РЕШЕНИЕ
№ 337 28.01.2019г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание на петнадесети януари 2019 г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 14254 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.с чл.225, ал.1
от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
К.Х.С. твърди, че е работил при ответника – “Сейдж технолоджис” ООД - София, по
силата на трудов договор на длъжността “***********”, като мястото на работа
било в гр.П.. Заявява, че при сключване на трудовия договор на ******** г. подписал
една длъжностна характеристика, а на следващия ден му била връчена нова
длъжностна характеристика, в която сред основните изисквания за длъжността били
висше техническо образование, работа с компютър и владеене на английски език,
напреднало ниво. На ********г. му била връчена нова длъжностна характеристика,
в която като изискване било посочено владеене на английски език експертно ниво,
владеене на немски език – работно ниво, дипломи или сертификати за владеене на
западен език. В характеристиката било посочено и че тя може да бъде изменяна и
допълвана от работодателя при промяна на изискванията и задълженията,
произтичащи от нормативни или структурни промени. Заявява, че такива промени не
са налице. В офиса на дружеството имало ******* М. К., която превеждала на
английски език, когато било необходимо. Такава необходимост възниквала повече в
работата на другия ******** Й. Б., който отговарял за доставка на суровини и
материали от външни пазари. На същата дата на ищеца било връчено и предизвестие
за прекратяване на трудовия договор на основание чл328, ал.1, т.6 от КТ.
Със Заповед № ***/ ***** г. било
прекратено трудовото правоотношение,
считано от **** г. на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ - поради липса на
необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа – владеене на
чужд език/английски напреднало ниво/, поради повишаване на изискванията за
съответната длъжност. Счита заповедта за незаконосъобразна и немотивирана.
Твърди, че не е владеел английски език още към момента на сключване на трудовия
договор. Изискването не е нормативно установено, а било въведено от
работодателя с длъжностна характеристика. От друга страна, промяната в
изискванията не е с цел оптимизиране на дейността на работодателя, а с оглед
създаване на основание за прекратяването на договора. Промяната в изискванията
е несъответна на трудовата функция на длъжността, поради което и е налице
злоупотреба с право. От друга страна, за да е налице това основание за прекратяване,
изменението на изискванията за образование или квалификация следва да е
предвидено при запазване на трудовата функция за длъжността, но не и ако наред
с новите изисквания се променя изцяло или отчасти и трудовата функция.
Работодателят не бил спазил и задължението си по чл.8, ал.1 от КТ.
С оглед изложеното, моли съда да признае за
незаконосъобразно уволнението и да го отмени, да възстанови ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от
03.08.2018г. до 30.08.2018г. в размер на 2434,80лв., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски. Ангажирани са доказателства.
В
дадения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Заявява, че заповедта е
законосъобразна, издадена в съответствие с изискванията на КТ. Невярно било
твърдението, че в деня след сключване на договора на ищеца му била предоставена
нова длъжностна характеристика, в която имало изискване за владеене на
английски език. Твърди се, че владеенето на западен език е било предимство, а
не задължително изискване при кандидатстване на ищеца за работа. В хода на
работата на ищеца многократно се налагало да ползва английски език предвид
машините, закупувани за неговия цех и във връзка с експлоатацията им под
неговото пряко ръководство. На **** г. работодателят сключил договор с ****
дружество, свързан със закупуване и доставка на две машини от И., за изработка
на които машини било необходимо да се изпратят заготовки и материали, за които
пряко отговарял ищецът. За изработката на машините **** дружество изпращало
инструкции по изготвянето на материали и заготовки, за които отговарял именно
ищецът и той трябвало да следва именно тези инструкции, за да дава
разпореждания на подчинените си. Предвид невъзможността да кореспондира с ****
дружество, от негово име кореспонденцията се водила от Х. Б.. Друг подобен
случай били преговорите с **** дружество за оборудване на машина струг.
Постепенно в работата на ищеца се налагало използване на чужд език, което
довело и до въвеждането на изискването. Работодателят не бил длъжен да мотивира
подробно заповедта за уволнение. Не била налице и злоупотреба от страна на
работодателя, тъй като въведените нови изисквания имат връзка с характера на
работата на изпълняваната длъжност. С новата длъжностна характеристика било
включено и ново задължение с оглед разширяване на функциите на длъжността –
комуникация с външни доставчици на машини, производствено суровини, инструменти
и материали, обезпечаващи производствения процес. Работодателят извършил и
структурни промени. И. Б. бил преназначен на длъжност „********“, като в срока
за изпитване бил уволнен. Трудовите задължения, възложени дотогава на мениджър *********,
били възложени вече на ***********. Тази промяна в организацията на работа наложила и нова
длъжностна характеристика.
Счита,
че липсата на изискване за владеене на английски език към момента на сключване
на трудовия договор, соченият факт е без значение, но предвид промяната в
организацията и структурата на работа, било въведено и новото изискване.
С оглед изложеното моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Ангажирани
са доказателства. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните,
а и от представените писмени доказателства – част от личното трудово досие на
ищеца, се установява, че страните
са се намирали в трудово правоотношение, считано от 18.10.2016 г., възникнало
на основание трудов договор № **/ ********г., като ищецът е заемал длъжността „***********”.
Трудовото правоотношение било прекратено със заповед на работодателя № ***/ ******
г., на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ - поради липса на необходимата
професионална квалификация за изпълняваната работа, а именно владеене на чужд
език – английски напреднало ниво, поради повишаване на изискванията за
съответната длъжност. Липсва спор и относно факта, а и от представената
длъжностна характеристика, връчена на ищеца на ********г., се установява, че
със същата са променени изискванията за заемане на длъжността, като е въведено
изискване за владеене на английски език експертно ниво / писмено и
говоримо/.
Ищецът заявява, че заповедта е незаконосъобразна, тъй
като е променен характерът на работата, като в длъжността му са включени нови
трудови функции. Съдът споделя наведеното възражение.
От съпоставката на двете длъжностни характеристики –
стара, връчена на ищеца на ********г., и нова, връчена му на ********г., се
установява, че наред с трудовите функции, възложени на ищеца при постъпването
му на работа, са възложени и нови – комуникация с външни доставчици на машини,
производствени суровини, инструменти и материали, свързани с обезпечаване на
производствения процес. Работодателят признава възлагането на нови трудови
функции на ищеца, като заявява, че е направил промяна в организацията на работа, което наложило и
промяна на длъжностната характеристика чрез въвеждане на ново основно трудово
задължение, свързано с комуникация с външни доставчици. Това обстоятелство се
установява и от разпита на св. Х. Б., която заяви, че след овакантяване на
длъжността „********“ от Б., се наложило част от функциите на тази длъжност да
бъдат поети от ищеца.
При съпоставката на трудовите задължения на ищеца в
двете длъжностни характеристики се установява, че към изпълняваните трудови
функции за същата длъжност са добавени съществени такива / както самият работодател
заявява – основни такива/, а именно комуникация с външни доставчици, с което
работодателят обосновава и по – високите изисквания за длъжността.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика в насока, че съгласно чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ изменението на изискванията за образование и/или квалификация
следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудово правоотношение
длъжност. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или
професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността
/изцяло или отчасти/ работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ - съкращаване в щата.
В този смисъл е и Решение №
715/19.08.2005г. по гр.д. № 250/2003г. ІІІ г.о., Сб. Съдебна практика на ВКС,
ГК, 2005-06г., стр. 356, в което е прието, че уволнението е незаконно на
посоченото основание, ако работодателят противопоставя изискване за нова
длъжност, с нови трудови функции, които работникът не е изпълнявал по сключения
между страните трудов договор.
От съпоставката на трудовите задължения по двете длъжностни характеристики
се констатира, че в новата длъжностна характеристика са предвидени и нови значими трудови функции, свързани с
комуникация с външни доставчици, които в предходната длъжностна
характеристика липсват, като са възложени такива, които до момента са били в
тежест на заемащия длъжността „********“. В резултат
на разширяването на трудовите функции се е стигнало до фактическо формиране на нова длъжност, макар
наименованието й да е запазено. В новата длъжностна характеристика
за длъжността „***********” работодателят е възложил съществени нови трудови
функции, наложили и нови изисквания за заемане на длъжността. Следователно, трудовото правоотношение е могло да бъде прекратено законосъобразно на
основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ. Съдът
намира, че уволнението е незаконно, тъй като работодателят противопоставя
изисквания за нова длъжност, с нови трудови функции, които ищецът не е
изпълнявал по сключения между страните трудов договор, макар и наименованието
на длъжността по длъжностната характеристика да е запазено. Следователно не са налице законовите предпоставки на извършеното уволнение
на основание чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ е основателен и доказан.
С оглед пълнота ще се разгледат и останалите, наведени
от страните съображения.
Твърдението на ищеца, че преди постъпване на работа му
е била дадена една длъжностна характеристика, а непосредствено след това –
друга, в която вече е фигурирало изискване за владеене на английски език, не се
възприема от съда, тъй като доказателства в тази насока не се събраха в хода на
настоящото производство. От представените две длъжностни характеристики по
делото, подписани от ищеца на ********г. и на ********г., се установява, че с
първата е въведено изискване за заемане на длъжността владеене на чужд език –
английски, напреднало ниво, а с втората – владеене на английски език експертно
ниво / писмено и говоримо/ и владеене на немски език – работно ниво / писмено и
говоримо/. В тази насока не се възприемат възраженията на работодателя, че
такова изискване не е било налице, а е било единствено предимство при
кандидатстване за работа, тъй като в длъжностната характеристика то е залегнало
още към момента на сключване на трудовия договор. Не се възприема възражението
на ищеца, че уволнението е незаконно, защото изискване за заемане на длъжността
още към сключване на трудовия договор е било владеене на английски език.
Несъмнено, такова изискване е било налице, но впоследствие същото е изменено
със завишаване на изискваното ниво на владеене на английски език.
В трайната съдебна практика – решение № 1219/
31.10.2003г. на ВКС, по гр.д. № 3455/ 2001г. на ІІІ ГО, решение № 208/
23.03.2010г. на ВКС по гр.д. № 650/ 2009г., ІІІГО, решение № 10/ 03.02.2006г.
на ВКС по гр.д. № 17878/ 2003г., ІІІ ГО и решение № 295/ 09.12.2014г. на ВКС по
гр.д. № 979/ 2014г., ІV ГО, съдът е посочил, че добавяне на изискване за
владеене на чужд език попада именно в хипотезата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ, а
не в тази на чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Трайна и непротиворечива е практиката на
съдилищата, че погрешно посочена /или дори непосочена/ правна квалификация в
заповедта няма отношение към законността на уволнението, ако заповедта съдържа
текстови мотиви, позволяващи проверка на съда за наличието на елементите на
приложимата правна норма /така решение на ВКС III ГО по гр. д. № 119/2010 г.,
решение на ВКС IV ГО по гр. д. № 1413/2010 г./. Следователно,
погрешно посочената правна квалификация на уволнението не обосновава
незаконосъобразност на същото.
Наведеното
от ищеца съображение за липса на мотиви в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, съдът намира за неоснователно. Съгласно Решение № 295
от 29.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1178/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията *******, както е посочено в решение № 838/13.11.2009 г., постановено по гр. д. № 288/2009
г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о. работодателят може едностранно да прекрати
трудовото правоотношение по чл. 328, ал.
1, т. 6 от КТ след като има промяна в изискванията за заеманата
длъжност и тази промяна е настъпила след сключване на трудовия договор.
Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.
1, т. 6 от КТ предполага промяна на изискванията за образование и
квалификация и освен ясното им посочване в заповедта, не е необходимо
посочването и на други мотиви за прекратяването. В разпоредбата на чл. 328, ал.
1, т. 6 от КТ са предвидени две самостоятелни основания за
безвиновно прекратяване на трудовия договор, доколкото промяната на
изискванията за образование не свързана задължително с промяна и на
изискванията за квалификация, както и обратното. Тези основания не се изключват
взаимно и затова прекратяването на трудовия договор може да бъде извършено
едновременно и на двете. В този случай обаче работодателят ще трябва да посочи,
че прекратяването се извършва и на двете основания. В другия случай, когато
прекратяването се извършва само на едно от тях то ще трябва да се посочи в
какво се състои липсата, дали работникът или служителят не притежава
необходимото образование или пък не притежава необходимата квалификация.
В настоящия
случай работодателят е посочил, че променя изискването за квалификация, като е
уточнил, че се изисква владеене на английски език напреднало ниво, което в достатъчна
степен дава възможност на ищеца да упражни правото си на защита. В този смисъл
заповедта се явява мотивирана, поради което не е налице посоченият от ищеца
порок.
Относно наведеното съображение от ищеца за
злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя, съдът намира
следното :
Практиката на ВКС, напр. решение № 321/31.10.2011 г. по
гр. дело № 13/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 66/19.03.2013 г. по
гр. дело № 870/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 417/19.10.2011 г. по
гр. дело № 143/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и в множество други
решения по чл. 290 от ГПК
е претърпяла развитие. В нея категорично и еднозначно се приема, че при
проверка законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т.
6 от КТ, извън правомощията на съда е да осъществява контрол върху
преценката на работодателя за необходимостта от въведените от него нови
изисквания за образование и квалификация, която преценка е такава по целесъобразност
- с оглед нуждите на работата - трудовата функция, осъществявана на съответната
длъжност. В решение №
321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на III-то гр. отд. на
ВКС, обаче е прието, че само при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право
от страна на работодателя, съдът следва да извърши проверка, дали изменението в
изискванията е въведено с оглед нуждите на работата, и в този смисъл - дали
работодателят е действал добросъвестно - в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ,
или е налице злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за
законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т.
6 от КТ.
В решение № 417/19.10.2011 г. по
гр. дело № 143/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС също е прието, че
съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на
работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената
промяна, като е прието, че наред с това страните по трудовите правоотношения
следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната
за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, при което контролът
на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, ал. 1, т.
6 от КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Подобен извод е
направен и в решение №
66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на III-то гр. отд. на
ВКС, където е прието, че само когато въведените от работодателя изисквания не
са свързани по никакъв начин с характера на работа, съдът може да прецени, че е
налице злоупотреба с право. В същия смисъл е и решение № 239/21.05.2012 г. по
гр. дело № 799/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, където е прието
следното: Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от
работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование
относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно
възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато
ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като
изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни
изводи. В доразвитие на тази задължителна практика по чл. 290 от ГПК,
в решение №
71/24.07.2013 г. по гр. дело № 284/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС
е прието следното: Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата
на чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез
законово допустими средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на
трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в
различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е
оборена добросъвестността на работодателя - по пътя на пълно главно доказване
да е установено, че правната възможност по чл. 328, т. 6 КТ
(допустимо, възможно само по себе си правно действие) е използвана
целенасочено. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ,
съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в
изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата,
които обосновават твърдението на ищеца за злоупотреба с право. В същия смисъл е
и решение №
58/30.07.2015 г. по гр. дело № 2600/2014 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС.
В настоящия случай обаче, при лежаща върху
ищеца доказателствена тежест да установи, че промяната на изискванията за
длъжността е продиктувана единствено от целта на работодателя да уволни именно
ищеца, такива доказателства не бяха ангажирани. Напротив, установи се, че
владеенето на английски език е било необходимо, тъй като вече е била нужна комуникация
на служителя, заемащ длъжността, с външни доставчици предвид възложените нови
трудови функции. Следователно, соченото съображение за злоупотреба с право от
страна на работодателя не се възприема от настоящия съдебен състав, но
уволнението е незаконосъобразно именно поради факта, че в длъжностната
характеристика за заеманата от ищеца длъжност са въведени нови функции. В тази
насока съдът намира възражението на ищеца за злоупотреба на работодателя с
правото на уволнение, за неоснователно и недоказано.
С оглед
изложените по –горе пороци на заповедта за прекратяване на правоотношението, то
уволнението се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед
уважаване на главния иск следва да се уважи и акцесорният такъв за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
В шестмесечния срок от незаконното уволнение
работникът има право на обезщетение за оставане без работа. Ищецът претендира
такова обезщетение за период от 03.08.2018 г. – 30.08.2018 г. От постъпилото
удостоверение от ТД на НАП - Пловдив се установява, че след прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца с ответника до 30.08.2018 г. вкл. ищецът не е
започнал работа по друго трудово правоотношение, поради което и искът по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ следва да бъде уважен за посочения период.
Относно размера на претенцията: От представеното
удостоверение от работодателя се установява, че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за пълен работен месец преди уволнението, а именно за
м.юни 2018 г., възлиза на 2800лв. или 133,33лв. дневно /изчислено на база 21
работни дни за м.юни 2018 г./, а обезщетението за оставане без работа – на
2666,60лв. / изчислено за 20 работни дни за м.август 2018 г./. Претенцията на
ищеца ще се уважи в претендирания размер от 2434,80лв., макар обезщетението да
възлиза на 2666,60лв. предвид диспозитивното начало в процеса.
Главницата ще се присъди наред със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъди такова.
От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че
заплатеното адвокатско възнаграждение възлиза на 2800лв. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на същото. Съдът споделя така наведеното възражение.
Съгласно чл.7, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
възнаграждението възлиза на 910,44лв. / 510 лв. за исковете по чл.344, ал.1,
т.1 и 2 от КТ и 400,44лв. – за иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ/. Предвид
правната сложност на делото, възнаграждението следва да се редуцира до размер
на 1500лв.
Ответникът
претендира разноски, но предвид изхода на делото такива не следва да му бъдат
присъдени.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в
размер на 262,39лв./ по 80лв. за уважените неоценяеми искове и 97,39лв. за
уважения осъдителен иск за обезщетение, както и държавна такса в размер на 5лв.
за издадено на ищеца съдебно удостоверение/.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със заповед № ***/
********г. на ****** на “Сейдж
технолоджис” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” № 32а,
партер, с която на основание чл. 328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда, считано от
03.07.2018 г., е прекратено трудовото правоотношение с К.Х.С., ЕГН **********,***, и като
такова го ОТМЕНЯ, като възстановява
ищеца К.Х.С., ЕГН **********, на
предишната, заемана преди уволнението, длъжност – “***********то”, на основание
чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА “Сейдж технолоджис” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” № 32а, партер, да заплати на К.Х.С., ЕГН **********,***, сумата от 2434,80лв./две хиляди четиристотин
тридесет и четири лева и 80 ст./, представляваща обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението в периода 03.08.2018 г. до
30.08.2018 г.вкл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1500лв./хиляда и петстотин лева/ –
разноски по производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Банкова
сметка *** К.Х.С., ЕГН **********: „*********“
АД, IBAN ***.
ОСЪЖДА “Сейдж
технолоджис” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” № 32а,
партер, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 262,39лв./двеста шестдесет
и два лева и 39ст./ – държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 29.01.2019 г., като препис от него се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно
с оригинала!
Д.
К.