№ 1464
гр. Варна, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501627 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу
Решение № 283 от 26.04.2021г. по гр.д. № 11081/2020г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, с
което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между
страните, че М. Ж. М. с ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК ********* сумата от 2009.23 лева, начислена в резултат на преизчисляване на
количествата електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в ***, с кл. №
********** и аб. № ********** за периода от 30.11.2017г. до 17.07.2020г., за която сума е
издадена фактура № ********** от 31.08.2020г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото.
Съдържа доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството,
а именно – цена на реално потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на
основание чл. 55 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Към датата на проверката действат
ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019г.; безспорно страните са били обвързани по силата на
договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП
Север“ АД; дружеството е било изправно по задължението си да пренася и снабдява с ел.
енергия обекта на клиента; извършена е техническа проверка на измервателните системи в
обекта, електромерът е демонтиран, подменен с нов и предоставен за метрологична
експертиза в БИМ; от заключението на метрологичната експертиза е установено, че при
1
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на
преминала енергия по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. При наличие на
всички предпоставки и законосъобразно извършено преизчисление на количеството ел.
енергия, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната ел. енергия в обекта,
поради което предявеният иск за недължимост е неоснователен и следва да се отхвърли.
Моли в тази връзка да се ревизира обжалваното решение.
В отговор М.М. оспорва доводите в жалбата. Излага други, обосноваващи липса на
доказателства за данните в скрития регистър към датата на монтирането му в обекта на
ищеца; за неспазване на процедурата по извършване на корекцията, доколкото не е доказано
изпълнение на задълженията на дружеството за извършване на периодични проверки по чл.
42, ал. 5 от ПИКЕЕ и отразяване на данните от същите в досието по чл. 33; неизпълнение на
нормативното задължение по чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ за ограничаване периода на корекцията.
Моли с оглед на изложеното, обжалваното с извод за правилност да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от М. Ж. М. срещу
„Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на дружеството ответник сумата от 2009.23 лева, начислена по партидата му в
резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: ищецът е
потребител на ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна. Узнал за извършено
преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката за собствения
му обект на потребление, като на това основание дружеството ответник претендира
исковата сума. Оспорил дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание,
което да обоснове вземане на дружеството, както и липса на реално потребяване на
количествата, предмет на преизчислението. Заявил, че констатираното неточно измерване не
се дължи на негово виновно поведение, доколкото електромера е собственост на ответното
дружество и е монтиран извън имота, без констатирани следи от въздействие върху същия.
Посочил също, че предпоставките на чл. 55 от ПИКЕЕ не са били налице в случая.
Отправеното в тази връзка искане е за постановяване на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата сума е цена на
начисление на измерено след монтажа на СТИ количество ел. енергия в невизуализиран
2
регистър по смисъла на ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./. Страните са обвързани от
договор за пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД, по който дружеството е изправно по задължението си да
пренася и снабдява с ел. енергия обекта на ищеца. При техническа проверка на
измервателната система в последния, обективирана в съставен констативен протокол е
констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната.
Електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в
БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на
преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. На основание чл. 56
от ПИКЕЕ фактурата е издадена от оператора на мрежата, а не от „Енерго-Про Продажби“
АД. Така обосновал неоснователност на иска и отправил искане за отхвърлянето му.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Протокол за монтаж № 1264343 от 29.11.2017г. съставен от служители на
въззивното дружество, в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. №
1102010908090952, при посочените в същия показания за нощна /0946/ и дневна /03116/ ел.
енергия, без данни за показанията, респ. липсата на такива във върхова, респ. сумарна
тарифа.
На 17.07.2020г. служители на същото дружество извършили контролна проверка на
измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, за което е
съставен Констативен протокол № 5200556, в присъствие на свидетел. При проверката
електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е
поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 689688. Протоколът е подписан
от представители на „Електроразпределение Север“ АД и от свидетеля.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 613/27.08.2020г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала ел. енергия в
тарифа 3 – 10252.661 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Даденото заключение е, че
електромерът отговоря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа
енергия от 28.08.2020г. в размер на 10252 кWh за периода 30.11.2017г. – 17.07.2020г. на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия в размер на разликата между сбора на отчетените тарифи
1.8.1 и 1.8.2 и установеното количество в общия регистър 1.8.0.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото лице
3
се установява следното: процесният електромер е тип АСЕ 2000, ASTARIS, еднофазен,
статичен, произведен през 2009г. вписан в Държания регистър на одобрените СТИ и към
датата на проверката е бил метрологично годен. Констатираната неизправност при отчитане
в случая е наличие на количества натрупана ел. енергия в тарифа 3, резултат от осъществена
външна намеса в софтуера на електромера /в тарифната схема/. Отчетените в скрития
регистър количества ел. енергия са доставени, преминали през СТИ и регистрирани, но в
регистър, който не се визуализира на дисплея. Намесата е софтуерна и се изразява във
въвеждане на тарифи към вече заводските, в която се отчита част от потребената ел.
енергия, но без този отчет да се визуализира. Тази намеса се постига чрез използване на
специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. В случая няма данни какви са
били данните в сумарния регистър на електромера.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да
изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в
отричания от ищеца размер.
Ищецът не оспорва, че има качеството потребител на електроенергия и ползвател на
преносната и разпределителна мрежа, както и че страните са обвързани по договор за пренос
и достъп на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
север“ АД при публично известни общи условия, за което облигационно отношение, освен
общите условия на оператора на мрежата, се прилагат и нормативните изисквания на ЗЕ и
ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр.35 от 30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./.
Въведеното от ответника основание за възникване на вземането му в исковия размер
е извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано
несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. При преценка
законосъобразността на извършената корекция на сметка с оглед въведените в процеса
оспорвания в исковата молба, за да се произнесе съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа
на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.
Съгласно ал. 2 на чл. 55 от ПИКЕЕ преизчисляването по този ред се извършва въз основа на
метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Т.е. съгласно
действащите Правила, правомощието за преизчисление в уредените в Раздел IX от ПИКЕЕ
хипотези е предоставено на оператора на електроразпределителната мрежа, като страна по
сделка с ел. енергия по смисъла на чл. 92 от ЗЕ.
Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството
4
електрическа енергия, извършено при действащите Правила, е обусловена от изпълнение на
предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи,
предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението. В конкретния случай
констатацията за несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия в обекта
на въззиваемия е обективирана в констативен протокол. Изрично оспорени в исковата молба
са материалните предпоставки за преизчисление в хипотеза на чл. 55 от ПИКЕЕ.
Установено е по делото от съвкупността на доказателствата по делото, както и от
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено
и неоспорено от страните, че констатираната неизправност при отчитане в случая е наличие
на въведени тарифи, извън заводските, които не са визуализирани за отчет, в които се
натрупва отчет на електроенергия, без този отчет да се визуализира, съответно отчита и
заплаща от потребителя. Намесата е софтуерна и се изразява във въвеждане на
допълнителни тарифи към вече заводските – тарифа Т1 и Т2, в която се отчита част от
потребената ел. енергия, но без този отчет да е видим при ежемесечен отчет. В исковата
молба е предприето нарочно оспорване на данните в регистър 1.8.3 към момента на монтажа
на електромера в обекта на ищеца. При това оспорване в тежест на ответника – настоящ
въззивник е било да установи, че количеството, предмет на преизчислението съставляващо
разлика между натрупаната енегия в първи и втори регистър с общия регистър на
електромера е измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в
невизуализирания сумарен регистър 1.8.3 по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. По спорния
релевантен за изхода на спора въпрос, доказване не е проведено. Напротив, както в
протокола за извършена последваща проверка от „Еллаб България“ ООД, така и в протокола
за монтаж на електромера липсват данни, обосноваващи извод, че към момента на
монтиране на електромера в обекта на потребление на въззиваемия, че отчетените
количества в регистър 1.8.3 са равни на сбора на отчетените количества във видимите
регистри Т1 и Т2. Съгласно данните в протокола за монтаж на електромера в обекта на
потребление, към 29.11.2017г.отчетените количества общо в регистри Т1 и Т2 /нощна и
дневна/ са в размер на 4062 kw/h. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи
идентично количество отчетена ел. енергия да фигурира и в сумарния регистър към този
момент, за да може да се обоснове правен извод, че отчетеното при контролната проверка,
извършена три години по-късно количество ел. енергия е преминала и потребена от
потребителя именно във времето следхождащо монтажа на СТИ. Ето защо решаващият
състав приема, че измерените количества ел. енергия в невизуализиран регистър на
електромера в случая, предмет на спорното преизчисление не са преминали през
измервателната схема на СТИ след монтажа му, за да се обоснове, че натрупаното в
невидимия регистър количество следхожда монтирането на електромера и подлежи на
коригиране по реда на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. Към този момент не е налице прочит на
регистър 1.8.3, нито на сумарния регистър, респ. на други регистри на електромера, като
такъв прочит липсва и в заключението на метрологичната експертиза. При липса на
доказателства за наличностите по въведените по софтуерен път тарифи и на общата тарифа
5
Т0, както към момента на монтажа на електромера, така и към момента на метрологичната
експертиза, съдът не може да обоснове категоричен правен извод, че установените
количества, натрупани в невидимия регистър следхождат монтажа на електромера.
Съответно по делото не са доказани по категоричен начин материалноправните
предпоставки на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, а именно, че исковата сума е начисление на
измерено именно след монтажа на СТИ количество ел. енергия в невизуализиран за месечен
отчет регистър. Ето защо, съдебният състав приема, че в случая не са доказани елементите
от фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление.
Извършената от ответника корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел.
енергия за минал период е незаконосъобразна, поради което начислената чрез преизчисление
сума не се дължи от ползвателя. Предявеният от него отрицателен установителен иск е
основателен и следва да се уважи. В обжалваното решение е постановен идентичен правен
резултат по същество на спора, като решението следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на поискани разноски.
Доказаният размер на действително реализираните от страната разноски под формата на
платено възнаграждение на адвокат възлиза на сумата от 400 лв. В този размер разноските
следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 283 от 26.04.2021г. по гр.д. № 11081/2020г. по описа
на ВРС, XVIII-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на М. Ж. М. с ЕГН ********** сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6