№ 391
гр. Благоевград, 01.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500183 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. В.В. и адв. Цв.Р. - В.а, в качеството им на
процесуални представители на ИВ. П. АНТ., срещу Определение №503186/10.11.2021 г.,
постановено по гр. д. №329/2019 г., по описа на РС – Разлог, с което първоинстанционният
съд е прекратил производството по делото, поради липса на правен интерес.
Първостепенният съд е приел, че е установено по категоричен начин, че между същите
страни е имало спор по чл. 108 от ЗС, за което е било образувано гр. д. №97/2018 г., по
описа на ОС-Благоевград, което е приключило с влязло в сила определение, с което е
прекратено делото, поради отказ от иск на ищцовата страна. Посочено е още, че макар
между приключеното дело по чл. 108 от ЗС и настоящото такова по иск за делба по чл. 34 от
ЗС, да липсва пълен идентитет относно търсената защита, за ищеца е налице липса на правен
интерес да поддържа искането за делба на същия този недвижим имот и на същото
основание, поради направеното изявление за отказ от ревандикационен иск. Изложени са
подробни съображения, че в конкретния случай е недопустимо продължаване на
съдопроизводствените действия по предявения иск за делба, като в подкрепа на съжденията
си, районният съд е цитирал и практика на ВКС.
Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателят, който намира
същото за неправилно и незаконосъобразно. Поддържа в жалбата, че правните изводи на
съда са неправилни и незаконосъобразни. Излагат се аргументи, че погрешно е възприето, че
искът по чл. 108 от ЗС има преюдициален характер спрямо иска за делба по чл. 34 от ЗС.
Твърди се, че ревандикационният иск е допустим при липса на делбено производство. Счита
се, че воденото дело по чл. 108 от ЗС, от страна на ищцата А. към онзи момент с оглед
заявеното производство по съдебна делба се е явявал недопустим и съответно без значение
за делбата. Навежда се, че в делбеното прoизводство със сила на пресъдено нещо ще се
1
разреши въпроса относно собствеността на спорния имот. Твърди се още, че извършеният
отказ от иск в исковия процес, ако въобще валидно е направен, няма характер и не влече
последиците на декларация по чл. 100 от ЗС. Счита, че И.А. не е направила отказ от
собственост в нито един момент от започване и на двата процеса. Излагат се съждения, че
отказът от иск по чл. 108 от ЗС, е процесуално действие, а не материалноправен отказ от
съществуващото й материално право, като с погасяване на правото на иск, не се погасява
материалното право и то продължава да съществува. От друга страна се приема, че отказът
от право на иск се ползва със СПН и затова ищецът не може да предяви същия иск отново,
но въпросът по отношение на собствеността на имота, предмет на иска по чл. 108 от ЗС, не
се е решил със сила на пресъдено нещо. С оглед на това се приема, че изложеното от
районната инстанция за липса на правен интерес, е необосновано и незаконосъобразно.
Излагат се съображения, че И.А. не е направила надлежен отказ от иск, и ако е направен
такъв от процесуален представител на същата, не е имал право на това, съгласно
разпоредбите на ГПК.
Счита се още, че не следва да се присъждат разноски, като в същото време се приема, че
присъдените разноски са прекомерни, като неправилно за определяне на размера им е взета
предвид цената на целия имот, който е предмет на делбата.
С оглед на изложените твърдения, се прави искане от настоящата инстанция да бъде
отменено обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
върнато делото на Районен съд – Разлог за продължаване на съдопроизводствените действия
и произнасяне по същество със съдебно решение.
В срока и по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на частната
жалба от другата страна по делото – „С.,,,,, ЕИК ,,,,,,,,,. Излагат се подробни аргументи, че с
влязло в законна сила на 20.08.2020 г. протоколно определение, по гр. д. №97/2018 г., по
описа на ОС-Благоевград, производството по преюдициалното дело е прекратено поради
отказ от предявения иск по чл. 108 от ЗС и чл. 97 от ЗС. Цитира се съдебна практика,
подкрепяща твърденията му, че в хипотезата на отказ от иск, същото съдържа в себе си
мълчаливо признание за неоснователност на иска и към това признание се прикрепя силата
на пресъдено нещо. Счита, че направеният отказ от иск по чл. 108 от ЗС, по отношение на
което има влязло в сила определение на съда за прекратяване на делото, следва да се
приравни на последиците на отхвърлен иск по чл. 108 от ЗС, като този нейн отказ формира
СПН по отношение на спора за собствеността на процесната сграда, която сила се
разпростира върху настоящото дело. Моли се съдът да потвърди процесното определение на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира се сторени по
делото разноски.
Окръжен съд - Благоевград, след преценка на доказателствата по делото, приложимите
нормативни разпоредби и възраженията в частната жалба, приема за установено от
2
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от
страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която обжалваното определение, с което
се прекратява производството, е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване пред
Окръжен съд – Благоевград първоинстанционен съдебен акт. При подаване на частната
жалба са спазени и формалните изисквания за редовност, установени от чл. 275, ал. 2, във вр.
с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. От първостепенния съд е осъществена и процедурата по
връчване на препис от частната жалба по чл. 276, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, срещу определенията на съда могат да
бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по -нататъшното развитие
на делото. На въззивно обжалване подлежат всички определения за преграждане на по-
нататъшното развитие на делото, каквото в случая е и Определение №503186/10.11.2021 г., с
което е прекратено производството по делото, поради липса на правен интерес. Нормата на
чл. 274, ал. 4 от ГПК не е относима към въззивното обжалване на определенията. Затова
подадената от жалбоподателя частна въззивна жалба е допустима и следва да бъде
разгледана от окръжния съд, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Производството пред Районен съд – Разлог, е образувано по подадена искова молба от ИВ.
П. АНТ., ЕГН **********, адрес: с. Б., ул. „Дв.“ №5, срещу „С.,,,,, ЕИК ,,,,,,,,,, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Кн-.Б.“ №96, ет. 1, ап. 3, с която е предявен иск за
делба по чл. 34 от ЗС. Петитумът е насочен към допускане до делба между ИВ. П. АНТ., с
ЕГН: **********, адрес: с. Б., ул. „Дв.“ №5 и „С.,,,,, с ЕИК ,,,,,,,,,, представлявано от
управителя В.В.Д., ЕГН **********, на следния недвижим имот, а именно: „Механа“ с
идентификатор №02676.501.4223.1, съгласно Скица на сграда №15-444373-02.07.2018 г. на
СГКК - Благоевград, намиращ се в град Б., общ. Б., обл. Благоевград, по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14.01.1306/05.11.2012 г. на
началника на СГКК - Благоевград, с адрес на сградата: гр. Б., п.к. № 2770, ул. „Ангел
Кънчев“ №1, застроена площ 308 кв.м., с разгъната застроена площ от 979.77 кв.м., брой
етажи: 2, предназначение - сграда за обществено хранене, която сграда е разположена в
собствения на ищеца поземлен имот, а именно поземлен имот с идентификатор
№02676.501.4223, съгласно скица на поземлен имот №15-444364- 02.07.2018г. на СГКК-
Благоевград, с площ от 516 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.,
общ. Б., обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК. При съседни имоти: ПИ 02676.501.4193; ПИ 02676.501.4222; ПИ
02676.501.4192; ПИ 02676.501.4468, при следните квоти - 3/5 идеални части от правото на
собственост на обекта за „С.,,,, и 2/5 идеални части от правото на собственост от обекта за
ИВ. П. АНТ., както и при допускане на делбата, съдът да ОСЪДИ „С.,,,,, с ЕИК ,,,,,,,,,, на
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, да заплаща на ИВ. П. АНТ. обезщетение за ползване на
съсобствения с ищцата недвижими имоти за периода от 29.03.2019 г. /датата на предявяване
на исковата молба/ до окончателното приключване на производството по делба, като
3
размерът на обезщетението е по 1 000 лв. месечно.
По така заявената искова претенция, първостепенният съд е постановил Определение
№503186/10.11.2021 г., постановено по гр. д. №329/2019 г., по описа на РС – Разлог, с което
е прекратил производството по делото, поради липса на правен интерес у ищеца за водене на
делото, доколкото същият се е отказал от правото на иск по чл. 108 от ЗС, по
преюдициалното производство по гр. д. №97/2018 г., водено между същите страни, относно
същия недвижим имот. Съдът е отчел, че първото условие за възникване на правото на иск е
интерес от търсената с него защита, като в случая ищецът се е отказал от иска си за право на
собственост върху същия недвижим имот, предмет на настоящето производство, който отказ
е скрепен със сила на пресъдено нещо и обвързва настоящия съдебен състав. Изложил е още,
че в мотивите на т. 6 от Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. №7/2014
г., ОСГТК, е прието, че отказите от процесуални права са изявления на страната, отправени
до съда, че не поддържат занапред исканията си. Прието е, че отказът от иска е също така
волеизявление, отправено до съда, с което ищецът заявява, че не поддържа занапред иска си.
Според районния съд, с така направеното волеизявление ищецът се отказал от търсената
искова защита, което имало за правна последица окончателно загубване на възможността
претенцията да бъде отново предявена. Спрямо съда е възникнало като правна последица
десезирането му със спора. Според първостепенния съд, тези особености на отказа от иска
определят характеристиката му на процесуално действие. В този смисъл реализирането му
не съставлявало отказ от материално право, т. е. с осъществяването му, страната не формира
материалноправен отказ от претендирано материално право.
Съдът е приел, че последиците на отказа от иск следват от неговата същност на изявление на
ищеца, отправено до съда, с което заявява, че не поддържа иска си. Тези последици са
специфични. При отказ от иска съдът не постановява решение за отхвърляне на иска като
неоснователен, а прекратява делото. Прието е още, че в правната теория волеизявлението на
ищеца по чл. 233 от ГПК, се обяснява като негово твърдение за неоснователност иа иска /че
твърдяното право не съществува или че оспорваното с исковата молба право съществува -
последната хипотеза засяга единствено отрицателния установителен иск/, както и като
изявление за изоставяне на търсената искова защита, респективно желание на ищеца съдът
да се десезира от разглеждане на правния спор. Застъпено е било в доктрината виждането,
че законодателят удовлетворява интереса и на двете страни окончателно да се преустанови
спора между тях, като към волеизявлението на ищеца за отказ от иска прикрепва правния
ефект на силата на присъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на
съдебното решение, с което се разрешава материалноправен спор. Като аргумент в подкрепа
на това разбиране в теорията се сочи разпоредбата на закона, която предвижда, че след като
се откаже от спорното право ищецът не може да предяви отново същия иск, както и че
обжалваното решение се обезсилва, когато отказът е направен пред_въззивната или
касационната инстанция, т. е. процесът е станал недопустим, съответно недопустимо е
станало постановяването на решение по съществото на спора. Без помощта на решение сам
по себе си, отказът пораждал сила на пресъдено нещо. Разпоредбата на чл. 233 от ГПК, не
4
регламентирал силата на пресъдено нещо, като правна последица на отказа от иска, а
посочва една от последиците й - непререшаемост на правния спор /арг. чл. 233, изречение
второ ГПК/. Според съда, силата на пресъдено нещо се прикрепва към волеизявлението, с
което ищецът се отказва от иска.
С оглед на тези съображения и при положение, че районният съд е отчел, че макар и между
двете производства да липсва пълен инденитет относно търсената защита, доколкото
ищецът по воденото преюдициално дело се е отказал от искът за право на собственост върху
същия недвижим имот за него липсва правен интерес да поддържа искането за делба на
същия този недвижим имот и на същото основание.
Настоящата инстанция намира, че обжалваният първоинстанционен акт е неправилен и
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен предвид следните съображения:
Правния интерес е абсолютна процесуална предпоставка за образуване и водене на
настоящото производство, като неговата липса води до последица прекратяване на
производството, поради недопустимост на иска. В конкретния случай, с искът за делба,
ищцата се легитимира, като собственик на надстроеното в повече от учреденото в полза на
ответника право на строеж относно обект, представляващ механа, по силата на
приращението по чл. 92 от ЗС. Не може да се споделят съжденията на първоинстанционният
съд, че липсва правен интерес от предявения иск за делба. Широко застъпено, както в
съдебната практика, така и в доктрината е, че при иска за делба по чл. 34 от ЗС, какъвто е и
процесния случай, интересът у ищеца ще бъде винаги налице, когато последният твърди, че
в негова полза съществува потестативно право, поделжащо на съдебно осъществяване. Това
е така, защото ищецът не разполага с друг процесуален път, за да постигне правната
промяна в правоотношението с ответника. Ищецът в първоинстанционното производство е
обосновал правния си интерес с възникнала собственост на приблизително 389.77 квадратни
метра, изградени в собствения на ишцата поземлен имот, което е с правно основание чл. 92
от ЗС.
От друга страна, по воденото между същите страни преюдициално, спрямо иска за
делба гр. д. №97/2018 г., по описа на ОС-Благоевград, е установено, че правното основание
на предявения иск е по чл. 108 от ЗС, като претенцията е за установяване на собственост
върху надстроеното в повече от процесния обект – механа, и осъждане на ответника „С.,,,,,
ЕИК ,,,,,,,,,, да предаде владението върху същата част от имота. В този случай, претенцията е
за защита на субективното вещно право на собственост, включващо в съдържанието си
правомощието да се иска предаване на вещта от лицето, което я владее без основание.
Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи, без да има основание за това. Следователно този иск съдържа в своя предметен
обхват установителен иск за собственост, тъй като търсената петиторна защита предполага
разрешаване на повдигнат спор, при който всяка от страните може да заяви своите права
върху имота във връзка с определяне на носителя на правото. Правният интерес от водене на
този иск се свързва с правото на невладеещия, считащ себе си за собственик, който чрез
намесата на съда цели да установи и реализира напълно всички правомощия, които включва
5
собствеността.
По делото е налично доказателство, удостоверяващо, че направеният от ищцата А. отказ от
иск по чл. 108 от ЗС, обективирано в протоколно определение от 12.08.2020 г., по гр. д.
№97/2018 г., по описа на ОС-Благоевград, е влязло в сила на 20..08.2021 г. /л. 106 от
първоинстанционното дело/. Отказът от иск по смисъла на чл. 233 от ГПК, е процесуално
действие, което го лишава от възможността по-нататък да търси правна защита по съдебен
ред на своето материално право. От своя страна пък исковата претенция сочи винаги вида
на търсената защита, която предопределя и естеството на самия иск. Като правна последица
на направения отказ от иск по чл. 233 от ГПК, се извежда забраната на отказалия се отново
да предяви същия иск. В настоящия случай обаче не може да се приеме, че е налице това
основание, доколкото исковата претенция е за подялба на процесния обект, поради
позоваването на настъпило приращение, по отношение на част от обекта-механа, на
основание чл. 34 от ЗС.
С оглед направеното разграничение между същността на отказ от иск по чл. 108 от ЗС и
правните последици от същия, и видът на търсената защита при иск за делба по чл. 34 от ЗС,
съдът счита, че за ищцовата страна е налице правен интерес от водене на делбеното
производство. Ищцата А. твърди, че се легитимира, като собственик на надстроеното в
повече от механата по силата на приращение по чл. 92 от ЗС, със съответните последици от
евентуална делба, и за първоинстанционният съд, с оглед на липсата на идентитет относно
вида на търсената защита между отказа от ревандикационнен иск и такъв за делба, е било
налице основание да се произнесе по същество, доколко са наведени от ищцата наличието
на предпоставки за съсъсобственост между страните.
С направения извод за липса на правен интерес от предявения иск за делба от страна на И.А.,
районната инстанция е приложила неправилно процесуалния и материалния закон, поради
което обжалваното определение е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.
Ръководен от изложените съображения и на посочените основания, Окръжен съд –
Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно Определение №503186/10.11.2021 г., постановено по гр.
д. №329/2019 г., по описа на РС – Разлог, и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7