Р Е
Ш Е Н И Е
номер 84
10.08.2020
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и трети юли 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Иванка
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 6 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, срещу Г.С.Н.. Ищецът
твърди, че на името на ответницата има открита партида № 011133 за имот,
находящ се в гр. Раднево, ул. ******. Твърди, че с откриване на партидата били
в облигационно отношение по доставка на питейна вода и отвеждане на канални
води. Твърди, че за периода от 03.09.2018 г. до 02.09.2019 г. ответницата
употребила количество вода на стойност 569,62 лв., за което били издадени 10
броя квитанции. Твърди, че съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
при забава в плащането на услугите се начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва, която за периода от 28.10.2018 г. до 29.10.2019 г. била в
размер на 32,60 лв. Твърди, че подали заявление по чл. 410 ГПК, по което било
образувано ч.гр.д. № 723/2019 г. на РС-Раднево, по което била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземането, но ответницата подала възражение и
поради това на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК
искат от съда да постанови решение, с което да установи вземането по заповедта
за изпълнение в размер на 569,62 лв. главница за доставени услуги за периода от
03.09.2018 г. до 02.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане,
както и сумата от 32,60 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода
от 28.10.2018 г. до 29.10.2019 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника Г.С.Н., в който взема становище, че не дължи претендираните от
ищеца суми, тъй като не била в България, за което прилага документи.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Искът по чл.
422, ал. 1 ГПК е допустим като предявен в 1-месечния срок от заявителя срещу
длъжника по заповедното производство и за вземането, за което е издадена заповедта
по чл. 410 ГПК.
За
основателност на иска ищецът следва да докаже, че ответницата е потребител на
услугите на ищцовото дружество в качеството ѝ на собственик или
потребител на обект на потребление с адрес гр. Раднево, ул. ******, партиден
номер 011133; доставеното количество питейна вода за периода от 03.09.2018 г.
до 02.09.2019 г. на стойност 569,62 лв.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главния
дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното
задължение.
За
доказване на твърдените факти от страните са събрани следните доказателства:
По
делото са приети като писмени доказателства процесните квитанции, издадени в
периода от 28.10.2018 г. до 15.01.2019 г. /л.7-л.10/, както и фактура № **********
от 15.02.2019 г. /л.11/, фактура № ********** от 15.03.2019 г. /л.12/, фактура
№ ********** от 15.04.2019 г. /л.13/, фактура № ********** от 15.05.2019 г.
/л.14/, фактура № ********** от 01.08.2019 г. /л.15/, фактура № ********** от
15.09.2019 г. /л.16/, от които е видно, че партида № ********* за имот в гр. Раднево,
*******, се води на името на ответницата Г.С.Н., абонат № 276085. Всички
квитанции са издадени по карнет № 501/1, съставен от инкасатор И.П. Г.. По
делото са приети като писмени доказателства лихвен лист /л.6/ и досие на абонат
/л.78-л.81/, които също се водят на името на Г.С.Н. и които установяват
записите по отчетите на водомера в имота. От представената справка от Служба по
вписванията /л.77/ е видно, че ответницата Г.С.Н. притежава в собственост
имотът, за който се претендира да е доставено количеството вода в процесния
период, и върху който имат са налагани възбрани по реда на ГПК през
От
друга естество е въпросът дали е доставена или не водата, която се претендира
от ищцовото дружество. Видно от всички съставени квитанции и фактури,
начислението на ползвана вода се е случвало служебно, тоест поради
непредоставен достъп до водомера от страна на ответницата.
Съгласно
чл. 24, ал. 1 от общите условия потребителят е длъжен да осигурява свободен
достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети
на индивидуалните водомери, което се осигурява от потребителя за времето в
известието /ал. 2/.
Съгласно
чл. 24, ал. 4 от общите условия и чл. 35, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г., действали към процесния период, при невъзможност за отчитане
на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от
него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите
имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да
бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера
разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата
със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.
По
делото е прието удостоверение за регистриране на гражданин на страна-членка на
ЕС /с превод на български език на л.36-38/, от което е видно, че ответницата е
регистрирана от 21.01.2019 г. за пребиваване на адрес Хрисуполи-Кавала, П.Мела
19, Гърция. Прието е и удостоверение за издаване на данъчен номер /с превод на
български език на л.39-40/, от което е видно, че на ответницата на 28.01.2019
г. е издаден данъчно-осигурителен номер *********. Така представените документи
установяват временното пребиваване на ответницата в Гърция, но това по никакъв
начин не води до извод, че в жилището и в гр. Раднево не живеят други лица или
че не се ползва вода за битови нужди. Регистрирането на ответницата в Гърция не
води и до абсолютен извод, че не е имало лице в жилището, което да осигури
достъп до водомера, в това число и възможността самата ответница да се е
връщала в България в различни периоди, както впрочем се случи и с явяването
ѝ в съдебно заседание.
Представено
е и е прието копие от международния паспорт на ответницата в периода от
От
всички представени квитанции и фактури е видно, че не е осъществявано засичане
на водомера в присъствие на абоната или негов представител. За целия процесен
период от месец 03.09.2018 г. до 02.09.2019 г. на ответницата са служебно
начислявани кубици вода, които първоначално са по 25-26 куб.метра вода всеки
месец, после по 5-6 куб.м., последващо по 26 куб.м., служебно начислени на
основание чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В представеното досие е
посочено, че е извършено реално засичане на 05.12.2018 г., но това
обстоятелство се оборва от самия съставен отчет и квитанцията, в която е
посочено, че служебно е начислена вода.
Не
са ангажирани от ищеца доказателства за отказ на потребителя да осигури достъп
на длъжностното лице на оператора до водомера. Няма представени доказателства
за съставен и подписан протокол от длъжностно лице и от поне един свидетел
съгласно общите условия и наредбата. С оглед на това съдът намира, че ищцовото
дружество не установи да е осъществена процедурата за служебно начисляване на
различни количества вода в процесния период.
Друг
аргумент в тази насока е, че количеството се начислява по пропускателната
способност на тръбата, което води до нелогични служебни начисления през
процесния период от 25 куб.м., 26 куб.м., след това по 5 и по 6 куб.м., след
това отново по 26 куб.м.
От
гореизложеното следва, че освен в хипотезата на електронно отчитане от
разстояние, каквото не се твърди, нито се установява по делото, доставянето на
определени количества услуги се установява с представяне на документи (карнети)
за отчет на главния водомер на сградата и индивидуалния водомер в съответния
имот и техните показания.
Поради
това съдът намира, че по делото не са представени доказателства, че отчитането
на количеството вода е осъществено по гореописания ред. Не са представени
доказателства, сочещи на отказ на абоната да осигури достъп до имота. Представените
от ищеца лихвен лист, квитанции и фактури по правния си характер представляват
частни свидетелстващи документи, имащи само формална доказателствена сила.
Частните документи по силата на чл. 180 ГПК са доказателство, че изявлението,
което се съдържа в тях е направено от лицето, които ги е подписало, но не
представляват доказателство за верността на това изявление. Частният
свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила
относно данните, за които този документ свидетелства, ако с него издателят му
удостоверява изгодни за себе си факти. Този документ представлява извънсъдебно
писмено твърдение на заинтересована страна. В конкретния случай позоваването на
изходящите от страна на ищеца документи, представляващи частни такива и
удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не обосновава извод, че отразените
в тях обстоятелства са верни. В този смисъл решение от 16.07.2020 г. по в.т.д.
№ 1087/2020 г. на ОС-Стара Загора и решение от 28.07.2020 г. по в.т.д. № 1094/2020
г. на ОС-Стара Загора. В настоящия случай по делото не са ангажирани и
доказателства относно начина, по който е определено ползваното количество вода,
както и относно наличието на конкретни предпоставки за извършеното служебно
начисляване. Поради това липсват основания за служебно начисляване на
количествата потребена питейна вода и отведена канална вода.
С
оглед на изложеното съдът намира, че в настоящия случай отчитането на
количествата питейна вода от страна на оператора не е съобразено с правилата на
чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
и представените по делото общи условия. Ето защо съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
От
отхвърлянето на главния иск следва отхвърляне и на иска с акцесорен характер за
обезщетение за забава.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ответницата има право на разноски, но такива не се претендират, поради
което не ще се присъдят.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Христо
Ботев”
№ 62, срещу Г.С.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1, т. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за сумата от 569,62 лв.
(петстотин шестдесет и девет лева и 62 ст.), представляваща стойност на
неплатена консумирана питейна и отведена канална вода за имот, находящ се в гр.
Раднево, ул. *****, с партиден номер 011133, за периода от 03.09.2018 г. до 02.09.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.11.2019 г. до
окончателното й погасяване, и сумата от 32,60 лв. (тридесет и два лева и 60
ст.), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.10.2018
г. до 29.10.2019 г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
460/08.11.2019 г. по ч.гр.д. № 723/2019 г. на РС-Раднево.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: