о.,
решение № 231/01.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1614/2016 г. на III г.о, ГК и
др. Както беше посочено по-горе, в обясненията си в протокола за разпит на
свидетел от 15.01.2018 г. по образуваното ДП № 2/2018 г. на РУ Ябланица и
даденото от него сведение на 11.12.2017 г., ответникът К.П. е заявил, че за
къщата в с.Б. се е спазарил с братовчед си Л. да му я продаде за 16 000.00 лв.
6
и на него Л. му дал сумата от 13000 лв. Съобразявайки цитираната съдебна
практика, следва да се приеме, че в дадените от страната обяснения по
образуваното предварително наказателно производство не се съдържат факти,
които са неизгодни за него и са в подкрепа на твърденията на ищеца. В този
смисъл са и показанията на разпитания пред въззивната инстанция св.Л.П..
На следващо място следва да се отбележи, че е налице противоречие в
показанията на св.Л.П. и дадените от него обяснения в приложеното
досъдебно наказателно производство. Последните не могат да се използват
като документ, притежаващ доказателствена сила за тези факти, тъй като Л.П.
не е страна в настоящето гражданско производство и за неговите показания
важи принципа за непосредственост при събиране на доказателствата.
При тези данни въззивният състав приема, че при новото
разглеждане на делото от страна на ищеца не бяха ангажирани
доказателства за реално предаване на ответника на процесната сума от
13 000.00 лв., както и че основанието за даването й не се е осъществило.
Представените от В. доказателства по в.гр.д. № 635/2019 г. по описа на
ОС – Ловеч за извършена през 2017 г. продажба на собствен имот и за
наличие на определена парична сума към 15.01.2018 г., не могат да
обосноват извод, че през есента на 2017 г. се е разпоредил с нея в полза на
ответника.
По изложените съображения настоящият състав споделя
направения от районния съд извод за неоснователност и недоказаност на
предявения иск.
Обжалваното решение № 157/08.10.2019 г., постановено по гр.д.№
237/2019 г. на РС-Тетевен следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответника К.П. направените
по делото разноски за настоящето производство в размер на сумата 200.00 лв.
изплатен адвокатски хонорар и 500.00 лв. за касационната инстанция
съгласно дадените задължителни указания в отменителното решение на ВКС.
Водим от горните мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157/08.10.2019 г., постановено по гр.д.
№ 237/2019 г. по описа на РС - Тетевен, като правилно и законосъобразно.
7
ОСЪЖДА В. Б. В., ЕГН **********, с адрес: *****, *****, да заплати
на К. Л. П., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата 700.00 (седемстотин)
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето
производство и за касационната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС при наличие на
предпоставките на чл.280 и сл. от ГПК в 1 - месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8