Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен,03.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХI граждански състав, в публичното
заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 7525
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от “Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** ***против В.Б.Н. с ЕГН ********** *** и
адрес за кореспонденция гр.***с която се твърди, че между ответника и „***”, с
предишно наименование „***били сключени следните договори : Договор за мобилни
услуги *********/11.08.2016г. и Договор за лизинг от 11.08.2016г. Твърди, че съгласно договора
за мобилни услуги на ответника били предоставени мобилен телефонен номер и
мобилно устройство като общата цена на лизинговата вещ била 82,57 лева. По договора
за лизинг, ответникът се задължил да заплаща лизингови вноски в размер на по
3,59 лева, които вноски следвало да се фактурират заедно с месечните вноски за
ползваните чрез отчетните периоди мобилни услуги. Ищецът твърди, че с ответника
бил сключил и Договор за мобилни услуги №*********/11.01.2017г., с който му бил
предоставен мобилен телефонен номер. С допълнително споразумение от
15.01.2017г., по договора от 11.08.2016г. бил променен абонаментния план на
24,99 лева с ДДС. С допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
12.06.2017г. и договор за лизинг от същата дата, страните договорили месечна
абонамента такса 14,99 лева и закупуване на мобилен телефонен апарат на
стойност 68,77 лева, разпределена на 23 месечни вноски в размер на по 2,99
лева. Ищецът твърди, че ответникът не изпълнил задълженията за плащане, за
което били издадени две фактури. По фактура **********/15.07.2017г. издадена за
отчетен период 15.06.2017г. – 14.07.2017г. били включени задължения : месечна
абонамента такса 12,49 лева и ползвани услуги 6,84, общо 19,33 без ДДС и 23,20
с ДДС; месечна абонамента такса 14,99 лева и ползвани услуги 86,59 лева, общо
101,58 лева без ДДС и 121,89 лева с ДДС, лизингова вноска 3,59 лева с ДДС, като
общата стойност на фактурата била 151,67 лева. От тази сума ищецът приспада надплатена
сума в размер на 69,28 лева и претендира 82,39 лева. По фактура
**********/15.09.2017г. включва задължения за неустойки по двата договора за
мобилни услуги общо 722,42 лева и предсрочно изискуем остатък от лизинговите
вноски за мобилни устройства общо 102,28 лева. По двете неустойки, ищецът
претендира 37,47 лева и 74,97 лева. За мобилните устройства, ищецът претендира
39,49 лева и 62,79 лева. В заключение моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответникът му дължи претендирантите
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №2385/2019г. по
описа на РС Плевен.
Ответникът
чрез назначения особен представител оспорва исковете, като навежда доводи, че
неустойките, които се претендират представляват нищожни клаузи в договорите.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.дело № 2385/2019г., по което
съдът издал заповед за изпълнение №1354/16.04.2020г. За заповедта длъжникът е
уведомен по реда на чл.47 ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление и на заявителя
е указано, че в едномесечен срок може да предяви установителен
иск за вземанията си. Ищецът е предявил иска с в указания срок, поради което се
явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.
В
тежест на ищеца в това производство съдът е указал да докаже вземането си по
основание и размер, да докаже качеството
си на кредитор, както и размер и изискуемост на вземанията.
В
тази връзка по делото са представени Договор за
мобилни услуги № *********/11.08.2016г. и Договор за лизинг от 11.08.2016г. Установява се
от договора, че на ответника са предоставени мобилен телефонен номер ***и
мобилно устройство TELENOR Smart Mini II Black. Установява се, че предоставянето на устройството е уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 82,57лв. с вкл. ДДС, като за
ползването й, на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да внесе двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 3,59
лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера. Установява се от приложения договор на лист 16, че между страните бил
сключен Договор за мобилни услуги №
********* от 11.01.2017г., съгласно който на ответника е предоставен
мобилен телефонен номер ***. Установява се от приложеното на лист 20 писмено доказателство, че
между страните било сключено
Допълнително споразумение № ********* от 15.01.2017г. към договора за
мобилни/фиксирани услуги. Съгласно същото, за мобилен номер ***влиза
в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 29.99лв.
с вкл. ДДС или 24.99лв. без вкл. ДДС). Установява се от представеното на лист
24 Допълнително споразумение №
********* от 12.06.2017г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за
лизинг от 12.06.2017г., че за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен
план (със стандартна месечна абонаментна такса 14.99 лв. с вкл. ДДС или 12.49
лв. без вкл. ДДС), а на клиента видно от договора, е предоставено
устройство в отделен договор за лизинг,
съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 68,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от
договора за лизинг, лизингополучателят се задължава
да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 2,99 лв. с вкл. ДДС, като е предвидено
те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера.
При така представените доказателства, а
именно представените договори за предоставяне на мобилни услуги и допълни
споразумения, с което са изменени месечните абонаментни такси, следва да се
приеме от фактическа страна, че за номер ***се прилагат условията, договорени в
Договор за мобилни услуги № ********* от 11.08.20l6г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* от 15.01.2017г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги; За номер *** се прилагат условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ********* от 11.01.2017г., изменен с Допълнително споразумение №
********* от 12.06.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги; За мобилно
устройство TELENOR Smart Mini II Black се прилагат условията, договорени в Договор
за лизинг ат 11.08.2016г., а за мобилен телефонен апарат TELENOR М200 Black се
прилагат условията, договорени в Договор за лизинг от 12.06.2017г.
По делото ищецът е представил издадени 2
бр. фактури издадени в периода месец юли 2017г. -
месец септември 2017г., а именно фактура № **********/15.07.2017г. и фактура №
**********/15.09.2017г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента.
Установява се от представените фактури, че
№ **********/15.07.2017г. е
издадена за отчетния период 15.06.201714.07.2017г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ***:
месечна абонаментна такса 12,49 лв., както и ползвани услуги 6.84 лв., в общ
размер на 19,33 лв. без ДДС - 23,20 лв.
с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство TELENOR М200 Black - 2,99 лв. с
вкл. ДДС; за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 14,99 лв.,
както и ползвани услуги 86.59 лв., в общ размер на 101,58 лв. без ДДС - 121,89 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилно устройство TELENOR Smart
Mini II Black - 3,59
лв. c вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, е 151,67 лв. Във фактурата е отразено, че след
приспадане на 69,28 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен
период претендираната сума по фактурата е 82,39 лв.
От втората фактура, приложена по делото №
**********/15.09.2017г. се установява,
че след предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени
между страните, на ответника по тази фактура са начислени неустойки за
предсрочното прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесния номер ***
и ***в общ размер на 722.42 лв., както и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за мобилни устройства TELENOR Smart Mini II Black u TELENOR
M200 Black в общ размер на 102.28 лв. с вкл. ДДС.
При така изложеното, съдът приема за
установено, че страните са били в облигационни отношения, възникнали от
сключените между тях договори и допълнителни споразумения към тях, а именно № **********
/ 11.08.2016г., Договор № ********* / 11.01.2017г., Допълнително споразумение №
********* / 15.01.2017г. и Допълнително споразумение № ********* / 12.06.2017г.,
с които на ответника са предоставени мобилни услуги срещу месечна такса в
размер на 12,49 лева и 14,99 лева, впоследствие с променени месечни такси.
Установява
се, че по фактура №**********/15.07.2017г.е начислена сума в размер
на 82,39 лева, а по фактура № **********/15.09.2017г. е начислена сума в размер
214,72 лева.
От заключението се установява, че в
първата фактура е включена месечна абонамента такса в размер на 12,49 лева
и ползвани услуги в размер на 6,84 лева като с ДДС общата сума е в
размер на 23,20 лева. Включва
също месечна абонамента такса в размер на 14,99 лева за втория договор и
86,59 лева за ползвани услуги, като в общ размер задължението за такса и
мобилни услуги е в размер на 121,89
лева с ДДС. Включена е лизингова вноска за единия апарат в размер на 2,99 лева с ДДС, както и за втория апарат в размер на 3,59 лева с ДДС. Така общата
сума по фактурата възлиза в размер на 151,67 лева, за колкото е издадена и
самата фактура. От сумата е приспадната надплатена от предходен период сума в
размер на 69,28 лева и остава дължима сума по тази фактура в размер на 82,39 лева. Съдът приема, че
безспорно тази сума се дължи, тъй като същата касае заплащане на месечни
абонаментни такси в период, в която страните са били в облигационни отношения,
регулирани от сключените между тях договори
и допълнителни споразумения, по които ищцовото
дружество е било изправна страна по същите, тъй като е изпълнило задълженията
си за предоставяне на тези телекомуникационни услуги.
Ответникът дължи и неплатените лизингови
вноски за двата предоставени апарата в общ размер на 102,28 лева. Видно от заключението на вещото лице, по единия
договор за лизинг, от 12.06.2017г. страните са договорили лизингова вноска в
размер на 2,99 лева, като ищецът е заплатил три вноски, или сумата от 8,97
лева. По договора за лизинг от 11.08.2016г., страните са договорили лизингова
вноска в размер на 3,59 лева, от които ищецът е заплати 13 вноски или общо
сумата в размер на 46,67 лева. След приспадане на заплатената сума, ответникът
остава да дължи 21 вноски по 2,99 лева в размер общо на 62,79 лева и 11 вноски
в размер на по 3,59 лева или в общ размер на 39,49 лева. Сборът от неплатените
суми по двата лизинга е 102,28 лева.
Съдът приема, че ответникът дължи тази сума, представляваща неплатени лизингови
вноски, тъй като се установи по делото, че ищцовото
дружество е предоставило на ответника двата апарата, с което е изпълнило
задълженията си по договора и е изправна страна. Ответникът не е изпълнил
задълженията си за плащане на лизинговите вноски, поради което съдът приема, че
след предсрочното прекратяване на договора за лизинг, ответникът следва да
заплати изцяло стойността на получените вещи.
Установява
се от заключението на вещото лице, че другата фактура касае заплащане на
неустойки, които във фактурите са претендирани в размер
на 440,59 лева по единия договор и 281,83 лева по другия договор. От така
начислените неустойки, ищцовото дружество претендира
по три месечни абонаменти вноски както следва : За номер ***три такси в размер
на по 12,49 лева или общо 37,47 лева и за номер ***в размер на 24,99 лева или в
общ размер на 74,97 лева Общата сума по двата договора, която ищецът претендира
за неустойки е в размер на 112,44
лева. Спорно по делото е дали така уговорените неустойки са нищожни
клаузи в договорите. В тази връзка, съдът съобрази, че и в двата договора е
уговорена неустойка, а именно „в случай на прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок за която и да е сим карта или
номер посочен в него по вина или иницатива на
потребителя, последният дължи неустойка
в размер на сумата по стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаментни вноски за всяка една
сим карта или номер до края на срока на договора“.
Съдът счита, че така уговорената неустойка представлява неравноправна и в този
смисъл нищожна клауза в договора. Видно е, че във фактурите е начислена
неустойка до края на срока на договора. Въпреки, че ищцовото
дружество претендира част от нея, а именно само за три месечни абонаменти вноски,
съдът приема, че така уговорена, същата е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не
поражда задължения за ответника. При договор за
услуга не е предвидено нормативно ограничение какви са възможностите на
страните при едностранно му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на
която и да е от страните или на една определена от тях. Възможно е уговарянето на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, като в противен случай неустойката би била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави. За това обстоятелство, съдът следи
служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а
не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по тълк.дело
№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС. По този вид договори, мобилният оператор се
задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената
му услуга. В случай, че е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски
до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора. Съдът приема, че така уговорената неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън функциите на неустойката и създава условия за
неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. В този смисъл неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. В този смисъл константната
практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016г. по дело №1226/2015 на ВКС,
ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и
Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. За тази нищожност съдът следи служебно, тъй като е е свързана с противоречие на закона или
на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015гг.
по т. д. № 2945/2013г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д.
№ 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010гг.
по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС.
В случая, макар ищецът да претендира сума, която е в
размер на три месечни абонаментни вноски, което не противоречи на добрите
нрави, съдът счита, че тази претенция възниква от нищожна клауза в договора, поради
което следва да бъде отхвърлена. При така изложеното, съдът счита, че
претенцията за неустойка в размер на 37,47 лева за единия договор и 74,97 лева
за другия е неоснователна и следва да се отхвърли.
Ищецът претендира суми в общ размер на 297,11 лева,
които претенции съдът приема, че са основателни до сумата от 184,67 лева.
По делото е представен списък с разноски, от който е
видно, че разноските на ищеца са в размер на 915,39 лева за исковото
производство, от които 25 лева държавна такса, 360 лева адвокатско
възнаграждение, 230,39 лева за експертиза и 300 лева за особен представител.
За заповедното производство, разноските на ищеца са в
размер на 385 лева, от които 360 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева
държавна такса. Съобразно уважената и отхвърлена част на исковете, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 239,29 лева за заповедното производство и 568,96 лева за исковото.
По
тези съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника В.Б.Н.
с ЕГН ********** *** и адрес за кореспонденция гр.***че дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, сумата от 184,67 лева, представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски за два броя
мобилни устройства, за която сума са издадени фактура № ********** / 15.07.2017г. и фактура № ********** / 15.09.2017г. по Договор за
мобилни услуги № ********** / 11.08.2016г.,
Договор № ********* / 11.01.2017г., Допълнително споразумение № ********* / 15.01.2017г.
и Допълнително споразумение ********* / 12.06.2017г. и Договор за лизинг от
същата дата, ведно със законната лихва,
считано от 15.04.2019г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение №1354/16.04.2019г. по ч.гр.дело № 2385/2019г. по описа на
РС Плевен като за разликата за сумата от 112,44 лева ,представляваща неустойка
в размер на по три месечни абонаментни такси ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Б.Н. с ЕГН **********
*** и адрес за кореспонденция гр.***ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4, ***разноски
по делото в размер на 568,96 лева за
държавна такса, адвокатски възнаграждение, експертиза и депозит за особен
представител, както и разноски по ч.гр.дело №2385/2019г. по описа на РС Плевен
в размер на 239,29 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: