Р Е Ш Е Н И Е
№ 328
19.10.2022 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в открито заседание на двадесети септември, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря,
Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 418 по описа за 2022 г. на Административен
съд -Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 60 от
Преходните и допълнителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, приет със Закон за изменение на
Закона за корпоративно подоходно облагане, публ. в ДВ бр.17 от 01.03.2022 г.
Образувано е по жалба на Община
град Добрич, представлявана от кмета, Й.Й., срещу писмо с изх. № 08-01-4319/А1
от 23.06.2022 г., издадено от директора на Регионалната инспекция по околната
среда и водите (РИОСВ) - Варна, Весела Кирилова, с което ответната страна е
отказала да изпълни искане на община град Добрич, направено със заявление с
вх.№08-01-4319/12.05.2022 г. до директора на РИОСВ Варна за възстановяване на
средства от отчисленията и обезпечения по Закона за управление на отпадъците
(ЗУО).
Жалбоподателят не е съгласен с
постановения отказ. Счита същият за
неправилен и несъответстващ на материално правните разпоредби на закона.
Оспорва изложените в писмото съображения, че липсва решение на общинския съвет
за възстановяване на процесните суми. Счита, че при издаване на оспореното писмо е нарушен чл.35
от АПК, тъй като не бил детайлно изяснен размерът на отчисленията по чл.60,
ал.2, т.1 от ЗУО и чл.64, ал.1 от ЗУО за
периода от 01.01. до 31.12.2021 г.
Оспорва и компетентността на директора на РИОСВ да се произнася с индивидуален
административен акт, обективиращ отказ. Счита, че са нарушени и основни
принципи на административния процес установен в чл.1, ал.1 и 2 АПК. Изразява
становище, че задържането на средства от РИОСВ засяга законни права и интереси
на общината, възпрепятства осъществяването на други дейности от значение за обществеността. В съдебно
заседание Община град Добрич се представлява от главен юрисконсулт Т., която
заявява че поддържа жалбата, счита постановения отказ и за немотивиран и моли
същият да бъде отменен като преписката бъде върната на административния орган
за ново произнасяне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Ответната страна, директорът на РИОСВ-Варна,
се представлява от старши юрисконсулт Й. К., която прави възражение за
недопустимост на жалбата като излага съображения, че оспореното писмо няма
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй
като засяга права, свободите и законни интереси на жалбоподателя. Писмото няма
разпоредителна част и има само уведомителен, информативен характер, относно
приложението на §60 ЗИД на ДОПК. В тази връзка моли производството по делото да
бъде прекратено поради липса на предмет. Изразява становище, че решението за
възстановяване на средствата от Общински съвет град Добрич следвало да бъде
взето през 2021г., т.е. през съответната година и се позовава на писмо с
указания, дадени в писмо с изх. № 48-00-285/28.04.2022г. на заместник министъра
на околната среда и водите.
Добричкият административен съд,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 32-37 по Протокол №
32 на заседание, проведено на 29.03.2022г. Общински съвет град Добрич, във
връзка с обнародвано в ДВ бр.17/01.03.2022г. изменение и допълнение на § 60 от
ПЗР на ЗИД на ДОПК, е дал съгласие за възстановяване на преведените и неусвоени
обезпечения и отчисления от РИОСВ – Варна за 2021г. чл. 60, ал. 1, т. 1 и т. 2
и чл. 64, ал.1 от Закона за управление
на отпадъците (ЗУО), в размер на 1 246 684,93 лв. за дофинансиране на
планирани разходи, заложени в план
сметката по чл. 66 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ) за 2022 г.
Въз основа на взетото решение,
кметът на Община град Добрич е подал искане до директора на РИОСВ-Варна с изх.
индекс № 32-02-103/12.05.2022 г. с което е поискал възстановяване на преведените
и неусвоени обезпечения и отчисления от РИОСВ – Варна за 2021г. в горепосочения
размер за посочената цел.
Писмото е постъпило в РИОСВ-Варна
с вх. № 08-01-4319/12.05.2022 г. и в отговор на направеното искане с оспореното
в настоящото производство писмо с изх. № 08-01-4319/А1 от 23.06.2022 г директорът
на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна, е отказал
възстановяването, навеждайки аргументи, че решенията на общинските съвети за
разходване на средства от отчисленията по чл. 60, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО,
приети през 2022 г., не могат да се отнасят за натрупани средства през 2021 г.
Писмото е получено в Община град Добрич на 23.06.2022г., В него не е указано
дали подлежи на обжалване и пред кого, като на 08.07.2022г. в РИОСВ-Варна е
постъпила жалба срещу постановения отказ, отправена до Административен съд
–Варна. С Определение № 2188/22.07.2022г. по адм.дело № 1626/2022г. Варненски
административен съд е изпратил жалбата за разглеждане от настоящия съд на
основание чл.135, ал.2 от АПК по правилата за местната подсъдност.
Процесуалният представител на
директора на РИОСВ-Варна заявява, че не оспорва размера на преведените в
набирателните сметки на РОИСВ-Варна от Община град Добрич отчисления, извършени
по реда на чл.60 и чл.64 от ЗУО като представя данни в табличен вид, л.36, за
датите на извършените преводи, основанието им и техния размер.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения срок, удължен при условията на чл.140, ал.1 от АПК.
Жалбата изхожда от надлежна страна и е подадена срещу годен за оспорване
индивидуален административен акт, като съдът намира за неоснователни
възраженията за липса на предмет на оспорването.
С § 8 от Закон за изменение на
Закона за корпоративното подоходно облагане, публ. в ДВ., бр.17 от 01.03.2022
г., в Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2020 г.; изм., бр. 23 от 2021 г.) в преходните и
заключителните разпоредби са направени изменения и допълнения, с които в § 60,
ал. 2 се създава ново изречение, второ по ред със следното съдържание: "Регионалната
инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното
депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и
неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60,
ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които
има решение на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30 април 2022 г.".
С цитираната норма законодателят
е предоставил на РИОСВ правомощието, при наличие на предпоставките, предвидени
в § 60, ал. 2 на ЗИД на ДОПК, да възстанови на съответната община средствата от
преведените и неусвоени от нея месечни обезпечения и отчисления за 2021 г. по
чл. 60, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО.
При тази законова регламентация е
явно, че възстановяването на средствата на общините е предоставено в
правомощията на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято
територия се намира съответното депо. Обективираният в оспореното писмо отказ
на директора на РИОСВ – Варна да
възстанови средствата по чл. 60, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО, не представлява писмо
по тълкуването на закона с информативен характер, а отказ да се извърши
определено действие, предвидено в § 60, ал.2 от ЗИД на ДОПК. От съдържанието на
оспореното писмо е видно, че отказът за възстановяване на средствата за 2021 г.
е обоснован с преценка за липса на предпоставка по § 60, ал.2 от ЗИД на ДОПК,
тъй като в него е посочено, че решенията на общинските съвети за разходване на
средствата по чл.60 и чл.64 от ЗУО, взети през 2022 г. не се отнасяли за
натрупани средства през 2021 г.
По изложените съображения съдът
приема, че оспореното в настоящото производство писмо с изх. № 08-01-4319/23.06.2022
г. на директора на РИОСВ-Варна е властническо изявление на административен
орган, засягащо правата и законните интереси на общината, свързани с предвидена
в закона възможност да разходва по решение на общинския съвет чрез вътрешни
компенсирани промени месечните обезпечения и отчисления за 2021 г. и за 2022 г.
по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО, затова има всички белези на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК. В същия смисъл е и Определение № № 6615 от 5.07.2022 г. по адм.
д. № 5168/2022 г. по описа на ВАС, VІ отд.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Преведените и неусвоени
обезпечения и отчисления за 2021г., чието възстановяване се иска, са направени
по реда на чл.60 и чл.64 от ЗУО. Според чл.60, ал.1 от ЗУО, за извършване на
дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо
предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и
следексплоатационни грижи на площадката на депото. За осигуряване на
обезпечението е отговорен и всеки ползвател на депото, като ежемесечно превежда
на собственика на депото дължимите средства за осигуряване на обезпечението на
база на количествата отпадъци, които е депонирал. В чл.60, ал.2, т.1 от ЗУО е
предвидено, че обезпечението по ал. 1 може да бъде под формата на месечни отчисления в банкова сметка ***, на
чиято територия се намира депото.
Нормите на чл.64, ал.1-4 от ЗУО
определят, че за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за
неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в
размер и по ред, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2. (2) Отчисленията по
ал. 1 имат за цел да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се
насърчи тяхното рециклиране и оползотворяване. (3) Отчисленията се определят в
левове за един тон депонирани отпадъци и се превеждат от собственика на депото
ежемесечно по банкова сметка ***, на чиято територия се намира депото. За
осигуряване на отчисленията е отговорен и всеки ползвател на депото, като
ежемесечно превежда на собственика на депото дължимите средства на база на
количествата отпадъци, които е депонирал. (4) Натрупаните средства по ал. 1 се
разходват за дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране на битови и
строителни отпадъци, осигуряващи изпълнение от общините на изискванията на
закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Средствата могат да
бъдат разходвани за извършването на последващи разходи, свързани с изградените
съоръжения и инсталации за оползотворяване на битови отпадъци.
С нормата на § 58 от ПЗР на ЗИД
на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) е въведено изключение от правилото, че
обезпеченията по чл. 60, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУО и отчисленията по чл. 64,
ал. 1 от ЗУО се превеждат по съответната сметка на РИОСВ или по такава със
специално предназначение. Цитираните разпоредби на § 58, ал.1 и ал.2 от ПЗР на
ЗИД на ДОПК определят, че месечните обезпечения и отчисления за 2020 г. по чл.
60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за
периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г. остават по сметка на общината,
която ги е събрала, и се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни
компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на
определяне и размер на таксата за битови отпадъци. И че Регионалната инспекция
по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо,
възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от
общините месечни обезпечения и отчисления за 2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2
и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за периода от 1 март 2020
г. до 31 декември 2020 г. в срок до 31 януари 2021 г.
По отношение на месечните обезпечения и
отчисления за 2021 г., които предстои да бъдат внасяни след влизане в сила на
ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.), § 60 предвижда те да могат да се разходват
по решение на общинския съвет, т.е. в рамките на годината (2021 г.) и ако не
бъдат разходвани дължимите суми да бъдат внесени по сметката на РИОСВ до
31.12.2021 г. В тази връзка е въведено и допълнително изключение, че макар да
става въпрос за месечни вноски, предвид специалната уредба, приета с § 60, ал.
1 и, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) не се дължи лихва върху
дължимите суми за периода от 1 януари до 31 декември 2021 г.
Разпоредбите на § 58 и § 60 от
ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) в тази си редакция са действащи до
31.12.2021 г., към която дата дължимите обезпечения и отчисления по чл. 60, ал
2, т. 1 и т. 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО, ако не са били разходвани през годината
по решение на общинския съвет, е следвало да бъдат преведени на РИОСВ по
сметката за чужди средства.
С § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО (обн.
ДВ, бр. 17 от 01.03.2022 г., в сила от 01.01.2022 г.) е прието изменение на
коментираната норма на § 60 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) и
същата е придобила следното съдържание:
§ 60. Месечните обезпечения и
отчисления за 2021 г. и за 2022 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1
от Закона за управление на отпадъците може да се разходват по решение на
общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият
от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци.
Както бе посочено по-горе в § 60,
ал.2 е създадено ново второ изречение и разпоредбата придобива следното
съдържание : „Дължимите месечни отчисления за 2021 г. и за 2022 г. по чл. 60,
ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците се внасят
в срок до 31 декември на съответната година, когато не е прието решение на
общинския съвет по, ал. 1 за съответната година. Регионалната инспекция по
околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо,
възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от
общините месечни обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2
и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на
общинския съвет по, ал. 1, в срок до 30 април 2022 г.
В мотивите на вносителя на
Проекта на ЗИД на ЗКПО е казано следното:
„Предлага се създаване на
специална разпоредба, осигуряваща възможност месечните обезпечения и отчисления
за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление
на отпадъците за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г. да остават
по сметка на общината, която ги е събрала, и да се разходват по решение на
общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият
от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци.
Предложението е свързано с
продължаващата извънредна епидемична обстановка, която с Решение от 24.11.2021
г. на Министерския съвет беше удължена до 31.03.2022 г. В тази връзка и с цел
подкрепа на усилията на общините за овладяване и преодоляване на последиците от
Ковид - кризата, се предлага и през настоящата 2022 г. тези собствени средства
на общините да не се блокират по сметки на Регионалната инспекция по околната
среда и водите, а да могат да се ползват по решение на общинските съвети за
дейности свързани с управление на отпадъците.
По този начин ще се осигури и
необходимата по-голяма гъвкавост и оперативност при ползването от общините на
отчисленията и обезпеченията по Закона за управление на отпадъците.
Предложенията в проекта на акт не
водят до допълнителни разходи за лицата, чиято дейност се засяга от тях.“
Оспореният отказ е постановен в
нарушение на материалния закон, допуснато поради неправилно тълкуване и
прилагане на § 60, ал.1 и ал.2 от ЗИД на ДОПК след изменението. Изрично в допълнената
ал.2 на § 60 законодателят е постановил, че Регионалната инспекция по околната
среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от
банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни
обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1
от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет
по ал. 1, в срок до 30 април 2022 г.
Предвидени са две кумулативни
предпоставки за възстановяване на процесните средства на общините: 1/: наличие
на чужди неусвоени средства, предоставени от общините по сметката на РИОСВ,
представляващи месечни обезпечения и отчисления
за 2021 г. и 2/ решение на общинския съвет по ал.
1.
В закона не е поставено условия
кога следва да е взето решението, през текущата или през следващата година, с
оглед предоставената извънредно възможност на общините.
Наличието на първата кумулативна
предпоставка не е спорно между страните. Ответната страна представя данни за
преведените от общината средства по чл.60 и чл.64 за 2021 г.
От представените по делото доказателства се
установява и взето от Общински съвет град Добрич Решение № 32-37 по Протокол 32
на заседание, проведено на 29.03.2022 г. за средствата от 2021г.
Сравнителният анализ на двете редакции на
разпоредбата на § 60 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от
11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 1.01.2022 г.), действали
преди и след 01.01.2022 г., сочи, че и преди и след изменението на нормата законът
предвижда възможност средствата за обезпечения и отчисления по чл. 60, ал. 2,
т. 1 и т. 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО да останат по сметка на общината като за
това се изисква да е взето решение от общинския съвет за разходването им чрез
вътрешни компенсирани промени. Съгласно старата редакция на § 60 от ЗИД на ДОПК
неразходваните по този ред средства за 2021 г. следва да бъдат внесени до
31.12.2021 г., т.е. ако не е било взето решение от общинския съвет за
разходването им по реда на § 60, ал. 1 от ЗИД на ДОПК обн. ДВ, бр. 105/2020
г.). В този смисъл е направено и изрично допълнение на нормата с изменението от
01.01.2022 г. С изменената норма, обнародвана на 01.03.2022 г. и влязла в сила
с обратно действие от 01.01.2022 г., вече е предвидена възможност и за възстановяване
на внесените средства за 2021 г. като за възстановяването се изисква да има
решение на общинския съвет за разходването им.
Не се споделя изразеното
становище, че общинският съвет е следвало да вземе решение за средствата от
2021 г. през 2021 г. В настоящия случай не се спори, че в рамките на 2021 г.
Общински съвет град Добрич не е вземал решение и не е намерила приложение
нормата на § 60, ал. 1 от ЗИД на ДОПК и дължимите суми за обезпечения и
отчисления по ЗУО са били внесени по сметка на РИОСВ. След обнародване на
измененията в § 60, ал. 2 от ЗИД на ДОПК в ДВ, бр. 17 от 01.03.2022 г. е
предоставената допълнителна възможност за възстановяване на общината на
внесените средства за 2021 г. Очевидно е, че такова решение няма как да е взето през 2021 г., каквито са
мотивите на административния орган, за да откаже на Община град Добрич
възстановяването на средствата за обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64
от ЗУО за 2021 г. Ако такова решение беше взето през 2021 г., то средствата
щяха да останат по сметката на общината по реда на § 60, ал. 1 от ЗИД на ДОПК в
редакцията му до 01.01.2022 г., т.е. нямаше да има основание за внасянето им
след 01.01.2022 г. по силата на допълнението на
§ 60, ал. 2, изр. ІІ-ро от ЗИД на ДОПК в редакцията му от 01.01.2022 г.
И в предишната и в сегашната
редакция на § 60, ал.1 от ЗИД на ДОПК няма подобно изрично поставено условие
кога да бъде взето решението, както бе отбелязано по-горе. Видно от мотивите
към законопроекта за извършената промяна, законодателят е разрешил на общините
да използват средствата по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО през 2021 г., като с приетата
промяна в нормативната уредба е предоставил и допълнително възможност, ако тези
средства не са били разходвани по реда на § 60, ал. 1 от ЗИД на ДОПК през
годината и са внесени към 31.12.2021 г. по сметката на РИОСВ да бъдат
възстановени на общината в срок до 30.04.2022 г. ако бъде взето нужното решение
от общинския съвет.
Разпоредбите са тълкувани от
административния орган ограничително, в ущърб на интересите на общините, което
е в противоречие със целта, за която са приети, видно от мотивите на
вносителите на законопроекта.
По изложените съображения съдът
приема, че е налице основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на оспорения
отказ на директора на РИОСВ- Варна. След отмяната на отказа, преписката следва да
се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението на
Община град Добрич с вх. № 08-01-4319/12.05.2022 г. при съобразяване на
указанията за тълкуването и прилагането на разпоредбата на § 60 от ЗИД на ДОПК
(обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022
г., в сила от 1.01.2022 г.)
С оглед изхода на делото,
своевременно направеното от жалбоподателя искане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК за присъждане на разноски следва да бъде уважено и ответникът следва да
бъде осъден да заплати на Община град Добрич сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Община град
Добрич писмо с изх.
№ 08-01-4319/А1 от 23.06.2022 г., издадено от директора на Регионалната
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна, Весела Кирилова, с което
ответната страна е отказала за възстановяване на преведени и неусвоени
обезпечения и отчисленията от РИОСВ-Варна за 2021г. по чл.60, ал.1, т.1 и т.2 и чл.64, ал.1 от
Закона за управление на отпадъците.
ИЗПРАЩА преписката на директора
на РИОСВ - Варна за ново произнасяне по заявлението на Община град Добрич вх. №
08-01-4319/12.05.2022 г. по описа на РИОСВ - Варна при съобразяване на дадените
указания като определя 7 (седем) дневен срок за произнасяне от влизане на
решението в сила.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по
околната среда и водите гр. Варна да заплати на Община град Добрич сумата от
100 (сто) – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до
Върховния административен съд на РБ в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: