РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Силистра, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
в присъствието на прокурора Т. Д. Ж.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20233400100264 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба на М. Н. Е., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в подадена чрез адв.Е. Ф., с която срещу Прокуратурата на Република
България се предявяват следните искове, с правно основание чл.2б от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, като се претендира да бъде
осъден ответникът да заплати следните суми:
1.150 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 23.07.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща част от обезщетението за имуществени вреди,
възлизащи общо на 390 000 лева, изразяващи се в загубата на възможностите за
претендиране и получаване на обезщетение за неимуществените вреди от противозаконното
му лишаване от свобода в периода януари 1985г. - февруари 1986г., причинени му от
нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991г.,
впоследствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП
№11-048/1999 по описа на ВОП- София.
2.В условията на евентуалност /ако бъде уважен искът по т.1/, на основание чл. 2б от
ЗОДОВ, претендира сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва за забава от
23.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му от нарушаване на правото на разглеждане и
приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991г., впоследствие преобразувано в сл. дело
№780-11/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София,
за периода от образуване на делото през януари 1991г. до момента на предявяване на
настоящия иск.
3.В условията на евентуалност, ако не бъде уважен иска по т.1, при което, съответно,
1
не се дължи произнасяне по иска по т.2, претендира сумата от 270 000 лева, ведно със
законната лихва за забава от 23.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща глобално обезщетение в съответствие с практиката на ЕСПЧ, посочена в §
26 от исковата молба, за неимуществените и имуществените вреди от нарушаване на
правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991г., впоследствие
преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II- 048/1999
по описа на ВОП-София, за периода от образуване на делото през януари 1991г. до момента
на предявяване на настоящия иск.
4.В условията на евентуалност, ако не бъде уважен иска по т.3, претендира
сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 23.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществените
вреди от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело
1/1991г., впоследствие преобразувано в сл. дело №780-П/1998г. по описа на ВОП-София, а
сега ДП №II- 048/1999 по описа на ВОП-София, за периода от образуване на делото през
януари 1991г. до момента на предявяване на настоящия иск.
Претендира, направените от него разноски по настоящото дело.
Ищецът твърди, че е пострадал от така наречения "възродителен процес" и подробно
е изложил обстоятелствата, свързани с това. Посочил е, че в рамките на следствено дело № 1
от 1991 г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили е започнало разследване на
деянията, от които е пострадал, но досъдебната фаза на това дело продължава вече 30
години, което е извън разумния срок, представлява нарушение на чл. 6, параграф 1 от
ЕКЗЧОС и му причинява неимуществени вреди. Тези вреди се изразяват в притеснения,
очакване и безпокойство за резултата от това производство, неудоволетворение от бавенето
му, тревоги и страх, че се води формално, разочарование и загуба на доверие в
институциите, правосъдието и справедливостта.
Това го мотивира да предяви исковете, по които е образувано настоящото
производство.
В съдебно заседание, проведено на 30.01.2024г. поради оттегляне на първите три
иска, производството по тях е прекратено. Предмет на разглеждане е претенцията за сумата
от 120 000 лева – неимуществени вреди и акцесорния иск към нея за заплащане на
обезщетение за забава.
ОТЕТНИКЪТ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана по
право от Окръжна прокуратура –Силистра, чрез Прокурор в Окръжна прокуратура- Т.Ж., е
подал писмен отговор, с който заявява, че исковите претенции са недопустими, поради
следните съображения:
Нормата на чл. 2б ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и
юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за
вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Решаващият фактор за приложимостта на
разпоредбите, на които ищецът се позовава е дали висящото наказателно производство има
значение за съдебната защита на гражданско право, чийто титуляр е жертвата от
престъплението. В § 13 от обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът
не е бил разпитван в качеството на свидетел, липсват и доказателства същият да е бил
2
конституиран в производството и като пострадал. Ето защо счита, че ищецът няма
качеството на „жертва" по смисъла на ЕКЗПЧОС във връзка с претенцията му за нарушено
защитимо право по чл.2б ЗОДОВ, което безспорно обуславя недупостимост на иска.
Излага съображения по основателността на предявения иск, като заявява, че е
неоснователен по следните съображения:
Не е налице нито един от елементите на фактическия състав на отговорността по
чл.2б ЗОДОВ. Твърденията на ищеца, че делото не е приключило в разумен срок са
необосновани и не са съобразени с фактическата и правна сложност.
Твърдените вреди не са в причинна връзка с воденото производство, не са доказани, а
част от тях подлежат на обезщетение по друг ред.Счита, че част от вземането е погасено по
давност.
Ищецът, в качеството си на пострадал, е следвало да реализира правата си, като
предяви иск пред гражданския съд за възмездяване на претърпените от него вреди от
смяната на имена и последвалите събития. Продължителността на наказателното
производство, не му е попречило за упражняване на тези права. Дори и да е налице забавяне
на наказателното производство, то същото няма за пряка последица загубването на
възможността да претендира и получи обезщетение за вредите, които ищецът твърди, че му
е причинило разследването.
Счита, че е налице прекомерност на размера на претенциите като те не са съобразени
с твърдения интензитет на упражнената репресия.
По отношение на акцесорните искове за забава, счита че началния момент, от който
може да бъде поискана законова лихва, е датата на предявяване на исковата претенция -
24.07.2023 г., а не от по-ранен момент /
Като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2Б от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по отношение на Прокуратурата на
Р.България и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно тази разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /
по надолу в текста, за краткост: Конвенцията/.
По възраженията за недопустимост на производството:
Притежава ли ищецът качеството на пострадал по смисъла на НПК, съответно нарушават
ли се негови права от забавянето на производството по сл. дело 1/1991г., впоследствие
3
преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №11-048/1999
по описа на ВОП- София, са въпроси, които са свързани с основателността на предявените
исковe.
Настоящият съдебен състав счита, че искът е допустим и е предявен от лице, което
притежава материално-правна легитимация, чиито права и задължения в качеството му на
пострадало лице, се засягат пряко от производството по сл. д. № 1/91 г., впоследствие
преобразувано в сл. д. № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а към момента ДП № II-
048/1999 г. по описа на ВОП-София.
Ищецът притежава качеството пострадал по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 74, ал.
1 от НПК като лице, претърпяло вреди от престъпление, което обуславя активната му
процесуална легитимация в производството. Това се установява от представените от ищеца
писмени доказателства, налични и в наказателното производство. /Приложените към
обвинителния акт: Списък на лицата, изготвен въз основа на досиетата, получени от Белене
след закриване на лагера, където ищецът е вписан под № 141- л.297 по делото; Списък на
лицата по чл.39,преминали през остров Белене- ищецът е вписан под №197- л.340/.
Фактът, че не е конституиран и разпитан като пострадал, въпреки наличието на тези
доказателства е показателен за бездействието на разследващите органи, поради което е
недопустимо те да черпят права от това свое неправомерно поведение, имайки предвид
продължителността на производството. Това е още едно нарушение на правата на
пострадалия, тъй като поради това бездействие и формалната липса на качеството на
пострадал, той е бил лишен от възможността да упражни процесуалните си права.
Съгласно практиката на ВКС /Решение№ 6/11.02.2022г. по гр.д.№ 1555/21г.; Решение
№140/29.06.2022г. на ВКС по гр.д.№3356/21г./ пострадалият от престъпление е сред лицата,
попадащи в обхвата на КЗПЧОС, тъй като наказателното производство засяга негови
граждански права. Изискуемата от закона и Конвенцията обусловеност е налице, тъй като
евентуална присъда срещу преките причинители е предпоставка ищецът да претендира и да
получи морално и материално обезщетение.
Не може да се сподели тезата на ответника, че ищецът е можел да предяви гражданския
си иск по реда на чл.49 от ЗЗД и да реализира правата си независимо от наказателното
производство. Както сам ответникът заявява, разглеждания казус е с изключителна правна и
фактическа сложност, като много от документите са секретни, което прави практически
невъзможно физическо лице да събере необходимите доказателства във връзка с
установяване на претенцията си. Очевидно е, че прокуратурата, разполагаща с капацитет и
специални правомощия не е успяла да се справи с тази задача за този продължителен период
от време, което е показателно, че това не е по силите на отделно физическо лице.
По силата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ всяко лице, което е увредено от действията или
бездействията на съдебните органи в рамките на едно незавършило с окончателен съдебен
акт производство, може да подаде жалба пред съд и в рамките на едно отделно исково
производство да претендира обезщетяването на нанЕ.ите му вреди.
4
Предвид на това съдът счита за неоснователно възражението на ответника, за липса на
активна процесуална легитимация у ищеца.
Неоснователно е и възражението във връзка с това, че ищецът може да претендира
обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
/ЗПГРРЛ/, тъй като вредите, от т.нар. „възродителен процес“ които подлежат на
обезщетение по реда на този закон, са различни от тези, които се обезщетяват по реда на
чл.2б от ЗОДОВ.
От това следва, че не са налице предпоставки за прекратяване на производството поради
недопустимостта му на сочените от ответника основания и предявените искове следва да
бъдат разгледани по същество.
По основателността на предявените искове:
Правото на справедлив съдебен процес, включва в себе си и правото на разглеждане
на делото в разумен срок, независимо дали се касае за досъдебно или за съдебно
производство. Това е гарантирано и от Конституцията на Република България /чл.7/,
предвиждащ отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или
действия на нейни органи и длъжностни лица.
Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен
принцип и в наказателното производство, а именно разпоредбите на чл.22 от НК,
регламентиращи задължението на съда, но това задължение е производно от изпълнението
на задълженията на прокуратурата и разследващите органи да осигурят провеждането на
досъдебното производство в предвидените в процесуални срокове.
В конкретния случай не се спори, че процесното дело е с изключителна
фактическа и правна сложност, но въпреки това продължилото около 30 години досъдебно
производство не може да се оправдае с пречки от процедурно естество. Дори да се
приспадне от общата му продължителност периодът от време, през който делото се е
намирало във съдебна фаза, предвид двукратното внасяне на обвинителен акт по него, то
общата продължителност на ДП не се вмества в представата за разумността на срока за
разследване, внасяне на обвинение и постановяване на присъда. Отговорността на
държавата в разглежданата хипотеза е обективна, поради което е без значение и не следва да
се изследва въпроса кое е довело до констатираното забавяне. Правната и житейска логика
изисква продължителността на производството да е в рамките на определената със закон
абсолютна давност, в противен случай разследването се явява безпредметно за пострадалите
лица и се приравнява на отказ от правосъдие.
Изложеното и събраните по делото писмени доказателства налагат извода, че
правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок е накърнено.
По отношение размера на дължимото обезщетение, съдът следва да съобрази
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
5
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Събраните по делото писмени доказателства установяват, че М. Н. Е. е бил
противозаконното лишаване от свобода чрез принудителното му отвеждане в с. Белене, за
продължителен период. Ограничени са били контактите му със семейството, а впоследствие
е бил принуден да напусне дома си и да замине за Турция. Вярно е, че тези вреди подлежат
на обезвреда по реда на ЗПГРРЛ, но преживените страдания обуславят качеството му на
пострадал по разглежданото досъдебно производство, при което се разследва престъпление
с висока обществена опасност, от което са накърнени основни права и свободи на ищеца –
на етническа принадлежност, свободно предвижване и убеждения.
Предмет на настоящото производство са вредите, произтичащи от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от
Конвенцията, които с оглед заявено в исковата молба се свеждат до притеснения, очакване и
безпокойство за резултата от това производство, недоволство от забавянето му, тревоги и
страх, че се води формално, разочарование и загуба на доверието в институциите,
безпомощност пред бездействието им.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази, че причинените
неимуществени вреди надвишават обичайните. Това произтича от факта на изключителната
продължителност на наказателното производство, която няколкократно надвишава
средната. Тази продължителност е довела до изтичането на абсолютната давност, което
/както и настъпилата смърт/ прави невъзможно да се ангажира наказателната отговорност на
извършителите. Правомерното очакване на пострадалия- да получи справедливост и
възмездие за тежките репресии, които е преживял, не се е оправдало, което също е причина
за увеличаване на страданията му.
В своите решения ЕСПЧ приема, че съществува оборима презумпция относно
неимуществените вреди, произтичащи от неразумната продължителност на наказателното
производство. Предвид на това не е необходимо да се доказват вредите, които обичайно се
търпят в случаите, когато съдебното производство е продължило извън разумния срок, а
именно:притеснения и безпокойство за развитието му и от евентуален неблагоприятен
изход, накърняване на чувството за справедливост и доверие в държавността.
В конкретния случая ответникът не твърди факти и не сочи доказателства във
връзка с опровергаване на тази презумпция, предвид на това, следва да се приеме за доказан
факта, че ищецът е претърпял сочените от него вреди.
При съвкупна преценка на тези обстоятелства и с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД,
настоящият състав счита, че следва да се присъди обезщетение в размер на 20 000 лв. като за
разликата до пълния предявен размер от 120 000 лева искът е неоснователен и недоказан,
поради което следва да се отхвърли.
Съдът не споделя тезата на ищеца и изложените аргументи за присъждане на
обезщетение в размер на 2000 евро за всяка година забава, тъй като това искане е в
6
противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и практиката на ВКС, според които размерът
на обезщетението следва да е съобразен с жизнения стандарт в държавата.
Основателността на иска води до основателност и на акцесорната претенция,
поради което посочената сума следва да се присъди заедно със законната лихва.
Обезщетението се претендира считано от 23.07.2020г.- три години преди
завеждане на иска- 24.07.2023г.
ЗОДОВ не съдържа специални правила относно дължимото обезщетение за
забава, поради което приложими са общите разпоредби на гражданското право, от което
следва, че обезщетението се дължи от датата на увреждането. Началният момент на лихвата,
не е обусловен от датата на приключване на наказателното производство и това произтича и
от факта, че обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ се дължи и в случаите, когото тава
производство не е приключило. В разглеждания случай, че ищецът се съобразява с
предвидената в закона давност по отношение на лихвите за забава и претендира
обезщетението си за период от 3 години преди предявяване на иска си. /В този смисъл е и
соченето от ищеца Определение № 122/14.02.2020г. на ВКС по гр.д.№ 3564/2019г., IIIг.о./.
Искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се следва сумата от 10 лв. – разноски за платена
държавна такса. По делото от страна на ищеца е представено пълномощно, но не и договор
за правна защита и съдействие с отбелязване на договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение,поради което такова, дори и да е заплатено от ищеца на процесуалния му
представител, не се присъжда поради липса на доказателства.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати на М. Н. Е., с ЕГН **********, на основание чл. 2б от ЗОДОВ във вр.
с чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС сумата 20 000/ двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок
на висящо наказателно производство по сл. дело № 1 от 1991 година по описа
на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от
1998 година на Военна окръжна прокуратура – София, а понастоящем в
досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999 г. на Военна окръжна
прокуратура – София, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
23.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
7
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от
100 000 лева -разликата от уважения размер от 20 000 лева до пълния
предявен размер от 120000 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати на М. Н. Е., с ЕГН **********, сумата от 10/десет/ лева- разноски по
гр.д.№ 264/23г. по описа на Окръжен съд-Силистра.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
8