АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 693
гр. Пловдив, 07 април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и
участието на прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2782
по описа за 2020 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, исковете и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на Глава Единадесета от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал.
2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ),
във връзка с чл. 39, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и чл. 82, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент
и на Съвета от 27 април 2016 г., относно защитата на физическите лица във
връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива
данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на
данните).
2. Ищците П.Д.Г.
и Г.В.Г.,***, чрез адвокат Я.С., искат Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Пловдив да бъде
осъдена да им заплати сумата от 2000
лева, частично от общо 4000 лева, от
които 1 000 лева частично от
2 000 лева за ищцата и 1 000 лева
частично от 2 000 лева за ищеца, представляващи
обезщетения за понесени от тях неимуществени вреди в периода от 02.10.2017 г.
до датата на подаване на исковата молба в настоящото производство - 28.10.2020
г., изразяващи се в притеснения, страх и опасения за възможна
злоупотреба с личните им данни, в
резултат на незаконосъобразни действия на ответника, състоящи се в неправомерно
разпространение на личните им данни пред трети лица, както и обезщетение за забавено
плащане на същите парични сума съразмерно на законната лихва за периода - 02
октомври 2017 г. до датата на подаване на исковата
молба в настоящото производство - 28.10.2020 г. (уточнение направено в първото по делото съдебно
заседание). Иска се да бъдат присъдени и сторените
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
3.
Сочи се, че във връзка с наказателно производство, в което Ищците са участници,
на 2 октомври 2017 г. служител на Първо районно управление при ОД на МВР - Пловдив
връчва два броя призовки на съсед на Ищците, който поема задължение да им ги
предаде лично.
Освен съдържанието
предвидено в чл. 179 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК) в призовките са
посочени и единните граждански номера на Ищците. Призовките са получени от
лицето Я.Ж.И., която се е подписала със задължение лично да им ги предаде. По
този начин личните данни на П.Г. и Г.Г. са били разкрити пред трето лице извън
законоустановения обем.
Ищците подават
жалба с № ППН-01-112/21.02.2018 г. пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД)
срещу Министъра на вътрешните работи в качеството му на администратор на лични
данни, който носи задължение съгласно чл. 24 от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламентът), да
въведе подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в
състояние да докаже, че обработването на лични данни се извършва в съответствие
с Регламента. По така подадената жалба КЗЛД се произнася с Решение № ППН-01-112/2018
от 06.11.2018 г. г., с което уважава подадената жалба.
С Решението си КЗЛД
на основание чл. 58, параграф 2, буква „б" от Регламента отправя официално
предупреждение до Министър на вътрешните работи в качеството му на
администратор на лични данни за извършена от последния операция по обработване
на лични данни, която е нарушила разпоредбата на чл. 23 от ЗЗЛД (отм.),
съответно на чл. 24 от Регламента.
Към настоящия
момент Решението на КЗЛД е влязло в законна сила.
При тези данни се
поддържа, че за Ищците на основание чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД възниква правото да
получат обезщетение за вредите, които са понесли, вследствие на неправомерното
обработване на личните им данни.
В исковата молба
са изложени още съображения за допустимостта на исковите претенции, за процесуалната
легитимация на ответника, за незаконосъобразността на неговите действия, за настъпилите
вреди и за наличието на причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на ответника и причинените на Ищците неимуществени вреди.
4.
Ответникът оспорва исковите претенции както по основание, така и по размер. Счита,
че е налице основание за приложение на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ вредите. Излага
съображение, че твърдените вреди не са причинени виновно от служителите на
дирекцията, а връчването на призовките на съсед на ищците не може да доведе до
такива вреди, които да обуславят обезщетяването им. Освен това се поддържа, че
вредите не са доказани. При евентуално уважаване на претенциите се иска
намаляване на размера на претендираните обезщетения. При отхвърляне на исковете
се претендират разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като се иска същото
да бъде намалено до минималния му размер. По-подробни съображения са изложени в
писмен отговор на исковата молба, постъпил с вх. № 20331/10.12.2020 г. по описа
на съда, които са доразвити в представената по делото писмена защита.
5.
Участвалия в производството прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пловдив,
дава заключение, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да
бъдат оставени без уважение.
ІІ. За
фактите:
6.
Във връзка с предварителна проверка по преписка № 432000-12433/2017 г. (по данни от самите призовки – лист 11 и 12 ),
на 02.10.2017 г. служител на Първо районно управление при ОД на МВР - Пловдив
връчва две призовки адресирани до ищците на тяхна съседка, която поема
задължение да им ги предаде лично. Това обстоятелството не е спорно между
страните (въпреки че в
призовката до Г.Г., разписката за връчване не е попълнена),
което се установява включително и от развилото се административно производство
пред КЗЛД, което ще бъде описано по-долу. В призовките са вписани трите иман,
ЕГН и точен адрес на ищците.
7.
На 21.02.2018 г. Г.В.Г. и П.Д.Г. подават жалба пред Комисията за защита на
личните данни („Комисията"/„КЗЛД") срещу Министъра на вътрешните
работи в качеството му на администратор на лични данни, за това че служител на
Първо районно управление на МВР гр. Пловдив, давайки призовките на тяхна
съседка със задължение да им ги предаде, е предоставил техните лични данни -
единни граждански номера, които са написани на призовките. На една от
призовките се е подписала Я.Ж.И., която им ги е предала лично. По този начин тя
е узнала личните им данни и е можело да злоупотреби с тях. Към жалбата са
приложени цитираните в нея призовки.
Административно
производство развило се по реда на чл. 38 от ЗЗЛД е приключило с Решение №
ППН-01-112/2018 от 06.11.2018 г., влязло в законна сила на 25.11.2018 г. (л. 67), с което КЗЛД обявява за основателна жалба рег. №
ППН-01-112/21.02.2018 г., подадена от Г.В.Г. и П.Д.Г. срещу министъра на
вътрешните работи в качеството му на администратор на лични данни и на основание чл. 58, пар. 2, буква „б" от
Регламент (ЕС) № 2016/679 отправя официално предупреждение до
администратора за извършена операция по обработване на лични данни, която е
нарушила разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД съответно чл. 24 от Регламент (ЕС)
№ 2016/679.
За да постанови
този резултат, Комисията е приела следното от правна страна:
Съобразено е, че макар
от 25.05.2018 г. приложение да намира Регламент (ЕС) 2016/679, по отношение на
настоящия казус следва да се приложи материалния закон, който е бил в сила към
момента на извършване на нарушението. В конкретният случай такива са
материалните разпоредби, разписани в ЗЗЛД с оглед обстоятелството, че
юридическите факти и правните последици свързани с обработването на данните се
отнасят за 2017 г., т.е. преди прилагане на Регламента. Отчетено е също, че
съдържащите се в Регламента процесуални норми, включително изрично уредените в
Регламента корективните правомощия на надзорните органи, следва да се прилагат
незабавно, считано от 25.05.2018 г. и спрямо всички висящи производства.
Съгласно легалната
дефиниция, дадена в чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД в приложимата редакция (сега отм.),
лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическото лице, което е
идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез
идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Три имена,
адрес и единен граждански номер (ЕГН) на жалбоподателите е информация, чрез
която лицата могат да бъдат пряко индивидуализирани, поради което представляват
лични данни по смисъла на посочената разпоредба.
Органите на
министерството на вътрешните работи (МВР) могат да обработват лични данни на
физически лица за изпълнение на своите дейности (чл. 25, ал. 1 ЗМВР). Това е
основание за обработване на лични данни по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 6 от ЗЗЛД също
в приложимата редакция (сега отм.). В конкретния случай личните данни на П. и Г.
Г.са обработени при изпълнение на една от дейностите на министерството -
извършване на предварителна проверка по преписка. Самата призовката е изготвена
на основание чл. 69, ал. 1 и 2 от ЗМВР - „полицейските органи могат да
призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с
този закон правомощия."
От МВР са заявили,
че са приложили по аналогия разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК) и по-конкретно чл. 180, ал. 2 - когато лицето отсъства призовката или
съобщението може да се връчи на съсед, когато последният поеме задължение да ги
предаде. В тази връзка Комисията е посочила, че разглежданото действие,
предоставяне на призовка, съдържаща - три имена, адрес и ЕГН на жалбоподателите
на трето лице, представлява „разкриване чрез предаване" като форма на
обработване на лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД.
КЗЛД е
констатирала, че в чл. 179 НПК е предвидено съдържанието на призовката или
съобщението, което следва да включва само име и адрес. В конкретния случай обаче
са посочени и единните граждански номера на жалбоподателите, което се явява
прекомерно за обработваната цел и не е съотносимо с целта, за която личните
данни се обработват - индивидуализация на лицето и уведомяването му да се яви
пред органите на МВР. От съдържанието на представените призовки е установено,
че в самата бланка е посочено какви данни следва да се попълват за съответния
гражданин - собствено, бащино, фамилно име и точен адрес на призованото лице).
При тези данни е формиран
извод, че с предоставянето на трето лице на призовките, в които са вписани
единните граждански номера на жалбоподателите, посочените данни са неправомерно
разкрити. По този начин администраторът, който обработва личните данни на
валидно правно основание, не е предприел необходимите технически и
организационни мерки съгласно чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД в приложимата редакция (сега отм.), за да защити данните от посочената
неправомерна форма на обработване на лични данни.
При постановяване
на Решение № ППН-01-112/2018 от
06.11.2018 г., Комисията е отчела и обстоятелството, че задължението на
администратора да предприеме необходимите технически и организационни мерки за
защита на данните не е отпаднало с Регламент 2016/679. Същото задължение е
предвидено в чл. 24 от Регламента, поради което отговорността при нарушение на
тази разпоредба не е отпаднала.
При така
констатираното нарушение е прието, че жалбата следва да бъде уважена. При
определяне на корективната мярка по чл. 58, пар. 2 от Регламента Комисията е
съобразена степента на извършеното нарушение - администраторът е имал основание
за разкриване на част от данните, но е надхвърлил необходимия обем, както и
последиците от нарушението - не е установено последващо обработване на личните
данни на жалбоподателите от страна на лицето, получило призовките, и не са
настъпили имуществени или неимуществени вреди. С оглед изложеното като
най-целесъобразна корективна мярка е приета тази по чл. 58, нар. 2, буква
„б" от Регламента.
8.
Като свидетели по делото са разпитани:
8.1. А.Н.П. (във фактическо съжителство с майката на ищцата П.Г.):
Същият заявява, че познава ищците от 2000 г. до ден днешен. П. и Г. са мъж и
жена, и живеят заедно. Той ги посетил в края на м. октомври 2017 г. От тях
разбрал, че са им разкрити личните данни от паспортите – техните ЕГН. Те били
изключително силно притеснени, свидетелят се опитал да ги успокои, доколкото
могъл и разбрал какво е станало с призовките, които били връчени на тяхната
съседка, тъй като те не били вкъщи. Той познавал лично тяхната съседка, два-три
пъти я е срещал по коридора, когато е
ходил до П. и Г.. Съседката им живеела на същия етаж. Не е чувал съседката да е
споделяла личните им данни с друг. След първата среща в края на октомври 2017
г. посетил П. и Г. още два - три пъти до края на 2017 г. и те били непрекъснато
притеснени какво ще стане. По някое време решили да си извадят кредитни
справки, че не дължат нищо на никой, за да не би някой да е злоупотребил с
техните данни. Свидетелят ги виждал, че са притеснени, омърлушени, нямат
никакво настроение, съвсем се затворили в тях и ясно личало, че се притесняват.
Малко се били успокоили, но когато станало и това разкриване на данни от НАП,
още повече се притеснили. От толкова години се познавали с тях и си личало, че
те се притесняват, затворили се в тях. Те изживели голям стрес и се притеснявали
кой как ще използва разкритите данни, то си било за притеснение. През 2018 г.
не е виждал ищците. През 2019 г. са се срещали по два-три пъти в месеца. През
2019 г. и до сега техните притеснения продължавали. След като излезли тези
данни и от НАП, те се притеснили още повече и се затворили в себе си още
повече.
8.2. М.Б.К.:
Заявява, че с г-н Г. се познават от ученическите години, в един квартал са
живели, в едно училище са учили. Със съпругата му се познавал от преди две-три
години. Приятел е на г-н Г.. Ходил е в тях, срещали са се с него, чували са се
с него и по телефон. Повече е общувал с г-н Г.. Някъде преди две години се видели
с него, през 2018 г. доколкото си спомня, и тогава той му разказал, че личните
му данни били откраднати и бил много притеснен. Просто бил друг човек. Когато
друг път са се виждали тази тема имал чувството, че винаги е присъствала в
разговора. Свидетелят имал чувството, че Г. не можел за друго да мисли и да
говори. Той просто вече бил друг човек. Виждали са се десетки пъти, не помня
вече колко и по телефон са се чували и продължават да се чуват до ден днешен.
Може би един път месечно се виждат. Те и преди 2018 г. са се виждали, но сякаш
2018 г. този проблем - темата за личните документи и неговите притеснения,
възникнала и станала основна. Г. се притеснявал да не му продадат имуществото.
Той по принцип бил доста усмихнат и ведър човек, но след тези събития, според
свидетеля имал променен вид, сякаш нямало други теми за разговор, а само тази
тема му била непрекъснато в главата. Когато са се виждали след този момент свидетелят
все имал чувството, че Г. вечно е под влияние на това. И до сега той бил под
влияние на това. Доколкото си спомня при предаването на някаква си призовка,
накъде там е станала кражбата на личните му данни, ЕГН и т.н. Имало е моменти,
когато не са се виждали два – три месец, но е имало и моменти, когато са се
виждали в месеца два пъти. През този период 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са се
виждали доста. И преди 2017 г. са се виждали, но откакто знае за този проблем
от 2018 г. може да се каже, че средно са се виждали и чували веднъж на
месец.
ІII.
За правото:
9.
Според чл. 8, § 1 и § 2 от Хартата на основните права на Европейския Съюз, всеки има право на защита на неговите
лични данни, като тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за
точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или
по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Това са
възведените в Хартата принципи и правила относно защитата на физическите лица
във връзка с обработването на личните им данни.
Според чл. 79, § 1
от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април
2016 г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на
лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на
Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), без да се
засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за
защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно
член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато
счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на
обработване на личните му данни, което не е в съответствие с настоящия
регламент. Според чл. 82, § 1 от Регламента, всяко лице, което е претърпяло
материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на настоящия
регламент, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия
лични данни за нанесените вреди.
Съобразно чл. 288,
ал. 2 от ДФЕС, регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в
своята цялост и се прилага пряко във всяка една държава-членка.
Ето защо, не може
да се приеме, че нормите на чл. 38 и чл. 39 от ЗЗЛД, установяват някакво
особено, специфично право на защита и на обезщетение на физическите лица във
връзка с обработването на личните им данни, доколкото тези права произтичат от
пряко приложимото общностно право. Нормите на чл. 38 и чл. 39 от ЗЗЛД, трябва
да бъдат възприемани само като национална правна уредба на производствата, в
които тези права да се реализират.
На следващо място,
за разлика от съдебното, административното производство пред националния
надзорен орган е регламентирано подробно в ЗЗЛД. Закона не създава специални
процесуални правила за защитата пред съд. По своята характеристика, текста на
чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД представлява препращаща правна норма, с която се
установява един единствен процесуален ред за отговорността на всички
администратори на лични данни независимо от тяхната правосубектност и статус
(публични органи или частноправни субекти). Според въпросния чл. 39 от ЗЗЛД при
нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на
данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия
лични данни пред съда по реда на АПК като в това производство субектът на данни
може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на
неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на
обработващия лични данни. Тази регламентация не се различава от общите правила,
съдържащи се в АПК относно защитата срещу актове, действия или бездействия на
административни органи, включително и тези по Глава единадесета на АПК
„Производства за обезщетение“, като съответно, според чл. 203, ал. 2 от АПК, за
неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Действително
използваната законодателна техника създава затруднения при тълкуването на
закона, но при съобразяване с принципа за ефективност и равностойност се налага
извод, че правото на обезщетение се упражнява по правилата на АПК, а ако
администраторът на лични данни е и административен орган или длъжностно лице на
държавата и общините, и съобразно тези по ЗОДОВ. На практика чл. 39 от ЗЗЛД има
за цел да уеднакви правилата за упражняване на правото на съдебна защита и
право на обезщетение на физическите лица от обработване на личните им данни от
всички администратори на лични данни без значение от тяхната правосубектност
(държавен орган, длъжностно лице или частноправен субект). Този подход е
оправдан и обясним с изискването за предоставяне на ефективно средство за
защита, защото създава яснота и предвидимост за физическите лица, но явно
представлява затруднение при тълкуването на закона с оглед несинхронната
регламентация на отговорността на държавата и общините за вреди. Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди е нормативен акт, който
установява облекчен ред за защита на правните субекти, които искат обезщетение
за вреди от държавата или общините, в отклонение от правилата на чл. 45 и
следващите от Закона за задълженията и договорите. Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ, съдържа най-общото правило, че държавата и общините отговорят по този
закон за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете по ал. 1 се
разглеждат по реда, установен в АПК. Явно е при това положение, че съществува
само един общ процесуален ред за разглеждане на искове за обезщетение на вреди,
причинени от органи на държавата и общините при или по повод изпълнение на
административна дейност. В зависимост от конкретната проява на тази дейност е
установен различен ред за защита срещу индивидуалните, общите или нормативни
административни актове, действия или бездействия, но имуществената отговорност
за настъпили вреди от тези актове (ако те представляват непозволено увреждане)
се упражнява чрез предявяване на осъдителен иск, подлежащ на разглеждане от
административните съдилища по реда на АПК с препращане за неуредените въпроси
към ЗОДОВ и ГПК. В този смисъл нормата чл. 39 от ЗЗЛД не създава специален
начин на обезщетение по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, за да бъде игнорирано
приложението на описаните общи правила.
(Така Определение № 2492 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 1796/2020 г., V о. и др.).
10.
В конкретния случай по делото се
установява, че ищците са упражнили правото си на защита по реда на ЗЗЛД пред
КЗЛД (във връзка с което е
постановено Решение № ППН-01-112/2018 от 06.11.2018 г.),
но дори да не бяха сторили това, не би било възможно да им бъде отречено
правото да предявят осъдителен иск за обезщетение, с оглед разпоредбата на чл.
204 ал. 4 от АПК. В този смисъл
предявените искове се явяват процесуално допустими за разглеждане.
11.
В контекста на изложеното следва да се посочи, че за
да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието
на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
12.
На първо място от доказателствата по делото безспорно се установява наличието
на първата от кумулативните предпоставки - незаконосъобразни действия на
ответника, състоящи се в неправомерно разпространение
(обработване) на личните данни на ищците пред трети лица.
В случая,
съответствието, респ. несъответствието със закона на действията на органите на
ОД на МВР - Пловдив като обработващи лични данни (съгласно чл. 25 и чл. 26 от ЗМВР) е предмет на проверка и произнасяне в административното производство,
инициирано с жалба на ищците пред Комисията за защита на личните данни. Касае
се за нормативно предвиден ред за контрол върху дейността на администраторите и
обработващите лични данни, регламентиран в нормата на чл. 38 от ЗЗЛД, който
каза се ищците са избрали, сезирайки КЗЛД с жалба № ППН-01-112/21.02.2018 г.,
по която Комисията се е произнесла с Решение № ППН-01-112/2018 от 06.11.2018 г.
Видно от съдържанието на последното,
предмет на оспорване и проверка са същите действия на ответника, съставляващи
обработка на личните данни на ищците, които са описани и в исковата молба.
Налице е пълна идентичност на действията на органите на ОД на МВР - Пловдив (състоящи се в неправомерно разпространение на личните
данни на ищците пред трети лица), които са описани като нарушение пред
КЗЛД в производството по чл. 38 от ЗЗЛД и като фактическо основание за
имуществена отговорност в настоящото исково производство. В случая е налице
произнасяне относно неправомерността при обработването на личните данни на ищците
с влязъл в сила административен акт, какъвто е Решение № ППН-01-112/2018 от
06.11.2018 г. на КЗЛЛ. Същото се ползва със стабилитет и обстоятелствата, по
които компетентният административен орган се е произнесъл с посочения влязъл в
сила административен акт, не подлежат на преразглеждане и преценка от съда в
производството за обезщетение. Или в случая, съобразно Решение №
ППН-01-112/2018 от 06.11.2018 г. на КЗЛД, с предоставянето на трето лице на
призовките, в които са вписани единните граждански номера на ищците, посочените
данни са неправомерно разкрити.
Следователно, с
постановения от надлежния орган и по надлежния ред административен акт е
признато, че описаните от ищците действия, изразяващи се в неправомерно
разпространение на личните им данни пред трети лица от страна на органите на
МВР, са незаконосъобразни.
13.
Налице са и следващите елементи от коментирания фактически състав –ищците са претърпели
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършените
незаконосъобразни действия.
В случая, няма
причина да не се приеме, че П. и Г. Г.действително са претърпели, твърдените в
исковата молба притеснения, страх и опасения за възможна злоупотреба с личните
им данни в резултат на неправомерното разпространение на единните им граждански
номера пред трето лице.
Действително,
данни в тази насока се съдържат единствено в показанията на свидетелите, но
доколкото тези показания са дадени под страх от наказателна отговорност за
потвърждаване на неистина и не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства, същите се възприемат от съда. Следва също така да се съобрази,
че е логично близки до ищците хора, каквито са разпитаните по делото свидетели,
да са най-добре запознати с претърпените от тях негативни психически състояния.
Въз основа на
изложеното до тук, следва да се приеме, че е налице причинна връзка между
установените незаконосъобразни действия от страна на ответника и причинените на
ищците неимуществени вреди.
14.
Относно размера на исканото обезщетение, следва да се съобрази, че описаните
негативни психически състояния не се отличават с някакъв особен интензитет,
доколкото те са свързани единствено с предположения на ищците за възможни
противоправни действия от трети лица, които евентуално биха били подпомогнати
за това от неправомерното разпространение на личните им данни. Нито в
обстоятелствената част на исковата молба, нито пък в хода на делото се заявиха
и установиха конкретни данни, че са били налице някакви индиции относно
реалната възможност такива действия да бъдат предприети от трети лица по
отношения на ищците. Следва също така да се съобрази, че притесненията на ищците
в тази насока са продължили от 02.10.2017 г. до датата на подаване на исковата
молба в настоящото производство - 28.10.2020 г.
При това положение
и с оглед правилото на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, предявените
частични искове следва да бъде уважени в размер на 500,00 лв. за П.Д.Г. и 500,00
лв. за Г.В.Г.. За горницата до пълния
размер частичните искове, всеки от които по 1000 лева, ще следва да бъдат
отхвърлени.
15.
Основателна при това положение се явява и претенцията за присъждане на законна
лихва върху главниците от 500,00 лв. за всеки от ищците, считано от 02 октомври
2017 г. - датата, на която са извършени незаконосъобразните действия, до
28.10.2020 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното им
изплащане, с оглед обстоятелството, че претенцията за лихви е акцесорна по своя
характер и след като се уважава основния иск за присъждане на главницата,
следва да бъде уважен и иска за присъждане на законна лихва.
IV. За разноските:
16.
При условията на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищците се дължат сторените разноски
по производството, които съобразно уважената част от исковете се констатираха в
размер по 235 лв. за всеки от тях – по 10 лв. държавна такса за образуваното
съдебното производството и по 225 лв. адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от частично предявените искове.
17.
При условията на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника се дължи възнаграждение
за осъществена процесуална защита, която съобразно отхвърлената част и
правилата на чл. 37 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, при минимален нормативно определен
размер от 100,00 лв. за всяка от исковите претенции (или общо в размер на 200
лв.), с оглед техния размер, се констатира на стойност от 100 лв.
Така мотивиран,
Пловдивския административен съда, в настоящия съдебен състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи -
Пловдив, да
заплати на П.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500,00 лв., като частичен иск от общо 2000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от 02.10.2017 г. до 28.10.2020 г., изразяващи се
в притеснения, страх и опасения за възможна злоупотреба с
неправомерно разпространените й лични данни, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 02.10.2017 г. до 28.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ частичния иск за разликата над 600 лв. до 1000
лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи -
Пловдив, да
заплати на Г.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500,00 лв., като частичен иск от общо 2000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от 02.10.2017 г. до 28.10.2020 г., изразяващи се
в притеснения, страх и опасения за възможна злоупотреба с неправомерно
разпространените му лични данни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2017 г. до
28.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ частичния
иск за разликата над 600 лв. до 1000 лв.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи
- Пловдив, да заплати на П.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 235,00 лв., представляващи извършени от
последната разноски по делото, съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи
- Пловдив, да заплати на Г.В.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 235,00 лв., представляващи извършени от последния
разноски по делото, съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА П.Д.Г., ЕГН ********** и Г.В.Г., ЕГН **********,***, да заплатят на Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи - Пловдив, сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по отношение на администрацията, съобразно
уважената част от частично предявените искове.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: