Р Е Ш Е Н И Е
№1466/18.3.2020г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
При
участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 17897 по
описа на Варненски районен съд за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е за делба във фазата по извършването й.
С
Решение № 1480/ 10.04.2019 год., постановено по гр. д. № 17897 по описа на ВРС
за 2018 год. е допуснато извършване на делба на следния недвижим имот, а
именно: апартамент с идентификатор №
* по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, *, с площ от 56.54 кв. м.,
състоящ се от две стаи, кухня, баня – тоалет, коридор и два балкона, ведно с
прилежащото избено помещение с полезна площ от 2.31 кв. м. и 0.6678 % идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж, при квоти: 1/ 2 ид.
ч. (една втора идеална част) за
А.Д.И., ЕГН: ********** и 1/ 2 ид. ч. (една
втора идеална част) за И.Д.И., ЕГН: **********, на основание чл. 34, ал. 1
ЗС, вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН.
Приети за съвместно разглеждане са заявените от А.Д.И. срещу И.Д.И.
претенции по реда на чл. 346 от ГПК, както следва:
1. за
присъждане на сумата от 6900.00 лева, преставляваща дължимо за
периода м. декември 2017 г. – м. юли 2019 г. обезщетение за лишаване от право на ползване по
отношение на делбения имот, формирано като сбор от дължими обезщетения от по 300.00
лева месечно, ведно със законната лихва от 02.07.2019г. за
всяка закъсняла вноска до окончателното погасяване на задължението.
2. за
присъждане на сумата от 550.00 лева, представляваща обезщетение за забава за всеки месец поотделно до датата на
първото след допускане на делбата заседание - 02.07.2019 г., както следва: септември 2017 г.- 52 лв., октомври 2017 г. - 49 лв.,
ноември 2017 г. - 47 лв., декември 2017 г. -44
лв., януари 2018 г. - 41 лв., февруари 2018 лв. - 39 лв., март 2018 г. - 37
лв., април 2018 г. - 34 лв., май - 2018 г. - 31 лв., юни 2018 г. - 29 лв., юли
2018 г. - 26 лв., август 2018 г. - 24 лв.; септември 2018 г. - 21 лв., октомври
2018 г. - 19 лв., ноември 2018 г. - 17 лв., декември 2018 г. - 14 лв., януари
2019 г. - 11 лв., февруари 2019 г. - 9 лв., март 2019 г. - 6 лв.
Приети за съвместно разглеждане са заявените от И.Д.И.
срещу А.Д.И. претенции по реда на чл. 346 от ГПК,
както следва:
1.
За присъждане на сумата от 207.40 лева,
представляваща ½ от разходите за ползвани В и К услуги, заплатена на 23.10.2017г., цялото, формирано, както следва: 5.79
лв. – по фактура **********/ 02.12.2009г., издадена за периода
02.11.2009 г. – 01.12.2009 г., 1.91 лв. –
по фактура **********/ 01.03.2010 г., издадена за периода
05.01.2010 г. – 01.03.2010 г., 1.90 лв. – по фактура
**********/ 01.04.2010г., издадена за периода 01.03.2010г. – 01.04.2010 г., 1.88 лв. – по фактура
**********/05.05.2010г., издадена за периода 01.04.2010 г. – 04.05.2010 г., 26.13 лв. – по фактура
**********/02.07.2010г., издадена за периода 04.05.2010 г. – 01.07.2010 г., 169.79 лв. – по фактура
**********/ 01.08.2017 г., издадена за периода 01.07.2010 г. – 01.08.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното погасяване на задължението.
По прекратяване на съсобствеността:
Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране
на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем
имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до
неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона,
съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от
съделителите – чл. 349 ГПК.
В
настоящия случай, за изясняване на
въпроса за поделяемостта на делбения имот и пазарната му стойност, е изслушано
заключение по допусната съдебно - техническа експертиза, което следва да бъде
кредитирано като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че
процесния имот е неподеляем, а също и пазарнатата му стойност – 75 500 лева.
При тези данни, делбата на имота следва да бъде извършена
чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което всеки
съделител ще получи паричната равностойност на своя дял, съобразно пазарна му
оценка.
І. По отношение
на претенциите на А.Д.И.:
Надевените от ищеца твърдения са за
предоставено от ответника на негов низходящ ползване на делбения имот, без да
са изложени такива за получаване на доходи от това (напр. наем). Ето защо, и в
предвид разясненията, дадени с ТР № 7/ 2012 г. по т. д. № № 7/ 2012 г. ОСГК на ВКС, се налага извода,
че така заявената главна претенция намира правното си основание в разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съобразно правилото на чл. 31, ал. 2
ЗС, когато общият имот се ползва еднолично от един от съсобствениците,
останалите имат право да претендират обезщетение, което се определя на база
средния пазарен наем за имота, считано от датата на получаване на писменото
поискване.
За
да се ангажира отговорността на съсобственик по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и
главно доказван, кумулативното наличие на следните правопораждащи факти, а
именно: наличие
на съсобственост по отношение на спорния имот; лишаване от
възможността да ползва имота съобразно с правата си; отправяне на писмена покана до ползващия съсобственик
/съсобственици/ за заплащане на обезщетение.
В случая, по отношение на процесния имот е налице съсобственост
между страните, при квоти от по 1/ 2 ид. ч., като от
ангажираните в хода на втората фаза на производството гласни
доказателства се установява, че същия се ползва от низходящ
един от съсобствениците (роднина по съребрена линия на другия
съделител).
С ТР № 7/ 2012 г.
е прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2
ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил.
Прието е още, че претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2
от ЗС ще е основателна
когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от
ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство
продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/
потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или
член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея
/например като държи ключа/; ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно
основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което
само или заедно с него ползва общата вещ.
В случая, с протоколно определение от
08.10.2019 год. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че считано от м. септември 2017 г. делбения имот се ползва от Мария
Магдалена Илиянова И., дъщеля на съделителя И.Д.И..
В съдебно заседание, проведено на
14.01.2020 год. от страна на процесуалния представител на И.И. е разяснено, че М.
М. И. ползва 2/ 3 от жилището – стая и кухня. Втората стая не се ползва, в
същата се намират вещите на наследодателката на страните.
За
установяване на факти и обстоятелства, свързани с ползване на делбения имот по
делото, са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля Д.
Н. И. – съпруга на ответника.
В
показанията си свид. И. излага, че дъщеря и, считано от месец септември 2017 г.
живее в процесния апартамент, заедно със семейството си. Ползват хола и кухнята
на апартамента. Спалнята е заключена, в това помещение се съхраняват вещи на
починалата майка на съделителите. Ищецът винаги
е имал ключ за апартамента, още преди смъртта на наследодателката. След смъртта ѝ, А. е влизал в имота,
както на гости на дъщерята, така и да вземе част от вещите на починалата, и
знае, че едната стая е затворена. Дъщеря и се
нанася в жилището,
след уговорка между братята относно ползването на имота. От
А.И. е изразено съгласие дъщеря и да
ползва апартамента, като и постигнато споразумение за
приспадане
на сумата от 100.00
лв., месечно от половината от
цената, заплатена за погребение на наследодателката, дължима от А.И., вместо
наем.
В случая, ангажираните гласни
доказателства, установяват предоставяне ползването на делбения имот от дъщерята
на ответника, за задоволяване на жилищни нужди на семейството и. В частта
относно уговорките между наследниците досежно предоставяне ползването на имота,
показанията на свидетелката не следва да се кредитират, в предвид
заинтересоваността и от изхода на спора, и до колкото същите не се подкрепят от
други доказателства по делото. Същевременно, от изнесените от свидетеля данни,
не се установява ищецът на ищецът да е предоставен достъп до процесния
апартамент, съобразно участието му в съсобствеността.
На следващо, с ТР № 7/ 2012 г. на ОСГК,
също така е разяснено, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от
съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване
по чл. 31, ал. 2
ЗС е едностранно волеизявление за заплащане
на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но
не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този
момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата
петгодишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика. За да възникне правото на неползващия
съсобственик да получи обезщетението по чл. 31, ал. 2
ЗС не се изисква заявяване на намерение за реално ползване на общата
вещ. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците
е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не липсата на
изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си.
В този смисъл, за осъществяване фактическия състав на коментираната правна
норма, достатъчно е отправяне на писмена покана в тази насока. За
съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не възниква задължение
за заплащане на обезщетение, в случай, че предложи на искащия обезщетение
възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му предостави такава част
от нея за ползване, каквато отговаря на правата му.
В настоящата хипотеза, до ответника, до
ответника не е надлежно отправена писмена покана за за заплащане на обезщетение
преди инициране на делбеното производство. Характер на покана по сми на чл. 31,
ал. 2 ЗС има исковата молба, съдържаща изявление до ответника за заплащане на
обезщетение. Видно от приложеното на л. 19 съобщение, препис от исковата молба
е надлежно връчена на ответника на 20.12.2018 год. Направеното, след образуване
на производството, изявление следва да бъде съобразено, по аргумент от чл. 235,
ал. 3 ГПК От този момент за последния е възникнало задължение за предоставяне
за ползване на част от имота, отговаряща на дяловото му участие в
съсобствеността или за заплащане на обезщетение.
По изложените съображения, се налага
извода, че фактическия състав на чл. 31, ал. 2 ЗС е осъществен, а за ищеца е
възникнало правото за получи обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствения имот, за периода от 21.12.2018 год. (деня следващ получаване на
поканата) до 02.07.2019 год. (съобразно въведената от ищеца крайна дата).
Размерът на дължимото обезщетение
следва да е съответно на размера на средния пазарен месечен наем на имота.
Съобразно заключението на вещото лице Ш.Х. по проведената съдебно – оценителна
експертиза, което следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно
изготвено, се установява, че следния пазарен месечен наем за целия имот, за
периода 21.12.2018 г. – 02.07.2019 г., включително, е 2175.81 лв. Следователно,
в предвид квотите в съсобствеността, дължимото на ищеца обезщетение е 1087.91
лв. (1/ 2 от 2175.81)
Искът за присъждане на
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 6900.00 лв.,
представляваща претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
делбения имот, за периода 01.09.2019 г. - 20.12.2018 г., е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена,
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД основателна е и акцесорната претенция за присъждане
на обезщетение за забава върху дължимата главница, за периода 21.12.2018 г. – 31.03.2019
г., в размер на 58.62 лв.
Искът
за присъждане на горницата над тази сума до пълния предявен размер от 550.00
лв., заявено като обезщетение за забава, за периода 01.09.2017 г. до 20.12.2018
год., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ІІ. По
претенцията на И.Д.И.:
Същата
се основава на разпоредбата на чл. 74 ЗЗД.
По
правната квалификация:
Предмет
на претенцията е заплатени от съделителя задължения на наследодателя към
доставчик на ВиК услуги. Коментираното вземане е възникнало преди възникване на
съсобствеността. С откриване на наследството, за наследниците възниква
отговорността за възникналите задължения на наследодателя, при условия на
разделност, съобразно наследствените им квоти. В случая, след смъртта на М. К.
(т. е. след * г.), легитимирани да отговарят за задължения и са двамата и
синове, за по 1/ 2 част от същите. С извършеното през м. октомври 2017 г.
плащане, е погасено, както задължението И.Д.И., така и това на брат му – А.И..
Касае се за погасяване на чуждо задължение, в собствен интерес, в предвид
възможността на преустановяване на достъпа до ВиК услуги.
Съобразно правилото на чл. 74 ЗЗД, този, който е изпълнил
едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в
правата на кредитора.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които
основава претенцията си, а именно: облигационно отношение между „ВиК – В.“ и наследодателя
– М. П. К., по силата на което на последния е предоставено фактурираното
количество ВиК услуги;; настъпване на твърдяното наследствено правоприемство;
изпълнение на чуждо задължение, а също и правния си интерес от това изпълнение.
Безспорно в случая е, че страните за законни наследници на
починалата К., при равни дялове.
Липсва спор, а и се установява от приобщените удостоверение
от „ВиК – В.“ ООД (л. 73), история на плащанията (л. 74) и справка за недобора
на частен абонат (л. 75), присъединяване на делбения имот към водопреносната
мрежа.
На следващо място, видно от представеното на л. 25 платежно
нареждане към „Вик – В.“ ООД е извършено плащане на сумата 414.81 лв., относно
абонатен № *, за периода 02.12.2009 г. – 01.08.2017 г.
Плащането обаче е извършено, не от И.И., а от Д. И.. В този
смисъл е са изявленията на процесуалния представител, изложени в молбата на л.
51.Последното налага извода, че в правата на кредитора се е суброгирал не
ищеца, а платеца - Д. И..
С
оглед гореизложеното, се налага извода, че фактическият състав на чл. 74 ЗЗД не
е осъществен, което обуславя и отхвърляне на заявената претенция.
На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, И.Д.И.
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд сумата от 1510. 00 лв., представляваща дължима
държавна такса, дължима във връзка с прекратяване на съсобствеността.
На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, А.Д.И.
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд сумата от 1510. 00 лв., представляваща дължима
държавна такса, дължима във връзка с прекратяване на съсобствеността.
На основание чл. 77 ГПК А.Д.И. следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд сумата от 282.48 лв., представляваща дължима държавна
такса по отхвърлените негови претенции по сметки.
На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, И.Д.И.
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд сумата от 1510. 00 лв., представляваща дължима
държавна такса, дължима във връзка с прекратяване на съсобствеността.
На основание чл. 77 ГПК И.Д.И. следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд сумата от 150. 00 лв., представляваща дължима държавна
такса по уважените срещу него и отхвърлената негова претенциите по сметки.
С оглед изхода на спора и отправеното
искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И.Д.И. следва да бъде осъден да заплати на А. Д.И. сумата от 84.64 лева,
представляваща разноски, съобразно уважената част на претенциите по сметки.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание
чл. 348 ГПК, следния допуснат до съдебна делба недвижим имот, а именно: апартамент с идентификатор № * по КККР
на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, *, с площ от 56.54 кв. м., състоящ се от
две стаи, кухня, баня – тоалет, коридор и два балкона, ведно с прилежащото
избено помещение с полезна площ от 2.31 кв. м. и 0.6678 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж, при квоти: 1/ 2 ид. ч. (една втора
идеална част) за А.Д.И.,
ЕГН: ********** и 1/ 2 ид. ч. (една
втора идеална част) за И.Д.И., ЕГН: **********, на основание чл. 34, ал. 1
ЗС, вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН.
ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да бъде разпределена от
съдебния изпълнител между горните съделители и при посочените квоти.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН: **********,***5 да заплати на А.Д.И., ЕГН: **********,***
сумата от 1087.91 лв. (хиляда осемдесет
и седем лева и деветдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на 1/ 2 ид. ч. от недвижим имот апартамент с идентификатор № * по КККР на гр. Варна, находящ се в гр.
Варна, *, с площ от 56.54 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня – тоалет,
коридор и два балкона, ведно с прилежащото избено помещение с полезна площ от
2.31 кв. м. и 0.6678 % идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж, за периода 21.12.2018 год. –
02.07.2019 год., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, а също и сумата от 58.62 лв.
(петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава върху дължимата главница, за
периода 21.12.2018 год. – 31.03.2019
год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ заявените от А.Д.И.,
ЕГН: **********,*** срещу И.Д.И., ЕГН: **********,***5 претенции за заплащане на горниците над 1087.91
лв. (хиляда осемдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки) до пълния предявен размер от 6900.00 (шест хиляди и деветстотин) лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на 1/ 2 ид. ч. от недвижим имот апартамент с идентификатор № * по КККР на гр.
Варна, находящ се в гр. Варна, *, с площ от 56.54 кв. м., състоящ се от две
стаи, кухня, баня – тоалет, коридор и два балкона, ведно с прилежащото избено
помещение с полезна площ от 2.31 кв. м. и 0.6678 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж, за периода01.09.2019 г. - 20.12.2018 г., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, а
също и за горницата над 58.62 лв. (петдесет и осем лева и шестдесет и две
стотинки) до пълния предявен размер от 550.00 (петстотин и
петдесет) лева, представляваща
обезщетение за забава върху дължимата главница, за периода 01.09.2017 г. до 20.12.2018 год, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на И.Д.И., ЕГН: **********,***5 срещу
А.Д.И., ЕГН: **********,*** за заплащане на сумата от 207.40 лв. (двеста и седем лева и
четиридесет стотинки), представляваща
½ от запланено на 23.10.2017 год. задължение за ползвани
в периода 02.12.2009 г. – 01.08.2017 г., ВиК
услуги, цялото в размер на 414.80 лв., формирано,
както следва: 5.79 лв. – по фактура
********** /02.12.2009 г., издадена за периода 02.11.2009 г. – 01.12.2009 г., 1.91
лв. – по фактура ********** /01.03.2010г., издадена за периода
05.01.2010г. – 01.03.2010г., 1.90 лв. –
по фактура **********/ 01.04.2010 г., издадена за периода
01.03.2010 г. – 01.04.2010 г., 1.88 лв. –
по фактура **********/ 05.05.2010 г., издадена за периода
01.04.2010 г. – 04.05.2010 г., 26.13 лв. –
по фактура **********/ 02.07.2010 г., издадена за периода
04.05.2010 г. – 01.07.2010 г., 169.79 лв. –
по фактура **********/ 01.08.2017 г., издадена за периода
01.07.2010 г. – 01.08.2017 г., ведно със
законната лихва до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 74 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Д.И., ЕГН: **********,***
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 1510.00 (хиляда петстотин и десет) лева, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА А.Д.И.,
ЕГН: ********** ***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд
държавна такса в размер на 282.48 лв. (двеста осемдесет и два лева и
четиридесет и осем стотинки), на основание чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН: **********,***5
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 1510.00 (хиляда петстотин и десет) лева, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.И.,
ЕГН: **********,***5 да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд
държавна такса в размер на 150.00 лв. (двеста осемдесет и два лева и
четиридесет и осем стотинки), на основание чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН: **********,***5 да заплати на А.Д.И., ЕГН: **********,*** сумата от сумата от 84.64 лв. (осемдесет и четири и шестдесет и четири стотинки), представляваща
извършени разноски, определени съобразно уважената част на претенциите по чл.
346 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: