Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1399 04.06.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
шести граждански състав
На тринадесети май през
две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
при секретар Зинаида Монева
като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова
гражданско дело № 1555 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова
молба на „БРАДЪРС 74“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б, ул. „“ № , представляван от управителя В. Й.
Й, с която е предявил срещу ответника „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление; гр.
П, район Централен, ул. „” № , иск
с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 1114.41лв. - главница, представляваща платена без основание стойност на
електроенергия, начислена за периода от 22.08.2016г. до 18.11.2016г.
съгласно корекционна сметка по фактура №
********** от 05.12.2018г. за установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количествотот на ел.енергия за електромер №
42790351, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че горепосочената сума е начислена от ответното дружество на основание чл.
48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ по партидата на ищеца с клиентски номер №**********, ИТ номер 2728877
за горепосочения период, обхващащ 88 дни съгласно
фактура № ********** от 05.12.2018г., вследствие неизмерване на
количеството електроенергия за електромер за обекта
на ищеца. В исковата молба ищецът е изложил подробни съображения в подкрепа на
иска си, с искане съдът да го уважи. В съдебно
заседание ищецът не изпраща. Депозира писмена молба, с която поддържа иска си и
претендира присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК.
В
законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, редовно уведомен е депозирал писмен отговор, в който е
оспорил предявения иск по основание и размер, като е изложил подробни
съображения в подкрепа на твърденията си, че начислената на ищеца сума по
корекционната му сметка е основателно дължима от ищеца на соченото законово
основание. Представя писмени доказателства. Моли за присъждане на разноските по
делото. В съдебно
заседание ответното дружество не изпраща представител. Депозира писмена молба, в която поддържа писмения отговор и моли
съдът да отхвърли иска. Претендира присъждане на разноските по делото. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца, в случай, че съдът уважи иска му.
Бургаският районен съд, след като
взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне.
Заявения от ищеца фактически състав на чл.
55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо
при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго.
По този иск в тежест на ответникът е да установи с допустимите от ГПК доказателствени
средства основанието за полученото от
ищеца плащане. В
тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а именно, че процесната сума са излязла от неговото имущество и е преминала в имуществото на ответника.
По делото страните не спорят, че ищеца е абонат на ответното дружество, в качеството си
на потребител на електроенергия на обект с клиентски номер ********** за измервателна
точка - ИТН 2728877, с адрес: гр. Б, кв.,
ул. „“ № .
По делото е представен констативен протокол
№ 312008 от 18.11.2016г., съгласно който служители на ответното дружество при проверка на електромера, отчитащ ел.енергията за процесния обект-
магазин са констатирали, че е измерена грешка с уред еталон -00.05 %, като
електромера е свален за експертиза и е монтиран нов. Посочили са, че е налице
промяна в начина на отчитане. Посочено
е, че протоколът е съставен в присъствието на двама служители на „Електроразпределение Юг“ АД на длъжност
„ел.монтьор“ в присъстието на представител на клиента – управителя на ищеца.
По делото е представен констативен
протокол № 510 от 30.05.2018г. от
метрологична експертиза на процесното средство за търговско измерване –
електромер, изготвена от БИМ, в който е посочено, че са налице механични
дефекти на кутията на електромера, клемите, клемния блок, констатиран е пробит
отвор в основата на електромера срещу индикатора, регистриращ мотваряне на
лицевия капак, който след това е завълнен отново с матриал. В заключение е
посочено, че е налице осъществяван достъп до вътрешността му, като пластината
на индикатора е запоена за платката с елементи с цел неотчитане на отваряне на
лицевия капак на електромера, в измервателната верига на електромера е
монтирано допълнително устройство, непринадлежащо към схемата на електромера,
като в резултат на горните манипулации и при включено допълнително устройство
електромера не отчита консумираната енергия.
Въз основа констатациите в констативния протокол и протокола на БИМ, сочещи на неправомерно въздействие върху електромера, ответното дружество едностранно е коригирало сметката на ищеца в качеството му на потребител с исковата сума от 1114.41лв., съставляваща допълнително начислена
енергия в размер на 12 7905 киловат часа,
като корекцията е извършена за минал период от 22.08.2016г.
до 18.11.2016г. /за 88 календарни дни/ на основание чл. 48, ал. 1 и
чл. 51 от ПИКЕЕ. По делото се установява, че за начислената след извършената
корекция за минало време допълнителна сметка на ищеца ответникът е издал
фактура № ********** от 05.12.2018г., сумата
по която в размер на 1114.42лв. е платена от ищеца, видно от представения касов
бон, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Тъй
като ответникът твърди, че е налице промяна на схемата за свързване, чрез устройство,
непринадлежащо към схемата на електромера съгласно чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, корекцията по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ на
сметката на абоната се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване
намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47
от ПИКЕЕ и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
При гореустановената
фактическа
обстановка основният спорен материално-правен въпрос между страните е дали съществува законово основание за ответника
като доставчик на
електрическа енергия да коригира едностранно сметките на ищеца като потребител за
ел. енергия през изминал период.
Видно
от данните по делото в процесния случай проверката на СТИ – електромера на жилището
на ищеца е извършена на 18.11.2016г. - след измененията и допълнения на Закона за
енергетиката с ДВ бр. 54/2012г. /в сила от 17.07.2012 г./, в
частност на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, съгласно която разпоредба крайният снабдител продава , а крайните потребители
използват електрическа енергия при публично известни общи
условия, които съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка.
От анализа на чл. 83 ал.
1 т. 6 и ал. 2 от ЗЕ следва изводът ,че корекционните процедури
/принципите , условията и редът е методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерване на доставена и потребена ел. енергия за минал
период / следва да се съдържат ,т.е. да са установени именно в ПИКЕЕ,т.е. в
нормативен акт, а не в Общи условия.
Видно
от съдъражнието на действащият обаче понастоящем ПИКЕЕ и по специално чл. 45, в същият не се съдържа такава регламентация, а отново се препраща към договорите с операторите и Общите условия– чл. 54 от ОУ на ЕВН ЕР и чл. 28
от ОУ на ЕВН ЕС.
Наред с това следва да се отбележи, че след съпоставка с
предходните ПИКЕЕ, разпоредбата на чл. 45 от
сега действащите ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013г./ - относим към процесния
корекционен период не съдържа уредба различна от тази чл. 45 от ПИКЕЕ от 2007 г., която пък е идентична с тази на чл. 64 от ПИКЕЕ
от 2004 г.
Затова съдът намира, че
в случая задължителната практика на ВКС по чл. 290 във вр. с
чл. 280, ал. 1, т. 1, ГПК - Решение № 79/11.05.2011 г. по т. д.
582/2010 г. на ВСК, ТК, ІІ т. о., Решение № 165/19.11.2009 г. по
т. д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 104/5.07.2010 г.
по т. д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 26/04.04.2011 г. по
т. д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 189/11.04.2011 г. по
т. д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., която се отнася до недопустимост на
възможността оператора да начислява корекционни сметки за минал период, макар и
тази практика да е преди изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
-ДВ бр. 54/2012г. /в сила от
17.07.2012 г./, е актуална и приложима също в процесния случай и при
действието на новите ПИКЕЕ от 2013г., създадени въз
основа на изменената норма на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
В горепосочената задължителна съдебна
практика по чл. 290 от ГПК се приема, че когато отклоненията в показателите
на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от
страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи
периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното
действие на потребителя, а в случая в заключението си
вещото лице изрично е посочило, че е невъзможно да се установи началния
момент на неточното отчитане на електромера. В
този случай, без
да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната
електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за
електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за
недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.
От
друга страна съгласно
разпоредбата на чл. 98а,ал.2, т.6 от ЗЕ за да е налице основание за корекция на
сметка съгласно ПИКЕЕ от 2013г. трябва да се установи, че съществува
или неправомерно присъединяване, или промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ. Очевидно е, че горепосочените хипотези изискват активно неправомерно
поведение на ищеца, който обаче е юридическо лице, като въпреки
доказателствената тежест, която носи ответника не доказа такова поведение да е
извършено от представител на ищеца.
На
следващо място, съгласно чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ /сега отм./ при липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
В
случая по делото няма данни кога е
извършен преходния отчет, предшестващ датата на констативния протокол, което налага извода за неспазване предвидените в ПИКЕЕ правила за
едностранната корекция на сметка.
На следващо място, тъй като ответникът се позовава при
извършване на корекционната сметка на правилата на раздел ІХ от ПИКЕЕ, озаглавен „Случаи и начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи”, следва да се отбележи, че съгласно същите за преизчисляването на стойността на
вече доставена енергия е въведена обективна отговорност при констатирано неотчитане или неточно отчитане на
доставяната електроенергия. Законодателят
обаче не е установил безвиновна договорна отговорност, затова и разпоредбата на чл. 45 от ПИКЕЕ от
2013г. /идентична с тази на ПИКЕЕ от 2007г. и 2004г./, която препраща към
общите условия – чл. 54 от ОУ на ЕВН ЕР и чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС /именно за разпоредбите по
тези общи условия се е произнесъл ВКС в цитираната по-горе
задължителна съдебна практика/ относно реда за
едностранно коригиране на сметки е в противоречие със Закона за защита на
потребителите – чл.146 ал.1 от
Закона за защита на потребителите, вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради което тези клаузи по общите
условия, които създават неравнопоставеност са нищожни, а нищожността произтича и от това, че в противоречие с
разпоредбата на чл.82 от ЗЗД в общите условия е въведена безвиновна отговорност
за потребителя.Това обаче противоречи на
регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е
недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане на енергията. Обективната отговорност е изключение, тъй
като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение,
поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя, а не
и на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, който
издава Правилата – в този смисъл решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010
г. по описа на ІІ т.о. на ВКС.
Предвид горното съдът намира, че корекционната процедура е извършена
неправомерно, поради което абонатът не дължи начислената му
чрез тази процедура сума за процесния минал
период.
Ето защо платената от ищеца в полза на ответника сума от 1114.42 лв.,
представляваща последващо допълнително начисление на 7905 киловат часа
ел.енергия за обекта- магазин, за който се отнася процесния електромер,
вследствие незаконосъобразното коригиране на сметката му за минал периода от 22.08.2016г. до
18.11.2016г. съгласно фактура № ********** от 05.12.2018г., е без основание, поради което платеното подлежи на връщане в
патримониума на обеднелия се абонат на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
По гореизложените съображения съдът
приема, че предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
На
основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК поради уважаване на предявения иск в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ
за платена държавна такса в размер на 50 лв. и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., която обща сума ответното дружество следва
да бъде осъдено да му заплати.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на платеното
от ищеца и претендирано адвокатско възнаграждение от 300 лв. по смисъла на чл.
78, ал. 5 от ГПК, тъй като същото не надвишава, а напротив дори е под минимума
на минималното адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ
съобразно цената на иска, като наред с това платеното възнаграждение
съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление; гр.
П, район Ц, ул. „” № ДА ЗАПЛАТИ на „БРАДЪРС
74“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б, ул. „“ № , представляван от управителя В. Й.
Й, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД сумата от 1114.41лв. /хиляда сто и четиринадесет лева и четиридесет
стотинки/ - главница, представляваща платена без
основание стойност на електроенергия, начислена за периода от 22.08.2016г. до 18.11.2016г.
съгласно корекционна сметка по фактура №
********** от 05.12.2018г., издадена въз основа на констативен протокол № 312008 от 18.11.2016г. за установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количествотот на ел.енергия за електромер №
42790351, както и на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК направените по делото разноски за платена държавна такса от 50лв. /петдесет лева/ и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. /триста лева/.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Радостина
Петкова
Вярнос оригинала: З.М.